Обичате ли стихове?

  • 395 679
  • 735
# 615
umbra   bouquet стихчето за трамвая много ми хареса
ето още от Миряна Башева

ЛЯТО
Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата -
силна, некосена -
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
нека да е лято
милиони дни.

Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято -
за последен път.
Виж целия пост
# 616
песента я пее васил найденов,но не зная автора на текста

От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от безброй висящи жици
не намирам своята врата.
От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща?
От кога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще усъмна с цвете във ръка.

По първи петли закъснели следи
преминават през мен и потъват в очите ми.
Сутрин.
Прах от звезди и подкови звънят
на протрития праг и възкръсва денят ми...
Сутрин.

От вика на някой буден,
от смеха на някой влюбен
ще усетя че съм жив и нужен.
Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.
От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща?
От кога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще остана с цвете във ръка.
извинете ме ако вече е писано
Виж целия пост
# 617
До тези, с които се раздалечаваме

Приятели, които
няма да видя повече:
По време на танцуването
косите ни се сплетоха.
На снимките сме
все усмихнати. Усмихнати.
Телеграма до там, където
се разпределят образите:
Моля, нека животът ни бъде
тълкуван така:
с чаша червено, под балоните.
Понеже скоро се разделяме,
избрахме кое е важното за нас.
Останалото просто ще го живеем.


Кристин Димитрова.
Виж целия пост
# 618
Fam, това последното ме накара да се чувствам много особено...изключително истинско е...
Ето нещо мъничко и от мен, за всички, които обичат празниците не на тяхната дата:

Свети Валентин през май

Очите ти,
като люлякови пръски,
галят любовта
на устните ми.

Не са ми нужни
дати за това...
Виж целия пост
# 619
Ей, ама ние май си заформихме малко "литературно кафене" Grinning

Ето нещо от Атанас Далчев:

ПОВЕСТ

Прозорците - затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата - листът със словата:
"Стопанинът замина за Америка."
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
"Стопанинът замина за Америка."
Виж целия пост
# 620
Geiriel, Атанас Далчев е един от любимите ми поети!
Ето нещо негово и от мен:


    ЛЮБОВ

        Над старото тържище ален
        бе залезът като домат
        и все тъй строен, все тъй млад
        стоеше бедният хамалин.

        Засипваше дрезгавина
        очите, веждите му вече,
        но не дойде и тази вечер
        зеленооката жена,

        която го веднъж повика
        с очи, със поглед, без слова
        и зарад тежкия товар
        му заплати една усмивка.

        Да би дошла и тази нощ. . .
        да би му станала невеста. . .
        до гроба би я носил весел
        на гръб в широкия си кош.

        И всеки гвоздей от обущата му
        би грял в нощта като звезда,
        когато долу през града
        към къщи с нея ще се спуща.

        Сънуваше ли? Сам в света,
        хамалинът стоеше влюбен.
        И мракът от лика му груб бе
        изтрил и сетната черта.

            1927

Виж целия пост
# 621
Момичета , страхотни сте. Затова се обръщам към вас за помощ . Имам молба от госпожата на дъщеря ми да измисля нещо за децата от името на родителите за завършването на първи клас.Моля помогнете с нещо подходящо за случая .
Виж целия пост
# 622
А ето и нещо от мен :

   Падат есенни листа
   и  лист от календара пада
   белее твоята коса
   и ти не си във първа младост…


   Ала в очите грее радост,
   усмивката ти заблестява.
   щом се погледнем засияваме
   и спомените оживяват.


   Морето ни е до колене…
   земята можем да превземем
   и казват ми очите сините:
   „Майната им на годините
   и на сметките,роднините,
   власт,пари,авторитет
   изхвърли ги ти на смет…


  Двама сме и ни е хубаво
  страхотно е, че пак сме влюбени”


                             ЕЛЕНА  ЗЛАТЕВА
   
   
Виж целия пост
# 623
Дайте ми идея за пожелание за 24 май . Аз и отделна тема пуснах ама явно никой не е заинтересуван . Надявам се някой тук да ми помогне .
Виж целия пост
# 624
Нещо мое любимо точно от времето, когато бях на 16  Heart Eyes Авторът е Недялко Йорданов.


16 + 16

За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
а значи общо тридесет и две.

За кой ли път те спореха разпалено
по темата, наречена съдба,
и мислеха, че всичко са узнали,
щом знаят, че съдбата е борба.

И мислеха, че много лесно скриват
това, което крият всеки път,
но вярваха, че докато са живи,
те никога не ще се разделят.

А от безкрайно старо време знай се -
животът има свое странно Не:
шестнайсет и шестнайсет е шестнайсет,
а никога не тридесет и две.

Но има ли значение, когато
светът се гледа с четири очи
и радостта е двойно по-богата,
а мъката наполовин горчи?

За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
а значи общо тридесет и две.

Край тях се смееше незабелязано
морето, този вечен великан -
голямо като обич неизказана
и синьо като път неизвървян.

Виж целия пост
# 625
Нещо мое любимо точно от времето, когато бях на 16  Heart Eyes Авторът е Недялко Йорданов.

Естер, страхотна си. Всички стихове, които си публикувала по темата са разкошни. С нетърпение очаквам включванията ти.
Виж целия пост
# 626
Сони, благодаря ти за милите думи, сигурно има хиляди стихове, които с удоволствие бих споделила с всички тук, но лошото е, че не винаги остава време да седна и да ги набера. Все пак така малко по малко ще публикувам!
Благодаря, ето сега отново и този път специално за теб няколко любими неща на Станка Пенчева   bouquet



Цената на доверието
                   
Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна, вместо да се намръщя,
да погаля – вместо да ударя,
да повярвам – щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
с думи са ме оплитали -
и пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.


Обяснение в любов
                   
Обичам те с тялото си -
ти му връщаш звънтежа
и безумството,
наречено иначе младост.

Обичам те със ума -
ти капваш отрова във мисълта ми,
будиш страстта да ти бъда равна,
мъката - себе си да надмина...

Обичам те с майчинското у мене -
очите ми са отворени
за твоята мила суетност,
за пристъпите на малодушие,
за умората,
за страха ти от болката
и от смъртта...
Тогава те прегръщам най-нежно.

Обичам те с въображението си -
ти си моят съучастник
в празничните ни игри,
в детинските панаири,
в поклоненията ни
сред води и дървета.
С тебе ставам магьосница,
звездобройка,
поет...

Обичам те с тъгата си.

С неуютния хлад на стареенето.
Със женския ужас от самотата.
С най-горчивото чувство -
за предела на дарбата.

Обичам те с дрехата си,
която те докосва
и с думите, които трудно намирам,
обичам те с целия свят -
защото си в него.

С малкото си пръстче те обичам,
обичам те по навик -
и като начеващо чудо,
обичам те унизително,
обичам те тържествуващо...

Как още да ти го обясня?
- Все едно, че пиша
върху водата...


Сила

Аз мога на устата си да заповядам -
и тя мълчи, или се усмихва само.
Лежат у мене думите като затворници,
затисната е тежката врата със камък.

Аз мога на очите си да заповядвам:
те стават вирове дълбоки и зелени,
незнайно дъно скрили в глъбините си.
Водите са спокойни и студени...

Ръката ми се подчинява мълчаливо:
лежи на скута ми като заспала птица
или докосва пръстите ти с безразличие -
не е гнездо за нея твоята десница...

Ако поискам -
ще те погледна тъй, че сред тълпа голяма
да ме усетиш и да се обърнеш.
Ако поискам - устни ще помръдна само,
а ти ще знаеш вече всички думи.
Поискам ли - ще сложа длан на твойто рамо
и ти ще минеш бос през жар и пламък...


