Обичате ли стихове?

  • 395 873
  • 735
# 495
Любов

Блага Димитрова

Изгубих си нехайната походка,
изгубих своя смях самонадеян
и във душата тишината кротка,
и ведрината в погледа разсеян,
и своя сън нощя.

Изгубих пътищата примамливи,
и непокорството, и свободата,
и случая, и песните звънливи -
изгубих всичко, а съм най-богата,
най-щедра на света.

***
Евтим Евтимов

Една ли песен досега написах,
изплакана при болка и при страст?
Потръсим ли във всяко нещо смисъл,
изчезва тази приказка за нас.

А как хубаво е да станеш рано,
да скъсаш клонка от едно дърво,
да тръгнеш под едно небе пияно
и просто да не знаеш за какво...


***
I hate the way you talk to me
the way you cut your hair.
I hate the way you drive my car
I hate it when you stare.
I hate your big damn combat boots
the way you read my mind
I hate you so much that makes me sick
and even makes me rhyme.
I hate the way you're always right,
I hate it when you lie
I hate it when you make me laugh
even more when you make me cry.
I hate when you are not around
and the fact you didn't call.
But mostly I hate the way that
I don't hate you not even close,
not even a little bit,
not even at all!

Виж целия пост
# 496
Вълчето

Вълче, вълченце, вълча равносметка:
убихме майка ти, а тебе  - в клетка.
Не помниш ни поляни, ни бърда,
ни овчите разблеяни стада.
То и да помниш има ли файда?

А спомняш ли си страшните звезди,
снега с окървавените бразди,
човешките ботуши и следи?
Вълче, вълченце, вълча орисия,
като те гледам иде ми да вия.

Помириши ме през желязната греда.
Аз нося тежък дъх - на свобода.

Миряна Башева

Виж целия пост
# 497
Ако го има това по-горе, моля за извинение.....


Сънувах, че някога (много отдавна)
бил Дяволът с кръв и със плът.
Душата си щедро на други раздавал
и сторвал на мравката път.
Презирал парите, раздал си имота
на други (по-бедни) души
и слагал хранилки за горски животни,
лекувал ранени сърни...
На бледен аскет благонравен приличал.
Сърцето му - истински дар!
Подавал си всяка страна за плесница,
умирал си той за шамар...
Веднъж, уморен от последното дело,
белязано с честност и жар,
той спрял във порутено мъничко село
и влязъл във селския бар.
Във бара, разбира се, имало само
пет-шест леконравни жени,
два-трима разбойника(леко пияни),
дузина велможи с пари...
Огледал се Дяволът, кимнал сърдечно
и седнал на бара от чам.
Поискал си чаша вода (най-човешки)
и пийнал от нея без срам.
Понеже изглеждал щастлив и доволен
на фона на грозната нощ,
една проститутка любезно помолила
да бъде със нея за грош.
"Аз нямам грошове. Душа имам само -
голяма и гола душа" -
отвърнал й Дяволът благо през рамо...
Хем благо, хем с малко тъга...
"Раздавам се щедро - на всички, навсякъде,
а после се чувствам богат.
И нищо, че ходя със кръпки по лактите!
Обича ме целият Свят.
А ти, малка скитнице, тъжна изглеждаш!
Защо се продаваш така?"...
Погледнала тя изпод тънките вежди
и казала - "Нямам душа!".
И Дяволът млъкнал, и шумно преглътнал
последната глътка вода.
Излязъл след туй, но се върнал от пътя
и тихо й казал - "Ела!"...

Събудих се. Стана ми много студено.
И тъжно... Какъв странен сън!
Живее ли мъничко дяволче в мене?!
Кикоти се вятърът вън...


kika, трябва да ми кажеш това от кого е!!!!  Simple Smile

НАКОЙ да знае "Балада за комуниста" - мисля че беше на Веселин Ханчев.
 Hug
Виж целия пост
# 498
lillababe съвсем незнам.  Peace
Виж целия пост
# 499
Всичко, което правя
трябва да бъде за теб.
Иначе няма да стане красиво.

Всяка моя стъпка
трябва към теб да ме води.
Иначе няма да смея да тръгна
и няма да мога да ходя.

И очите ми винаги
в твоите трябва да гледат.
Иначе ще са слепи за света, в който живея.

Всичко, което правя
трябва да е на теб посветено.
Иначе няма да бъда щастлива,
тъй както, когато съм с тебе.
Виж целия пост
# 500
това ми е любимото:


Давид Овадия
Аз вярвам в мълчаливата любов

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
Виж целия пост
# 501
Събуди се ! Погледни ме ! Изправи се !
Тръгни вечерта под ръка със своята влажна МЪКА
между самотно-тъжните чадъри по есенния плаж.
НО ! Не поглеждай скришом назад към дълбоките стъпки,
които оставяш след себе си по хладния пясък.
Разкажи на своята МЪКА за всичко, което те мъчи...
Разказвай...Разказвай тихо...Докато НЕЯ измъчиш...
После я плъзни безвъзвратно надолу към стъпките си - живи рани...
И пак не поглеждай назад към тях.
Защото морето - дома на Нептун е там...до теб.
Погледни го ! ГЛЕДАЙ ГО !
Сега бавно хлъзни от себе си всички прашни дрехи - тежки окови.
И всички луди, адски мисли заедно с тях.
Всички.Една по една.Не бързай...
Сега се огледай в дома на Нептун - това си ТИ !
Хайде ! Потопи се в златната лунна пътека, за да се пречистиш...
И дълго, но тихо поплачи.
Поплачи за себе си - разпокъсана, ограбена, унищожена.
Поплачи, за да ти олекне...Не бързай...
Сега вдигни очи ! Ето го ! Поздрави раждащия се изгрев !
Гледай го ! Отново не бързай...
Позволи на пурпурното слънце да изсуши сълзите ти...последните.
Погали галещите те вълни.Помахай на махащите ти чайки.
Поплувай с плуващата ти волна съдба - птица в морето.
Плувай...Плувай...Плувай...
Когато вече си готова, когато отново си цяла, преродена, пресътворена...
Тогава излез от водата и тръгни бавно по брега -
гола, настръхнала, красиво дръзка, нагло мокра...
Вземи в изящна мида малко настроение и се поучи от свободата,
с която се стичат позлатените капки по тялото ти.Поучи се !
Сега внимавай ! Този път побързай ! Ето го ! Улови го !
Улови под ръка своя ВЯТЪР този път
и полети заедно с него между волните птици !
Лети...Лети...Лети...
И всичко забрави ! Забрави.Ако можеш...
Виж целия пост
# 502
Ще ви напиша едно стихотворение което посветих на майка ми по случай рождения и ден.Аз много го харесвам, надявам се да го харесате и вие.

Мечтите .Какво са?
Илюзия жалка
вечер мечтаеш за странни неща.
Затваряш очи и си в приказка малка,
която се сбъдва само в съня.

Ти нямаш разкошна прислуга,бижута
да не говорим за къща с басейн.
Ти нямаш нищо с което живота
да те постави в плен.

Ти си просто една домакиня.
ти си просто,жена с две ръце.
Ти отгледа ни с обич и мъка,
ти дари ни с много любов
Ти си тази която ни даде
цялата мъдрост на своя живот.

Ние пораснахме,станахме хора,
които с гордост гледаш сега.
И днес на твоя празник мамо
с обич казваме БЛАГОДАРЯ
Виж целия пост
# 503
Мама, благодаря ти за темата.
На времето се събирах в един тефтер стихове, които са ми харесали и сега ви пускам няколко от тях. За съжаление не съм записала имената на авторите.

Не съжалявай
Не съжалявай – той не заслужава!
С един човек светът не свършва.
Много губиш, но и много ти остава,
Само разказът остава незавършен.
В разказа героите са двама, а
В живота ти сама оставаш.
Не плачи! От сълзи полза няма!
Забрави го! Той не заслужава.


Хора няма любов, не лъжете!
Няма щастие, има сълзи,
Има рани кървящи в сърцето.
Всичко рухва, дори да не искаш,
Както свършва сънят призори.
Няма искреност, няма преданост,
Честност, няма истинско слънце дори!
Хора, няма любов не лъжете!

Не знам дали помните, повечето сте все по-малки от мен имаше едно средношколско списание Родна реч. Там се публикуваха стихове на момчета и мочета от 9 до 12 клас и от там съм си преписала доста . Ето ви едно от любимите ми. Този млад човек мой връстник не можа да понесе гадостите на света около себе си и се самоуби на 19г.

Не бийте никога децата!

Не бийте никога децата!
Те ще запомнят този бой.
И паметта им за разплата
Ще стряска вашия покой.

Ще станат някога големи.
Ще отмъстят . Но не на вас.
И в дланите им пак ще стене
Ще плаче друг човешки глас.

Ще удрят ядно и ще шепнат:
“Така ни биеха преди!”
А всъщност ще са мимолетни
Като обречени звезди.

Те ще пораснат. И когато
Усетят в мишците си стръв,
Ще очертаят по земята
Следите си със чужде кръв.

А някои дори ще бъдат
и по-безмилостни от вас,
ще пишат смъртните присъди
на всеки хубав вечен час.
Пламен Дойнов

 имам още доста, но нямам време да ги набирам.



Зравейте всички!  bouquet
Браво за страхотната тема!
Рабира се, че обчам стихове, обожавам стихове.
Много ми харесва поезията на Петя Дубарова,
начинът по който тя одухотворява всичко.
Имам всичките й стихове.
Всъщност имаше една книга издадена с нейното творчество и дневник
"Най-синьото вълшебство" Аз толкова чаках да ми я доставят
от книжарницата тогава бях в 8-ми клас 1988 г.
Всички книги по онова време излизаха в ограничен тираж
Най-после си я купих изчетох я на един дъх.
Понеже и аз като другите деца си имах лексикон и споменник и
си преписах там нейните стихове. Стана така, че дадох книгата
за прочит на приятелка, а в последствие тя не ми я върна като отрече
да съм й я давала...
Обжавам и утвърдените наши лирици като Дамян Дамянов, Евтим Евтимов,
но си мисля, че ако бе сред нас  Петя Дубарова, тя би се превърнала
в лице на поезията и лириката, затова искам да Ви напиша нещо от нея.



                            Убийство


Едно пристанище изплю мазут
нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ
закашля го и то изопна жили.

Една вълна красива и добра
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба й, и нея.

Морето не заспа до сутринта
за свойта мъртва рожба дълго плака
затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората и те
поискаха морето да им пее
поискаха гирлянди да плете
от бялата им пяна да се смее.

Да бъде като чаша пълна с ром
разпенена, но синя силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на море и на богини

Но то мълчеше в дива светлина
и пареше му болката горчива
- красивата, загинала вълна...
Отровата не спря да се разлива.

Ичувстваше се как загива то,
със рибите с отровени делфини,
с хрилете им трепереши като
вибриране на водорастли фини.

И някой ден навъсен студ суров
пристанището сиво ще обгърне
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.

                                      П. Дубарова.

Красиво е нали, така както всичко написано от нея и поучително. Поклон!
За мен веднъж написаха стих мои приятели те са семейство - лекар и мед. сестра, та жената, Галя ми го написа тъй като трябваше да се разделим, аз заминавах в друг град след развод. +те ми подприха за спомен сребърен свещник с бели свещи. Ето и стиха.


                          Горящи свещи


              Когато си лежиш в тъмната стая,
              когато запалиш свещите бели -
              за нас ще си спомнш аз зная  -
              как с теб сме танцували, пели....


              Когато си някъде там по света
              и ухае на свещи ароматният дим,
              и когато живота край теб е борба
              не забравяй - и ние със тебе горим...

23.03.2003 г. Галя и Ники
   Стара Загора                                    
Аз съм си го сложила сега в рамка и виси на стената.
След като се разделих с тях "живота покрай мен наистина беше борба".
От тогава не съм ги виждала. Разбрах само, че и те са се преместили в друг град.
А колкото до това дали аз съм творила, да имам написани няколко. По-силното ми творчество са картините. Рисувам за собствено удоволствие и  за себе си е, подарявала съм някои, но много трудно защото не мога да се разделям с тях.
Ето един мой стих.


          Съвет към себе си

 
Когато мъката в гърдите ти избликне
на устните я спри, не казвай нищо.
По-дълго раната ще те боли от думите излишни.
Вземи листа бял като откровение
и с въглена на мъката пиши

На улицата спри заслушана
във звуците в теб затрептели.
И нека да гадаят любопитните
художник ли си или поет?
И какво ли мимоходом правиш
до къщи и дъвета, и хора
забързани край теб.

и нека да е късна нощ
прозорците да гаснат като свещи,
но ти пиши додето изворът горещ
в река спокойна се прелее.
И нова истина и мъдрост
във твоето море се влее.

10.10.2001 г.

     Това е за сега от мен.
 Друг път ще напиша още.
 Целувки! Аз.
Виж целия пост
# 504
 Темата е страхотна!
И от мен едно любимо, но не помня авторката...

Неразбрани
И тази вечер може би
ще си отидем неразбрани
Танцуват милиард звезди
по черния небесен дансинг
Люлее тихо вечерта
симфонията на щурците
Ти нямаш повече слова
аз нищо повече не питам
Изчезват къщите, градът
и всеки страшно сам остава
Над земния ни кръстопът
звезди танцуват до забрава
Пространството над нас тежи,
притиска ни със ледни длани
Боли в сърцата, а на вид
пак равнодушни ще останем
и по-студени от звезди
ще си отидем неразбрани!
Виж целия пост
# 505
Преди малко прочетох това стихотворение на Диляна Спасова. Особено подходящо е за утрешния празник  Heart Eyes.

Прости за всяка лоша дума,

сърцето ти която нарани

и всяка нишка бяла вълна,

която в ореола ти се появи.

 

Мамо!

Прости ми - неведнъж отхвърлях

вълшебството на твоята душа;

и безпощадно я захвърлях

навън в дъжда и във калта.

 

А как желая да я стопля,

да я зарадвам и смиря;

да я поставя редом с мойта

и с нея, ако мога, да горя.

 

И даже сто "благодаря" не стигат,

за да отгатнеш обичта.

А вместо тях букет от думи -

"За мама" - с името ми на гърба.

 
Виж целия пост
# 506
Обичам да чета стихове,харесва ми и поезията,както и любовната лирика дори съм посвещавала стих на мой любим Grinning
Виж целия пост
# 507
Такава пролет

Искам пролет. Искам я сега!
Пролет със разрошени тополи,
с привечерна тъничка тъга,
със смола по боровите стволове.

Пролет с кичури от люляк бял,
с облаци от люляци лилави.
Пролет за копринен дълъг шал
и за къса рокля без ръкави.

Пролет с остро боцкаща трева -
кръв зелена върху мъжка риза.
Пролет със това и онова -
дето в сметки влиза и не влиза.

Пролет в колорита на Дега
и с дъха на разцъфтяла драка.
Искам пролет. Искам я сега!
Утре - може да не я дочакам...

Камелия Кондова
Виж целия пост
# 508
настръхвам. тук има невероятно силни произведения. страхотно е
Виж целия пост
# 509
Здравейте и от мен!
Поздравления за страхотната тема. Чета я от доста време и досега успях да я преполовя. Виждам и някои от любимите си стихове.
Искам да ви напиша стихотворението, което наскоро написах за мъжа ми за 10-тата годишнина от връзката ни. Надявам се да ви хареса.....

Когато те видях за първи път,
в главата чух камбани да звънят
и мислех си: "Дано е мой
тоз замечтан и мълчалив герой!"

Когато после те изгубих, ах!
Години дълги аз ридах
и мислех си:"Ех, свърши вече!
Късметът ми във любовта отече!"

Ала била ми друга ориста
и за награда с тебе ме събра.
Наградата ни всеки би мечтал -
детенце-слънце Господ ни е дал.

През тез години много сме видели
и трудности сме много преживели,
но те са май споително звено
на Любовта и Болката в едно,

че без Любов не се живее, знам,
а Болката е да показва нам,
че заедно ний можем да творим
туй, що е немислимо по един.

"ОБИЧАМ ТЕ, ЛЮБИМИ!" аз ти казвам,
макар не всеки ден да го доказвам
и иска ми се със усмивка лека
да продължим по нашата пътека......
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия