Обичате ли стихове?

  • 395 880
  • 735
# 435


Ако...
 
Ако си отида,
усмивката ми ще забравиш ли?
Ако те забравя,
ще ми простиш ли, че до теб съм била?
Ако ти простя,
ще ме целунеш ли както никога досега?
Ако те целуна,
ще сложиш ли мойте крила?
Ако полетя,
ще бъдеш ли до края с мен?
И ако падна,
ще ми напомниш ли що е слънчев ден?
Ако изгоря,
излей върху мен жива вода.
Животът върни ми, прости мойта вина
 
Виж целия пост
# 436
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!....
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на някого. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъкло,
да пазя свойта тайна, че живея!

25.01.1977
Петя Дубарова

Провокирана от другата тема, за всички вас.

Бъдете щастливи, така както го разбирате, другите..... другите ще се оправят. Те са щастливи по своему     bouquet
Виж целия пост
# 437
Aйде и едно от мен

ЖАЖДА

Да докоснеш младо дърво
и усетиш живителна сила.
Да откъснеш живо листо
и прекъснеш живота му весел.

Да направиш добро на дете
и усетиш душата щастлива.
Да погледнеш към нощно небе
и откраднеш звезда мълчалива.

Да прегърнеш млада бреза
и дочуеш шепота буен.
Да погледнеш през бистра сълза
и откриеш света навред чуден.
(понякое време на 1987 г)
Виж целия пост
# 438
мерси и на двете Hug

Виж целия пост
# 439
Прошка

Кога към вечността поема друма,
при моя гроб омрази ще заглъхнат
и враговете мигом ще отдъхнат,
дори за мен ще кажат блага дума

след камъните - цяла пирамида, -
що мойта малка слава ми навлече,
и ще й простят. За тяхната обида -
аз тук простих им вече.






Любов трябва

Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.

Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.

Но има нещо по - добро, о, брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш - и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.

Да любиш - то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш - то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, можеби по - лош;

то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума –с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.

Да съди всякой знай - злият тоже...
Омразата - тя пълни днес света!
Тук требува любов! - тя само може
светия кръст да вземе на Христа!

Ivan Vazov



Виж целия пост
# 440
Една ценностна тема,на фона на глупостите последно време,браво момичета
  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 441
Страхотни стихове Heart Eyes
Благодаря
Виж целия пост
# 442
Едно пристанище изплю мазут,
нахално сви очи и се захили,
премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея,
и тъжни чайки с чайкови пера,
закичиха и гроба и  и нея

Морето не заспа до сутринта,
за мъртвата си рожба дълго плака,
затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено зачака

След туй дойдоха хората и те,
поискаха морето да им пее
поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна да се смее

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя
да бъде пак красив и топъл дом
на слънце, на живот и на богини

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини

И някой ден навъсен студ суров
пристанището сиво ще облъхне
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне

Ето още едно стихче на Дубарова - любимото ми.
Виж целия пост
# 443
Отдавна не съм писала в темата, но сега ще се включа с нещо мъничко. Не е мое, не знам  кой е авторът, но ми харесва и искам да го споделя с вас:


Казват, че всеки човек си има звезда.
Угасне ли той- угасва и тя.
Небето е гроб на звезди изгорели - Земята на хора умрели.
Но какво ще стане след много години,
когато останат в просторите сини
едничък човек и едничка звезда?
Ами ако угасне и тя?...
Виж целия пост
# 444
Слънчево момиче

В дланта ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се във мене
и пулсът му запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени
да казват: "Тя е слънчево момиче,
във вените и слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта и тича".

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мене да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

1975

Виж целия пост
# 445
НЕДОСЕГНАТА
Въздухът е чер като отрова,
мътен е и страшно ме души.
Вятърът - артист и стар, и ловък -
хвърля се от кестена плешив.

Бих желала в този миг да стъпвам
в пясък побелял от доброта
длани от морето да отдръпвам,
длани побелели от солта.

Искам като прах да побелея,
бяла като брезова кора,
в сенките добри да се прелея
и да бъда като тях добра.

Щом на белотата ми посегнат
нощи като прилепно ято,
да не позволя да ме досегнат
и ме изгорят като листо.

16.11.1975

Виж целия пост
# 446
Една ценностна тема,на фона на глупостите последно време,браво момичета
  bouquet  bouquet  bouquet


Подписвам се под това мнение.
Дано да има повече теми с подобно послание.
От нас зависи.
Виж целия пост
# 447
Безмилостен вятър високите хълмове брули,
животът спокоен тече в низите потулен,
щом стъпиш на лед -
да се подхлъзнеш очаквай тогава,
готви се за грижи -
потърсиш ли почест и слава.
Със малко доволен бъди
и със скромност на всеки за пример ще служиш,
мъдрец ще те смятат навеки,
а който със присмех на тази поука погледне,
самин се нарежда в кръга
на глупаци последни.
Виж целия пост
# 448
 Реших да ви пратя едно мое стихотворение, ето го:

                                            Засрамете се

                             Хора, засрамете се най-после-
                             алчни паразити на земята,
                             свидливо скрити в своите черупки,
                             все дърпате на другите благата.

                             Засрамете се от хората, които,
                             подиграни от живота, го обичат,
                             в нещастието доброта раздават,
                             малко търсят, с малко се засищат.

                             Засрамете се от стария самотник-
                             в празното сърце къде намира
                             за всички топлина и обич,
                             и болките им в себе си побира.

                             Засрамете се от едноръкия човек,
                             който, странно как го прави,
                             но когато силно се нуждаеш,
                             невидима ръка подава.

                             Засрамете се от клетия просяк-
                             половинка къшей хляб изяде,
                             а от другата половина
                             трохи на гълъбите даде.
Виж целия пост
# 449
Момичета, това горе е моя много добра приятелка, която вярвам вече сте се убедили, че пише страхотно!!! Аз постоянно я насърчавам да публикува нейни стихове тук, и ето че най-после ме послуша!  Wink

Браво, страхотно е това стихотворение , надявам се повече хора така да го видят и осмислят !   bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия