Обичате ли стихове?

  • 395 672
  • 735
# 630
Здравейте,
отдавна искам да се включа в тази тема, но все не набирах смелост.

Казвам се Петя  и съм от Бургас. Имам книга преминала през редактор и предпечат, но едва ли някога ще я издам.  Дано ви харесат и моите редове.

ГРЕХЪТ


В живота ми порядъчно устроен
нахлу, но не искам да те гоня.
След тебе тръгвам без да мисля
без даже дума да отроня.

Оставям се течението да ме носи,
а знам, че няма бряг отсреща.
И всяка фибра в мен изтръпва
щом гали ме ръката ти гореща.

От страст изгарям в огнена жарава
и ден след ден грехът ми е по-сладък.
Със всяка ласка той нараства,
тежи на шията ми като воденичен камък.

Потъвам сигурно и бавно
(нали грехът към дъното ме дърпа).
Страстта към теб обаче не отмира
ти вечно в мене ще живееш -
дори когато бъда мъртва.

ПЕРЛА

Душата ми е мида в океана,
сред камъни и мрак живяла.
Изстрадала от бури и вълнения,
но, все пак, някак оцеляла.

Нетърсена от никого, незвана,
с приятели - вълни, превръщащи се в пяна.
Затворена във свят от никого неразгадан,
свят малък и потаен, в черупчица събран.

О, таз черупчеста душа
плеглъщала отровите на мътната вода.
С годините тя перла сътворила,
отнемеш ли я - мидата умира.
Виж целия пост
# 631
На мен... ако можете да ми кажете автор  Embarassed
Цитат
...Мои кончета бели, мои бели коне,
накъде сте поели с тези крехки нозе?
Може би към простора, който вечно зове,
който мами и пее, без минута да спре.
Гласът е мамещ и молещ,
глас изпълнен с тъга,
глас потънал в горест
и млечно бяла мъгла.

Мои кончета бели, мои бели коне,
накъде сте поели с тези крехки нозе...
Виж целия пост
# 632
iquanka,eforina

  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 633
Да си призная отдавна не съм плакала така.За съжаление аз нямам тази дарба - да пиша стихове, но обожавам да ги чета. Прочетох всичките 31 страници на един дъх.Страхотни са. Възхищавам ви се! smile3501 smile3501 smile3501 smile3501 smile3501 smile3501
Виж целия пост
# 634
И аз ги чета на едни дъх и също плача, но някакси от удоволствие като ги чета! newsm03 Ако искате мога да пратя още хубави -имам си колекцийка Wink
Виж целия пост
# 635
И аз ги чета на едни дъх и също плача, но някакси от удоволствие като ги чета! newsm03 Ако искате мога да пратя още хубави -имам си колекцийка Wink

Естествено, че искаме. Давай ги бързо. Hug
Тази тема е за това. Да споделяме тук стихове, които се ни докоснали, разтърсили, които сме изстрадали...без значение собствени или на утвърдени поети. Simple Smile
Виж целия пост
# 636
Балада за любовника

Толкова си съвършен,
та чак думите ми се свършват!
И толкова женен...
Е, аз не съм претенциозна,
какво толкова, нали има за всички!
Свикнала съм
да си деля имането
с безименни съпруги
в неведение,
даже им съчувствам,
ей така, по женски...
На тебе не--не заслужаваш!
Я се виж само
как лакомо пируваш
из райската градина,
а после като крадец на ябълки
се гушиш сред нощните облаци
и шофираш виновно
на път към страха си...
И все пак си съвършен--
чак думите ми се свършват!
И толкова женен...
Докато те чакам,
поливам градината
и клюкарствам със змията,
ей така, по женски...
Само дето
не разбирам
защо се правиш,
че не знаеш,
че ме обичаш.


Анна Димова
Виж целия пост
# 637
fam, много харесвам нещата на Анна Димова - както поезията, така и прозата, и рисунките, и написаното по форумите...ето още нейни неща:

НА 25



Екзистенциални въпроси
изпушени в тъмното,
пияни отговори
в нечии нервни обятия -
светът на възрастните
ми изглежда неуютен.
Китарата в ъгъла -
нямам време за нея,
пък и сега
не ми е до песни.
Есенен хлад
като всяка година
ми напомня за времето.
Страх ме е,
но не си признавам,
защото пораснах.

          * * *


Ръцете ме болят
                       от умора,
главата ме боли
                       от шума,
очите ме болят
                       от взиране,
гърлото ме боли
                       от преглътнати сълзи,
сърцето ме боли
                       от самота,
душата ме боли
                       от обич...

                    * * *



            На Никола

Това не е приятелство -
просто се доверявам на ума си.
Ела да потанцуваме,
докато още не е мръкнало.

Това не е любов -
просто се доверявам на душата си.
Искам да се любим,
докато още не е съмнало.

Това не е разврат -
просто се доверявам на сетивата си.
Порадвай се на младото ми тяло,
докато още не съм си тръгнала.

Това не е раздяла -
просто времето ни изтече.
Потъгувай мъничко за мен,
преди да съм се върнала.

Виж целия пост
# 638

 newsm18 Реших да се престраша и ви пращам и мое стихче-дано ви хареса!


Тя - Аз

Стари страници и тъжни мисли,
трудни думи, плач в ноща.
Спомени, пламтящи в огъня едва,
душата догаря и е толкова сама.

Минало приказно и тайно,
то я ранява и я кара да крещи.
Болка силна, болка страшна-
писъци отекват-самота...

Смърт и мрак, и слънчева тъма.
Тя избяга от силата на мрака.
Спи далече там.
Спи сама-злокобната тишина.

Аз вървя. Аз отново дишам.
Тялото отпуска се; отново съществува плътта.
Аз съм нова. Аз съм жива и очите виждат пак света.
Ръцете-уморени крила от полет странен.
Устните-изтощени от мълва.
Следи останали са-капчици тъга-спомен от плача.
Аз съм тук-отново жива.
Аз обичам-жива съм в мига!...

18.01.2005г.
Виж целия пост
# 639
Тези вече не са мои Wink



Тази вечер аз сама съм
без дом, без път, без цел.
Вървя по пътя наш към
свобода, топлина въвел.

Никой никога не ме спира.
Аз крача към любовта,
но не я намирам и тя умира-
бавно, но славно сама.

Звездите ми говорят за живот.
Луната ми шепти, че вече късно е.
Искам да бъда там във нощта,
няма значение, че вече съм сама.


Без следа
Усещам как забива се в сърцето,
усещам бликната кръв,
усещам на камата острието,
усещам как раздира мойта плът.
И чувствам как разбива се сърцето
на хиляди парчета във ноща.
И падам аз безжизнена в морето
и слагам край на моята мечта.
Мечтата - да си винаги до мен и да ме обичаш,
мечтата - от която ти си уморен,
дори и пред мен да отричаш.
И кървави следи в морето падат
и смесват се с кристалната вода,
вълните тялото без дъх оставят
и губя се без всякаква следа ...
 


Сама
Ти тръгваш и оставяш ме сама
и сили нямам сбогом да ти кажа,
ще се завърна тихо у дома и на тишината всичко ще разкажа.
Една сълза оставих да блести,
на рамото твое като лист отронен,
една сълза от моите очи,
примесена с капките дъждовни.
Ти тръгваш и оставяш ме сама
и да те прегърна сили нямам,
но върху рамото ти малката сълза
за моята любов ще ти разкаже ....
Hug Hug
Виж целия пост
# 640
fam, много харесвам нещата на Анна Димова - както поезията, така и прозата, и рисунките, и написаното по форумите...ето още нейни неща:



Аз случайно мин. седмица попаднах на нейния глог и бях силно впечатлена от нещата, които е писала. Много ми харесаха и доста от тях си преписах в моята "колекция". Peace
Виж целия пост
# 641
От доста време не съм се разписвала, ето нещо, което наскоро ми стана любимо, дано и на вас да ви хареса:

ПОСЛЕДНА ДОЗА

Животът дари ме с красиви жени, -
неизмислени, цветни. Обаче,
все чакам онази, в последните дни,
която над мен ще заплаче.

Ще приема последната доза морфин,
да забравя за болното тяло,
и тогава, през залеза розово-син,
тя ще дойде, облечена в бяло.

Ще погледне дали е системата в ред,
ще разроши ми с пръсти косата,
и ще каже: „Аз знам, ти си онзи поет,
толкоз нежно възпял красотата.“

Ще повярвам на тази надвесена гръд,
и на пръстите, нежност събрали,
и ще знам, че готов съм да мина отвъд,
ако някой така ме пожали.

„Кажете, какво да напрая за Вас“ -
ще прошепне, преди да заплаче.
„Съблечи се, за миг да те видя в анфас!“ -
ще прошепна, изгубен във здрача.

И тъй - копче след копче, след копче в нощта
ще разкрива тя своето тяло.
И тъй - вкопчил се, вкопчил се в миг красота,
ще остана в живота изцяло!

И ще светят пак в синьо вън двете брези,
като в приказна нежна поема,
и преглътнал най-сладките женски сълзи,
ще изключа аз свойта система.

Владо Любенов
Виж целия пост
# 642
Обричане

Искам да докоснеш
онова у мен,
което те кара да чувстваш,
че живея.
Помни, че след това
ще трябва да ме напълниш с
въздух,
докато изгубиш своя.



Начини

Стривам целия ми замисъл
в наболялото,
изпръхнало поле-любов на
дланите си.
И, не като мене,
престъпваш/прекрачваш
себе си
в линията живот
                 (където дишаме).


П. Ж.
Виж целия пост
# 643
Не.

(майтап бе, Уили)
Виж целия пост
# 644
На всички много усмивки и настроение  Simple Smile и специално  Wink на Anda

ЛЯТО

Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата -
силна, некосена -
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
нека да е лято
милиони дни.

Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято -
за последен път.

Миряна Башева
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия