Към майките раждали секцио!

Да се включа и аз като един по-различен случай.
Всичко около самата операция си мина нормално. На следващия ден се изправих относително лесно, започнах да се движа и....следобеда вдигнах температура. Оказа се, че аз съм от единичните случаи, които развиват анаеробна /мисля това беше/ инфекция с неустановен произход. Може би просто непоносимост към иначе висококачествените конци, с които съм шита по думите на хирург, специалист по трудно зарастващи рани в Пирогов. Когато на 7-мия ден ми свалиха конците, се оказа че половината от разреза е отворен. Зарастването продължи два месеца. Съпроводено с превръзки при въпросния специалист през ден-два и доста болки. Чуствах се съкрушена защото никога не съм и помисляла, че може да ми се случи подобно нещо и от факта, че не мога пълноценно физически да се грижа за бебето.

Следях тази тема, докато се подготвях психически за моето секцио и сега искам да споделя как мина при мен.
Секциото се наложи заради препоръка на очния лекар, поради някакви промени в ретините ми, които може да са рискови при нормално раждане (разбира се можеше и да не представляват проблем, но аз лично реших да не натискам за нормално раждане, къде от страх, къде от други съобръжения). Бях със спинална упойка и реално присъствах на събитието. Да, едната ми ръка беше вързана с абокат и система окситоцин, другата с апарата за кръвно, но честно казано не ми е било проблем и изобщо не съм мислила за това, че не мога да си мърдам ръцете, не съм и опитвала.
След операцията ми беше досадно времето докато ме изправят, защото като си с катетъра и ти дърпат шевовете не е много възможно да си променяш позата, в която лежиш и примерно в този момент по-големият проблем ми беше болката в тазобедрените стави вместо в мястото на операцията. Изправянето беше леко неприятно, но за мен беше вълнуващо, защото беше предпоставка да ми дадат детето за кърмене. И пак - по-скоро неприятно, от колкото болезнено. Имах лек проблем след ставането, защото ми падна кръвното и припаднах, после целия ден бях малко бледа. Но пък припаднах елегантно - седнах си на леглото и казах, че ми е зле, след което съм се гътнала назад и следващото, което помня е, че акушерката ме свестява.
От там нататък внимателно и с подпиране по парапетите в коридора съм обикаляла напред назад, следвайки съветите, че колкото повече се движиш и ставаш и сядаш - толкова по-бързо се възстановяваш. И наистина всеки път ставането беше по-лесно, а като ти дадат детето и вече забравяш и операция и всичко.
Истински ми мина около два дни след като ми махнаха конците. Сега вче не помня да съм била оперирана, даже понякога си опипвам белега, само за да си припомня, че съм родила така. Мен ако питате, още утре мога да отида да раждам пак така... След известно време щ е пиша пак за това кога ми е изчезнал белега и дали е изчезнал.

Аз раждах в ТК. Не съм критерий за антибиотик, защото постъпих с болки в гърлото и там се до разболях. Но мога да кажа за една мама, с която раждах и при нея всичко беше ок - тя не беше на антибиотик. Всичко зависи според мен от здравословното ти състояние.

За връзването -на едната ти ръка мерят кръвното, на другата ти е абоката и май ти я връзват и нея, не помня. Спомням си, че ми я държеше акушерката преди да извадят малката.
Не съм имала проблеми с клизмата. Помолих да ми сложат катетъра след упойката, защото ме беше страх. Една мама беше писала, че е трудно с него да се обръщаш - права е, но колкото можете мърдайте, определено после е по-лесно.

Здравейте и от мен!Аз също родих секцио преди близо 7 месеца.Причините бяха много-Голяма глава на бебето,тесен таз,плода не се беше смъкнал въобще,преносих 4 дни,увита пъпна връв два пъти около нея и т.н не ми се изрежда повече.Сама не бих избрала подобно нещо.Бях със спинална анестезия.Операцията продължи около 50 мин.На 6-я час ме раздвижиха.Много ме беше страх защото изчетох какво ли не за подобен род операции.Но като видях бебка страха ми мина .
Роди се 3250,50 см.Белега е 13 см избледнял е и е лепен а не шит,надявам се да избледнее още.Болеше ме поносимо.Най трудно ми беше да ставам и лягам.Но за 10 дни бях пушка дето се вика.За второто живот и здраве ще обърна света ако трябва но си искам нормално раждане.

Не са ме черпавали с антибиотик. Нямаше защо. Имаше две майки, които обаче получиха назначение. Едната имаше зелени води, а другата заради започнало естествено раждане, което се беше усложнило и завърши със секцио. 

Здравейте, моето секцио беше по спешност, преносвах три дни, когато дойде време да раждам нормално, 9 часа зверски контракции и ненапредване на раждането, с хиляди молби ме срязоха. Какво да Ви кажа, секциото мина невероятно, никакви проблеми съм нямала след това, след 4 часа вече бях на крака. Ако знаех, че секциото е песен вобще нямаше да се мъча да раждам нормално, и може би детето ми щеше да е живичко

След 4 часа на крака?  Я пак..?
Аз си бях за планирано секцио (заради очни проблеми), но раждането си тръгна само 2 дни по-рано от определената дата, така че бях оперирана по спешност с изтекли води. Операцията мина безпроблемно за 45 мин. Аз, с пълна упойка. Гадно беше излизането от упойката. След това имаше повече болка от контрахирането на матката отколкото от операцията. Сутринта беше сециото, до вечерта вече бях доста по-добре, слагаха ми обезболяващи на 2 или 3 пъти. Точно след 24 часа ме вдигнаха да ме раздвижват, като преди това ми махнаха катетъра и ми казаха - оттук нататък сама - до тоалетна, за правене на тоалет. След това си ставах сама и ходех по коридорите. Ставането от леглото беше малко трудно, то беше едно меко с хлътнали пружини, та докато се надигна На изписването (на6-ти ден) бях екстра, а след още 2-3 дни като ми махнаха конците вече нямаше и помен от операция. 

Да - 4 часа кое е странното? Раждах със спинална упойка. Просто където раждах, не слагат катетри, допика ми се, станах и така...

Здравейте искам да благодаря на всички който споделиха опит в темата подейства ми успокояващо точно навреме...
Аз ве4е родих преди 20 дена секциото мина нормално бях с пълна упойка,без катетър по време наоперацията а и след това.
Бебо е добре,расте и много му се радваме с таткото....държи ни малко будни ама няма как .
Още един път благодаря на всички майки!

Желая на цялото ви семейство от сърце много здраве и много щастливи моменти  

Честито!    Много радост и щастие!

bebetuuu ,честито!
Само хубави моменти с малкото човече Ви пожелавам на теб и таткото!

И,си оправи лентичката

Ахам-и аз съм от скокналите
Първото секцио обаче бе далеч по-зле от тази гледна точка-не можех да стоя права повече от 5мин,  20-ина дни

Иначе-да, връзват..щото има и случаи упойката да "пусне" по средата(не е виновна тя де, ами този който я дозира)...
Антибиотик не са ми вливали.

bebetuuu честито! Много да ви радва малкото човече !

bebetuuu, честито !!! Да сте здравички и спокойни и всичко да е наред у дома.
За другите майчета, които ще четат с интерес тази тема - няма нищо страшно в секциото. Аз бях със спинална упойка и "най-сериозният" ми проблем беше слагането на катетър - неприятно, но не и чак толкова непрежалимо. Дори самата упойка не беше болезнена. След като извадиха бебо ми дадоха допълнително някакво успокойтелно и това, което помня е как си бъбрихме сладко-сладко с анстезиоложката и лекарите ми се караха да не се хиля така, че мърдам...но и те се хилкаха под мустак Раждането се оказа по-забавно от всичко, което си бях представяла. В последствие се появиха болки, но бебо вече беше до мен и нищо друго нямаше значение.
Така че, мили момичета, притесненията няма как да избегнете, но раждането със секцио в действителност е много по-поносимо от това, което очаквате.