Муратуба,
В този танц изтанцуван от двама
има двама със обща съдба..
Разделени са да, но са винаги заедно...
Това е! - Както казах Съдба!
О, мое съвършено човешко око,
нагласено да вижда така,
както му се иска да вижда...
Блага Димитрова
Виж, погледни, отново, сега!
Всеки в свой свят се намира.
Всеки играе свойта игра
и в живота с друг си партнира.
Човек винаги подозира у другите
собствените си намерения.
Беше филм и игра, а заблудата
е само в твоето измерение.
Дали си прозореца към света
или само така те наричат?
Влиза ли пак през теб любовта?
И дали все още очите обичат?
Ти предизвика в мен вододел
от много мисли, завързани.
Животът е този, който разделя,
а спомените, които свързват.
Мислите се раждат в ума,
в него е цялата строгост.
Но любовта се ражда в душа!
Тя е невидима за окото...
Мое съвършено човешко око,
този път дали се сля със душата?
И прозря ли как бият в едно
две сърца, против волята на съдбата?
