Обичате ли стихове?

Ефросина, отде ги измъкваш такива?  Много са сладки!

Преди години четях много поезия, дори опитвах да пиша, обичам да чета и сега, но отдавна нямам време за нещо повече от ровене в Интернет, а четенето ми се ограничава до списания, професионална литератури и тук-таме някой роман. Много се радвам на тази тема, тъй като си припомних някои много любими мои стихотворения.

Това е едно от любимите ми стихотворения от чуждите поети и тъй като звучи прекрасно на ангилйски, за англоговорящите пускам и двете версии.

If
by Rudyard Kipling

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don't deal in lies,
Or, being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build 'em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on";

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings - nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run -
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man my son!

Ако
от Ръдярд Киплинг

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на твоето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен-не сееш клевети;
или намразен-злоба не спотайваш;
но...ни премъдър ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха-зъл предател-
еднакво със Триумфа-стар циник;
Ако злодей клетвата ти свята
превърнат в клопка-и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв-и почнеш нов градеж;   

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени-да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря:”Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца-своят прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой-ще бъдеш МЪЖ!!

А ето това ми е любимо от българските, както и всичко на Недялко Йорданов, Димчо Дебелянов, Яворов, и много други.

НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти -
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все така да гризеш на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те не остарявай!

ВЪЗХВАЛА НА ЧИСТОТАТА

Чистници, пак сте на поста си
и вечер , и в ранни зори !
Преди промивахте мозъци,
сега пък перете пари ...

                                   Петър Краевски

П.П. Това е млад, но много талантлив сатирик .  Радой Ралин , лека му пръст, го оцени по достойнство и  му предаде короната си !

ОБРИЧАНЕ

Не си спомням баща ми
някога да е казвал на мама:
-Обичам те!
Но щом болест я връхлетеше,
той переше и готвеше
и я поглеждаще толкова ласкаво,
че тя се изчервяваше като момиче.
Когато мама умря-
татко се смали,
залиня
и набързо пое към небето.
На гърба на
тяхната сватбена снимка
прочетох: "Василке,чакай ме.
Ще дойда при тебе."
След тези простички думи
колко ли струват
всичките
любовни антологии?

Н.Гюлев 2002г.

kremi , разплака ме....страхотно стихотворение.
Все едно е написано за мойте родители....така стана и с тях.

СОЦИАЛНО СЛАБ

Червен режим или пък синя демокрация ?
Не знам . Но причернява ми на всяка крачка !
Традиционно съм в безсрочна гладна стачка
Поради липсващ материал за консумация ...

Не мога да съм друга
и себе си обричам
пак да съм самотна
дори и да обичам!
от мен


Искам да ме обичаш безумно,
безумно много ме обичай!
не искам нищо разумно
и в любов не ми се вричай!
Не искам да говориш-замълчи
в очите ти аз искам да чета,
не вярвам в думи и лъжи-
очите са книгата на любовта!
Обичай ме без думи,без превземки,
обичай ме,но истински с душа,
обичай ме без никакви отсенки,
които да засенчват любовта!
Обичай ме силно и безрезервно
Обичай ме като никоя до сега,
обичай ме толкова истински нежно,
че без мен да не съществува света!
  пак от мен

Това са  откъси от" Зимни вечери" на Смирненски .Май са разбъркани,но така съм си ги записала в тевтера.Ако някой
има цялото ще съм му благодарна ако го запише тук.

......
А спрели за миг до фенеря,
чувалчета снели от гръб
стоят две деца и треперят
и дреме в очите им скръб
......
А бликат снежинки сребристи,
прелитат,блестят кат кристал,
поронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал.
.....
Неясно по стените голи
пробягват сенките завчас:
пред мъничък иконостас
детенце дрипаво се моли.
В прозореца свещите бледни
целуват ледени цветя
и в свойта кратка красота
цветята се топят безследно...
......
Струят се без ред бледожълти петна
от прозореца в скреж
и разкъсващ,зловещ-
през стъклата процежда се плач на жена
и горят,и трептят свещ до свещ.

Ефросина страхотни са! Направо нямам думи!

Ето отново нещо от мен

Трамвай

Чакам да ми отговориш,
пак съм ти написала писмо.

Често срещам го пред блока-
с черното или със сивото палто.

Знаеш, сутрин ставам рано,
за мъжа кафе, закуска за децата.

После мия си косата
и приглаждам скрити бръчки.

А животът стича се около мене,
пак оставам без целувка на вратата.

Ох, приятелко, не зная-
да се смея или да ридая..

Как докарах се до тука-
чужди устни да желая?

Срещнати случайно във трамвая,
аз, забравила живота-
взирам се и търся, и мечтая.

Шалът ми се свлича
във краката,
стича се умора по лицата.

Аз пътувам и го търся,
онзи, моят, но забравен.

В прахоляк изгубен,
в споемни потънал,
до изстинало кафе застанал..

Вечер се прибирам късно,
знаеш как е.

Да вечеряме набързо,
телевизор, пак децата..

Лягаме си във леглото-
непознати.

Той заспива,
аз оставам дълго будна.

И мечтая,
за трамвая..

Само как мечтая..

..да ми вдигне шала..

Ето мой достоен наследник - поет. НИКИ.
Аз досега само един стих съм пъбликувала тук, другите лежат в прахоляка на един забравен шкаф и чакат търпеливо да бъдат извадени на бял свят.
Но ето :

ПЪРВОТО СТИХЧЕ НА НИКИ

Куче Аксел е красиво
и много умно и добро,
то никога не би направило
на мене, мама и на татко зло.

Мило, детско стихче на 7 годишен поет

На Стуян йедин такъв йе, малеййй, кът туяга.
Тя затуй жина му, начи, скоро с друг избяга.
Щоту и йе 'ногу малка, и и са тесняви.
Каза, речи, и отсечи, и гу изустави.

Ама той ни си кротува, хвана се със стрина.
Емна си я да я чува, с...да де...с таз...върлина.
Първо шкафа и разклати, после лашна скрина.
Докът идеме със тати, стрина се спомина.


   

БАЛКАНСКИ ПОЛИТИЦИ

Понякога диви, двулични и лоши,
понякога - алтруистично добри !
Но винаги горди - същински орли,
улисани в своите ежби кокоши ...

Reunited: two-sided poem

I saw her today,
I saw him today.

It’s been a while.
It seems like centuries.

She looked okay.
I couldn’t stop staring.

We talked for a while.
He looked so fine.

She kept looking at me and I wondered why.
He wouldn’t look me in the eye and I wondered why.

She asked me how I was and I told her about my new girlfriend.
He asked me if I had a boyfriend, and I told him I didn’t.

I pretended like I cared.
I pretended like I didn’t care.

She looked different than she used to.
He looked better than ever.

I gave her a friendly hug good-bye.
We held each other one more time.

And then I went surfing.
And then I went home and cried.

There was a young lady named Wemyss,
Who, it semyss, was afflicted with dremyss.
                 She would wake in the night
                  And, in terrible fright,
Shake the bemyss of the house with her
scremyss.