Обичате ли стихове?

  • 395 757
  • 735
# 510
Здравейте, мами, до сега не съм писала тук, но винаги има и първи път. И понеже обичам много стиховете, като видях темата не издържах на изкушението да не надникна. И като видях, че и други мами са оставили свои творби тук, реших да ви оставя и нежо свое...надявам се да ви хареса Simple Smile

Липсваш ми
 
   
Тъмнина,
самота,
тишина...

Късно е...

Къде ли си сега?

ЛИПСВАШ МИ...

Каква магия сътвори?
Каква съдба ми отреди?

Търся те...

няма те...
Къде си?

ЛИПСВАШ МИ!

10.08.2005
 
Виж целия пост
# 511
А ето ви и едно много любимо на мен стихотворение. Авторът му е Евтим Евтимов и мисля, че е просто неповторимо Simple Smile
На всички вас пожелавам обич за обич Wink

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Виж целия пост
# 512
Не мога да устоя да не ви оставя и още едно стихотворение ... пак на Евтим Евтимов:

ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.

Виж целия пост
# 513
Здравейте! Темата е прекрасна!! Като я прехвърлях срещнах почти всички мои любими поети:) Иначе като имена и творби за неизброими... Мога да кажа само, че обичам т. нар. "песенна поезия", която се различава от модернистичните изхвърляния на редица "автори". Обичам поезия, в която са вложен смисъл и чувство.

заповядайте 2 стихчета от мен

Суша
(Любовна лирика) 


Девическата плът на сините русалки
и теб ще омагьоса-развеят ли коси
моретата пенливи огромни са, но жалки
и като в клетка плават самотните души.

Със теб не отпътувах - не беше моят път.
За мен брегът остана с ронливите скали,
червените листа, които ще умрат
и сивата жилетка на делничните дни.

Мистичната им песен във тебе ще се влее
усмихнат и унесен към нея ще клониш
покоя ще познаеш, в дълбокото зареян,
но все пак ще ме помниш и ще ме съжалиш.

Аз твърдо ще те чакам на рохкавата суша,
най-светлата магия е моята любов-
разкаян ще те върне в крайбрежната ни къща..
и пак ще ме обикнеш ..когато си готов.


и

Виолетова разходка
                                    На майка ми
(Гражданска лирика) 

Тази варненска вечер златиста
ни покрива с ефирен воал,
в небесата се нижат мъниста
и проблясва дъждовен опал.


Тази пролетно-песенна привечер
в нас оставя вълшебни следи,
погледни - само миг и дърветата
ще потънат в лилави вълни.


Как ли всичко до днес се е случвало,
без да имаме този наш час?


Колко бисерно синьо безвремие
се е сгушило тук, между нас!

Виж целия пост
# 514
 bowuu Здравейте! Тази тема веднага ми се наби на очи...Странно, никога не съм бил почитател на четенето на поезия, с малки изключения като автори и стилове, но пък преди време изпитвах неудържима потребност да пиша. Искам да споделя нещо от 1998-ма, което подарих на една скъпа приятелка. Сега не зная дали вече е мама, но искрено й желая скоро да стане newsm03

"Картини от една изложба"

Във щурчовата нощ гадаех
къде ще пламне падаща звезда,
със щурчовия глас ридаех,
когато огънят угасва без следа...

Във петльовото утро си мечтаех
за сън от никого нерзгадан
и петльовата песен се стараех
да заглуша под пухения си юрган.

Във котешкия здрач сияят
две хубави очи,
дали и красотата
не пророни две сълзи...

Във щурчовата нощ гадаех
дали ще видя падаща звезда,
а някой зад гърба ми, тайно
ме погали с пареща сълза.
Виж целия пост
# 515
Един пролетен поздрав за вас от мен

Слънце

Замръзнало от студ
то драска по стъклото като изпъдено нахално коте.
Да влезе.

Очаквано.
Жадувано.
Отдавна.

Дочаках го.
Отворих му и връхлетя.
В очите ми се скри и разпиля
на пъстри точки пролет.
Виж целия пост
# 516
Едно усещане,че нещо ще се сбъдне
един копнеж докоснал нежността,
едно дихание на устни недочути,
една сълза намокрила крилата
на книжен гълъб без очи,
едно дете намерило играта,
която да боли.
Едно небе покрито с акварели,
един копнеж за болката готов
и мислиш си...ще събере ли
Земята толкова Любов!?

[

Това ми е много любимо заедно с "Не си отивай" на Дамянов, а също и "Да бъдеш жена" на Блага Димитрова. най странното е, че ги знам от лексикона на майка ми., знаех ги наизуст.
А имам и още едно прегледах цялата тема, но не го открих. Започва така

За мъничко любов
избродил бих света
Бих крачил бос
в утрин синя....

Ако някой може да ми помогне да го намеря
Виж целия пост
# 517
За мъничко любов
Ярослав Връхлицки

За мъничко любов избродил бих света,
бих крачил бос, без шапка в утрин синя,
бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта,
бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта,
бих крачил сякаш по роса в пустиня.
За мъничко любов избродил бих света
като слепец, протегнал длан за милостиня.
Виж целия пост
# 518
Напоследък си възстановявам едно стихотворение на Стефан Цанев, но успях само първата и последната строфа. Някой ако може да помогне   bouquet

Когато се ражда поет

Когато се ражда поет,
небето отваря
вратата си стара
и Бог коленичи на прага смирено,
защото се ражда нова вселена,
когато се ражда поет.

....
....

Когато се ражда поет,
само майките плачат,
забраждат се с здрача,
вторачват се с ужас в люлката празна,
за себе си майките нищо не раждат,
когато се ражда поет.
Виж целия пост
# 519
Много много ти благодаря, зарадва изнервената му душа от болки в кръста (не мога и тук да не се оплача)
Виж целия пост
# 520
Ето и още едно, което обичам. Ще ме извинявате, ако някой го е поствал, но май не го забелязах или просто вече са ми изтегли очите.

Братчетата на Гаврош
Хр. Смирненски


Ти целия скован от злоба си,

о шумен и разблуден град,

и твойте електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят!

 

Че всяка вечер теменужена

ти виждаш бедните деца

и обидата незаслужена

по изнурените лица.

 

Съдбата рано ги излъгала,

живота сграбчил ги отвред

и ето ги: стоят на ъгъла,

с прихлупен до очи каскет.

 

Какво им даваш от разкоша си

ти - толкоз щедър към едни,

а към бездомните Гаврошовци

жесток от ранни младини?

 

Пред твоите витрини блескави

накуп застават често те

и колко скръб в очите трескави,

и колко мъка се чете!

 

Но тръгват си те пак одрипани,

с въздишки плахи на уста,

а тез витрини са обсипани

с безброй жадувани неща...

 

Ти целия скован от злоба си,

о шумен и разблуден град,

и твойте електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят!

Виж целия пост
# 521
Полудявай. Грабни ме. Целувай ме.
Разбесней ме. Пали ме пожарено.
Ти си дяволът. Хищник погубен.
Остри пръсти забивай, кошмарнико.

Късай дрехи. Изсмуквай. Опивай се.
Жива смърт и умиращо раждане.
Изтръпни ме. Люби ме мъчително.
Дълго сянката своя в мен вграждай.

Плъзгай бавно езиче непитащо.
Изтънявам и ставам невидима.
Като змии горещи се сплитаме.
Любовта е порочна зависимост.

Кръгъл кораб - земята разклатена.
Ти си бурята. Имай ме адово.
Заразяваш ме с алчност отдадена.
Попилях. Надкрещях водопадите.

Беззащитно-кошмарна. Опасна съм-
съвършена за теб като външност.
Мой си, дяволе! Мой... И безгласен.
Ти се любиш със своята същност
Виж целия пост
# 522
Поети и любители на поезията, честит международен ден на поезията !

 Hug     bouquet    Peace
Виж целия пост
# 523
[благодаря ти за страхотното стихотворение

Хайде и едно мое любимо стиготворение на

Константин Симонов

 
Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой,-
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.

1941


Исках и нещо на български да напиша, обаче като изчетох темата видях, че повечето от любимите ми стихотворения вече сте ги цитирали  Grinning


Ето на любителите на Руската/Съветската поезия нещо интересно  Grinning
[/quote]
Виж целия пост
# 524
САМО ДА БИХ ИМАЛ ДУМИТЕ,
с които да ти кажа колко
бездиханен и безмълвен
съм във твоите обятия,
заслушан в шепота
на твойта кожа благовонна.
Разтреперан, бездиханен и безмълвен.

Йозеф Митерман
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия