Обичате ли стихове?

Това са любимите ми стихове - на Багряна са
ПОТОМКА

Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.
 
Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.
 
Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.
 
Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.
 
Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.
 
Може би съм грешна и коварна,
може би средпът ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.


СТИХИИ

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите -
в родния ми град?
 
Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде напролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -
къщиците и градинките, и добитъка на хората -
в родния ми град?
 
Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -
в избите студен, каменни, завещани от дедите ни -
в родния ми град?
 
Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?


АПРИЛ

Слънчев сноп от прозореца влиза,
цветен сняг е земята покрил
като с брачна, данетелена риза -
дойде неусетно април.
 
Бог е мъдър и благ и прощава
всяка пролет на грешния свят.
А пчелите сега опрашават
медоносния ябълков цвят.
 
Вечер лъха презморския вятър,
който всичките пъпки разви.
Аз обичам безумно и свято -
бог сърцето ми благослови.
 
Но е моята страст негасима
и безмълвен е жадния зов -
че той няма ни образ, ни име:
аз обичам самата любов.

ПРОЛОГ

Нека ме шибат и брулят неверните бури,
нека ми съскат отровните, лепкави грижи,
нека месата ми късат безумните фурии,
хищни чакали кръвта ми пролята да лижат...
 
Ти само, огън, горящ в моя дух, не загасвай,
ти само, извор, клокочещ в сърцето, не спирай,
ти само, обич, която мистично опасваш
моя живот - до последния миг не умирай!
 
Що са онези, които сега слепешката
моите дни на света преброени скъсяват? -
Бъдните дни, с неотменната своя разплата,
тяхната пръст ще затъпчат в безмълвна забрава.
 
Ти, огън мой, ще гориш и след мен в духовете,
ти, извор живе клокочиш в сърцата без грях,
ти, моя обич, в очите младежки ще светиш,
с техните устни ще пееш - и аз ще съм в тях!

като сте отворили дума за Багряна
аз харесвам много и това:

Невяста


Вдигни и ти очите си нагоре
и помоли се заедно със мене. -
Така в детинство с майка си говорех
и молехме се двете на колене.

Аз чакам в бялата венчална дреха
да дойдеш ти - сънуван и обичан, -
да бъдеш моя радост и утеха,
с цвета на младостта да те окича,

да се стопя като снежинка в огън
и на кръвта ти огъня да бъда.
О, вижда бог и моята тревога,
и моята любов - и нека съди.

И ето, звън вечерен се пророни,
пътеката пребули снежна мрежа
и ледени цветя, листа и клони
по здрачните стъкла изплете скрежът.

Вземи ме - с мойта обич всеотдайна
и с моя дар безценен и безимен.
И даже ако смърт е в тази тайна,
тогава пак вземи ме - умъртви ме.

 

Прочетох го в дира, автор е някой си Новаков:

Точно днес, точно там ще застана-
по средата на главната улица,
ще разровя асфалта с ръката си,
ще засея два реда люляци,
ще разгоня зяпачите с камъни-
да останат единствено лудите,
за да будят задрямали пламъци
със очите си- кротко безумните.
Ти ще минеш по главната улица
по средата, през моя шпалир,
от цъфнали, дъхави люляци
и изгарящи луди очи.
Аз ще бъда накрая на пътя ти,
ще съм влюбен във всяка от крачките.
Точно както говорят мъдрите-
"всяко влюбено носи щастие".

Според мен е невероятно....

Нощес, когато птиците замлъкнат
с нозе ще те изтичам.
Отгоре до долу,
отдолу до горе,
бягай,
днес спрях да обичам.
Клоните, когато рамене превият
приют ще си намеря там.
Свита,
гола-голеничка,
ще заспя
не ме е срам.
Мъховете самодивски щом прилегнат,
значи и мечтите спят,
ще те сторя с лунен обръч стегнат,
но на тъмното не ще те дам.

В тон с темата реших да напиша една строфа, колкото песимистична, толкова и вярна  Автора е мой роднина, признат в средите си, но неизвестен за масите поет... Самото стихотворение е посветено на голяма негова любов, нелепо загинала...

..." И с тъжен опит станал по-богат,
     днес по-добре разбрал живота сложен
     си казваш мъдро: - Не изграждай свят
     без който някога не ще да можеш"...

Браво, страхотно...имах нужда да прочета нещо такова.....сякаш ми дойде като просветление..... 

ПОГУБВАШ МЕ (ОТИДЕШ ЛИ СИ ПАК ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ)

Отнел ти съня ми спокоен,
убиваш свирепо по малко от мен,
изгубена аз по пътя си бродя,
не мога любими да бъда без теб.

Защо не поглеждаш очите?
Сълзите във тях натежели?
Аз искам да те обичам,
а ти отнемаш красивото в мене!

Погубваш ме малко по малко,
предавам се вече,
не мога с теб да се боря,
сърцето от болката стене...
Разкъсваш ме,
сякаш си истински хищник
готов да отнеме живота,
убивайки мен, ти убиваш и тебе,
та аз частица съм твоя.
Защо ще ме търсиш когато си ида,
от допир измамен не ще ти потрепваш,
когато устни във други опираш,
вкуса на моите ти пак ще търсиш.
За тебе любими аз вятър ще бъда,
косите ти нежно с любов ще погаля,
ще мразиш дъжда очакван с надежда,
защото сълзите ми в капки дъждовни за теб превърна.

И няма да можеш пак да обичаш,
Защото от всяка ще търсиш онази магия,
която ни свързва със тебе...
Не! Аз друг не ще да обикна,
защото завинаги ще те запазя във мене!

*******************************************
ВЪТРЕ В МЕН
Очаквал ли си някога зората
със затъен от страсти дъх?
Жадувал ли си тишината?
А пролетният, топъл дъжд?

Не си ли искал слънцето игриво
да те опари с топлите лъчи?
И ти от болката пронизан
да търсиш нейните очи?

А тихо шепнел ли си нощем
молитва истинска, една...
В която молиш тъмни сили,
да бъде вечно твоя тя.

Проклинал ли си всеки образ,
решил да ти отнеме тази красота?
Защо я караш да крещи от болка?
Огледай се във нейната тъга.

Не чувстваш ли че истински е твоя,
а мислите и все към теб летят?
Почувствай онзи нежен поглед,
когато думите ти като огън
превърнаха детето във жена.
Усещал ли си допира изпълнен с обич,
потръпваш ли от него всеки път?
Не искаш знам, да я изгубиш,
не я отпращай в свят изпълнен с тъмнина...
Не я прогонвай сред мъглите,
в дъжда студен я прегърни.
Уплашена е тя и е ранима,
опитай ти с любов душата и да съхраниш.

*********************************************

Здравейте:)Аз от малка съм възхитена на стиховете на Дамян Дамянов Ще се постарая да ви напиша някой от любимите ми неща 

Темата е страхотна. Много обичам стихове и ги колекционирам. Тук споделям едно от любимите ми. Дано и на вас да ви хареса.


ИЗПИТАНИЕ

В кръга на спазъма живея,
дишам
като след удар в диафрагма.
И без да искам в болката се свивам,
примряла от мига-без дъх, без въздух.
Нима така умират сетивата-
притихнали с последната въздишка.
И всяка смърт е смърт, дори когато
телата ни са вече тор, която ражда.
Ах, колко страшен
е смисъл в безсмислието сляпо!...
...Издига се челото на тревата
и ме ранява с нежността си.
Боже!
Помилвана съм. Сърпът на луната
с един откос преряза мрака.

Божана Апостолова.

Най - любимото ми не помня от кой беше !

СКЪПЕРНИК

Прости до днес не те обичах тъй както заслужаваш ти.
Дори ми беше безразлично дали съм ти любим прости.
Дори не те и забелязвах че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах нито пазих - живеех с тебе ден за ден.
И честичко бях в други влюбен не страдах аз от страх нелеп
че може и да те загубя или пък да се влюбя точно в теб.
До днес !

Но днес незнайно как се случи
един случаен джентълмен ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Незнам на мен ли тъй се стори или пък тъй си бе НЕЗНАМ.
За пръв път друг ми заговори ,че имам хубава жена,
че е харесвана и грее с особен чар очи и глас
че другите съзират в нея това що недосъзирах аз.

И го съзрях!В един миг с хубост невиждана те аз видях.
Нима , нима ще те загубя - си викнах аз във адски страх.
Но нещо още по нелеко удари мисълта ми с чук.
Какъв скъперник е човека ? Цени безценното до него
Едва щом му посегне друг!