***

Остави ме най-после сама!
Цял ден вървиш след мене -
Когато мълча и когато говоря,
По улицата и у дома,
От мига на събуждането
До мига на съня…
Усещам те, без да те виждам.
Знам какво ми казваш,
Макар че не чувам гласа ти.
Ще избягам от теб!
- Да остана най-после сама -
Без твоите ръце в ръцете ми,
Без твоите очи в очите ми,
Без твоята душа - в моята;
Тогава ще си поема дъх,
Ще спусна клепачи -
Да си почина най-сетне от теб,
Дето цял ден вървиш по петите ми...
А когато отворя очи,
Най-напред ще попитам:
"Къде си?
Не ме оставяй сама!"
Виж целия пост
# 627
Fam, това последното ме накара да се чувствам много особено...изключително истинско е...
Ето нещо мъничко и от мен, за всички, които обичат празниците не на тяхната дата:

Свети Валентин през май

Очите ти,
като люлякови пръски,
галят любовта
на устните ми.

Не са ми нужни
дати за това...

Благодаря ти. Радвам се, че стиховете, които подбирам те докосват. Надявам се да се харесват и на останалите.
А това, което си споделила е...просто възхитително.  bouquet Нямам дост. думи да изразя колко ми хареса. Наистина.

Синьо

Упоена
с тръпчив аромат
на трева окосена,
душата ми
пеперудено
пърха
върху пух
от глухарче.
В дълбокото
лятно небе
ще ме зарее
дъхът ти.
Синьо е...


Нели Димитрова


Клетка

Откъртвам се
полека от
стената--
венчална люспа на
света и времето.
Изгребвам цялата
безсмисленост
на същността си.
И се откривам--
същата.


П. Михайлова.
Виж целия пост
# 628
Ей, ама ние май си заформихме малко "литературно кафене" Grinning




И аз това мисля. Много се радвам, че тук има хора, които се интересуват от поезия и с които може да обменяме истински и хубави стихове. Hug
Виж целия пост
# 629
прекрасни стихове!много голяма любителка съм на поезията-обожавам я!като храна за душата Partyето и от мен(но не са мои)-
**
***
Аз съм брегът,
в който
любовта си разбиваш,
защото
отдавна не вярвам на думи
от смисъл лишени.
По-добре без теб
за теб да тъгувам,
отколкото самотна да бъда с тебе,
но като тъжно, зимно море
в себе си нося те,
като болка стаена
искам да те излея
и ще стигна все някога
там за където съм тръгнала,
но навярно няма да те намеря.

*********************



Да пиша за всичката болка.
Да пиша за всичката обич.
Да разкажа за тази жестока,
проклета любов или орис.
Да кажа ли колко изстрадах
и колко сълзи аз пролях?
Да кажа ли,че се раздадох,
от самотата чувствах страх?!
Да пиша ли въобще,че те обичах?
Да кажа ли,за теб мечтах?
Да си призная ле,че се заричах,
в сърцето и душата-че си в тях?!
Да кажа ли,че аз ти вярвах
или пък,че робиня бях?
Да си призная ли,че се отчайвах,
защото все за теб живях.
Да пиша ли-забравих що е гордост,
ала показа ми какво е самота?!
Да кажа ли разбрах какво е подлост-
на искренна любов дари лъжа.
Да кажа ли въобще,че те желаех
и те получих,но фалшив?!
Да кажа ли защо се каех?-
защото съм била наивна.
Да пиша ли-сама се съжалявах,
че кой ли друг би мене съжалил?
Сълзи безсмислени проливах,
че с всяка друга тъй си бил.
Да казвам ли въобще,че те обичах?
Та ти си глух за моя зов!
Защо въобще ти се заричах,
щом глупостта нарекла съм ЛЮБОВ!


Лишена от смисъл

 
Обичам ли те или пак полудял съм?
Какво правиш с мен, че да страдам така?
Не две или три нощи буден стоял съм,
мечтаещ нас двама ръка за ръка.

Отново поглеждам към твоята снимка,
съвкупност от точки различни по цвят,
а всяка от тях със невидима примка
ме стяга и тесен е целият свят…

Обичам те, мое щастливо момиче,
и тази усмивка, дори твоя смях,
как само един поглед лесно повлича
и срива душата ми в облаци прах!

Как днес, всеки ден, все си в моята мисъл
ти, сладка отрова държаща ме в плен,
как без съпротива, лишена от смисъл,
духа ми рушиш и ме правиш студен.

Аз знам, че вината е в мене изцяло,
прости ми, че още мечтая за нас.
Не мога да кажа на черното бяло –
обичам те, искам те, плача наглас!

Дали си всичко ти за мен не зная.
Навярно "всичко" никак не е малко.
Побира в себе си и адът,
но и раят -
светът в топлите ти шепи.
Подай ми устните си.
Нека помълчиме,
защото тишината е свещена,
когато раменете ми завиваш,
смутени думите от смисъл се лишават.....



***
Казваш - нямаш време да обичаш,
значи нямаш време да живееш,
то обичането е като да дишаш,
още с раждането го умееш.
Не е нужно време за да можеш
две ръце със своите да сгрееш
и едно сърце за теб да пари,
с всеки удар с тебе да живее,
Любовта без време
ще се лучи,
стига само да я пожелаеш.



***
Едно квартално кафене.
И Времето - неподходящо.
Две празни чаши от кафе,
стаили думи неизказани,
докосвания на ръце
и погледи до дъно парещи...



Опитах се да те забравя, 
но те запомних по-добре! 
Опитах се да те погубя, 
но с теб погубих своето сърце! 
 
За това реших - да те обичам, 
по-силно, по-страстно от преди, 
от твоето мълчание не се страхувам. 
Мълчи, но само безразлична не бъди.


Тази вечер празнувам забрава!
Нека тази вечер бъде за теб!
Няма вече да падам,да ставам-
всяка обич превръща се в лед!

Тази вечер е в плен на тъгата-
нека остане за теб!
Тази вечер пак никой не чакам...
Тази вечер студът е по-мек.

Тази вечер празнува съдбата,
че мене успя да сломи,
че нищо във мене надежда не чака-
Забравата днес мен плени.

Тази вечер на тебе я давам,
да изплача последни сълзи...
Без теб да съм-дори да страдам,
забрава давам ти пък нека ме боли.

Тази вечер умира душата-
да отрави се в черни сълзи,
да замръзне от студ в самотата-
нека вовек замълчи!
 
Тази вечер празнуват сълзите.
Тази вечер пирува смъртта.
Да измрът до една в нас душите,
да няма и цветя в пролетта.

Но нека не чувствам как бие във мене,
сърцето обвързано с твоя живот.
А да чуеш това ти все нямаш време,
затова забрави и за мойта любов.

...За онова нещо в гърдите ми,което винаги говори,когато трябва да мълчи...и за Него...




НАПУСКАМ ТЕ
Защо ме търсиш?
Аз напуснах те завинаги.
Не! Моля те не ме вини,
объркана съм и изгубена,
лишила съм се от мечти.
От мене ти открадна онзи пламък
пробудил в тебе звяр и страст
измъчваше ме, истински аз страдах,
на теб сърцето си обаче не отдадох.
Аз имах сили да се браня,
да гоня своята мечта,
когато мразеше ме,
изпитвах истинска наслада ...
защото победител съм и истинска жена.
Сега заспиваш вечер сред звездите
и търсиш ме във всеки лунен лъч,
заклеваш се, че винаги ще ме обичаш
жадуваш ме във миговете самота.
Проклинаш ме сега че бягам,
и устните ми ти зовеш на сън,
Сега ти истински ме мразиш,
проклинаш ада си и дявола-жена.


СДЕЛКА С ДЯВОЛА
Омая ме със поглед нежен
в очите ти аз дявола съзрях
отнел ми и последната надежда
за истинска и тиха самота.
Сега в съня ми ти нахлуваш
крадеш по мъничко от мен.
Не е любов, а истинско безумие
събудил демона у мен.

Ти сделка, дяволе, със мене сключи,
обречена съм аз на теб във вечността.
От устните ми знам че искаш ти да вкусиш,
плътта ми огън е за теб сега.
Сгрешихме, но грехът е сладък.
И знам, че в ада ще горим,
но дяволе, сега на страстите ти аз те подчинявам,
не ме обичай, само с мене остани!



Дано ви харесат! newsm68
 

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия