За мъжете и полите на майките им...

А това, че е заврян зет за момента, определено усложнява нещата.

Копнеж, и моят мъж е привързан към родителите си и винаги би им направил всякаква услуга. На мен това не ми пречи, защото аз самата много ги харесвам като хора, да не говорим колко ми помагат с децата, като се наложи. Но това да им бъде шофьор 20-на дни, при положение че си с малко бебе наистина не е много удачно. И какво като свекърва ти уж оценява, че ще ти бъде трудно сама с бебето? Реално по-важно й е да има сина си на разположение, а не как ще се оправяш ти.

Ако на мен се беше случила същата ситуация, бих говорила направо, че не ми изнася изобщо. Да се оправя той с роднините си и толкоз. Всъщност за колко време точно става дума? В смисъл това не му ли е отпуската - времето, което ще прекара с тях?

Аз не казвам, че майка му е виновна. Колкото до почиването далеч от жена и дете... Той по цял ден е навън. Я на университет, я на мач, я кара колело... Никога не съм го спирала да се забавлява, но просто в този случай ми дойде в повече. Това е.
Разберете ме правилно, не е човек, който ако иска да замине, би се оправдавал с майка си. Просто той си е такъв. Ако на някой му трябва човек да му свърже хладилника - вика него. Ако някой е пристигнал на автогарата - вика него да го вземе. На някого, който е в чужбина са му вдигнали колата с паяк - обажда се на него да му я прибере и плати глобата. И още, и още, и още. Ок, страхотно е да се помага на близки и приятели, но както казах и в първия си пост - някои от тях дори не се обадиха да му честитят, че е станал татко. Един път не са попитали как е детето...
Докато бяхме само аз и той не ми е пречело кой знае колко. Но сега имаме дете. И за мен това променя нещата генерално.

Тесс, той е последна година студент. Допреди няколко седмици си седеше затворен у тях и учеше по цял ден (учи Право). На 02.09 има изпит (някаква поправителна сесия). Беше ми казал, че няма да ги има 10 дни. Вчера ми сервира, че може би ще удължат пътуването с още няколко дни... В крайна сметка не знам колко време няма да го има. Но мигът, в който слезе от колата в БГ отново ще отиде у тях, за да чете. На мен това не ми пречи - ясно ми е, че образованието му е важно, че би му осигурило добра реализация и т.н. И винаги съм го подкрепяла, когато е трябвало да учи и т.н.
Та затова ми е гадно. Защото ми се искаше да прекара малкото свободно време с нас.

Копнеж, на мен все повече започва да ми прилича на бягство неговото, извинявай, но не може да имаш бебе и да не се появиш цял месец у дома, заради учене и пътуване, пълен абсурд е това, пълен.

Вари го, печи го - проблемът явно е в мъжа. Майка му може и да е несъобразителна, нахална и какво ли още не, но той е бил този, който е трябвало да реагира адекватно. И под адекватна реакция разбирам да достигне сам до извода, че не е добра идея да оставя жена си сама с пет-месечно дете, при това с наличието на някакъв скорошен проблем. Ако някой дойде при мен и ме попита "пускаш ли ме" адски би ме подразнила неспособността му да прецени кое е правилното сам.

P.S. Тъкмо тръгнах да публикувам и видях последния пост на авторката. Копнеж, ами, мила, то ти и в момента си сама - след като по цял ден си седи у тях за да учи или се забавлява (мачове, колела, бла-бла). Сори, но ми се струва, че човекът нещо още не може да се осъзнае като родител, камо ли като глава или какъвто и да било друга анатомична част в ново семейство.

Копнеж,
Прецакана си, драга! Така като него сто години се живее - жената и детето на една страна, а той на пансион при мама и татко да учи! А задавала ли си му въпроса какво щяхте да правите, ако нямахте наблизо родители? Къде щеше да отида мъжът ти да чете за изпит? Щеше да си налага парцалите при теб и детето и пак щеше да си вземе изпитите! Просто е намерил по-лесното!

Вие живеете разделени,така ли?Ти у вашите,той у мама....И си живее като ерген-спорт,учене, колоездене...Кога всъщност сте семейство?

А след като мъжа на майка му не може да шофира вечер,защо изобщо ще шофира?
Сега се стъмва късно,могат по светло да отсядат в хотел.И изобщо да нямат нужда от друг шофьор.

Не знам,ти си познаваш мъжа,но на мен ми се струва,че той изобщо няма идея все още ,че вече има ново семейство и такива самосиндикални екскурзии,почивки и т.н. не са добре дошли.

Мдааа, вашето не е семейство.

Бърди, когато учи, излиза рано и се прибира вечерта. Не е като да не се прибира. Обожава малката, занимава се с нея, когато е тук много ми помага.
Решението да имаме дете дойде от него. В смисъл, аз винаги съм искала да имаме дете, но изчаквах той да узрее за идеята. И заради това вярвах, че като цяло му е ясно, че така ще създаде свое собствено семейство.

Може би проблемът се корени в това, че не сме отделно. Искрено се надявам, че когато заживеем само тримата нещата ще придобият друга светлина... То, друго, освен да бъде търпелива, май не ми остава..

Андариел, да, сигурно си права - баба знае 2 и 200... Преди да родя обсъждахме варианта да излезем на квартира, но не го направихме защото чакахме до няколко месеца да ни се завърши апартамента. И решихме, че може да спестим от парите за наем и да ги дадем или за детето, или да ги пазим за новия ни дом. Но се забатачиха нещата със строителя и останахме по-дълго от предвиденото у нас..

Краси.мира, не, не живеем разделени. Живеем у нас. Но когато е в сесия отива сутринта у тях, а вечерта се прибира. През останалото време си ходи на лекции, нормално.

Е, как, семейство са, когато на него му се прииска секс и да си поиграе малко с детето, колкото да каже, че има дете! Друго си е да знаеш, че жена ти е в кърпа вързана и само трябва да позвъниш на вратата!

Копнеж, не приемай думите ни като навиване срещу мъжа ти! Просто отстрани изглежда гадничко - той си живее като ерген, а ти се ядосваш и теглиш.

Противоречиш си. Няколко поста по-нагоре каза, че ако живеехте сами, той пак щял да замине и да те прати при родителите ти междувременно. По същата логика, нищо не му пречи да те остави с детето в отделната ви къща, пък да хукне да учи при родителите си. Нито да пожертва самосиндикалните занимания в името на това да прекарва повече време с вас.

Като цяло ми се струва, че вече си се вкарала в този семеен модел, от който искаш да избягаш.

Добре де,а защо се налага да отива у майка си?Нали у вас по цял ден няма никой?
Когато нашето първо дете се роди ,и двамата бяхме студенти.И учехме и за изпити...с детето...
Както каза и Andariel , отстрани изглежда гадничко от негова страна.

Ти пък?! Как ще да няма никой, нали жена му и детето му са там...

Ние също бяхме студенти. Не ми е минало през ума, че трябва да му осигурявам спокойствие. Хеле пък за колоездене. А през нощта ставахме и двамата.

Копнеж, женена съм от 10 години, затова само 1 съвет мога да дам. Стегни го полека твоето момче отсега. На всеки може да се случи мъжа му да отсъства. Но едно е да е по работа - моят мъж също отсъства по работа, работим заедно и съм в час кое и защо го налага, както и какво е свършил, като отсъства. Нямам против също да ходи на йога лагер или на планина за ден - два с приятели. Аз планински преходи никак не обичам, а на йогата той често води и едно от децата. Но да тръгне нанякъде по чужбина с родителите си и да ме остави с децата - не си го представям.

А твоят мъж дори не работи   Доста по-нормално би било да вземе да си намери някоя работа за лятото, отколкото да тръгва на път, за да шофира нощем. Все пак ако той не работи, вие сте допълнително зависими от родители, защото едва ли живеете само с твоето майчинство?