Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - 23

Аз на книгата съм се смяла със сълзи буквално на тая история с патките. Филмът, след като си чел книгата, не е нищо особено или поне аз не смях както на книгата:). Самата история обаче е  много смешна.

Please Give - нестандартна, интересна  и реалистична история за  семейство с дъщеря тинейджър и внучките на тяхната възрастна съседка в Манхатън.

  Най-най-най-любимото ми лятно кино!

Гледах един много готин филм- казва се Dog Pound. Много ме впечатли и беше много поучителен за мен. Краят му много ме сдуха, но май това беше целта на филма.

Току що изгледах Мисия Лондон-вече съм сигурна, че на мен нещо ми има. Не се засмях нито веднъж. А бях сигурна, че ще е толкова весел филм след всичките положителни отзиви.

Емма, ставаме две. На мен също не ми беше смешен. Никъде.

Ха и на мен не ми беше смешен, даже ми беше тъжен. Имам наблюдения от едно посолство и там нещата стояха точно така, явно не е само там обаче

според мен има значение как ще се погледне на Мисия Лондон, той е просто съчетание от сатира и самоирония, и голяма част от българите са точно това, което се вижда във филма (от тази страна е може би тъжно, да). хареса ми факта, че филмът не е негативен към българите, а имаше доста шеги и по отношение на други нации. за мен ситуациите са типично български, но поднесени с някак тънък англ. хумор. и ако заслугата на Алек Попов е затова, то заслугата на Митковски е в умелото пресъздаване на книгата. все пак знаем колко лесно е да се унижощи всичко ценно в една книга, когато тръгне да се превръща във филм.

ще ми се да не бъдем толкова крайни, ще ми се повече хода да го оценят, както и факта, че имаме нещо наше, на което да се посмеем, макар и на наш гръб...всичко е в нагласата. а може би съм твърде амбицирана в стремежа си да ви убедя, че това е доста свеж български филм. най-сетне ! за мен това само по себе си е успех.
два пъти съм го гледала на кино, с такова удоволствие не помня откога не съм отивала, защото беше пълно, защото хората се смееха, и най-вече, защото бяха там, в препълнените зали, на чисто български филм. само по себе си това аз го намирам за голям успех.

харесвам това мнение на Кристин Димитрова от в-к "Култура" за романа на Алек Попов - "Политическият му сюжет не е от онези, които се умилкват за политическа протекция. Книгата е остра, наблюдателна, находчива и е заслужена награда за читателя. Вижда се, че светът не работи в полза на малките нации с отделен език. Но бъдеще може да има само този, който има и настояще.” харесва ми, че и Митковски така е успял да улови тази ироничност и да й даде добър външен вид, включително и търговски.

не мога да се въздържа да не пусна и част от мнение на Любен Дилов-син: "...С прочитането на книгата "Мисия Лондон" аз лично се чувствам частично отмъстен за всяка секунда контакт с българско посолство в чужбина. Частично, защото удоволетворението ми би било пълно, едва ако се направи талантлива екранизация на тази книга..." и "...Няколко пъти съм пробвал да се ядосвам публично по темата и без да абсолютизирам твърдението, че "смеейки се народите се разделят с миналото си". Останала ми е единствено надежтата, че ако се присмиваме достатъчно дълго над дадено явление, може би все някога ще го пратим в миналото."
а в коментарите тук има и други много добри неща - http://www.helikon.bg/books/114/125506_misiia-london.html

Еййй като зациклите на един филм , спирачки нямате .
Темата така става тегава и досадна .

ами, спираш да я четеш временно и готово.
или се опитваш да я разнообразиш, което няма да стане с кисели коментари

Markrit, на мен пък ми е интересно.
Вече се убедихме, че дори за филми като Генезис не си струва да се открива цяла тема... та после да я гоним в дълбините на форума.
А тук всичко си е стройно. Обикновено не се отделят повече от 4-5 страници на конкретен филм.
На който му е досадно, може да прескача тези мнения.

Абсолютно съм съгласна с Aurora - и аз възприех Мисия Лондон като глътка свеж въздух в доста душната атмосфера на българското кино.
Опасявах се за отношението си към образа на Любо Нейков, защото всички тези актьори, чиито физиономии са така силно експлоатирани в последно време в разните комични програми... си мъкнат тази "опашка" от асоциации със себе си навсякъде.
Ненапразно Теди Москов беше казал някъде, че примерно Лафазанов вече не смята да го кани... но това е друга тема.
Но - повествованието ме увлече и доста бързо опасенията ми изчезнаха.
За Вергов не е нужно да казвам нищо повече 

Само ще добавя, че сцената с "корекома" в мазето на посолството ми навя такива мили спомени за старите хубави български комедии! Не знам дали заради Славчо Пеев или всичко комплексно е било замислено така, но аз поне така го почувствах. 

Мисия Лондон и за мен е хубав филм. Първо обаче бях прочела книгата, а тя за мен е по-силна.

Черният хумор на Алек Попов като цяломи импонира, той е един от стойностните автори на съвременната българска литература. Обстановката в българските посолства си е такава, защото авторът пише книгата след като е бил на стаж в българското посолство в Лондон.

Единствено не ми допадна прекалено натрапеният product placement във филма, но все пак кино се прави със спонсори. Допадна ми последовталената рекламна политика на СИА, след първата вълна на интерес, през лятото по време на Световното по футбол намалиха драстично цените на билетите и дълго време имаха спораумение с торентите да не се качва филма. Чак сега започна да излиза.

Е, това с product placement-а го има навсякъде.
Руснаците много ме забавляват - примерно снимат продължение на култовия "Ирония судьбы или С легким паром" и току ти навират една лъскава Тойота, а героят е топ-мениджър в един от основните им мобилни оператори Билайн, та по едно време имах чувството, че екранът е на черни и жълти черти (те имат една пчеличка за лого) . 
А миналата година в американския Сървайвър също беше смешно с електронната джаджа, на която им показаха упътване за играта и ги караха да си правят снимки едни на други 

Честно казано предпочитам да гледам по 5-6 български филма на година, които да ми навират в лицето цигари, ракия и квото там се сетиш... отколкото да гледам по 5-6 интервюта на режисьори и кинодейци, които само се жалват, че държавата не дава пари за кино.

За "Мисия Лондон" съм съгласна че е глътка свеж въздух .Аз го гледах на кино лятото и нямаше билети за първата вечер като искахме да отидем и купихме билети за следващата и залата беше пълна. Това няма как да не радва, дано да има повече български филми като него, които да върнат хората в кината и да покажат, че от кино може и да се печели. Като се има предвид че единствения бълг. филм, който съм успяла да намеря на двд издаден в САЩ е "Дзифт", който беше едно голямо разочарование за мен, "Мисия Лондон", ако не друго поне е забавен и разпускащ. Та в тоя ред на мисли дано да има повече филми като "Мисия Лондон" .Но пак казвам, че за мен книгата беше в пъти по силна от филма.Може би има значение кое ще видиш/прочетеш първо.Ако бях гледала първо филма, преди да прочета книгата, сигурно щях да го оценя по - високо

Aurora, не знам,  може би съм очаквала твърде много, точно защото е комедия. Сатира и самоирония има в старите български комедии и тя предизвиква спонтанен, непринуден смях. Аз обичам българското кино и се радвам, че има опити за съживяването му, но не се сещам за съвременен филм, който да ме е грабнал. Сериал има, и точно Димитър Митовски е замесен там. 

приятелите , които го гледаха , споделиха същото мнение ...

това някаква версия - '' Бай Ганьо - дипломат'' ли е ?