За мъжете и полите на майките им...

Piece of cake, мда, осъзнавам, че си противореча...Но просто се надявам, че нещата постепенно ще се променят. Би трябвало - все пак детето расте, а с него растат задълженията и отговорностите...

В интерес на истината, е пробвал да учи и вкъщи. Разсейвал се. И аз самата съм му предлагала, ако му е по-лесно, да чете у тях. Просто съм искала да го подкрепя, да му помогна. Знам, че е глупаво човек да прави компромиси, ако после ги натяква... Но някак вярвах, или ми се е искало да бъдат оценени моите усилия да му създам някакъв комфорт...

Докато малката се будеше през нощта сме ставали и двамата. И до ден-днешен рано сутрин я храни и обслужва той. Не мога да си кривя душата - когато е вкъщи ми помага много. Мачът и колоезденето му са по веднъж седмично, не всяка вечер е навън. Не го оправдавам, искам да бъда максимално честна.

Колкото до финансите, всичко по детето си го поемаме ние, част от другите разноски (храна, консумативи и т.н.) също. Аз имам добро майчинство, защото съм работила доста преди да родя и съм се осигурявала на пълна сума, а той прибира някакъв наем. Но и наште помагат, все пак да нямаме разходи за наем и сметки е много голяма помощ.

Нямате реални проблеми   Имате къде да живеете, и двамата сте осигурени и с имоти. Имате си дете, абе всичко е на 6. Кажи му, че от догодина и вие с детето ще идвате на разходката из Европа и готово 

Понякога само с надежда не става...
Може и да влезе в пътя твоя мъж,но може и така да си кара...кой бяга доброволно от лесното!
Аз не бих разчитала на случайността .Или на мъжа ми да му дойде акъла в главата...
Хората са казали "Желязото се кове,докато е горещо!"

Аз и не разбрах,защо се налага втори шофьор?
Не може ли да не карат по тъмно?Настаняват се в хотел и на другата сутрин,по живо ,по здраво...
Нали са тръгнали на екскурзия,а не да гонят срокове...

Аз също не разбрах... Попитала съм не един и два пъти. Много път било, много изморително...

Можеш да постигнеш промяна, но трябва да си смениш приоритетите спешно. Сериозно, тези са хубави, но с по-зрял мъж дето може да ги оцени. Хлапаците просто се възползват, а ти постепенно се превръщаш в майка, приятелка, не в съпруга. Ще трябва да промениш нещо, но не с дълги разговори, те са безсмилени.

Приориретите ти би трябвало да са: детето, после ти, твоето развитие и живот, после къщата и домакинската работа. После неговото удобство и кеф. Ти какво ще правиш след майчинството? С истински партньор до теб, би могла да имаш някакво време и за доп. квалификация, за четене и личностно развитие, или просто за малко почивка.

Не ми хареса това, че той се шегува за следродилна депресия. Удобно обяснение, че проблема не е в него и той няма нужда да променя начина си на живот след раждането на детето. Не ми харесва и това, че детето пречи на ученето за важния изпит през септември, а пътуването не пречи... Не ми хареса и това, че ако не отидел, ТВОИТЕ отношения с неговото семейство ще се прецакат.. Глупости, ще се прецакат ако каже "ми тя не ме пуска". Няма да се прецакат ако каже "сори, ама момента не е подходящ, имаме малко бебе все пак, не мога и не искам да дойда..."

Време е той да порастне, а ти да спреш да си толкова разбираща и да поискаш да поеме отговорност. Когато имаш бебе, някакви промени и жертви се налагат. Не разбирам защо само ти да ги правиш, а той да живее все едно нищо не се е случило? Да гледаш бебе е далеч по-уморително от това да се учи за труден изпит; ваканция заслужаваш ти, а не той.

Не казвам да се караш с него, да тропаш с крак или да се цупиш. Просто спокойно да му прехвърлиш част от задълженията и ежедневни ангажименти свързани с детето и къщата. Да знае, че ако той не ги свърши, няма кой. И хич да не се впрягаш, че му било трудно щото изпит и т.н. и да го покриваш. Не си му майка, вие сте партньори.

А за конкретното пътуване, аз бих казала, чудесно. После аз ще взема 10 дни за да отида на море с приятелка. Тя току що скъса с гадже, в депресия е, наистина има нужда от мен. А и аз имам нужда от почивка след раждането и месеците безсъние. Може да ми помогне и на следродилната депресия   Той може да гледа детето и да учи докато то спи. Може пък и да се замисли.

Анджък. Нищо не би трябвало да му пречи да обясни, че ТОЙ е взел решението да не идва, а не си ти лошата снаха, дето тропа с крак и не го "пуска". Това, разбира се, ако беше стигнал до това решение, а той явно не е. Ако трябва да продължа в духа на Кинче, мен пък най-много ме подразни това, че вместо сам да помисли и да стигне до аргументиран отказ, той идва да те пита дали го пускаш. Ами извинявам се, но малоумно ми идва малко. Щом си имал достатъчно акъл да предложиш на една жена да ти роди дете, то следва да проявиш и достатъчно разум относно това кои ангажименти да приемеш или да откажеш в зависимост как биха се отразили върху отговорностите, които като баща имаш към това дете.

Ами хич не е малоумно ,да ти кажа...напълно обмислена и хитра манипулация си е!   
Явно е ,че хем иска да отиде на разходката,без жена и ревливи деца,хем да не излезе той егоиста.
Мама иска,тати не може да шофира...не заявява направо "Отивам,пък ти се оправяй с детето тук!"
а, "Пускаш ли ме?"
Е,как да кажеш НЕ?Нали ти ще излезеш лошата?

Според мен той постоянно се възползва от отстъпчивостта на жена си.
И докато тя не спре,и той няма да "се усети" и ще продължава да я манипулира.

Според него проблем нямало. Аз съм била страхотна майка, справяла съм се супер с детето, какъв бил проблемът за 10 дена?! Ами на него и друг път щяло да му се наложи да отсъства - каква била разликата м/у въпросното пътуване и една командировка?!
Та в един момент започнах аз да си мисля, че съм лудата и че верно ме тресат хормоните.... Или аз не мога да обясня като хората, или тотално не може да разбере какво искам да кажа...
Та малко или много, затова и пуснах темата: да видя аз ли съм кривата в крайна сметка, как изглежда отстрани ситуацията...
Сега са с малката при свеки, пък аз се чудя вече как да се държа. Болно ми е и не мога да го скрия, само и само да "не развалям последните ни дни заедно преди заминаването"...

Кинче, благодаря за поста!

За съжаление доста мъже познавам, които НЕ разбраха как точно станаха бащи, и до 3-4г изобщо ги нямаше в картинката на отглеждането. Това не е вина на майка им или нещо такова, а просто тяхна  емоционална незрялост, което някои го променят, когато детето порастне малко.

В случаят дали на него му се налага , или не, няма значение. Човекът използва възможността да изчезне физически от мястото ( дом, жена, бебе), той предпочита да шофира с часове нощем, вместо да е с вас.
Смята, че щом не си сама ( т.е майка ти е там) ще се оправите. ОК. Щом е така, вие с майка ти се съюзявате, организирате си няколко дни извън София, след което връчваш детето на другата баба и съпруга ти, преглъщаш тежката раздяла с детето и ясно показваш, че това дете не е само твоя грижа и отговорност.
Така де, може и на ТЕБ да ти се наложи, не само на него. Той наясно ли е с това....

Ох,разбира той,ама така му е удобно...
Не знам за другите,но аз не бих оставила нещата така...
10 c's , ти е дала добър съвет.
Като се върне,му връчваш детенцето и заминаваш за няколко дни.Казваш ,че си луднала и че имаш нужда да разпуснеш за малко...След като може да прежали 20 дни ,да е без вас, и да не учи...ще трябва да намери начин да учи с дъщеря си.
Повечето от мъжете,докато не ги поставиш в аналогична ситуация, не могат да разберат как се чувстваш.Когато я преживеят обаче,нещата са съвсем различни!

Твърди, че е наясно. Че ако утре (примерно) му кажа, че трябва да замина някъде той нямало да ми направи проблем...
Но за мен не е там въпросът - аз искам да съм си до детето, да се грижа за нея сега, след като имам възможността да не съм на работа. Когато разбрах, че съм бременна, в същата секунда ми стана ясно, че много неща отиват на заден план. И това за мен не е някаква драма. Но реално само моят живот се е променил повече... На практика неговият си е почти същия. И може би заради това се тормозя толкова, не знам...

Да, това с аналогичната ситуация е добър съвет. Въпросът е, че не ми се иска да се откъсвам от малката, а и трябва да пестим средства за жилището... Някак чувството за отговорност не ми позволява подобно действие.. 

Малко звучи като "ти си страхотно магаре, теглиш каруцата перфектно, що да не удвоим товара, какво толкова още едни 10 км". Това, че си страхотна майка е супер, но предлагам следващия път като го изтъкне за довод да му отвърнеш, че той трябва още да поработи, за да стане страхотен баща.


Разликата е, че тук се касае за личното му време и неговия избор как и с кого да го прекара, както и за личните му ангажименти и балансът между тях. Командировките да ги мисли като завърши и си намери работа. Инак звучи несъстоятелно - рибата в морето, той сложил вече тигана. Да не говорим, че познавам юристи, които с години не са ходили в командировка.


На мен така ми изглежда:

Копнеж, с доста задачи си се нагърбила и може би без да съзнаваш вече си направила достатъчно компромиси - по-лошо, създала си предпоставки да правиш още повече компромиси.  Къде щеше да учи мъжът ти ако мама живееше в друг град? Дали щеше да тръгне на същото това пътуване ако ти не живееше при твоите родители и щеше да останеш наистина сам сама? Какво щяха да правят родата ако мъжът ти не беше студент а примерно работеше? Кой щеше да им е резервния шофьор? Всичко това се случва защото преди това са се случили достатъчно други неща, докато ти си била "разбираща", а той "услужлив".
Ясно е че за 10-15 дни ще се справиш сама с детето, ясно е че и без мъжът ти пътуването едва ли ще се провали. Каквото и да стане, използвай случая да си уточните приоритетите защото в момента доста се разминавате.
От собствен опит и съдейки по това което описваш нещата вероятно ще се подобрят когато се отделите, освен ако ти не се донагърбиш с още ангажименти. Живели сме доста време с нашите преди да се отделим, категорично мога да кажа, че мъжът ми в момента ми помага много повече отколкото преди, не че и моите задължения не са повече  
Успех ти желая  

ПП Той това го знае прекрасно, за това толкова смело ти заявява, че няма проблем да гледа детето.  

Аз не съм майка и не знам точно как хормона манипулира жената в такъв момент, но по принцип мисля, че това ти мислене е грешка. Ти не си единственият законен отговорник за вашето дете. Ти имаш и свои нужди и ако ти си ОК, детето ти също ще е ОК. Ако ти имаш нужда от почивка ( или в случая нали говорим за някаква възпитателна цел), би трябвало да можеш да се надскочиш над инстинктите си.
В интерес на истината малко бебе има нужда да яде, да спи и да е чисто и преобуто. Това може и друг да го стори вместо теб, когато ти не можеш по някаква причина.
Познавам момичета, които направо се съсипаха в тази фаза на отглеждането на децата им.
Безсънните нощи, нервите, грижите, нежеланието да се отделят и за секунда, мноо често абдикация на партньора в началото и т.н. направо ги побъркаха.
Накрая, когато детето вече е членоразделно и се появиха нови нужди , които са мн. по-важни от хранене-отделяне цикъла, те нямат вече нерви, сили и желание да ги отговорят.