Обичате ли стихове?

  • 395 871
  • 735
# 180
Он не вернулся из боя


 Почему все не так? Вроде - все как всегда:
 То же небо - опять голубое,
 Тот же лес, тот же воздух и та же вода...
 Только - он не вернулся из боя.

 Мне теперь не понять, кто же прав был из нас
 В наших спорах без сна и покоя.
 Мне не стало хватать его только сейчас -
 Когда он не вернулся из боя.

 Он молчал невпопад и не в такт подпевал,
 Он всегда говорил про другое,
 Он мне спать не давал, он с восходом вставал, -
 А вчера не вернулся из боя.

 То, что пусто теперь, - не про то разговор:
 Вдруг заметил я - нас было двое...
 Для меня - будто ветром задуло костер,
 Когда он не вернулся из боя.

 Нынче вырвалась, словно из плена, весна,
 По ошибке окликнул его я:
 "Друг, оставь прикурить!" - а в ответ - тишина...
 Он вчера не вернулся из боя.

 Наши мертвые нас не оставят в беде,
 Наши павшие - как часовые...
 Отражается небо в лесу, как в воде, -
 И деревья стоят голубые.

 Нам и места в землянке хватало вполне,
 Нам и время текло - для обоих...
 Все теперь - одному, - только кажется мне  -
 Это я не вернулся из боя.

 1969
Виж целия пост
# 181
Аз... не че се хваля... С есето "Щастието е безкраен път..." по Дамян Дамянов спечелих първа награда на национален конкурс за есета, с председател на журито Надежда Захариева. Много благодаря за оценката ти, естер.
Виж целия пост
# 182
Аз... не че се хваля... С есето "Щастието е безкраен път..." по Дамян Дамянов спечелих първа награда на национален конкурс за есета, с председател на журито Надежда Захариева.
Браво ! Наистина е имало защо да спечелиш, браво още веднъж !
Виж целия пост
# 183
Ставам нахална но искам да попитам дали "Тази, която..." не ви се струва много еднмообразно? В смисъл това си е литературнпо понятие, да повтаряш нещо така, не се сещам как се казва, но не се ли получава много еднообразно?
Виж целия пост
# 184
Ами аз ще ти отговоря, но само според моето скромно и непрофесионлано мнение, и съвсем честно от позицията на четец-любител казвам, че на мен това никак не ми създава еднообразие ! Аз докато го чета стихотворението, това повтаряне на "Тази, която" по-скоро ми създава усещане за засилване и подчертаване на образа с всяка следваща строфа, т.е. тя не е само такава или друга, тя въплъщава много образи, и точно носи едно такова усещане за сила, независмост...аз така го усещам, и това някак си придава един заряд на стихотворението... Незнам дали успях да се изразя, но наистина на мен лично, това ни най-малко ме притеснява /а и между другото това наистина е поетична форма, ама и аз забравих как се казва, въпреки, че аз самата имам едно стихотворение, което е изградено по такъв начин, само че при мен стихотворението се казва "Поне веднъж"  и това е поватрящата се фраза, ама то далеч не е толкова добро, колкото твойто !/
Виж целия пост
# 185
Радвам се че го разбираш така, защото точно това исках да внуша чрез повторението... В смисъл Тази, която... е образа, изграден от многото противоположности, всеки един ред от стихотворението е различен и дори противопоставен на останалите, и в този смисъл исках да внуша че Тази, която... е толкова различна, толкова сложна, съчетава в себе си всичко, което трябва... Де да знам, говоря като даскалката ми по литература... бившата ми даскалка по литература де...
Виж целия пост
# 186
Ами да, точно това исках и аз да кажа - многоцветен образ, съчетаваш всички нюанси на един характер ! И така, много хубаво пишеш, наистина и предполагам, че ще се оцени достойно и занапред ако публикуваш някъде за по-широка аудитория нещата си, макар, че то в Бг както се купуват книги, по-широка аудитория от нета, здраве му кажи ! И все пак, успех и занапред !

П.П. Това, че си обсъждаме стихове не се бори за офф топик, надявам се щото темата си е баш за стихове Grinning

П.П.П А тези, които Catnadeen е дала не мога да им се насладя щото не панимаем руски  Sad
Виж целия пост
# 187
Мне тоже не панимает, Я говорю русски язьик като плажен спасител - кандидат сваляч на Златните...
Да, и аз се надявам да не е флууд, но това определено е. Затова... Да видим... любимия ми поет, български е Дамян Дамянов...
Виж целия пост
# 188
любимия ми поет, български е Дамян Дамянов...

И на мен любим поет ми е той, а от поетесите - Блага Димитрова, както си збаелязала по-горе сигурно Grinning
Виж целия пост
# 189
Да, забелязах... Любимото ми стихотворение е "Приказка" на Дамянов... Прекрасно е... Харесвам и Смирненски, но той е... доста по различен...
Виж целия пост
# 190
Обожавам литературата,в училище ми беше любимият предмет Simple Smile
Имам много любими автори,сред които Дамянов,Яворов,Е.Евтимов...Смирненски,Вапцаров...както и всички мами от форума,които са публикували свои стихове в тази тема  bouquet...
Пресрамвам се и аз да пусна две свои,които са публикувани в hulite.netEmbarassed...преди често взимах химикала в моменти на мъка или радост и пишех...но покрай грижите за малчо от доста време не съм го правила...

Аз знам...

Аз знам, че ветровете ще отвеят
на спомена посланията късни.
Послания, като деца невръстни...
Когато аз заплача, те ще пеят.
Не ми пиши! Не падай на колене!
И нека да те помня само прав.
Не ми пиши! Душата ми не стене.
а само тихичко се просълзява.

Не ми пиши! Писмо не чакам аз.
нали ти казах всичко на раздяла.
И моста - че е сринат между нас.
И любовта - че вече е умряла!

Не ми пиши! Недей да губиш свяст!
Раздялата е стъпила във власт...



Светът е...

Светът е сътворен веднъж-
остава сътворен да си остане
с полета, планини и океани.
На себе си той само е присъщ.
А хората са толкова различни,
но всички те все тъй остават хора,
по своему комични и трагични,
с опора своя или без опора.

Дано намерим Вяра в Любовта.
Дано надеждата ни дава мощ.
И те да ни подкрепят ден и нощ-
да си възвръщаме човечността.


Единствено на себе си присъщ
е този свят - величествен, могъщ...





Виж целия пост
# 191
ВЪЛШЕБНИЦА

Душата ми е планница смирена,
плени я твоята душа!-пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли:-аз те гледам;-век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,душата ти дете и божество...
Мълчание в очите ти царужа:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно божество.

                       Яворов



Среща

Мене ми е странно-ето те пред мен,
мене ми е жадно-гледам те пленен,
мене ми е страшно-дишаш ти за мен,
мене ми тъмно,тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка-времето лети,
викнал бих от ужас-ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат-миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.

                         Яворов

Много харесвам Яворов,за това написах тези две.Харесвам и Уилям Блейк ето и от него:


Моята любима роза

Цветец ми предлагаше ти-
какъвто не знае тоз свят.
Аз казах:"В лехата ми роза цъвти".
и не взех мълчаливия цвят.

При моята роза се върнах назад,
да бъдем рамо до рамо.
От мен тя извърна цвета си със яд-
бодлите си даде ми само!

                        Уилям Блейк



Аз нямам име.
На два дни съм само.
Как да те назова?
Щастие съм аз,
радост е моето име,
радост зови ме.

Радост моя.
Радост на два дни само,
радостно име.
Ти се усмихваш,
аз тананикам.
Радост зови ме. 

             Уилям Блейк



Виж целия пост
# 192
        Зрънце вяра

Когато непосилен труд ми натежи
и ветровете ме заудряттъй свирепо,
че нямам сили да се противя,
когато люшна се встрани
изгубила посоката направо,
ти идваш с ранните зори,
в душата ми изравяш зрънце вяра,
ти идваш да ме приземиш
и на крака да ме изправиш.
Очите ти уверено горят,
духа ти извисен крила ми дава
и аз потеглям с тебе в моя път
и аз отново побеждавам....

                                 Надежда Тонкин


      АЗ и ТИ

като докоснати от вятъра звезди
притихналите чуства във сърцата ни
и къпе в лунна светлина очи
тъй взрени нейде в тъмнината

Като докоснати от плам звезди
прокрадващи се чуства в душата
и къпе в лунна светлина ръце
протягащи се нежно в мрака

Като докоснати от огъня звезди
бушуват чувства в нас необуздани
и къпе в лунна светлина сърца
огрели се случайно в тъмнината

а това е от мен.
Виж целия пост
# 193
А. Далчев :
Всички, паднали за свободата
дето и да е, са наши братя -
пак по кръв, но само че пролята.
Виж целия пост
# 194
Внезапно

Изгубвал ли си някога ума
по две очи затворили звездите?
Попадал ли си в плен на любовта
дошла внезапно, без да те попита?

Разтварял ли си в нечия душа
душата своя с чиста всеотдайност?
Летял ли си с крилете на страстта?
Потъвал ли си в синята безкрайност?

В омайни нощи ти не си ли искал
животът да забрави своя ход
и тялото до себе си притиснал,
не си ли ти благодарил на Бог

за неговата щедра милост,
за ласкавата му ръка,
за любовта, която в теб извира
отново пресъздавайки света?

За пъстротата - лека пеперуда,
за пълнотата - твоя топъл глас,
за звънката усмивка - шемет луда,
за огъня във теб - самата АЗ

НЕ МИ ПРЕЧЕТЕ
           ДА СЪМ ТЪЖНА
 
   Не, не ми пречете да съм
   тъжна.
   На мен тъгата много ми
   приляга, на мен тъгата
   просто ми е нужна.
   На мен по право тя ми се
   полага.

   Тъгувам за безгрижните
   години, които на катран
   горчив миришат.
   Тъгувам за изгубени
   роднини,по пътя си поели
   към Всевишния.
 
   Тъгувам за любовите
   фалшиви, сърцето ми с лъжи
   без жал ранили.
   Тъгувам за другари
   обичливи,представите ми
   за добро разбили.
   
   Тъгувам и с тъгата съм
   щастлива, че тя е много и
   голяма.
   Мечтая си, додето аз съм
   жива, фалшиви радости за
   мен да няма.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия