Обичате ли стихове?

  • 395 867
  • 735
# 165
Цитат на: kiki27
Това е на Р. Киплинг . Моя приятелка има наистина талантлив превод, но не знам дали ще ми позволи да го пусна Embarassed

Ми давай де - защо да се срамува
Да правиш превод на поезия е значително по трудно отколкото да пишеш!
Виж целия пост
# 166
Цитат на: kiki27

Това е на Р. Киплинг . Моя приятелка има наистина талантлив превод, но не знам дали ще ми позволи да го пусна Embarassed


Аз съм чела няколко превода и нито един не ми хареса, защото в стремежа да се докарат рима и ритъм се губи смисъла. Моят превод далеч не е в стихотворна форма, но смисълът е запазен - прекалено е силен за да се позволи да се загуби...

Помоли приятелката си да публикуваш тук превода й, моля! Praynig
Виж целия пост
# 167
много обичам стихове, даже пиша. Ето някои от моите:

НА МАМА

Как да живея ти ме научи,
ти показа какво е любовта.
Ти си до мен щом нещо се случи,
ти си до мен когато греша.

Ти си до мен когато съм тъжна,
когато нещо в сърцето тежи,
когато излизам, когато се връщам,
когато си мисля за мои мечти.

Ти бе до мен когато се смеех,
когато се случеше хубаво нещо,
когато аз цялата греех
щом се върнах от първата среща.

Ти бе до мен, когато проплаках
за първи път щом се родих.
Ти бе до мен и търпеливо ме чака
да кажа първата дума. Нали?

ДВЕ В ЕДНО

Две души се сливат в една. Две сърца бият в едно. Два пътя се преплитат в един. Два живота се свързват в един.

Две очи ме изгарят.
Две свещи догарят.
Две чаши оставени.
Две думи забравени.

Ти знаеш защо те извиках.
Ти знаеш, но всичко мълчи.
Тишината даже притихна
и огъня спря да гори.

Устни попити с винó
едва, едва тихо мълвят:
"Две души слети в едно
в една посока вървят."

А ти безмълвен оставаш.
Какво да каже ранено сърце?
Тиха въздишка издаваш,
но знай - сърцата са две.

Аз сбогом няма да ти казвам.
Че те обичам няма да показвам.
Един път върви през гората,
безброй пътеки през полята.
Виж целия пост
# 168
какво да напиша на картичка за кръщене на 4 месечно момченце?
Виж целия пост
# 169
Мамма,БЛАГОДАРЯ ТИ за чудесната тема!  bouquet
Ето няколко от моето детство:

Веднъж живей!
Истински живей!
Безкрай,докрай,завинаги,за всичко!
Помни,животът не е чародей,
не е салон с брилянти и свещички!
И някога,когато останеш сама,
когато си без никого до тебе,
безсилно не навеждай ти глава
и не проклинай своя труден жребий!
Нали животът не е чародей
и трябва да се бориш сама за всичко,
затова наистина Живей,
свободна като птица без кавички!

Живей!
Дори да си измамена от собствената си съдба
и вместо да усещаш рамо,
усещаш нечий нож в гърба!
Живей!
За всичко!
А когато живота вече изгори
вдигни се ти и без остатък-
останките му събери!
Живей!
И всяка адска жега,
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
Живей,приятелко,Живей!


**********
Песен за теб

Вдигни очи,за мен вдигни очи!
Защо?Не питай!Просто погледни ме!
Помилвай ме и просто замълчи
и ако искаш двама да мълчиме.
Защо?Не питай!Ти ще разбереш!
Загледай се в погледа ми влажен,
в очите ,ако можеш да четеш.
И аз протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам,
през тях се вижда твоето сърце
и аз затуй тъй много го обичам.
Ще вярваш ли на моите ръце,
дори когато нявга затреперят
и търсят в мрака твоето лице,
от него капка сила да намерят?
Ще вярваш ли на моите очи,
ако помръкнат нявга от обида,
ако нощта за миг ги помрачи
и искат в твоето утрото да видят?
Ще вярваш ли на туй сърце,кажи?!
О, колко черни хора го проклеха!
Когато нещо зло му натежи,
то твоето ще търси за утеха.
Ако повярваш в моята любов,
ръцете ми ще парят от надежда
и ще обхванат земното кълбо,
в една прегръдка ласкава и нежна!


**********

Защо

Защо да дириш старите познати?
Защо да ровим купищата прах?
Напред в бъдещето също има тръпни дати,
не се налюбих,нито наживях!
Но кой се е налюбил и надишал
на тая наша весела земя,
поне не бях отхвърлен и излишен,
поне вървях изправен и засмян!
На старото да сложим пръст с песен,
а понякога да поздравим с Здравей!
Пред стара пролет,дай ми нова песен,
виж,въздуха в лицето ми синей!
Денят отминал нивга се не връща,
отминалата болка не боли,
раздяла под една далечна къща,
един изсъхнал дъжд не вали!


**********

ОТКРОВЕНИЕ

Цял живот носиш в себе си неосъществената любов,непрошепнатите мечти,недоизмисленият образ на сърцето.Ставаш дребнав и зъл,когато неволно ти напомнят за това...но после останеш ли на саме със себе си,трудно сдържаш напора на сълзите.Вдигаш без нужда телефонната слушалка,сякаш вечно чакаш някой да ти се обади.Крадешком се оглеждаш по улицата,сякаш ти се струва,че две очи те търсят,неотстъпно те следят...но разбираш заблуждението си.Искаш поне другите да не разберат колко ти тежи самотата.Не защото любовта е смисъла на живота,а защото просто не можеш без нея!
Защо да крия!?Понякога ти идва до гуша да бъдеш добър и честен!Тогава решаваш да се спотаиш под маската на сурова непристъпност.Цял живот търсиш истински приятели и тъкмо,когато повярваш,че си ги открил...виждаш,как отново грешиш!Обичаш онези,които не ти обръщат и капчица внимание,защото са твърде различни от теб,а смразяваш душите на другите,които са готови да те дарят с любовта си!За едно зрънце любов си готов да пребродиш Вселената,а когато тя е толкова близо до теб,сякаш не я забелязваш!Щастието те застига и отминава,а ти не можеш нито да го настигнеш,нито да му отмъстиш!Не защото вечно нямаш време,а защото вярваш в него,защото си оптимист!
И продължаваш да търсиш своята истина,своята истинска истина...


**********

ето и едно стихотворение,посветено ми от моя приятелка,на крехката възраст от 15г.

На Анита от Петя

Рядко някой може да те разбере,
не защото си различна,
рядко някой красотата ти душевна ще съзре
и природата ти поетична.

Ти си като цвете сред поляна,
като ален мак през май,
рядко ще те видя аз засмяна,
но всичко ще премине,знай!

Когато си самотна и уморена
и силно нещо ти тежи,
когато душата ти е студена-
вдигни телефона и ми звънни...


засега толкова от мен Heart Eyes

Виж целия пост
# 170
Момичета, сега ще ви предлложа едно стихотворение, което е на любимата ми поетеса - Блага Димитрова ! Тъй като аз все още не съм изпитала щастието да износя и родя детенце, това стихотворение ми въздейства много силно и винаги в трудни моменти ми помага да продължа напред, винаги някак си ме успокоява... Това беше лиричното отклонение, а ето сега и това прекрасно стихотворение :


Страхотно е!!
Виж целия пост
# 171
Благодаря,  dicho !  Grinning Много се радвам, че си го оценила, наистина е страхотно стихотворение ! Отивам пак да си го прочета  Wink
Виж целия пост
# 172
Ще напиша още три стихотворения на Блага Димитрова - много хубави и философски !

Поглед

Не исках да плача още от малко дете.
Макар и с коляно в кръв.
Боях се от сълзата търкулната :
окото ми сякаш изтичаше парещо с нея,
солта й разяждаше жадната ми зеница,
изчезваше пъстрият свят замъглен
и аз ослепявах.

Не искам да плача и днес, дори насаме.
Макар и със залез в кръв.
Презирам ви, женски сълзи унизителни !
Солта ви разяжда и най-мъжката воля.
Ах, как умеете да постигнете всичко :
прищевки, любов, и дом, и свят,
но не и поглед !


Да срещнеш погледа

Да срещнеш погледа-
това трептене на лъча,
което те пронизва
до неизвестни бездни.

Съществуванието се разкрива
в мига, когато срещнеш погледа :
без очертаване на граници,
без сянка от зависимост,
без цел, без страх,
без никаква определеност.

За миг едно докосване
до неразделната всецялост
на мирозданието.

Да срещнеш погледа,
да пиеш музиката
на самата  светлина.


Следния път

Вечер, ехтяща от шепот: - Ела !
Бях стъписана, бях неподготвена.
Случаят небето в краката ми сне.

В кърпа бе вързано : - Следния път !


Имах билет за далечно плаване,
в джоба - бучащия океан.
Пустата въдичка не ме пущаше.

Ех, под носа ми е: - Следния път !

С моя баща належащия разговор.
Невъзстановимите спомени на роднините.
Стария учител да си навестя.

Все под ръка ми са : - Следния път !

Недоизреченото "Благодаря !"
Недописаното писмо под лампата.
Неудържаната дума докрай.

Дадено, колко му е : - Следния път !

Само че в лудия улей на времето
няма и следа от следен път.
Даже веднъж отпуснатото е свръх.

Следния път - сиреч : - Никога !

Виж целия пост
# 173
ЖИВОТ

Тихо шепна на вятъра.
Тихо шепна на слънцето
твоето име, ЖИВОТ.

Тихо тръгвам по пясъка.
Тихо крия следите ти
в своето тяло, ЖИВОТ.

Тихо слизам при хората.
Тихо влизам в прозорците,
в твоите нощи, ЖИВОТ.

Тихо пия водата ти,
тихо лягам в земята ти.
ти ме повика, ЖИВОТ.

Михаил Белчев
Виж целия пост
# 174
А това е написано на бебешкия  ми албум......от мама и татко

Лъчезарно усмихната
Палава
Две оче-две искрящи звездици
Ръчички,
протегнати към целия свят
Разпиляно злато в тъмно руси къдрици

Плахи стъпки.
Тих детски плач
Нежен сън....
Падаш, ставаш
заболя ли те малко - ще мине
МАМА, ТАТКО
брътвеж като звън
как бързо отлитат годините....


Виж целия пост
# 175
Ами аз пиша стихове също, не са кой знае какво, но можете да погледнете... http://tazi-koqto.blogspot.com регнати са на една приятелка, но са си мои...  Ще се радвам на коментари.
Виж целия пост
# 176
Прочетох всичко,много ми харесаха...страшно си талантлива newsm10
Виж целия пост
# 177
Благодаря... Радвам се че си си направила труда да прочетеш...
Виж целия пост
# 178
И аз прочетох, и на мен много ми харесват ! Дори мога без колебание да кажа, че пишеш наистина професионлано ! Поздравления   bouquet
Виж целия пост
# 179
Для достойного - нету достойных наград,
Я живот положить за достойного рад.
Хочешь знать, существуют ли адские муки?
Жить среди недостойных - вот истинный ад!
***
Мир - мгновенье, и я в нем - мгновенье одно.
Сколько вздохов мне сделать за миг суждено?
Будь же весел, живой! Это бренное зданье
Никому во владенье навек не дано.
***
Дайте собакам мяса


 Дайте собакам мяса -
 Может, они подерутся.
 Дайте похмельным кваса -
 Авось они перебьются.

 Чтоб не жиреть воронам
 Ставьте побольше пугал.
 Чтобы любить, влюбленным
 Дайте укромный угол.

 В землю бросайте зерна -
 Может, появятся всходы.
 Ладно, я буду покорным -
 Дайте же мне свободу!

 Псам мясные ошметки
 Дали - а псы не подрались.
 Дали пьяницам водки -
 А они отказались.

 Люди ворон пугают -
 Но воронье не боится.
 Пары соединяют -
 А им бы разъединиться.

 Лили на землю воду -
 Нету колосьев, - чудо!
 Мне вчера дали свободу -
 Что я с ней делать буду?!
***
Мой друг уедет в Магадан -
 Снимите шляпу, снимите шляпу!
 Уедет сам, уедет сам -
 Не по этапу, не по этапу.

         Не то чтоб другу не везло,
        Не чтоб кому-нибудь назло,
        Не для молвы: что, мол, - чудак, -
        А просто так.

 Быть может, кто-то скажет: "Зря!
 Как так решиться - всего лишиться!
 Ведь там - сплошные лагеря,
 А в них - убийцы, а в них - убийцы..."

        Ответит он: "Не верь молве -
        Их там не больше, чем в Москве!"
        Потом уложит чемодан,
        И - в Магадан.

 Не то чтоб мне - не по годам, -
 Я б прыгнул ночью из электрички, -
 Но я не еду в Магадан,
 Забыв привычки, закрыв кавычки.

        Я буду петь под струнный звон
        Про то, что будет видеть он,
        Про то, что в жизни не видал, -
        Про Магадан.

 Мой друг поедет сам собой -
 С него довольно, с него довольно, -
 Его не будет бить конвой -
 Он добровольно, он добровольно.

        А мне удел от бога дан...
        А может, тоже - в Магадан?
        Уехать с другом заодно -
        И лечь на дно!..

 1965
Про черта


 У меня запой от одиночества -
 По ночам я слышу голоса...
 Слышу - вдруг зовут меня по отчеству, -
 Глянул - черт, - вот это чудеса!
 Черт мне корчил рожи и моргал,
 А я ему тихонечко сказал:

 "Я, брат, коньяком напился вот уж как!
 Ну, ты, наверно, пьешь денатурат...
 Слушай, черт-чертяка-чертик-чертушка,
 Сядь со мной - я очень буду рад...
 Да неужели, черт возьми, ты трус?!
 Слезь с плеча, а то перекрещусь!"

 Черт сказал, что он знаком с Борисовым -
 Это наш запойный управдом, -
 Черт за обе щеки хлеб уписывал,
 Брезговать не стал и коньяком.
 Кончился коньяк - не пропадем, -
 Съездим к трем вокзалам и возьмем.

 Я устал, к вокзалам черт мой съездил сам...
 Просыпаюсь - снова черт, - боюсь:
 Или он по новой мне пригрезился,
 Или это я ему кажусь.
 Черт ругнулся матом, а потом
 Целоваться лез, вилял хвостом.

 Насмеялся я над ним до коликов
 И спросил: "Как там у вас в аду
 Отношение к нашим алкоголикам -
 Говорят, их жарят на спирту?!"
 Черт опять ругнулся и сказал:
 "И там не тот товарищ правит бал!"

 ...Все кончилось, светлее стало в комнате, -
 Черта я хотел опохмелять,
 Но растворился черт как будто в омуте...
 Я все жду - когда придет опять...
 Я не то чтоб чокнутый какой,
 Но лучше - с чертом, чем с самим собой.

 1965


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия