Септемврийчето с пълни шепи загребва слънчеви лъчи!

базел,драмата не се реши,защото за да се реши се иска всички страни да се опитат да намерят пресечна точка....родителите на тези деца считаха поведението им за нормално и оплакването от наша страна и от страна на учителките за напълно обидно и неоснователно.
марлелка,стели...един следобед при взимане на Арен от градината го намерих ревящ с отбелязани кални подметки по лицето и дрехите...госпожата ме посрещна много разтревожена и ме помоли да реагирам,защото тя не е могла да се справи.3 момченца от по-големите са се обединили и са се хвърлили върху Арен и върху други деца...през деня ,но вече следобеда наличен за тормоз е бил само Арен.Едното от момченцата е накъсало книжките в групата,счупило на госпожата очилата,опитвало се само да обикаля извън градината...на всички забележки и наказания от страна на госпожата отговаряло,че ще каже на родителите си и тя ще има големи проблеми с баща му.Тормозили наред останалите деца.В крайна сметка директорката каза че ако това се повтаря въпросните деца ще бъдат отстранени от сборните групи до семптември.От друга страна е вината на госпожата,която не е могла да реагира и се е показала по-слаба в тази ситуация,защото на следвашият ден беше една по-млада учителка,която беше овладяла ситуацията и въпреки трудността и проблемите съумяваше да контролира нещата така че да няма тормоз от едни деца над други..следващата страна бяха родителите,който считаха случващото се за нормално поведение на истински момчета( тук няма да коментирам) И след това се оказа,че майка ми вече е във възможност да гледа Арен и аз просто го изпратих към Пловдив,където по цял ден е с колелото на вън и играе на топка с децата на улицата.
Амеретка,знам добре за случката ,говорили сме..Не винаги това е бягство,а както е писала и стели единствено възможно решение.Имам много въпросителни по тази тема и силно се надявам да получа някой жокер,защото подозирам ще има тепърва подобни сблъсъци.

Много много неприятно, тепърва ще се сблъскваме с подобни случки. Агресивността на родителите ме изумява, не съм си давала сметка, колко си вярват някои хора, че са велики.

На Марлелка, честит 4 юли! Готвите ли се за училище, че то при вас нали започваше през август.

Бяхме на рожден ден в събота на едно момиченце от групата на Вики в Барбарони Младост. Да ви кажа, все още се забавляват в клубчета децата. Може пак там да си спретнем 5тия септ. рожден ден

Денис,  .
Случката с Арен е потресаваща. Аз лично, освен че се възмущавам на подобни родители, се и страхувам от тях и необоснованата им агресия и арогантност. Лошото е, че цялостно бягство от подобни индивиди и децата им не е възможно. Живеем в едно общество, ще се срещат и децата ни с лоши деца и хора. Неизбежно е.
Аз лично нямам отговор за себе си какво да правя. Сблъсъци и трудности им предстоят на малките. В училище сигурно е още по-сериозно, но някак сега избягвам да мисля за това.

Барбарони е много готино клубче, ако се организираме, аз съм много за 5-ти рожден ден пак там.

Аз пак съм без дете и така ще бъда до началото на август. Мъчно ми е, но не съм го показвала пред дребната, все пак е важно тя да се забавлява.

Момичетата с бисквитите, бананите и тортите, може ли по малко насам. 
Амаретке, твоите кулинарни чудеса лично съм опитвала и са вълшебни, та за есента си поръчвам едно парфе.

  Да,Вени...потресаваща е,но не е и само тази случка..Покрай нас зачестиха..тези в който Арен е потърпевш,както и Арен да е главният инициатор.Балансът е много труден особено когато родителите не са наоколо.Попадали сме и в двете ситуации.Реакция трябва да има.Наложителна е.Въпросът е каква.Кое е правилното...Ясно е ,че цялото ни общество е болно.Тук сме като някаква психиатрия на открито.Аз в работата си напоследък..споделих и с момичетата,когато се видяхме в парка се сблъсквам с тази агресия под всякакви разнообразни форми...Примери мога да давам до утре.
Поствам и тук съобщението на Мадлен Алгафари : Втората лекция в училището за пораснали, посветена на агресията, ще се проведе на 6.07 от 18,00 в Съюза на архитектите на ул. Кракра. Заповядайте! Входът е свободен!

Ето видеото от първата среща http://www.actastyle.bg/Actastyle/school/1

Аз лично ще съм там.Ако на някой му е интересно да се чувтва поканен.

И аз съм за 5ти рожден ден ехааааа 5 години

И аз съм „за” рождения ден. Steli, Dennis, благодаря за подкрепата!
 Момичета, защо ме засрамвате така, нищо кой знае какво не правя, сигурна съм, че и вие си имате изпитани рецепти, ама не казвате. Я бързо да споделите, примерно пилешко ала Стес, тортата на Базел, чух и за пая на Меги, но не съм опитвала. Ей, как забравих печивата на Доника, то не бяха мъфини, хляб и козунак, да загризеш монитора направо. Как набързо ви издадох, а! Venush, утре се прибирам за няколко дни, може и парфе да ти забъркам.
 Dennis, Меги зарибихте ме с този Крапец, пък и ми е близо. Аз Обзор си харесвам, но ми се ходи в Созопол, ама то само там да беше. Ех, мечти!

ЕЕеех, Amaretka , недей да скромничиш. Ще трябва вече най-накрая да опитам и аз от твоите вкусотии.
И аз съм  "за" РД и ужасно много ми се идва,но все така става,че не може да присъстваме. Тази година няма да се заричам, пък дано ...................
Сигурно вече всички сте морски. Аз 2 пъти ходих до Бургас, но служебно и морето го видях, ама от далече.....!!!
Тук в Пловдив е цяла седмица 36-37градуса и наистина е много горещо.

Приятна седмица!

Добро утро!
Я да ви размърдам малко.
Стели, не се заричай, а направо от сега се организирай и имай нагласа да идваш на РД в София. Обикновено ги правим в края на семпетември, за да са минали повечето ни РД и да е някак си завършена програмата. Така, че имаш и ориентировъчна дата.  
Амаретке, на теб ти се ходи от Варна в Созопол, а пък на мен от Бургас в Дуранкулак на плаж. Имало там някакъв много хубав девствен плаж.

Като сте казали торти, тия дни ще правя една морковена торта, която не била много сладка. Ще видим какви ще ги накъдря и ще се похваля дали е станала.

Рении, къде се изгуби? Хайде и другите да не казвам поименно.

тук-тук е, нещо се насладисва само

Вени, честитооо, страхотна новина  

С кеф ви изчетох преди седмица тръгнах да пиша... но не успях нещо  

Много съм впечатлена от случката с Арен де...
как така една учителка не може да се справи с макс 7годишни деца?!
как така майките намират това поведение за нормално?!
Явно си живея с розовите очила...
Денис  Исками се да вярвам, че такива моменти няма да имате повече!

Алексал, вярвам че притесненията ти са неоснователни   А за Доника, евала, че така трезво приема нещата и ги бори  

Меги, кога ще видим бебо, той голям мъж скоро ще стане, както и на Снежка...

На всички ви се радвам и прегръщам, за РД сме на линия и ние.

Иначе сме добре, децата ходят на градина, те са от тези, които първи тръгват и до последно ходят. В момента Боян и Ивайло са в една група и учителката на Боян е много впечатлена, че покрай брат си не бил толкоз палав.   Ивайло винаги си намира приятели, сега явно и Боян урежда   Той на есен ще е ученик (толкоз ми е нереално, ужасТ) а в неделя е и рожденик. Боян... за него кво   Нещо много фъфли, говори с езика пред зъбите и го чака логопед. Иначе... като показвам снимки на колегите от раз ги разпознават, кой добричък, кой троши ръце-крака  

Покажи и на нас де 
Аз Макси го видях миналия месец най-случайно, размотавайки се в обедната почивка
Рени, ходят на логопед най-сериозно. Е, Хриси си направи малка ваканция, че рев и зор да ходи при нашите. Вчера на излизане от залата Гого хукна към залата, в която работи Хриси(умишлено помолих да ги разделят) и като викна Тисиии, Тисиии, търси си го милия
Живот и здраве и нас ни бройте за общия РД

Ахоооооййййййй! МНОГО ми е драго и аз да се разпиша тук и да заваря най-любимите ми обичайни заподозрени     

Вени, ЧЕСТИТО!

Меги, да са ти живи и здрави мъжете! С вълнение ти изчетох разказчето. Пубери са, какво да ги правим. Хари за всичко е "Не", плюс изкарва сега една лигава ревлива фаза, като не му изнася. И са едни изречения, едни наставления, строява ме в 2 редици.
За барбарончето ти - не разбрах защо повръща, но щом е така, значи е нормално и да наддава по-малко. Щом си е жизнен и с гривни - не се тревожи.

Денис, супер тъпа история! Миналата есен имах "честта" да изпадна в обратната страна, но мисля, че поне реагирах адекватно. Хари нещо се напрегна от тръгването на детска градина. Първите симпотитоми бяха, че са напишка 1-2 пъти, което за дете във втора група или пък за Хари, който си е ок по темата много отдавна, беше странно. Децата започнаха да ми се оплакват няколко пъти като го взимам, че ги нарича с лоши думи и едната госпожа ми каза, че един родител питал кой е Хари, който постоянно бие сина му.
Разтревожих се силно. Първо поговорих подробно и с двете учителки. Исках да разбера как така някое дете се оплаква на родителите си, че Хари постоянно го бие, а учителките не са подали такава индикация. Къде са, защо не са го предотвратили .... Развиха ми теоритята, че нищо странно не се е случвало и, че той е просто по-емоционален, но не бил агресивен. Аз вярвам, че не е, но знам ли в крайна сметка какво се случва, когато е далеч от мен ....
После поисках координатите на родителя и говорих с него. Оказа се разбран татко, който ни най-малко не даде вид на разтревожен - и той по-скоро искал обяснение от госпожата тя къде участва в целия филм.
После поговорих на части и с Хари. Той не може и до днес да се научи да дели играчки с някого. Ако той си играе с нещо или дори и да не си играе точно в момента с дадена вещ, но тя е негова, изпада в истерия - почва да я дърпа, да плаче, да си я иска. И когато отстреща попадне на непукист или хитрец, който си настоява или му се смее .... става още по ревлив, започва да обижда, да се тръска и така накрая се стига до блъскане и удряне. Незнам къде сбърках през изтеклите 5 години, но работя по въпроса.
Наскоро Ирини и кумата ми дадоха предложение като ще се среща с други деца, да не му носим никакви играчки. Тогава ще се напасва с тях в играта или пък ако те имат играчки - ще намери начин да поиска. Замислих, че в такива ситуации наистина всичко е ок, така че това е временене вариант. По-важното е да го науча как точто да се научи да споделя ....
Както и да е - таткото каза, че е имало само 2 оплаквания от сина и то не сериозни, а от Хари разбрах къде е проблема - момчето постоянно му взимал една от любимите коли и твърдяло, че е негова. А Хари е маниак, меко казано, на тема коли. След около седмица се оказа, че в крайна сметка колата наистина е на другото дете - Хари доде при мен в къщи с ококорените големи очи и каза - мамо, виж, имам две еднакви, май наистина тази кола е била на .... Разбрахме се да му я върне и да се извини ....
Накрая последва боледуване и нещата някакси се поуталожиха и Хари се успокои в детската. Но като цяло си е в двете крайности - хулиганин и супер кротко и разумно дете. Обикновено като играе сам е най-доброто дете на света - ведър, щастлив, мърмори си, пее си. Но трябва ли да общува - на всеки 5 минути има драма. Подозирам, че тук причината е в мен - много рано го прехвърлих на гледачка и баба и той свикна да е сам и го приема естествено, а то не е ....

Имам и друго наблюдение отскоро, което силно ме тревожи и нямам все още обяснение за причините и за решението. Когато се заиграе с някое дете, което му допадне или се респектира по някакъв начин, после започва да говори като въпросното дете дни наред- с интонацията и съответния говорен дефект (повечето на тази възраст все още имат някакъв). Докарала съм го до разсъждения, че има проблем със собстевната си идентичност - не се чувства дооценен и харесван. Иска да прилича на друго дете ... Уф... не е лесно.

Иначе изкара варицела и съм доволна. Мина бързо и леко, да чукам на дърво.

Сега е при баща ми и майка ми, която е в бабинство, както се шегуваме, на вилата в Златица. Предстои и море. Планираме една седмица санаториум във Велинград - за стотиците му алергии и астмата, която получи + артрита.

А у нас сме в тотален ремонт на двата етажа, след като първо ни протече тавана на хола, след пороен дъжд преди около месец (то е със скосяване и отгоре има тераса на горния етаж), а 3 седмици по-късно през нощта се наводнихме в резултат на счупен кран в банята и сега трябва нов паркет в 2 спални и хол + латекс на всички стени, които са долу на около 30 см. височина мокри и на петна.
Хубавото от цялата история е, че аз, както е обичайно за мен, съм имала някакво предчуствие, тъй като дадох изненадващо як зор в края на май да застраховаме къщата. Сега и двете щети са ни платени и ремонтираме спокойно - т.е. основния ремонт, който планирахме за следващото лято по случай порастването на Хари, за да оправим всички нагови катастрофи по стените, вместо да си го платим ние, ни го плащат сега 

Леле, роман ....

ЦУФКИ на всички!

Привет,

ето че и аз скоро ще изляза в отпуск и заминаваме на мечтаното море.

Lulova, много добре си разследвала случая с биенето, браво на теб. Исках да ти кажа, за това че Хари копира говорни дефекти, мисля , че всички го правят в една или друга степен. Самата аз много харесвах като малка говорните дефекти на другите деца.

Големи наводнения при вас, наистина много добре, че си се застраховала. И у нас чат-пат се наводняваме, и аз съм постоянно застрахована.

Баба ми ни беше на гости онзи ден и тъй като се канех да храня Вики с лъжицата, тя ме пита Вики не яде ли сама. Аз казвам полу на шега:" Ааа, тя само сладолед яде сама." При което Вики ми се разсърди, и отиде в другата стая. Трябва да я поощрявам да се храни сама в къщи по-често, но тъй като много се тутка, по-лесно ми е да набутвам аз с лъжицата.

Хаха, и Хриси е същия - много го болят ръцете и не може да се храни сам 
Лулова, признавам като ти видях поста и си помислих, че и ти ще се похвалиш с братче или сестриче 
Та Хриси се записал в библиотеката при нашите. Трябвало всички книги да прочете, че библиотекарката, която ни е съседка, го карала да му разказва книгата на другия ден

Лулова,
 
Всеки от нас според мен е попападал и от двете страни на барикадата и  когато сме били деца и сега покрай нашите собствени дечурлига .Така се учим,няма начин.Ти във вашата ситуация си постъпила чудесно.Важното е да се говори и изяснят обстоятелствата...да се реагира и да се общува с децата.Криенето и изпадането в защитна позиция тип ( не е вярно,всичко е ок.) не решава нещата и за двете страни.А много често нападението и виновният се оказват всъщност защитаващите се.Наскоро пък и на това бях свидетел.Как едно момиченце малко обиждаше едно по-голямо момченце и накрая момченцето стана оскуба здраво момичето,което от своя страна нададе жесток вой...и майката на момченцето долетя мигом и какво му се изля на главата не беше истина.Ситуации толкова много и толкова пъстри,чее
Що се отнася до това,което са дали като съвет за решение Ирини и кумата ти,да не носите играчки навън е много добра идея и действаща.И Арен имаше подобни на Хари реакции.Не обича да си дава играчките и забелязах най-вече на някакви за него непознати деца навън.Ако идват в къщи е ок.И аз така направих и правя към момента.Когато излизаме на вън не нося нищо,за да се налага на място да се играе с каквото има (клечки,камъни,шишарки) или да поиска и подели нещо с другите.Последната половин година нещата се промениха.Сега сам изнася играчки навън с ясната идея,че ще играе с още някой и ще подели.И иска да има игри които са за двама.Примерно федербал,2 тенис ракети които изнася с радост навън.А от месец се научи да кара колелото без помощните гуми и сега с децат ана улицата си устройват състезания и виждам дори си разменят колелетата. Ако го притискаш да дава,ще му засилиш усещането,че иска да си го запази за себе си.Нека сам стигне до идеята да си сподели,защото така е по-забавно.
Арен,понеже е разбрал явно тази тънкост как родителите вземат контрол над ситуацията когато стане някак крайна.Преди няколко дни е карал колело и две момиченца(сестрички) са го наричали бебе и са му казали,че има грозно колело.След известно време..Арен е идентифицирал майката на тези момичнца.Отишъл и се оплакал, "вашите деца,ме наричат бебе и казват,че имам грозно колело и това ама много ми тормози" Съответно майката се е скарала,но децата са продължили и тя ги е прибрала у дома.И Арен се прибира и той с колелото и казва вече много горд" спокойно и сам разбрах как да се справям с тези двете какички"....Деца,да се смееш ли,да плачеш ли...Общуването за никого не е лесна задача и се учим сигурно докато не умрем на това как точно да общуваме.
Според мен,това че Хари имитира е ок.Той опитва някакви нови модели на поведение ,които са му се видяли интерестни.Освен това у всеки един от нас е заложено това да подражаваш и имитираш,особено ако срещнеш нещо открояващо се и което ти допада. Никой не се е родил с ясна визия какъв е и определя своята единтичност не знам кога...аз за себе си не съм убедена ,че съм определила.Събирайте го с повече деца и го поощрявайте ( което мисля,че правите)
За ремонта -бррррр хубавото е,че чрез застраховката един вид ще ви го платят 

Доника,супер за библиотеката и че има кой да препитва хо хо хо хо и Арен е записан,прочетоха 2-3 книги с баба си

Базел,на Арен още му даваме супите ние,защото няма да ги изяде никога...то е едно говорене,ръкомахане...ще продължи векове...,накрая просто ги обръща върху себе си заплеснат в обяснения ( държен философ е ),но всички останали неща яде сам.

на мен ми се струва,че от почивката ме делят векове...влязла съм в някакъв цикъл тази година определено не е моята.около мен всички са се тръшнали и са по някаква причина в болница..освен,че това са ми близки хора и приятели и от семейството,като за капак и единствената ми останала колежка на работа влезе по спешност в болница ,последвала операция (ще се върне съвесеем скоро на работа към 25 август) и сега съм 24/7 отговорна за офис,клиенти ...уан мен къмпани.на моменти си казвам,че няма да издържа,реве ми се и ми се гади и искам да избягам,в други просто си казвам "и това ще мине" и преминавам през лудостите на деня без да ми трепне окото.

П.С ще ме извините за разхвърляното писане,но ....всичко това наред със звънящите телфони

Усмивки и хубави ваканции на онези на които предстоят

Ех, успокоихте ме за имитирането! Благодаря!

За играчките - като не взимаме играчки навън е много любезен, внимателен и изобретателен спрямо другите деца. А когато ги има - аз наистина допълнително го травмирам със заповедите или обясненията, че трябва да дава, споделя, да не квичи и да не блъска. Така че явно наистина трябва да спрем да носим навън и аз да си трая.

Дони, опитахме 2008, стана, после не стана. Поплаках. После последва изчаквателни медицински период и ме завъртя една шайба  , та до ден днешен и нещо в момента не съм силно желаеща... Но, да кажем, че имам още 2-3-4 години пред себе си, да се поправя 

Потвърждавам желание за Септемврийски РД!

 Ehoo, темата станала на 1 година, а ние ще празнуваме 5 години заедно.
 Та като казах рожден ден, ние се прибрахме  по работа за малко и в крайна сметка решихме да празнуваме у дома с тати. Днес ще ходим за подаръци -ще се избира на място, защото вече нямам идея какво да купуваме.  В петък следобед може да гледаме "Мечо пух" за разнообразие, че откакто гледахме "Колите 2" само за тях се говори.
 Вие как сте, всички ли са на море?  Мишо направи страхотен тен, комарите и тази година го изядоха една вечер и на другия ден успя да си направи кошмарни рани, но с плаж и едно кремче вече останаха само белези.
 Весело настроение, въпреки мрачния ден!