Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - 23

nothing but the truth http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=231233&hit=1
Много ми хареса филмчето 

Prime http://www.imdb.com/title/tt0387514/ Ума Търман, Мерил Стрийп, Брайън Грийнбърг - хареса ми, връзка с доста по-млад мъж, страхотно привличане, различни приоритети и желания, как да "пуснеш", защото обичаш, когато на някои неща просто още не им е дошло времето. Btw, последно време много ме радва Мерил Стрийп, страхотна!! Свалила съм си филмите, които не съм гледала с нея и предвкусвам качествен soul food!

Снощи гледахме Remember Me, как не заспа мъжа ми, не знам! Филмът вървеше много скучно през цялото време, идеята на моменти се губеше, подчертаваха се излишни връзки на героя с миналото му, има и много неясноти, а като цяло идеята на филма е много силна. Нямам нищо против актьора, добре се справи с ролята, но с тези пропуски в сценария, не мисля, че ще запише този филм като касов за себе си. Всъщност, сигурна съм, че ако съм фенка на актьора, филмът ще ми се стори невероятен... Най-силният момент за мен беше след финала, дето се вика. Всъщност, нама никакво значение, как умира този герой, важното е, че успя да остави след себе си това, което искаше и което толкова мъчно се опита да ни внушава през целия филм.

Не бих препоръчала този филм на никого.

Заради филм война - никога. Всеки има право на мнение.   


Всъщност аз харесах филма именно заради заради двете неща, които си написала. И за това и написах, че историята е невероятна. Вероятно, когато го гледах имаше значение и настроението ми, което беше далеч от доброто. Та филмът ме накара да се замисля и да се върна в реалността. До там обаче... 

Тези дни са ми любовно - романтични и за това изгледах:
"Breakfast at Tiffany" (1961) - романтика та дрънка. Не съм почитател на стари филми и малко недоверчиво подходих, защото ми казаха, че е пример за класическа романтика... и не сбърках!
http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=60030&hit=1

"Dear John" (2010) - в България го видах преведен "С дъх на канела" и не знам защо. Не забелязах даже да се споменава канела... Гледах го заради режисьора Ласе Халстрьом - швед (Други негови филми "Шоколад" и "Защо тъгува Гилбърт Греип"). Определено ми хареса. Романтика вее от всякъде и актьорите се справят доста добре.
http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=219240&hit=1
 

"Dear John, ............." - това не е ли стандартното обръщение в писмата за сбогом с любимия -- когато двама се разделят, след като са живели под 1 покрив? Има ли нещо такова във филма?

И аз го гледах тези дни.Много хубав ,наистина

Remember me много ми хареса, а хич не харесвам (меко казано) типа от "Здрач". Патисън някакъв беше, че не ми се рови заради него. Филмчето обаче беше много сладко. Оплетени са много неща, бащата, който уж не му пука за децата (Пиърс, хайде пак да играеш Бонд, моля ти се!), малката хубавица, която отнасяше сума подигравки от съученичките, загубата... абе като цяло бъркотия от много хубави линии, което много ми хареса, за да изтънее накрая конеца и да доведе до много по-голям пъзел, от който сме видяли само парченце.  
Та, за Dear John, 'щото съм виден почитател на Channing Tatum се ухилих алчно и зяпах с интерес, малко муден и доста предвидим, ама готин филм! За разлика от подобния the last song, http://www.imdb.com/title/tt1294226/, който ме остави в тиха потрес.

Иванова, преведен е "С дъх на канела", защото главния герой, когато описва любимата си, казва, че тя е жена с дъх на канела. И че това е мириса, който ще го преследва винаги, когато се сети за нея.

За писма става дума, но не точно за живели заедно...


А бе то и аз така помислих, но все пак... малко... и "Скъпи, Джон" да го бяха оставили нямаше да сбъркат!

Този Чанинг (що са име е това!!!) е всъщност много готин... Гледала съм то в "Тя е пич" - комедиика за тийнове, но пък сладурска. Също в "Step up" (май беше, отдавна беше) - поредното филмче за танци. Доста разтоварващи са и двата. И още някъде го бях срещала, но къде...

"The Last Song" се и тийн драма както и да го погледнеш. Има доста такива като него. Не може да се отрече, че за любовно - романтично настроение е перфектен. Актрисата ми е малко странна, но не може всички да са кралици на красотата.

Връщам се назад в темите за някой по - сериозен филм... Първи в листата е "Генезис" - доста е обсъждан, значи има какво да се види в него.

Филма е направен по романа "С дъх на канела" на Никълъс Спаркс .

Хм, това обяснява всичко. Не бях обърнала внимание на заглавието на книгата
Ще я потърся, за да я прочета.

Wall Street: Money Never Sleeps (2010)

не беше зле. дали заради Оливър Стоун, който е направил много мои любими филми казвам "не беше зле". защото сякаш на него мога да му простя грешките.
определено в Wall Street 2 имаше няколко откровено слаби места, които седяха като кръпки и ме дразнеха, все свързани с любовно-драматичните моменти.
краят беше наивен и дори смешен. но стига за това.
филмът е интересен, Майкъл Дъглас ми хареса, но чак да прави "ролята на живота си". не ми хареса обаче избора на Shia LaBeouf за главната роля. не ми подхождаше, не ми е симпатичен. също както и не харесвам Carey Mulligan, която така често ни пробутват. нямам идея какво са му харесали на това момиче, за да го викат за толкова много филми. четох, че Wall Street е сниман с нейно участие за 3 седмици и сцените са монтирани, тъй като била прекалено заета с турнето си за Educaiton. защо просто не поканиха друга?
четох и други любопитни факти. докато Shia LaBeouf се е подготвял за ролята се е срещал и разговарял с много изявени финансисти от Уолстрийт и е научил от тях доста неща, като дори е инвестирал 20 000 долара, които набързо е успял да превърне в 440 000.
препоръчвам за 2 часа разтоварване, не вярвам някой да скучае, стига да не седнете с очакването, че ще видите поредният шедьовър на О. Стоун.

Eat Pray Love (2010)
скептична съм. не го препоръчвам на тези, които са прочели книгата и са я харесали по някакъв начин.тази книга ме е изпълвала с противоречия, от една страна се възхищавах на приятния изказ на Е. Гилбърт, харесвах чувството й за хумор, но от друга страна постъпките на Лиз бяха доста далечни за мен, но пътуванията и срещите й бяха описани очарователно. усещах емпатия в пресъздадената любов към Италия.
филмът ме остави озадачена. жалко, че в него липсва този дух, атмосфера, хумор на книгата. но то се случва почти винаги с филмите по книги. във филма почти нищо за Индия и Индонезия. някак претупано и фиксирано върху не толкова важни моменти.
Джулия Робъртс изглежда добре, но ролята не й подхожда. в смисъл, че не си представях нея в този филм. или Лиз по този начин.
или просто съм разочарована.

Аз също се разочаровах от Eat Pray Love. Книгата ми хареса, а филма беше толкова претупан в един момент, че направо ми доскуча. Изцяло подкрепям мнениято на Aurora с изключение на това, че никак не харесах вида на Джулия Робъртс, изглежда ми доста остаряла, но пък ролята и подхожда мисля.

Вчера гледах Letters to Juliet ( "Пиши на Жулиета"). Страхотен филм  Италия, любов и романтика. 

Аз пък точно за този филм не мога да простя на Оливър Стоун - Майкъл Дъглас е много далеч от обичайната си форма, а от Геко нищо не е останало. Шая или както там се пише името му, и неговата сладка годеница се превръщат в "златните деца" на Холивуд, но в този филм и тази история стоят като кръпки. Историята е толкова напудрена, че чак горчи,а и за съжаление нищо не видяхме от тайния свят на финансовите магьосници. Гладала съм първият Уолстрийт, знам реплики от него,обожавам Оливър Стоун и този филм предпочитам да си мисля, че го е направил, защото е закъсал с парите  
С много "наум" бих искала да ви препоръчам филма The Informers по сценарий на Брет Ийстън Елис /"American psycho", The Rules of Attraction/. действието се развива през 80-те в Холивуд и показва двете страни на знака Холивуд /е малко повече е наблегнато на лъскавата му страна/. На мен ми хареса, най-вече дизайна на продукцията и Били Боб Тортън, Ким Бейсънджър отново е в клишето, в което сценаристите я вкарват от известно време, но има нови лица, които ми допаднаха много. Но ако не си падате по 80-те, тяхната стилистика и послания, този филм определено няма да ви хареса.
За Eat Pray Love -никога не съм си представяла, че Лиз може да бъде изиграна от Джулия Робъртс - най-малкото, защото терзанията и решенията на Гилбърт наистина са присъщи по-скоро на жена в нейните тридесет, а Джулия отдавна не може да бъде припозната като 30 и нещо годишна жена. Не съм фен на кината, май няма да стана и на филма