Горди или доволни и щасливи ни правят нашите деца?

То и аз едва се сдържах да не задам същите въпроси в другата тема. Позитивна, хубаво, ама за мен си е една отчетна. НЕ виждам смисъл от ах и ох, та чак  и гордост, за неща, които, както е видно, умее и прави всяко дете в определен период от НПР.

И аз нещо не си падам по гордостите. Когато децата ме впечатлят много с нещо хубаво, съм по-скоро щастлива, доволна, радвам се за детето, и евентуално чак накрая има малко зрънце гордост. Понякога ми се е искало да извикам "ето, това е моето дете, което гледате и на което се радвате".  Да, имало е моменти, в които направо съм била на крачка да се пръсна от гордост с децата си, но за много сериозни постижения. На детето ще му кажа "браво4, а не че съм горда с него.

 Дори като го чуя това поамериканчване с гордостта, ме напушва смях. раазбирам ги майките на малки деца, че за тях всяко дребно нещо може да е повод за гордост, но все пак, в повечето случаи се касае за неща, които са нормални за възрастта на  детето, а не някакво чудо невиждано.

Колкото за другата тема, в един момент си помислих, че ако започна да изброявам всички неща, които може да са повод за родителска гордост, няма да ми стигне мястото и ще си отнеса негативите от другите майки.  В края на краищата, не мога да седна в една тема да давам отчет и едва ли не да "си мерим" гордостите. А какво да кажем за тези, чиито деца са вече завършили училище! Те цяла книга могат да напишат!

Като се опитвате да побалканите поамериканчването, винаги се получава така.  


Моите момчета са още малки, така че, в пълнота чувство на гордост не съм изпитвала. Да, радостта е друго. Но, това не ми пречи да поздравя сина ми и по американски да му кажа, колко съм горда от него, например, че се е престрашил да скочи в басейна и е превъзмогнал страха си сам. всичко е до правилно подбран момент.

Мислех си ,че само аз съм леееко скептична към"съседната тема".
дори не ми беше интересно да чета повече от една стр.
Ами постижения, добре, по-големи, по-малки, но защо родителите трябва да "се кичат" с тези постижения?Вероятно имат и те заслуга, но както и да погледнем, това са постижения на самите деца.

Винаги ми е било неприятно майка ми да очаква успехи от мен, да ги изтъква и да изразява разочарование от непостигнатото от мен.баща ми беше по-либерален и разбиращ в това отношение.

С детето си съм щастлива.Насърчавам го, в сферите които постига успехи, то какви ли успехи като е на градинска възраст.Но отсега го уча, че в живота има успехи и неуспехи, има неща, които просто не се случват на нас, колкото и да сме добри и старателни, уча го да приема всяка своя стъпка ,защото за мен не е толкова важно колко успешен човек ще е, а колко щастлив.

Е, като започне училище, може и по друг начин да мисля

Е има ли чак толкова голямо значение дали горди или доволни и щастливи? Малко горделива ми идва темата

Знам ли дали съм горда с децата си?
След години може би ще имам отговор на този въпрос.
За сега съм доволна най-вече от себе си като родител и от децата си /по-скоро от голямото/ като хора, които лесно и почти безпроблемно възприемат новото и се развиват в правилна посога /за сега!/.

Когато съм доволна от децата си и съм щастлива с /благодарение и на/ тях, то тогава съм и горда.

Сега съм доволна и щастлива, а след време може и горда...не знам!

странно е да се гордееш с първите крачки на едно здраво дете, или с това, че сложило две кубчета на мястото им.
да се гордея с децата си, означава за мен, че съм ги подценявала вътрешно, не съм очаквала от тях тези неща.
В този смисъл, моите деца оправдават очакванията ми. За гордост ще се обадя, като станат известни.

а цитатът от първия постинг по-скоро ме тревожи по отношение на другата майка. вероятно тя има достатъчно основания да лиши дъщеря си от играчката там на място.

Е, тити, а с какво да се гордеят родителите на едногодишното?
Всяко нещо идва с времето си. Човек израства като родител, заедно с децата си.

А трябва ли да се гордеят?
Аз също не можах да оценя благородната постъпка на момченцето...

е тъй де, какво има толкова за гордост. За мен гордостта е свързана с лични, отличаващи, различни от другите успехи.

Конкретнно за случката с момченцето, на мен не би ми станало толкова гордо от постъпката му! Какво ще излезе накрая, всяка мома ще му ревне на рамото и той ще хукне да й угажда! 

Разбирам едно дете с увреждане да успее да постигне това, което нормално правят връстниците му, това е наистина повод за гордост, обаче едно здраво право дете да каже "мама" и майката да се гордее с това, че и да го описва публично, вече ми идва в повече. ама, знам ли, може аз да съм нещо чалната!

Andariel , сакън, моля’тсъ, пепел ти на езика! Че от сега ще събудиш у мен свекървенския синдром!

Аз пък наистина не разбирам с какво толкова някои се дразнят от написаното в съседната тема. Момичето се опита да създаде една положителна такава, на фона на всички жалби, оплаквания и отрицателни емоции, а то.... Всъщност, колкото и да се опитваме да го отричаме, няма нормална майка, която да не е щастлива и горда с децата си – дори и само поради факта, че ги има! И не виждам смисъл да задълбаваме чак толкова в разликите между щастие, гордост и доволство, в много ситуации това са чувства, които просто се смесват.

И iren5, що тъй бе, мила, ме изтипоса тук?! Като гледам уклона, който темата поема, още малко и ще изкарат сина ми кой лигльо и будала, подрипващ след всяка фуста, кой нахалник, грубо намесващ се в чуждите принципи на възпитание, кой кой знае какъв... Всеки, според гледната си точка!

Сега сериозно. Мисля, че всеки изпитва посочените по-горе чувства според собствения си мироглед, природа и темперамент. И не виждам нищо лошо в това, някой да се гордее със способностите на детето си, или с други негови качества, макар били те и не чааак толкова изключителни, за друг, пък, повод за гордост да е само и единствено световна слава и известност!

Аз, примерно, изпитвам гордост (от успеха си) всеки път, когато макар и с някакъв дребен и незначителен жест, децата ми покажат, че макар и по свой си начин, бавно и постепенно възприемат ценностната система, която аз споделям и в която се опитвам да ги възпитам. А най-важната ми цел е да ги направя човеци (пак естествено, според моите виждания)! Останалото – супер постижения или известност, или... за мен са подробности! Но, това е за мен...

Тааа, хора разни, и не разбирам що така с рогите напред, само защото не сме в унисон с нечии чужди усещания...

Ииии... това пак в кръга на шегата, ама що пък, примерно, да не се почувствам горда с възпитанието на децата си, виждайки как отрочетата на родители с иначе огромни претенции напускат театралния салон небрежно сритвайки бутилките от минерална вода под стола, мм? Всъщност, тъжното е, че на фона на света, в който живеем, се хващаме да се гордеем с неща, които в едно по-нормално общество не биха впечатлитли никого!