Почувствах се горд с детето си, когато...

Публикувана: 6 авг. 2010, 14:35 ч.
Последно мнение: 19 окт. 2010, 16:40 ч.

7 793
126

S

6 авг. 2010, 14:35 ч.

Хайде на фона на темите за агресивните, разглезени, необуздани малки зверчета, да извадим и покажем, че освен не дотам лицеприятни качества, децата ни могат да са чудесни и са способни на дела, които ни карат да преливаме от родителска гордост.

Това може да са например някаква свръх благородна постъпка или неочаквано силна реч, която е оставила безмълвна възрастните наоколо, или умение, придобито много преди всички останали или каквото там се сетите Simple Smile

Simple Smile

Нека опишем конкретни ситуации, а не обобщения като "тя ми е на мама умницата и винаги ме слуша, толкова се гордея с нея!" Simple Smile

Simple Smile

Вие сте

Hug

Виж целия пост

# 1 6 авг. 2010, 15:10 ч.

Цитат на: Stelfy в пт, 06 авг 2010, 14:35

...неочаквано силна реч, която е оставила безмълвна възрастните наоколо, или умение, придобито много преди всички останали или каквото там се сетите Simple Smile

Simple Smile

...

На 2 г. и 4 м. бе, аз се обличам пред огледалото и полагам старание върху външния си вид, а той заявява изправен, с ръце на кръста: "Я се обълни да те видя бе, сладулано!" Останах безмълвна, аз и околните. Установих по безспорен начин умението на сваляч още от тази крехка възраст.

Децата са първо сладури, а после всичко останало. И майката, най- често, има първи мотиви за гордост още щом види муцунката сладка, когато се роди хлапето.

Виж целия пост

slanchezara

# 2 6 авг. 2010, 15:10 ч.

Здравейте,
Много хубава и позитивна темичка!
Много горда се почувствах, когато миналата година на родителската среща казаха, че моята Софи разказвала най-добре от цялата група. Затова и на тържеството на градината по случай 8 март й бяха дали да разказва приказка! Справи се чудесно!
Много горда се почувствах и когато чакахме в спешното на Окръжна болница, за да й извадят кърлежа около 23 часа и тя не каза гък дори и когато и биха инжекцията, а след това благодари на доктора, че й е спасил живота! (не съм й напомняла за това)
Много се гордях с нея и когато отивайки в градината на деня, след като се роди сестричката й, пожела да занесе кутия бонбони, защото е станала кака и да почерпи всички, защото има най-красивата сестричка на света (това са нейни думи и идеи. Не сме и мислели да се скатаем от почерпка, но бях горда, че тя приема раждането на сестра си не като появата на навлек в живота й, а като празник).
Много горда се почувствах и когато ме изписаха от болницата след раждането, а Софи бързаше като се прибере от градина да ме "нахрани" с нейните бонбони, за да оздравея по-бързо Mr. Green

Mr. Green

Много бях горда, когато на изпита за Алианса, не направи нито една грешка и шашна изпитващите (бях в стаята по време на целия изпит).
Сигурно още много неща ще се сетя, но тези някак са най-запомнящите се!

Виж целия пост

Регистриран

# 3 6 авг. 2010, 15:33 ч.

Всякакви дреболии ме карат да се чувствам горда.
Например, когато съм болна, тя ми носи хапчета и водичка.
Или когато идва с мен да мием заедно колата.
Когато сама си намаже филийка да яде.
Когато е болна, но си пие лекарствата без да мрънка, въпреки че са й гадни.
Когато я чуя да говори с някого на английски също много се гордея с напредъка й.
И други. Ще допълвам.

Хубава тема да си похвалим "гарджетата". Grinning

Grinning

Виж целия пост

# 4 6 авг. 2010, 15:38 ч.

Доста случки мога да разкажа, ама хайде да се разпиша с една, за която всеки път като се сетя, и ми избиват едни сълзички... Преди 3 години през лятото големият ми син (9-годишен тогава) дълго време ми мрънкаше за някакъв воден пистолет, а аз твърдо го отбивах с обяснението, че е вече голям за подобни глупости. Един ден се разхождаме в парка и на едно от стрелбищата човекът вижда въпросния пистолет и ме моли поне да стреля и да се опита да си го спечели, след като отказвам да му купя. Съгласявам се аз и докато той стреля (много е добър, да си го похваля), до стрелбището майка се опитва да отвлече вниманието на около 2-3 годишна кукла, горко плачеща за едно висящо там плюшено животинче. Майката, милата, как ли не обяснява, че това не се купува, че трябва бла, бла, че ще и купи от друго място същото, не и не – девойката рони сълзи безутешно... Е, синчето си „застреля” каквото трябваше и ... вместо да си вземе така жадувания пистолет, посочи въпросната плюшка, настигна майката, която вече влачеше момиченцето на някъде, подаде го на детето и хукна към нас. Детенце щастливо, майката загуби говор и картина, а аз ... аз направо си се разревах от гордост и умиление...

Виж целия пост

Мол Фландърс

# 5 6 авг. 2010, 15:48 ч.

Драконче, много благородно дете имаш! bouquet

bouquet

Виж целия пост

A

# 6 6 авг. 2010, 15:53 ч.

Много позитивна темичка, браво Peace

Peace

Засега се записвам с много скромни постъпки, ама сме още малки Crazy

Crazy

Първият път, когато се почувствах някак странно и горда беше когато преди около 2 месеца сам постави кубчетата в отвора на жирафа на Фишър прайс. Без да съм го учила, показала съм му не повече от 3 пъти и той го направи. Елементарно е, ама все пак.
Вторият път беше преди 4 дни когато направи първите си 4-5 крачки в живота сам. Толкова се развълнувах. Моето бебе вече е голямо момче Heart Eyes

Heart Eyes

PurpleDragon, да нацелуваш този прекрасен момък Hug

Hug

Виж целия пост

м

мекичка*

# 7 6 авг. 2010, 16:02 ч.

Когато преди няколко вечери се изкъпаха двете заедно,сами,без никаква моя помощ и голямата старателно измила косата на малката.

Виж целия пост

# 8 6 авг. 2010, 16:05 ч.

PurpleDragon, поздравления за малкия джентълмен. Hug

Hug

Виж целия пост

Дренка

# 9 6 авг. 2010, 16:17 ч.

Остроумните изцепки на дъщерите ми не са повод за гордост, не че не ме радват. Нито справянето им със задачки от ежедневието. По нататък ще се гордея, има време.

Виж целия пост

# 10 6 авг. 2010, 16:18 ч.

Драконче, и мен ме просълзи постъпката на твоето момче! Да ти е жив и здрав и винаги така да се гордееш с него! Hug

Hug

С моята девойка много се гордях, когато на 2г и 4м започна да брои до 12, да познава 5-6 букви от азбуката и да ги показва където ги види (това без специално обучение - тя пита - аз отговарям, но само толкова).
Другата мила картинка ми е всяка сутрин като отивам да я водя в яслата, сега от Юни месец има доста нови, по-малки дечица, които сутрин си плачат за мама. Тя като види такова детенце и бърза: "Айде, мамо, дай бързо пантофите, че Кики плаче!" и отива и почва да гушка, да носи играчки и нещо там обяснява... Heart Eyes

Heart Eyes

И другата ми гордост: възпитателката ме привика един ден специално да ми обърне внимание на това колко добре рисува нашата бухтичка. Препоръча ни да я насърчаваме повече и като навърши 4 да я ориентираме към такива школи и занимания, защото имала усещане за цветовете и формите, била много наблюдателна и прецизна. Как да не се гордееш като ти кажат такова нещо за дете на 2.5г!
Темичката е чудесна и с радост ще я чета! Дано имаме повече поводи за гордост с малките съкровища! Hug

Hug

Виж целия пост

O

# 11 6 авг. 2010, 16:25 ч.

Драконче, Браво!!! bouquet

bouquet

Поздравления за благородството на момчето!!!
А ти, купи ли му воден пистолет след този невероятен жест?

Виж целия пост

D

# 12 6 авг. 2010, 16:28 ч.

Моите вече растат. Има много неща, които когато са били малки са ме радвали и са ме умилявали. Но от известно време ми става много хубаво заради дъщеря ми. Детето поотрасна и вече започва да се усеща що за човек е. И ме изненадва много приятно.

Сега през уикенда /те са на вилата и аз съм с тях само през уикенда/ се наложи средният да си чете непрочетените през седмицата страници. Той е малко проблемен, нервен и избухлив. Наталия и Крисо си бяха прочели и имаха право да отидат на басейн, или да карат колела, или да се видят с приятели. А Наталия пък напоследък е силно пристрастена към мен и сега като се виждаме рядко тя не се отлепя от мен. Чакала ме е цяла седмица, за да се видим и двете по женски да се помотаем из града. Но когато Ангел се разрева и се затръшка, изпадна в истерия, че ще чете когато другите играят, Наталия се събу и каза "Мамо, аз ще остана да почета с Ангел." И се лиши от игри и разходки, остана и цял следобед чете с него. Аз дори не се бях сетила за подобно решение на нещата, камоли да го предложа. А тя се сети сама и го направи.

През седмицата възрастен човек ритнал брат й. А след това е нападнал и Ангел. Наталия е защитила и двамата и е реагирала сигурно много по-адекватно от мен. Аз бих откачила и сигурно чудеса бих направила - нещо, което би травмирало момчетата още повече. А тя е реагирала така зряло и толкова мъдро... Много мило ми стана за моето голямо момиче.

Виж целия пост

# 13 6 авг. 2010, 16:47 ч.

Момичета, благодаря ви! Hug

Hug

Да, без излишна скромност ще отбележа, че за мен детето ми е едно от най-добродушните, състрадателни и щедри същества, които познавам. За съжаление обаче, извън кръга на най-близките си, или поне така си мислех... И тъкмо тези дни се „жалвах” от него в темата за разглезените деца, че ей така изведнъж с възрастта взе да изявява някакъв абсолютно нов за мен крупен егоизъм и несъобразяне... С най-близките си пак, имам предвид. И най-вече към брат си, към когото показва едва ли не садистично удоволствие да го докара до рев и истерия... Та в този контекст, преди няколко дни отново ме шашна. За първи път ги пускам двамата сами навън заедно и с оглед огромните ми притеснения относно ошашкалото ме пуберско безхаберие, безотговорност и вейхайвейщина напоследък, държа половинчасова реч къде, как, колко да внимава, какво да правят/не правят и т.н. Синчето ме прекъсва с досада: „Мамо, спри! Това е БРАТ ми, не разбираш ли! Как можеш да си помислиш, че ще позволя да му се случи нещо лошо в мое присъствие!”... Ми ето, пак, похвалих се! И между другото, благодаря на Stelfy за темата bouquet

bouquet

, която точно в този момент ме разтърси и ми насочи погледа към хубавите неща, ‘щото напоследък бях твърде задълбала в друга посока...

Пп. Огън, не му го купих....
Пп2 Дара, отдавна съм фен на Наталия, аз....(от други теми и твои писания)

Виж целия пост

Грозното Пате

Ентусиаст

# 14 6 авг. 2010, 16:50 ч.

Драконче, браво на детенце! И мен ме просълзи историята. Hug

Hug

Виж целия пост

Препоръчани теми

Проблемен характер

1 116
11

Нашите деца от 1 до 6 години

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

1 550 023
3 647

Нашите деца от 1 до 6 години

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

13 821
140

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.