НЕ ИСКАМ ДА ВИ БУДЯ!
Искам само в утрешния ден
с усмивки да започнете от рано,
от мойте «мисли» споделени.
Сега в познатия ви стил
ще ви надраскам ред по ред,
но не с претенции за водевил,
а само смях да има, от сърце.
Във «чувствата» на Бурчи се опитах
аз да намеря някаква пролука,
какво ли мисли, се запитах,
защо удобно й е да е глуха
за всички, от години сказки
за нейната история с Мурат,
защо издържа всички подигравки
и за таланта, и за своя брак?
Естествено, ще пресъздам сега
от нейно име свойте мисли.
Простете ми, но с таз шега
аз искам да ви кажа, че ми липсвате...
Аз зная, че за мен говорят –
за теб съм само дойна крава.
Със мен си бил за кариера,
а във сърцето ти Туба остава.
И мисля си – с какво заслужих
омразата на толкоз хора?
Във «Буря» чувствата си вложих,
поисках брак в живота, и опора.
Та всякоя жена на мое място
поискала би същото кат мен.
Светът във теб се влюби, то е ясно,
с очите ги пленяваш всеки ден.
Сега наричат ме с обидни думи,
все по-различни, даже непознати,
и раждат умовете хрумвания,
едно от друго по-чепати.
Бездарна съм била, но моят род
заплащал всяка роля дадена.
Известен във средите киновед
подобна мисъл някъде изказа.
И твойто име съм използвала
за да постигна своите мераци
и вече като Буря Калдаръмова
бъзикат ме по новите плакати.
Обсъждат мойте тоалети,
дома ни, всяка моя стъпка -
препасвала съм се със ленти,
домът ни кич, и ходя като гъска.
Обувките дори съм си износвала
за да спестявам за бъдещите дни,
когато златната кокошчица,
баща ми, ми вземе дневните пари.
За мене бил си купена прищевка,
от гордата Туба преоценена.
За теб била съм еднодневка,
която ти излизала солена.
Че любовта за мене е химера,
за теб химера пък била Туба.
Таз пуста твоя кариера,
единствено ли ни събра?
Недей сега ме обвинява,
че често си попийвам през деня!
Усещах аз, че нещо става
и все по-скъпа е за теб Туба.
Във «Буря» с теб се «заиграхме»
но нямаше целувка с толкоз жар.
За вашата и днеска ми подмятат,
че не Демир, Мурат гасил е свой пожар.
Дойдох при теб и виждах всичко
пред камера, зад кадър, у дома –
след сватбата играеше различно
и аз повярвах – угасила съм страстта!
Но на снимачната площадка,
макар скован или намусен,
макар подире ти да ходех като патка,
очите ти преливаха от чувства.
А нощ една, за мене тъй кошмарна,
светът прие за страстен еталон.
Какво?! Нима не беше вярно?!!!
Туба не знам, но аз дочувах твоя стон?
И вашето прочувствено сбогуване,
което разиграхте «пред смъртта»
и сълзите, в които плувахте –
от лук ли бяха или от тъга?
В нощта с Аслановата сватба
защо целувахте се скришом?
Добре, че беше татковата брадва,
та кадъра извхърли сценариста.
Игра - любов? Или любов голяма?
Какво за себе си да избера?
Жена ли съм за теб, от теб избрана?
Или си с мен, отхвърлен от Туба...?
Принцеса ли е тя на твойте пътища
единствено за филма, за играта!?
Или пък мен избра в една безпътица
от нея изоставен, в самотата?
Кълнеш се винаги при разговор,
че в мен си влюбен и че ме обичаш.
Ала за «Гордата Аси» като във заговор
и двамата ни дума не изричате.
Дали съм дойна крава, както казват?
Или съпругата от теб мечтана...?
Ще пийна пак, за да забравя,
че даже и в «Езел» не бях желана.
Стоях сама, като петно досадно,
на фона на щастливите колеги -
на гала-вечерта с безброй награди
за себе си не чух аплодисменти.
И как да вярвам след това
че влюбен си наистина във мен,
щом не дойде ... Не пожела
до мен да си в такъв момент?!
А в друго време, в интервюта,
с Туба, застанала до теб,
ръка допираше до нея, и уютно
се чувстваше до нейното... дупе.
За свойто реноме ли се страхуваш,
че с мен не искаш да се появаваш?
Или Туба от другите ревнуваш
и всякакви участия отказваш?
В душата ти да можех да надникна,
да видя кой е в нея талисман?
Нали във «Буря» мен си ме обикнал,
защо Туба избягваш, както Дявола тамян...
* * *
О, мои мисли, замълчете?
Аз бих могла да ви редя безкрай...
Приятелки, не се сърдете...
За мене «Гордата Аси» е рай!
И всичко, свързано със филма,
с актьорите и техните съдби,
дълбоко във душата ми откликва,
ведно със нея, умът ми ред по ред реди...
Сега ви сътворих една закачка,
тук-там дори я .... пресолих.
Ала Бурчин я виждам като квачка.
Затуй «измътих» този стих...
Към нея нямам лоши чувства.
По-скоро – нямам никакви.
За мене е бездарна за изкуство.
Но има право на мечти.
* * *
Дано деня ви е прекрасен
и още по-прекрасна вечерта.
Когато мога, пак ще «вляза»,
да видя «що вършите в Дома...»
Дано и за дуета МУРАТУБА
да видя вести, по-добри!
Надежда, като скъсана обувка...
Но кърпим я, дорде ни заболи...
