Въпрос от сферата на психологията...

Симон,
Моля ти се, не пиши свободни съчинения! Потиснала го била! Грънци! Как пък взе и да й обясняваш какво и защо е направила!
 Изобщо, какво всички взеха тук да се упражняват на тази тема! Много филми гледат някои!

...възможност за изява

Симон9, благодаря ти за отговора.
С този вкус към драмата, можеш да бъдеш чудесен сценарист на някое предаване от типа на "Искрено и лично".

Принципно си права, но това вече се повтаря от няколко страници  - да, оставят следи, да споменът може да се изтласка и да, може би ако се подредят определени фактори може да има отражение, когато сме възрастни.

На мен също ми е много интересна темата, защото самата аз имам много малко спомени от детството си, доста по малко, отколкото брат ми да речем, а сме израснали заедно. На мен всичко ми е мътно и дори, когато той ми разказва случки, които уж сме преживели заедно, аз пак не се сещам. И така си мислех, че децата забравят, но когато се появи проблем с моето дете и една от специалистките, която всъщност най много му помогна и заради това аз мисля, че беше най близо до причината за проблемите му ми сподели, че е преживял нещо,което самия той е приел като стресова ситуация, силно стресова, а ние дори не знаем какво може да е било с баща му. Той не можеше да говори, беше изпаднал в някакво хиперкитенично разстройство, дори мислеха в началото, че ще развие аутизъм, но не стана така за радост. Почти настигна връстниците си, но и до днес аз не зная какво е разбирал той в периода, когато не говореше. Аз мислех, че не ме разбира и, че няма спомени от преди 3 годишна възраст, когато започна малко по малко да говори, но бях го пращала при майка ми като по малък на два пъти и сега като по голям ми разказва неща от там, за които няма как да е научил по късно, защото съпруга на майка ми почина и той не го е виждал след това. Видя го случайно на снимка в един албум и започна да ми разказва как са играли, как го е возил в колата, когато е бил при баба си, дори помни цвета на колата и разни други подробности. Помни дори къде сме живели преди да се преместим тук, а той беше на 2 години и 8 месеца при преместването.
Та не зная какво и как помнят различните деца, но определено има неща, които ние може да не си даваме сметка, че биха им повлияли, а те да имат значение за детето. Явно всички деца са различни и различно възприемат всяка една случка.

Така си е.
Габи хич не и дреме за момента, когато я шиха в Пирогов, а за мен това е един от най-травмиращите моменти.
От друга страна, току няма-няма и се разреве за някоя пълна дреболия, която е станала отдавна. Например как сме спукали лодката на морето, на което ходихме след инцидента.

Моята дъщеричка е много чувствителна и удивително наблюдателна. Помни неща, за които дори аз вече не се сещам. Много се стресира от детската консултация, където накуп пищяха много деца - кои от имунизации, кои просто от непознатата обстановка. Още от вратата на поликлиниката започва да се дърпа и да плаче, колкото и да обяснявам и подготвям. Запомни и случка, когато на детската площадка се покатерих на една слива да набера плод за едни по-големи момичета докато си играеха с Марина. Щях да падна и тя много се уплаши. И досега повтаря как съм щяла да падна от дървото, а каките са я взели на ръце. Много си говорим, много и обяснявам, но понякога не смогвам - улавя толкова много неща едновременно и не спира да пита.
Може да е спам, но си мисля, че е интересно и полезно да разкажем как нашите деца или близки са реагирали на определени ситуации. Това показва и колко различни са децата едно от друго, и колко е важен индивидуалният подход. 
10 c's , да, и аз мисля, че темата е полезна. А литература има много - и специализирана, и по-достъпна. Има един учебник - "Детска психология" на Румен Стаматов. В него са описани психологическите теории за детското развитие.

Различността е безпорна ,но драматизирането излишно

А може би има нещо правилно в това родителите да се държат по-сдържано при някоя травмираща случка.
Обяснявам - детето много се влияе от реакциите на родителя. Ако той се шашне и се разпищи и детето ще се впечатли и ще запомни. Ако запази спокойствие и детето ще възприеме нещата по-спокойно.
При тези разсъждения напълно изключвам педофилски драми.

Незнам защо така реагирахте. Просто дадах примери от тезата на Ериксън, които присъединява към методиките на Фройд и нещо друго. А това е възприятието.
Другото беше само примери в различни насоки.
Пак ще дам един много елементарен пример:
Дете се играе и се удря:
Вариянат 1: При удъра детето започва да пищи реве и да се тръшка, макар и същият да не е бил толкова силен.
Вариянт 2: При удара колкото и да е силен, детето само почесва местото което е ударили и продължава да играе.
Въпросите са :
Възприятие на удара от детето
2. Възприятие на майакат на удъра на датето
3. Действие на детето
4 Действие на майката
5 Последствия и бъдещо развитие при кризистни ситуации.

Защото взе да ги разтягаш едни... и то все адресирани към 10` без да има представени някакви факти за случката.
А иначе, за отражениятта на разни случки върху децата и спомените можем да си пишем до края на света.

На мен ми е интересно друго /дано авторката не възрази че измествам темата/:
Вашите най-ранни спомени от каква възраст са?
Днеска точно това обсъждахме с ММ.Моите най-ранни спомени са от шестгодишна възраст,неговите-от детската градина.

имам съвсемм смътни спомени от детската градина, вероятно съм била 4-годишна. Но са само една-две случки, за които дори не съм сигурна дали са истина или съм си ги изфантазирала. от 5-годишна също имам някакви спомени за определени случки, но са малко. явно при мен детската амнезия е продължила по-дългичко.

Около третата година.Разделям времето преди и след като тръгнах на ДГ/ на 4 навършени тръгнах/

Вярно ли???
Не съм искала.
Просто дадах пример с нея, нзащото тя изразява проблема си. Но практически това се отнася не само до нея.
Да допуснем че вместо "нея",казваме "те-децата".
Надявам се по такъв начин да не звучи обидно.

Mоят първи 'спомен' е всъщност картина, датира някъде откъм 2г. ми възраст.
Помня едно корито пълно със скариди. От детската градина имам спомени, но не точно случки, но напр. кой как е облечен, обут.. кой как се казва. Отново картини - на стаята, легълцата, гардеробчетата... но някаква случка реална може би от 4г...