************************************************
И едно малко по закачливо

Спектакълът започна интересно
от нощния балконски диалог,
но той реши ,Ще бъде неуместно
в началото да няма силен шок.

И ето че невинната девойка
и нейния лиричен ухажор
превърнаха се в млада дръзка двойка
разбра се че е пипнал режисьор.

От пейката градинска мизан сцена
пренесе той в пътуваща кола
а сцената любовна бе свалена
на пода върху две одеала.

Смърта й го удари като бомба
Ромео взе отровата сломен
и свирейки на старата си тромба
повтаряше един и същ рефрен.

И тъй нататък остро актуално
прочутата пиеса прозвуча.
Духът на шекспир гледаше печално ,
но беше дух и само си мълча.

НЕ ПОЖЕЛАВАЙ ЖЕНАТА НА БЛИЖНИЯ

На ближния жената пожелах
и присвоих я за известно време,
а той едва ли не умря от смях
тъй сякаш бях го отървал от бреме!

На ближния с жената спах,
а той за туй и дума не отвори.
Брей аз си мислех че съм сторил грях,
а то излезе че добро съм сторил.

На ближния с жената подразбрах,
че тази работа нормална не е.
Аз щастие със нея не видях,
а нейния съпруг от радост грее.

Постъпил бях като голям глупак.
Разбрах го после щом порасъждавах.
Е бива ближен бива но все пак
такава радост чак незаслужава.

Разбираме ги тез закони божии
опрели чак до кокала ни ножа !

Съжалявам ако не е във тон с досегашните ама е забавно  и реших да го споделя с вас

ПРИВИДНОСТ

Още шест сантиметра с обувките - хитрост невинна.
Преди тръгване - ролки в косите й, иначе прави.
Проследи я с очи, щом край тебе забързана мине,
отдели я от другите - само не се доверявай:

усмихната уж, но какво й е няма да знаеш;
тъй достъпна наглед - но далечна за теб и студена;
всички нейни надежди за теб са заключени стаи,
всички сънища нейни ще бъдат за теб забранени...

Стой си тук, в кафенето, и гледай как сутрин минава:
насилствено-руса и с устни пресилено алени,
без да има от някого нужда, усмивка раздаваща,
и изглежда щастлива без тебе...
                    Но всъщност едва ли.

Венета Вълева е автора !
***********************************

И ето едно на Весела Василева

Болката понякога ми казва
колко много те обичам.
Болката, която тъй банално
на пробождане от нож прилича,
болката, която разтуптява
в цялото тело кръвта;
някога от всичкото остава
само някак си това,
че обичам още много.

Днес съм вече може би по-друга,
мисля си: защо съм променена?…
Ето, че сега притихна
тръпката на мъка, а не мога
да усетя топлината - грубо,
много грубо вече наранена.

Браво на Венета

Ето нещо по темата от

Лиляна Стефанова


***

Като го видя -
лицето й хвръкна в огън.
Той извърна очи -
отегчен.
Тя след време с бодлива тревога
ще си спомня все този ден.

Не беше ли с кожа-коприна?
С коса като тъмна гора?
Погубила беше мнозина.

А той - дори поглед не спря.

Разсъмване

Застанах пред тебе гола...
А пред никой не бях се събличала!
Исках само да те помоля
да престана да бъда ничия.
Във очите ти огледало
страх ме беше да се огледам:
много дълго аз бях стояла
тъй ненужна и непотребна.
А пък ти като топла дреха
мигом тялото ми обгърна
и подирила в теб утеха,
не усетих кога разсъмна.

М. Зидарова

Наскоро моя приятелка разбра,че е бременна.Не и се оставяше работата,не и се раждаше второ дете.Не мога да и дам съвет ,всеки решава сам,но когато ме попита какво мисля и дадох да прочете това:

АБОРТ

Без глътка въздух да поемеш
в утроба майчина-ковчег,
отиваш си от нас навреме
ти-мъничък почти човек.

Посрещнахме те с химикали,
а трябваше ти витамин.
Посрещнахме те неразбрали
дали си щерка или син.

Не мога да ти купя дрешки
щом акушерка е смъртта.
По чудо ако стане грешка,
детенце,бързай към света!

Събирай оцелели клетки
и ритай майчината плът,
напук на всичките ни сметки,
самичко си проправяй път!

Навярно първата ти глътка
ще бъде за пощада зов.
Ела с безпомощна прегръдка
да ни научиш на любов!