Септемврийчето с пълни шепи загребва слънчеви лъчи!

Ехо-мехо, ето ме и мен тук.
На море сме Амаретке, но мрачното днес дойде тук.
Аз утре отивам на Златните, викам си ще я видя таз Амаретка, пък тя в София.
Ееее, първото ни другарче септемврийче ще става на 5 години утре, кога мина? 

Ако искате, като се върна в Сф ще питам в Барбарони Младост за петия РД дали е свободно. Можем да го направим на 24 или 25 септември или 1 октомври, тогава са уикендите.
Казвайте, да събираме желаещи, за да имам приблизителна бройка като ходя и питам. 

Стели, тази година имаш задача да дойдеш на РД да ви видим на живо с Додо. 

Аз съм за 01.10 - 24 и 25.09 са 4 почивни дни и може да се плануват почивки Не че плануваме де, но знам ли  Надеждата умира последна
Хриси вече цял месец е при баба си и казва, че щял да си дойде чак за рождения му ден. Все още не е дал нареждания за подаръци  Глупчо си ми е в това отношение всеки ден ходи на "работа". Имал много документи...и все искал срещи с кмета на общината - да го пита защо все викал баба му И най-важното - тън мън няма - проял е всичко

 Вени, бройни и нас. Мишо  преди седмица получи 1-я подарък за р.д., какво пречи след месец и половина пак да духа свещички.  За Златните - сега ще ти драсна 1 смс.
 Дони, Хриси явно е пораснал вече, браво за работата  и яденето. Ние също имаме лек напредък, хапва някой и друг плод.
 

venush, голямо ни е желанието с Додо тази година да се класираме за 5-я РД, но няма да се заричам, защото .....
Amaretka, като ти прочетох поста осъзнах,че въобще не съм мислила още нито за подаръци, нито за честване..... . Желанията на бъдещия рожденник са свързани предимно с кораби, замъци и пирати....Доста се е запалил по Легото напоследък.
Доника , лятото при баба е най-хубаво!

Ние се завърнахме вече от почивки и се подготвяме за работа. Стенли ще бъде във ваканция още 10 дни - на бабина градинка.
Вчера имахме среща на класа - не се бяхме виждали от 14години..... Беше много весело и се събрахме почти всички без 2 момичета! Многооооо емоции....
А днес сме на сватба на наши добри приятели и ще падат веселби!
Приятен уикенд на всички!


И да пишете!

Започнаха рождените дни и ми домъчня много за вас, сядам да ви драсна. 

Стели, къде почивахте? Ако си казвала, забравила съм. И тоз Додо го показваш през година-две, все не можем да го познаем. Покажи го, please.

Дони, Хриси строи ли кмета най-накрая? Гого как е?

Вени, почивай, почивай! Пупата как е?

Ани, разкажи как порасна Арен?

Мимката тръгна на предучилищна, всъщност пред-предучилищна. Много са ми притесненията заради езика, който не говори. Всички ми се смеят вече, че се шашкам без причина. Засега не дава признаци, че остава гладна, жадна и напикана, разказва с ентусиазъм за всичко. Ще ви държа в течение. Иначе ние не ходихме никъде организирано това лято. По за ден някъде наблизо най-много. С Мимката ходим често на планина, доволни сме и двете. Паркове, куклен театър, кино, пръскала, рождени дни, бране на боровинки, първи концерт (Styx & Yes), ... всеки ден да има по нещо разнообразно, че изкукваме много бързо.

Само като си помисля за подаръци и лошо ми става. Пак с никакви идеи сме. Давайте вашите. И аз искам с вас, но и тази година ще пропуснем. То по това време на годината не знам изобщо кога ще можем де.

Аз съм с някаква страхова невроза ли е, какво е не знам, но съм с едно сърцебиене, учестено дишане без видими причини, направо съм за лудницата. Не мога да спя, не мога да се усмихвам... оплаках си се.

Гушки!

Въпрос: "Ани, разкажи как порасна Арен?"
Отговор:Неусетно  
хи хи хи хи хи
Ние лятото бяхме "нападнати" от една голяма сюрия мои братовчеди и лели,стринки и т.н. от Молдова и понеже един средно статистически апартамент едва побира бройка хора като тази между 11 и 14 се наложи и се оказа по-евтино и симпатично,да пренесем народа в една къща във Велинград ,в която всеки си имаше поне стая,легло и баня и все пак малко прайвъси ))) А който иска навалица слизаше в кухничката долу,която беше обща и на двора.Там отпразнувахме и рожденният ден на Арен с братовчедчетата му.
Той беше много доволен и само повтаряше "Ей,хорааа,всички ли разбрахте ,че днес съм имал рожден ден" Денят беше много дълъг.Започна с омазваща закуска,от там няколко часово киснене на деца и възръстни в басейна и едно пляскане под и над вода,изпиха се сигурно няколко литра "минерална" такава от басейна.Арен е почти на ръба да заплува самостоятелно.Успява да измине плувайки малко разстояние после минава под вода С още опити мисля,че скоро ще успее.От там се започнаха безкрайни игри,подаръци,торта,фоерверки,конфети и най-големият кеф...към 22.30 организирахме всеобщо плуване в джакузито в задният двор.Е няма такава емоция хи хи хихи и кеф Баби,лели,майки,деца,татковци и прочие по бански и халати,а пред джакузито всякакви по размер джапанки и джапанчици
Арен искаше хеликоптер с дистанционно и нърф получи ги.Добре,че той винаги знае какво иска,иначе и аз бих се щурала с избора на подаръци,но той винаги е категоричен и така ме улеснява много.
Тази седмица е последната на Арен от ваканцията в Пловдив ,след което в петък поемаме към нашата обща почивка.И се надяваме към 6-7 сеп да акустираме обратно в София и да почваме подготовката за детска градина.
Марлелка,разбирам ти притесненията отностно Мими.Само за езика съм убедена,че ще се справи.Съдя по Арен,чийто братовчеди говорят някой от тях само руски,някой  само молдовски,а някой италиански и това не им оказа никакво влияние на комуникацията и игрите.
Иначе за "неврозата" как само те разбирам.За мен тази година е изключително ...,ако кажа гадна малко ще е .И аз имам подобни на твоите симптоми.То не беше загубата на дядо( която не мога да приема и към днешна дата) ,не са проблемите с баба,която натроши крак и ръка,след операции се възстановява у нас напълно зависима от грижите ни.И са едно редуване на смени 24ч кой от нас да я гледа + непрекъснатата рехабилитация ,която се изисква.Надявам се да я вдигнем на крака,то не са проблемите на близки за мен хора ( кой се самоубил,кой убил децата си,кой го сгазила кола и не е сред нас,кой не е излязал след уж рутиннта операция,кой се развел...т.н. и т.н и т.н.)и всичко това не е от хрониките на някой вестник,а от хрониките на ежедневието ми.Казват,че на всеки му се давало да понесе толкова колкото можел да понесе.Е,явно съм доста издръжлива да му се невиди  

За всеобщият рожден ден и аз съм в очакване да видя колкото повече ,толкова повече от вас
Целувки на всички ви ХХХ

Ей, какъв страхотен разказ. Много обичам такива сбирки, имахме такива като бях дете в нашата голяма и гостоприемна къща и после много ми беше тъжно , че всички роднини се разотиваха по родните си места. Сега обаче роднините доста понамаляха, за съжаление.

Много е хубаво, че Арен отсега е наясно какво иска. Вики също аха-аха и ще заплува сама, вече няма страх да плува под вода няколко сантиметра. Важното е желание да има.

Марлелка, какво да ти кажа, нормално е да се притесняваш. И аз съм така за всяко ново нещо. Предполагам Мими бързо ще напредне с английския, те сега са като сюнгери. Аз от собствен опит да ти кажа, че няма много инфо как да се обучават двуезични деца. И реално не е толкова лесно за дете в двуезична среда, както се описва, виж ти, то едновременно проговаряло на двата езика еднакво. Но при вас е друго, тя има една стабилна основа на единия език и сега започва другия. Ще кажеш как е.
Вики ме изненада, за нула време научи един куплет на руска песничка, има афинитет към руския , още от малка викаше на заека "заяц"   хахаха

При нас подаръците ги купува баща й. По-добре се справя от мен. Вчера спряхме в Джъмбо и понеже Вики спеше в колата, той влезе и накупи някакви неща, но още не съм ги видяла.

Приветки, момичета.

Марлелита, пупата е добре. Леко съм под напрежение, защото на 24 август съм на късна фетална морфология, където се надявам всичко да мине добре. 
Иначе вече резервирах клуба за нашия РД, полека-лека ще каня гостите тази седмица, ще поръчвам торта и прочее. Иглика иска всичко да е под знака "Мики Маус", но това беше последно онзи ден. После размисли и реши, че Рапунцел е любимата героиня и с нея да е тортата. До сряда най-късно мандалото лопва и каквото поръчам, това, казала съм, че няма време за дълги колебания.

Денис, Арен е голям сладур, а РД е минал повече от чудесно.  Честит рожден ден на патерици! Желая му само здраве, весели игри и сбъднати желания. Всичко друго е преходно.   

Дони, права си, май е по-добре за 1 октомври да запазим клуба.

Ще изчакам седмица-две да видя кои сме окончателно заявилите и отивам да запазвам. След като запазя ще ви напиша сума, меню и други такива.


Стели, 

Гледам раздвижване има 
С Ники гледаме да уловим всеки един момент от оставащото лято и да сме на плажа  Видяхме се с Амаретка. Ники и Мишо се наиграха   
Не си спомням дали писах - със синузит сме 
От септември официално ще е ученик. Ремонтират ни и стаята /не е правен ремонт от 20г/ .
Поне няма да има стрес остава си в същата стая със същите деца и дано и при същата учителка.
Просто както се шегувам на медицинските бележки няма да пише педиатърът *ЦДГ Звездичка* , а *8 СОУПЧЕ- Пушкин* 
Няма търпение ученик ще става - порасна вече - вълнувам се за първия учебен ден.
Очаквах го да е след 2г , но ...........

Къде се загубиха всички 
Ирини не е писала от 1година сигурно  Спаси и Джи  ни липсват.

Няма да изброявам всички ......... напишете по един ред 

Е айде и аз да драсна, да не се мина  Хриси все още е при нашите. Не иска да си идва Там му е рай - 5 човека по него тичат Марлелка, успял е и на аудиенция при кмета да влезе и все си търсел повод да иде при него На кого се е метнал
ДЗ, а защо ученик, аз нещо май съм пропуснала? Вие няма ли да се прежалите тази година да дойдете на общия РД 
Моя глупчо ни подарък знае какъв иска, нито какво да има върху тортата Питам го какво иска за РД, а той ми отговаря  - да летя като Батман Иначе аз му купих електронен часовник с Маккуин, понеже се е научил да казва колко е часа на електронния будилник при баба му
На Арен благородно му завидях за големия рожден ден с роднини. Моля се за хубаво време, че да може и аз да направя парти на открито
Марлелка, то и тук нашите са първи випуск с пред-предучилищна група. Пълна глупост според мен, но карай да върви. А за езика - Мимката ще се справи. Гогича е пубер на Н-та тръшка се, опитва се да се налага. С говора напредък няма. Интерес проявява само към числата, защото кара постоянно баба му да броят от едно до десет - много е смешен - "Но, де, ти, че, пеп, ше. се" Като китайците е И до там ползва 10 думи на кръст и това е. Понеже ме обвиниха, че съм била параноичка и не смея да го насилвам. Усети ли и край - млъква
Стели, ние догодина стягаме 15 годишнина - да видим колко съученици ще се съберем

Доника , сградата в която се помещаваше филиала на ДГ е в двора на Руско училище. От есента руското си влиза във владенията и ние автоматично ставаме ученици - предучилищна от 5г.
Извоювахме си от директора да са целодневно и да си имат легала .
Сега тече ремонт с пълна сила , дано да успеят да свършат до 15-ти .
Дано да е за добро 

За общия РД май за догодина ще отложа.
На работа септември е натоварен , колежката която може да ме смени е в сесия и ще отсъства .
Догодина се надявам вече да успея да дойда   

Ех, сладкиши такива! Завидях му аз на Арен, толкова многолюден рожден ден как да не е страхотно преживяване. Ани, силни прегръдки от мен и дано до края на годината само слънце и усмивки да има в сърцето ти! 

базел, ако оставя баща ѝ да ѝ купува подаръци на Мими, бас държа, че ще вземе някой мултицет, калкулатор с много функции или пергел и транспортир. Ей оня ден се върна от командировка и ѝ донесе , което е за 8+. Та пак на мен ще се падне честта да мисля и пазарувам.

Вени, всичко ще е наред, не го мисли. Гушки за Иги!

ДЗ, вие съвсем ученическо, дори в училище ще ходите, браво! Да споделиш като дойде моментът.

Дони, имам три познати дечица на три, че и повече годинки, говорят по абсолютно същия начин като Гого. Гушки и по-малко притеснения!

Не помня дали тук се хвалих, но и ние тази година в България имахме среща на четвъртокласници. Можех да кажа, че се събирахме от основното училище, но истината е, че се събрахме четвъртокласници заради класния ни ръководител. Другаря Николов биде издирен и поканен на среща след 26 години. Този човек ни помнеше всички с малки изключения. Разказвала ли съм как всяка събота и неделя ни водеше на Витоша, как правехме контролни и класни по математика с китара или тиха музика на касетофон? А колко кино съм изгледала с него. А за зимния лагер в Бели Искър? Ех, всички го помним с такива невъобразими чувства, че като се събрахме и установихме, че изобщо не е същият 28-годишен свежар, бунтар, настана голямо разочарование. Очевидно животът му не се е стекъл добре, но според всички нас, той просто се е оставил на течението. Не е семеен, пропил се е, живее си в оня свят от преди 25 години, непрекъснато казваше, че ние сме прекрасни хора, докато днешните ученици са утрепки... голямо разочарование и му е е отразило. Или пък ние 10-11-годишните тогава сме го обожествявали? Но при всички случаи такива срещи са прекрасни. Аз едва си тръгнах в 3:30 от кръчмата, толкова ми беше хубаво и така не се бях смяла от години.

Добро утро!

Марлелке, обожавам да те чета. 
За жалост, срещите на учителите от едно време често са разочароващи, защото самите те са остарели и защото ние вече сме възрастни и ги виждаме с всичките им недостатъци. Преди години видях един мой уникален учител от средното училище - ироничен, умен, със страхотно чувство за хумор и нестандартно преподаване - беше се превърнал в обикновен грохнал чичо, който всъщност не бих разпознала, ако не беше една моя много наблюдателна дружка. Ами така е, но пък виждам, че твоята среща е минала повече от добре, въпреки променения Николов. 

ДЗ, ще се радвам да споделяш как върви училището на Ники. Иги си пада малко мързеливичка за учене - омръзва й да си обясняваме букви, цифри, та как ще става ученичка, не знам.

Тук е затишие, наистина, но пък май отношенията ни минаха на друго приятелско ниво и затова не пишем много. На мен лично ми липсват постингите на Рени, много е ведра и позитивна и същевременно много земна. Рениии, къде си?
Мама Меги също изчезна, Диман, Бон Есперанс и.... много още.

Дони, щом на Хриси му се стои при баба му, супер. Единствения минус на бабината градина поне при нас , е тоталното разглезване. Иглика не я оставят да яде сама, да се облича, носят я като бебе ако каже, че е изморена. Обръщат й прекалено много внимание, надпреварват се кой е на добрия баба/дядо и тя е в момента страшен терорист. Само при нас ли е така не знам, малко се плаша от обсебващата бабешко/дядовска любов. 

Вени, така процедира тукашната баба - тика му в устенцата храната. Там е на военно полева обстановка. Понеже доста често го гледа баща ми и го строява. Сега се облича сам, яде сам, яде всичко Е, че го глезят иначе - глезят го Дойде ли тук обаче мисля, че ще се върне към стария начин. Просто аз свършвам късно работа. Докато се прибера и свеки ги е нахранила вече. Ядат филии, "защото друго не искали". Пък при нашите и пълнени тиквички ял, че ми се обажда да ми диктува и рецептата как да ги готвя
Марлелка, това вид сметало ли е?

Здравейте,

Вени, честито ти коремче! Много да сте щастливи и четиримата! Това е най-хубавото нещо, което може да му се случи на човек.

Покрай наближаващия 5-ти рожден ден се сетих за вас. Иначе малкият ме поглъща тотално - сучене, готвене, разходки, прохождане, безсъние заради зъби и прочие. Мария е на бабин дом този месец, иначе е невъзможно. Добре, че са бабите - изобщо не ме е страх от разглезване, нека да я глезят, че покрай бебето не мога много да си я глезя, гушкам и т. н. Тя много си го обича малкия - като се чуем по телефона първо за него пита, но не могат да си играят заедно още - редовно го занася в коридора от общата им детска стая.

Аз съм срещата - май наистина 1-ви октомври е по-подходящо.  А дали да не се срещнем на Витоша, на Дендрариума, както го правихме преди? Ще тичат на воля децата на свеж въздух. Не е нужно кой знае какво за ядене - грозде, ядки. Само тортата някакси трябва да опазим. Бира в хладилни чанти и готово! Какво ще кажете?