По градинки и поляни пишкат юлски калпазани(тема 142)

Евридик@, радвам се, че съм полезна. Само да уточня нещо, някой да не ме разбере криво. Това което написах не значи, че не трябва да се изисква изобщо от детето,защото няма как да се научи от само себе си(нали трябва да има конфликт все пак ) , но трябва да му се даде възможност само да си го разреши, т. е. да поиска да се съобрази с мама. Не знам дали го написах разбрано. Другия вариант е да му се наложи насила, но първо не винаги е възможно, зависи от детето, и второ, това води до т.нар. анални фиксации.
Та нормално е да се скараш за такова размазано  по масата, де, това ми е мисълта. 
Между другото, оня ден реших да слагам пак памперс на Мартина, защото започна да се напишква и нааква, вече трета седмица някъде- нали сме в крив период. Питам я, ще пишкаш ли, тя - не. Казвам, добре, няма да те карам на сила и тъкмо взех  да я обувам и тя:мамо, ще пишкам. Оттогава вече трети ден няма никакви аварии, ей така изведнъж, но много внимавам да не се почувства притисната, само лекичко я подсещам .

За фалическата-  случват се много важни неща,  като: най значимата  зона стават  половите органи. Откриват се разликите , което в детските фантазии означава, че пенисът може да се отнеме, и при  момченцата може да се получи т.н. страх от кастрация. Детето се страхува, че може да бъде наказано по този начин.При момиченцата Фройд говори за завист към пениса. Тук е и Едиповата фаза, която е много значима, важно е как детето ще мине през нея, изобщо големи страсти се вихрят.

Латентната е т. н. скрита. нищо интересно, но в разцвет е  интелекта, всички обучителни дейности .

Гениталната съвпада с пубертета, всеки има представа, пък е и далече да го мислим от сега.

Aelia, книгата е "От пелените до вклюбването". Много се смях с 'козите'

Много съм изморена днес и нещо не ми идва писането. Искам чаши вино и тишина. Може и масаж, ама няма от къдее 

Роси, и на теб ти се отразява добре адаптацията на Сами. Гледам върнало ти се е чувството за хумор. Умрях да се смея и на двата ти поста. 

А точно докато ви четох размислите и страстите от банята се чуваха възгласи и ликувания, относно поредния "подарък", който Симона беше сътворила за баща си в тоалетната в постъпки към първия социален компромис от нейна страна

Евридика, а и другите мами с опит, имам въпрос. Днес си мислих, ако Симона не е на градина, а ние живеем в две стаи, които постоянно са отворени и тя е свикнала да си снове между тях и да си играе ту-тук, ту-там, как ще успеем да приспиваме бебето и да го пазим да спи спокойно в моментите, когато Симона не спи? Сега е топло и тя излиза на вън, ама като е студено?

Хахаххах, Оле, ами никак  Не помниш ли че повтарях на Дени една година "тишинааа", " пази тишина бе дете", "тихоооо", "искам да пазиш тишина" ....и той след една година изстреля..."Мамо какво е тишина" 

Танита, кажи още за фалическия и от каква възраст е 

Кетииииииииииииииииииииииииииииииииииии

 

Ама наистина си е така Ама, Оле, то е по-добре да не го учите да спи на тишина   ПЪк Симона ще я "уговаряте" да си играе в другата стая само докато бебето спи в спалянта, примерно. БАлансирането между двете почва още от изписването   Успех !

Христуш, щом си изглежда добре Марти, мерките и теглилките не ги мисли чак толкова много. Михаил е 14 кг и също не изглежда дебел, а сина на шефа ми, на почти 7 години е 15 кг.  Децата са различни.

По аналния въпрос  – отдавна няаме проблеми с изхождането на правилните места. Когато сме си вкъщи сам си взема гърнето, събува гащите и действа. Само когато сме на работа се налага да го държа – той сяда на тоалетната чиния, аз клякам пред него, за да може да се хване за мен, че да не пропадне  Но това е само за акито, за пишането влиза сам в тоалетната, дори си затваря вратата и не дава да му помагам вече  Справя се сам със събуване и вдигане на „пулонки”(панталонки) и с пускането на водата. И след това задължително се залепя за мивката, за да мием ръцете.

Вчера беше най-ужасния ден на Михаил – падна два пъти. От първото падане има две цицинки, втория път падна назад, но не успя да си удари силно главата. Охлузи си леко коляното и лакътя, прискрипа си едно пръстче, и след обедния сън, който продължи половин час  , успя да падне още няколко пъти, но без поражения(той не ги регистрира дори тези падания). Вечерта беше страшно кисел, тръшкания, писъци, удряше баща си... За капак и нослето му се разтече.... А бе, просто У-Ж-А-С
Снощи му сварих от капките с лайка и мед, за които  Маякуб беше писала.
Гледам го сега си диша добре, няма никакви сополки. Мая благодарско 

Ами така, оплаках се набързо 

Момичета, случвало ли ви се е мъниците да удрят вас или татковците? И ако да, как реагирате?
При нас не е много често, но напоследък се случва и го прави съвсем умишлено. Удря и себе си понякога по главата. Ние не сме го удряли никога, вкъщи няма скандали, насилие или каквото и да било, което да го подтикне към удари. Не знам откъде го е измислил това сега и не знам каква би била правилната реакция, засега само говоря, обяснявам, показвам, че ме боли като ме удари и той идва да ме гу-гушка.

kaжете кави бяха пропорциита на тези капки  с меда и лайката. Мики му тече нослето вече повече от седмица. Аз съм с адско главоболие- всеки ден на нимезил и не помага.
ще пиша по-късно.
 

Танита, мерси за полезната информация, която споделяш!
Фио, големи премеждия при вас! Ива онзи ден на два пъти си прищипа пръстите. Почти всеки ден пада и си охлузва крачетата. Въобще  - емоции!
Iucka, съветвам те да не прекаляваш в Нимезила. Много натоварва черния дроб. Да не е хормонално главоболието. Опитай с чайчета, ако имаш възможност - почивка на тихо. Не знам как се приготвят капките с лайка, но с 2 ръце препоръчвам тези, с клеева тинктура и физ. разтвор. В 10 мл. физ. разтвор се слагат 5-10 капки клеева тинктура и се капва по 3-4 пъти на ден по 3-4 капки. Страхотно е!

Юцка, аз това съм записала:

1 с.л. лайка
1 ч.л. мед
100 мл вода
Вари се докато остане наполовина,
прецежда се през марля и се дава 5-6 пъти по 3-4 капки -
при водниста хрема и запушен нос

Благодаря вимомичета   . Сега ще направя тези с лайката, че това имам в наличност.

За клеевата тинктура от 1-2 седмиси се каня да купя и все забравям. Нали било хубаво и за горните дихателни   пътища да се дават, та смятам да почна всеки ден да му давам.

rapunzel  какви са тези чайчета? Аз понеже много трая на болка и мразя хапчета, първата седмица си траех ама повече не успях и вече 6-ти ден све с нимезил та поне за 2-3 часа да ме поотпусне малко. Колкото до спокойствието - няма да стане - от понеделник се връшам на работа и ще ми се налкожи да си понапъна малко зкърнялите мозъчни клетки   .
 



и МИки се удря по главата по някога. Рядко, но се случва и нас да ива и да удря и то съвсем умишлен. И аз така обяснявам , че е лошо, че така не се прави , че така боли. Понякога се карам. Период някакъв е ..........., ще отмине  

п.п. за мерките и теглилките щях да се отчитам и аз. Мики на 2г. 89см. 12 кг

оффф ставан да смагам тия какпи да се варят............

Iucka, знам за мента и маточина, че помага. Дано се оправиш бързо, че главоболието е гадна работа. Аз от години имам проблеми, но при мен е обусловено от хормоните. Обикновено преди менструация съм 1-2 дни с много силно главоболие.

Вярно е. За раждането на Катето ме бяха натъпкали с толкова упойки (локална, спинални, които не ме хванаха и интубация), че една седмица след това главата ме болеше по-силно от мястото на секциото.

Имам чувството, че на Катето вече й е скучно с мен навън. Търси си деца определено. Но понеже ходим все на различни места, поради липса на такива в квартала, няма постоянна среда от деца, с които да играе.
Замислям се да я пробвам някъде до обяд, да видим дали ще се чувства добре.

Днес на два пъти се случиха по площадките ситуации, в които не бях сигурна как да реагирам.
Сутринта едно по-голямо момченце дойде в пясъчника и буквално й изтръгна от ръцете кофичката и лопатката, защото то нямаше с какво да си играе. Майка му и баща му не реагираха никак. Добре, че Катето не се разплака, но се стъписа. Аз отидох и го помолих да й ги върне, но то отказа и продължи да си играе. Тогава родителите му се намесиха и го накараха да ги върне.
След обяд на друга площадка, пак по-голямо момченце, което се приготвяше да си тръгва с баба си, почна да дърпа лопатката на Катето, а баба стои от страни, гледа и явно го чака да си събере нещата. Катето много се разстрои и се намесих. Обясних им, че си е нейна, а бабата ме гледа недоверчиво. Аз обаче съм ги надписала предвидливо и й показах. Чак когато си откриха техните, тя го накара да се извини на Катето, ама то малко след дъжд с качулка.
Та въпросът ми е доколко и как е редно да реагира и да се намесва един родител, когато детето му е обект на агресия по някакъв начин от друго дете  

Гнид, според мен, абсолятно винаги е редно и даже задължително родителят да се намесва, когато детето му е обект на агресия, или когато детето му проявява агресия спрямо друго дете.

Аз също съм на мнението на Рапунцел
ние сме със сцепена вежда,слава богу без неприятни последици