Горди или доволни и щасливи ни правят нашите деца?

И ти наричаш сране успехите, постиженията, че дори уменията на децата и това, че техните родители евентуално се умиляват или гордеят от тях 

Вярно, все се пише по темите - не можеш ли да разбереш, приеми мнението на другите, не всички са като теб, бъди толерантна и тн...а тук - дай да поплюем по онези родители, които считат децата си за най-достойното им за гордост нещо!!! Ми аз лично се гордея много повече от деянията на детето си, отколкото с моите. На 30 години съм, имам още много да постигам, за да се гордея наистина. Ама виж - детето ми е способно да ме направи наистина горда по много начини. Човещинка.

Айде сега да питам аз - къде пиша, че съм се обидила   Стана ми тъпо, просто. Че дават моето дете за пример. Да, той е средностатистически младеж на 1 година и освен да проходи и да сложи някое кубче на място - няма какво друго да направи. Освен ако не ми нарисува един пейзаж  
Аз обаче не виждам навсякъде и по всеки повод да се хваля с детето си   Къде го видяхте това? Има една позитивна тема - пиша там.
Също така не разбрах какво лошо има в това, че се радвам на детето си? И го поощрявам да прави хубави неща? Това сравнение с лайното е меко казано грубо и не на място  
Както пише и в първото мнение на темата - гордея се = 3. Който изпитва чувство на удовлетворение, задоволство.
Никога ли не сте изпитвали комбинацията от възторг, радост, щастие, задоволство + малко гордост когато детето ви е направило нещо, което не сте очаквали? Ако е така - жалко наистина...
И вместо сега да поощрявате децата си сте седнали да спорите "горд съм" ли е най-правилната дума...  
Пак питам - колко от вашите деца са дали спечелена играчка на плачещо деца? И ще си остане глас в пустиня. Ама май от злобичка така говорите...или може би завист.

Това е метафора!

Ама, разбира се - и то много на място 

Moжеш да си сигурна, че има и такива, които ръкопляскат. Останала съм с впечатление от друга тема, че е чудо на чудесата детето да се научи да ака извън гащите си. Особено пък без стрес  

Аз съм го виждала със собствените си очи- тази година на морето. Аплодисментите(най-буквално) бяха от майката, бащата и по-голямото братче.

Ако отидете в темата за приучаване към гърне - ще видите колко много родители пляскат - и надали от гордост, колкото да покажат на детето, че се е справило отлично и да го поощрят. Аз не съм го правила де, не ми се е налагало. Но това е само за хора, които поне мъничко разбират...

Амарина
И аз се радвам всеки ден на успехите на децата си, още повече че за 10-11 години са натрупани доста. И им го показвам на ТЯХ! наясно съм, че страничен човек няма да се впечатли особено от това, че се хранят сами или че имат шестици по български! Ако си прочела още началните ми постове, сигурно си обърнала внимание, че казвам за това, че в онази тема е гювеч и става комично в единия пост да се казва "горда съм, защото детето ми проходи", при положение, че детето си е напълно нормално, а в следващия пост да четем за републиканска титла. Разбираш ли сега? В отчетните теми е друго.

А като го съобщят гордо на света това ръкопляскане за гърнето, него за какво го поощряват, Вилико?

Спирам вече с тази тема. Искрено се извинявам на хората, които съм подразнила с мнението си в "онази" тема. Предварително се бях извинила и там, но това явно не се чете. От днес си взимам бележка и вече няма да се радвам на нищо, което прави детето ми.

А, ти мислиш, че ръкопляскат за околните ли  
Определено не е за всеки.

На никого не дължиш извинение.
 Дали си горда или щастлива е твоя вътрешна емоция.

Ау, хайде сега, цупене и чупки! Ще ми накривиш на шапката!

amanita - Не става въпрос точно за спечелена и подарена играчка. Надявам се в темета вече и други подходящи примери да има, но когато пуснах тази - горе-долу беше това. Дадох го като пример, който отговаря на - Ти самата си го написала - "направило нещо, което не сте очаквали". Е, нормално е майките да очакваме децата ни да проходят, да проговорят, да свалиме памперса, по късно да си учат уроците, да знаят къде се изхвърля боклука и много много други неща. И въпреки всичко с годините наистина започват да се натрупват и примери за гордост - защитил съученик/чка, заел правилна позиция по даден въпрос, успехи в спорта или изкуство, училище. Кой казва че не трябва да се поощряват децата - трябва. Трябва да ги научим да се харесват такива каквито са, да отстояват позициите си, да се борят за желанията си, но не смятам, че това се получава ако на всяка крачка им казваме - горда съм. Децата растат срещат се с други хора и неоснователната хвалба от страна на родителите би могла да направи лоша услуга.А и пак казвам - това е мое мнение, исках да разбера сбъркана ли съм или не разбирам думата "гордост". Но по принцип като ми каже някой "гордея се" и все си задавам въпроса - гордееш се защото ти си научила/възпитала детето така, или защото то е стигнало до този извод/резултат/действие/мисъл?
Умишлено не давам примери , кога аз съм се гордяла с децата си. Те сами много добре знаят кога съм се гордяла, а  и никак не е коректно да се сравняват 20-25 годишни жени с дечковците.
А за злобичката - не разбрах какво искаш да кажеш.

ей, големи сте деца, да вземете първо вие да пораснете