Обичате ли стихове?

"Острови"

Твойте черти
променят се с дни
и аз не разбирам
каква си всъщност.

Ти си звезда,
но с малка цена,
купува те всеки,
за който изгаряш.

Острови тъжни
са наш’те съдби,
дълбоки морета
ни правят сами.

Толкова дълго
натам се стремях,
но да достигна
до теб не можах.

Но всъщност,
вече не искам,
тръгвам си сам
и замислен.

Тъжен човек
гледа към теб,
обвит във кълбо
от празни надежди.

Ти ще летиш
със лодката си
и ще разцепиш
вълните пред него.


От Воев

Здравейте мами, когато преди няколко дни видях тази тема, бях наистина много приятно изненадана, от тогава всеки ден влизам и чета стиховете, защото по този начин поне за малко човек може да напусне, гадния и суров живот. Едва днес реших да се престраша да публикувам някои от моите стихове, имам доста, които съм писала в ученическите и студентските години, та до преди 2 години, от тогава вече нищо, сякаш пораснах изведнъж, без да го искам и вече не мога да мечтая, уви, за това сега, когато видях темата, която много ми хареса се обърнах към другата в мен, нежна и ранима, тази която бях забравила някъде по пътя и не й разрешавах да се изправи пред мен. Е, добре достатъчно съм бъбрила, сядам да пиша.
Ето сега нещо от преди 7,5 год, писано за моята първа, голяма и истинска любов:

БЪДИ ЩАСТЛИВ
Защо в живота ти ме срещна?
Защо погледна ме така?
Защо целувка ти ми даде?
Защо плени ти моята душа?
Аз знаех, че ще бъдем разделени,
че ще си заминеш някой ден от тук,
но щом съдбата е решила,
не ще й правиме на пук.
Аз винаги ще те обичам
прости ми “миличко”, прости!
Проклинам те: “Щастлив бъди”
И нека рози твоя път да кичат
И ако роза бяла срещнеш ти,
Отбери я и за мене си спомни.
Носи я до сърцето си докато повехне,
Тъй както аз повяхнах, когато
Моето сърце открадна и твоето
ми дари. Твоето сърце успях да сгрея,
както никоя преди и направих, тъй че
да копнее по отминалите дни.
Но пвехне ли, хвърли я и напред
гордо закрачи, сълзи изтрий и помни,
че обичан ще си винаги, където и да си.
За това БЪДИ ЩАСТЛИВ

Последно Сбогом
Прегърни ме и последно Сбогом ми кажи,
Напред тръгни и недей да се обръщаш.
Аз ще плача още дълго в мрака,
Но не ща да виждаш тез сълзи.
Напред тя те чака бъдещето си да ти сподели.
Аз съм само миналото, мрака и тъгата,
За туй недей тъжи, прегърни я и
Щастлив бъди.
Аз зная, че не съм ти безразлична,
Че болка в себе си таиш,
Но щом си тръгнеш, забрави ме
И за миналото не тъжи.

Не остаряваш!
Все си тоя ти, все тия са очите ти любими.
За трети път вън лятото цъфти,
Погребано от три студени зими.
Три пролети превърнали се в есен,
Обагриха зелените листа.
А твоят лик е все така чудесен и
Все така е силна любовта!

А това е за съпругът ми, само че е писано в самото начало, когато още бяхме влюбени, преди 2,5 години.

На вън се спуска мрак, нощта започва пак,
А сънят не идва в моята душа.
Възглавницата гушкам и си мисля, че си ти,
Но уви ..., не може тя да ме прегърне и целуне,
Както правиш мили ти!
И как ли би могла, когато
В нея не гори огънят на любовта.
Огънят, който моята душа изпепели,
Но аз зная, че в утрешния ден
Ти пак ще си до мен и
Тогава двамата щестливи
Ще открием светове красиви.
Светове на радост и живот,
Сътворени от нашата нестихваща,
Изпепепаляваща любов!