За мъжете и полите на майките им...

Мммда, момчето не е пораснало още....... Но това не е причина за отчаяние - ще порасне. От този горчив опит, предполагам, че си разбрала едно - не бива да се надяваш , че твоят съпруг сам ще се сети. Ти не си му началник, че да му разрешаваш или забраняваш, но .... Наистина може спокойно да се каже - "аз не мога да ти забраня ,но бих искала да не заминаваш, ще ми бъде много трудно". Е, ако тогава човекът замине  не знам кой и по какъв начин би могъл да го оправдае. Да кажеш на някой сам да реши , може и да се приеме, че на теб ти е все едно. Пък и ти явно си свикнала сама да се оправяш, а и ще ти се налага и за бъдеще. Не се е е досетил , че е правилно да откаже - вероятно вече си го приела и дори ще го преглътнеш някак. Ако вече е бил приел пътуването , когато си се опитала да му кажеш, че не искаш да заминава - някак го разбирам (за мен поетият ангажимент е много важен). Но от тук нататък мисля, че трябва да се опиташ да промениш нещата. Щом момчето не се сеща само - казвай му как трябва да стане. Пишеш че се занимава с футбол и колоездене. Това е добре, а ти какви занимания имаш? Кино, срещи с приятелки, фитнес или нещо друго? Щом той има право на своите хобита и ти имаш право на такива часове разтоварване.
Ти най-добре го познаваш и вероятно най-добре знаеш как да постъпиш за да го промениш. Хора трудно се променят, но не невъзможно. Но оставам с впечатление, че е грешка да разчиташ сам да се сети. Или не се сеща или така му изнася. Вероятно много жени тук във форума ще те посъветват ясно и категорично да заявиш, че детето не е само твоя отговорност, както и бъдещият ви дом. Това е единият начин, а другият е леко меко с перце да го товариш със задълженията , които трябва да поеме. Това не е моят начин, но шапка им свалям на такива жени. Давам само пример от обкръжението си : Жена с втори брак, решила да промени човека до себе си, който до този момент не е имал никакви ангажименти. Редовно го изпраща да пазарува. Какъвто и боклук като зеленчуци и месо да донесе - мърморене няма, а само похвала и му се сервира - месо със жили, скапани домати. Този мъж се научи така да избира месо, както аз изобщо не умея, зеленчуци перфектни. И пазаруването е твърдо негова отговорност.

А на него кой му плаща екскурзията?Не е ли от семейния ви бюджет?
И защо ти пестиш,но не и той?

Да не говорим, че нагласите м/у2ма души се разпознават и без много много думи ...
Аз като попитам мъжът ми дали иска да му помогна в работата му, че утре ми се ходи на плаж, само като видя как ме поглежда и изрича "ами добре , отиди..." с един такъв поглед на бито куче, ми е ясно, че иска да остана с него и оставам

Работата е там, че макар да разпознава настроенията ми и отлично да знае кога и за какво се сърдя, то това не променя нищо. Изчаква да ми мине, дори да продължи седмица. А сърденето и неговоренето го прилагам едва, когато вече съм казала, каквото имам да казвам и така и не сме стигнали до решение. Всеки си знае неговото.
Болно ми е, защото не може аз да му казвам, че не се чувствам много добре, че ми идва нанагорно понякога и просто искам да остане с нас. Защото и за мен, и за детето ще е много по-добре. Че се притеснявам да е на хиляди км. от нас, при условие, че не е задължително. И да го помоля да помисли над факта, че вече имаме дете и нещата са различни. И той да каже "Добре, ще помисля", а да продължи да се занимава с организационни детайли по пътуването...
Т.е. повече го тревожи какво ще обяснява на майка си, пред факта че не си говорим дни наред...

Иначе се опитвам да не се заробвам вкъщи. Когато мога излизам с приятелки, отскачам 1-2 пъти в месеца до офиса да видя как вървят нещата... Но повечето пъти съм толкова скапана, че искам само да си лежа вкъщи в деня, в който малката е при свеки за няколко часа. А и тогава е единственото време да успея да поизчистя и да подредя. През останалите дни ми остава време само вечер да пусна пералня, миялна, да събера пране и дотам.
Снощи си позволих да изляза за няколко часа и оставих малката на татко ѝ, но пък не всеки път когато аз мога да изляза и приятелите ми могат. Всеки си е с програмата.

Уф, доста мрънкава я докарах темата, извинете 

Здраво те работи, маце! И докато му се връзваш, ще продължава да те работи! Вземи се в ръце, престани да се правиш на супермен и майка тереза едновременно и постави нещата по местата им. Разбира се, ще има голяма съпротива, родата ще се изправи срещу теб, дори може да има заплахи как ще те напусне и прочие. обаче не пресечеш ли нещата сега, ще има да теглиш цял живот. И накрая като нищо ще се изучи момчето, после ще е много зает на работа, ще трябва да ходи по светско-служебни събирания заради кариерата, и накрая може да ти духне под опашката! А ти ще си скубеш косите и ще се питаш какво не си му угодила. ами, той се държи като разглезено дете, а иска ти да си му майка. Дори отделянето ви сами няма да ви реши проблемите, просто тогава ще теглиш двойно.

Нямах търпението да прочета цялата тема, но... ще си кажа какво ме подразни.

Имате ли брак? Не че е от значение де, при положение, че имате дете.

Но как така, свекървата ще ви разделя по "основателна" причина -  ходи ни се на ваканция? Това за мен е чисто нахалство!
Бих се подразни дори и само да го пита, без той да се съгласи.

Ако организират да ви поканят цялото семейство и на теб не ти се ходи, е друга работа, но така...

Не, нямаме брак. И двамата не искаме да подписваме, но аз винаги съм се дърпала повече.

За мен по-голяма вина има той.
Ясно е, че и това ще мине. Аз това пътуване съм го прежалила. Гложди ме какво ще се случва занапред... и не мога да си изясня за себе си какво да е моето поведение. Т.е. имам идеи, но някак не мога да ги приложа, не се вписват в характера ми.

Вина, доkaто им живеете в къщата... Той ще е между чука и наковалнята и предимстов ще има онази от вас ( жена/ майка), която мърмори и му го "изкарава през носа" по-малко.

Копнеж, какво ще се случва занапред зависи и от двама ви Наистина нямате реални проблеми на хоризонта, напротив, стартирате без обичайните за повечето млади двойки финансови и жилищни трудности за решаване. От вас зависи да се разберете когато на единия не му изнася другия да прави нещо, да се съобрази малко. Съвсем нормално е. Никой не казва да сте залепени един за друг, но не и единия да страда, защото другия реално си прави каквото си реши, разбираш ме.

Отделно че мъжете адвокати често са трудни и хитри едновременно.   Но ти ще се справиш с твоя, просто помисли как

Не знам от къде ги избирате тия мъже.
Никога не съм се съревновавала с майка му. Нито сега, нито при предишни връзки. Вярно, не съм омъжена, но все пак.

И внимавайте, щото тези, дето сега драскат за типа "мамини синчета", да не не направите и собствените си деца такива след 15г.

Ами то това с мамините синчета е нож с две устриета - твърде много и твърде малко внимание и глезене - все лошо.
Но според мен трябва да се прави разлика между инфантилност и привързаност към семейството.

Ако обичаш семейството си (майка, сестра, баща), то вероятно ще обичаш и своето лично (съпруга, деца). Освен това ако не можеш да разчиташ на семейството си за помощ, то от кого да я очакваш?
Единствената реална опасност според мен е неспособност да взима решения самостоятелно или пък директна зависимост от майка си (т.е. да я слуша за всичко). В такъв случай нещата хич не са на добре.

Единственото нещо в негова защита, за което се сещам - това, че живеете при родителите ти. И на мен би ми било некомфортно и бих търсила поводи да се измъкна. Освен това така ти уж си с вашите, а не сама с детето...

Хубаво че е временно, не го протакайте. Ако се забави новото жилище, мисли за квартира и колкото се може по-бързо да сте самостоятелни, а той да няма поводи да се измъква от отговорности.

Съгласна с Краси. Разбирам, че не ти е до почивки, още повече с толкова малко бебе, но гледай на твоята почивка като на инвестиция в бъдещето.

Не знам какво е да си с такъв мъж за да мога да дам съвет. Моят се е отделил от родителите си още на 16 и от тогава до сега само се чуват по телефона и се виждат единствено по празници или когато им ходим на гости на вилата (като днес). Откакто го познавам не е допуснал за ансолютно нищо намесата на майка си. Тя има желание да дава акъл, но редовно получава отговор "Това е работа на мен и съпругата ми и теб не те засяга". Не мога да не си призная, че това само ме радва, но понякога ми става жал, че така я реже...
Защо просто не го попиташ директно така както си го написала в темата "А ние аджеба в кой отбор сме?"

Tess е права стратирате от възможно най-доброто място като младо семейство, тепърва ще се напасвате един към друг.
Пътува му се най-вероятно на мъжа ти, и може би иска просто да разпусне, учене, малко бебе, ново жилище..............лошото е че не може заедно да отидете някъде, защото ти също имаш нужда от почивка,
А няма ли възможност майка ти да гледа бебто , а ти да отидеш заедно с тях