Ето ни вече в Родени с нашите ЮЛСКИ чавета засмени.

Здравейте!
Нямаме 2 дни и какво да видя в родени вече изписани цели 6 страници.
Ние сме мног одобре,надявам се и вие.Още не съм ви чела.Сега се връщам да чета.
Лек ден на всички!

Аз се опитвам да си наредя нещата някак, да ми е по-лесно.

Габриела се храни сама.

Вечер заспива с баща си в нейната стая/погрижих се да свикне още преди появата на бебето/. Е, понякога по нейно желание спи при мен и бебето, не ми пречи - не се буди.

Готвя във фурната - най-неангажиращо, пък и здравословно.

Всеки ден чистя по някоя стая за 15 минути. Така не ми се насъбира много чистене.

Правя списък с покупките и когато извеждам двамата на разходка, минаваме през магазина, където губя минимално време.

За обедния сън на каката - лягаме на спалнята и тримата. Давам на бебето да суче, аз чета приказка междувременно, след което и двамата заспиват. Често и аз с тях.   Ако не спя, използвам времето за мен - маникюр, епилатор, кафе, интернет...

Всякак е трудно, но пък е много хубаво трудно. С това темпо ще сваля излишните килограми-яла съм точно 2 пъти и се потя хем от зор, хем от топлото. Детенце много сладко заспива на мен, но и двамата така се изпотяваме... Днес голям рев откарва и след това заспива за по 30-40 минути и пак рев и така...В момента се намира в другата си квартра-количката-защото в тази жега така го разхождам по стаите.

Мами, раждали секцио, имам въпросчета:

Над разреза, на около 6-7см, усещам корема си като изтръпнал, а на места дори нечувствителен на допир. Това нормално ли е? Кога отминава усещането за изтръпналост? Кога ще си възвърне чувствителността?

да нормално е, и при мен е така. И предното секцио и сега е така. От предния път едната част си остана леко изтръпнала и не се оправи.

Е тва секциото верно си е ебати скапаната история! Чувствам се адски виновна, че така се стекоха нещата. Чувствам се мега преебана с всеки изминал ден!  Обвинявам се, че ако се бях стегнала малко повече, може би нямаше да паднат тоновете на бебето и да се стига до там. Не искам пък секцио, мамка му! 

Диването, вярно че нямам много право да казвам каквото и да било, защото аз не знам какво е секцио, но според мен по-добре да мислиш в друга насока. Има купища хора, които са се стегнали по време на бременността и пак тоновете падат. Според мен не зависят от теб тези неща, така че се приеми като герой, че си успяла да родиш секцио. Нещата се случват и нямаме много власт над тях. Според мен имаме власт над дребните неща в живота и в разни ситуации където се прояваваме като личности. Но такова едно нещо като раждането ми се струва, че просто се случва. Както се казва - съдба!

Аз родих на 1 Юли и вече си имам навсякъде,дори по външната страна на шевовете чувствителност,но нито съм шита нито лепена външно,само със скоби бях!Болка имах само до към 15 ден и после все едно не съм имала операция

Вярно, Пете, явно ми дойде много неочаквано. Ако беше планирано, поне щях да имам някаква нагласа. Сега съм обречена всяка следваща бременност да завърши със секцио, щото пък нямам намерение да чакам да минат 5 години, за да се замисля за второ, та да мога да умолявам някой доктор да се навие да ме изражда нормално... Да ме извиняват всички, дето са раждали секцио, но за мен това не е раждане. Бебето се е родило, ама аз не чувствам да съм раждала. Чувствам се оперирана. Оперирана от бебе... Имах корем, раждах, приспаха ме, събудих се - нямах корем, имах зверски болки и "Иренка, честито, стана мама!". Мисля си, че едно нормално раждане създава много по-силна връзка между майката и детето, самото участие в процеса... При мен такова жУвотнУ няма. Сякаш съм душевно ограбена, колкото и тъпо да звучи. Докато лежах безпомощно в болничното легло ми докараха едно още по-безпомощно и ревящо бебе, абсолютно чуждо за мен.  Просто не мога да изгоня тия терзания от главата си.

Аз родих секцио,но само със спинална упойка и бях в съзнание,видях си бебето  веднага дори си го докосвах голичко и не се чувствам набутана и определено болка нямаше,но за сметка на това имаше едно упъване и разтягане,което си беше доста гадничко.Незнам при другите как е било,но мен до презноща ми я носиха още 4 пъти и даже започнахме кърменето първата вечер.
Не мога да се съглася,че няма лекари,които да се навият след 2 години да те израждат нормално,а това е необходимото време да се възтанови организма на майката независимо как е раждала.

Здравейте и от мен в новата ни тема!

Чета ви редовно, но не ми остава време да пиша .Моята дъщеря е много неспокойна следобяд от 12 до 9-10 вечерта няма спане.Спи по 10-15 мин и после рев носене, кърмене....пак спи и така.Денят минава бавно и дълго, а в края на вечерта гърдите ми са меки и празни.имам малка надежда, че се държи така от жегите , но времето ще покаже.
Ади разбирам те напълно и при мен с двете деца е пълна лудница, и аз изпадам в такова безпомощно състояние, трудно е да се справиш с голямо дете кухня чистене................и цял куп други неща с висящо на гърдите дете.
Спокойна вечер на всички мами и бебета!

Аз да разкажа малко за мойто раждане, че още не съм се "похвалила".
Както бях писала преди, прибраха ме в болницата на 5.08 и се почна великото чакане. Два дни лежах на едно отвратително легло в една ужасно скъпа прехвалена частна болница /мамите от Бургас знаят за коя говоря/, между другото бях много положително настроена към болницата до преди да видя наистина за какво става дума. Та... понеже моя лекар беше за абсолютно естествено раждане ми препоръча само да лежа и да чакам контракции, не пожела да ми пусне система или да ми даде хапченца, въпреки че аз доста настоявах за това на третия ден. Просто бях емоционално и физически изтощена, исках просто да родя веднага,независимо къде и как. И така, за мое щастие след 2 нощи с контракции пред 10мин. на третата се оказа, че съм достигнала някак си 3см. разкритие и незнайно как са ми изтекли водите. Аз не бях разбраха и все още твърдя, че нищо не е текло от мен   Както и да е - дежурната лекарка ми каза - "Раждаш! Качваме те в родилно!" И аз си умрях от радост, защото още не знаех какво е да раждаш   Качиха ме, пуснаха ми системата в 21:00ч., след час и половина зверски контракции започнаха напъните и в 23:15 се роди моята хубавица. Естествено ме резнаха, имам доста вътрешни и 5 външни шева, но пък нищо не усетих и се радвам. Поне бебето мина лесно през таза и излезе доста бързо. Казаха ми, че съм рекордьорка, за първескиня с такова бързо раждане  
Наистина чувството е неописуемо, да си там в съзнание да изпиташ всичко и да видиш всичко. Да почувстваш как всякаква болка просто спира в мига в който излезе бебето...   наистина е уникално.
След като престояхме 2 часа в залата ни закараха в стаята, където се видяхме с таткото и се закърмихме веднага. Хубавото беше, че веднага ми я оставиха и до изписването тя си беше през цялото време при мен и се гледахме. Взимаха я само за смяна на памперс и баня... Та това е в общи линии моето раждане.
Сега искам да питам за тази болка в кокалите между краката - подхванала ме е от 2-3 дни. Кога отминава??  

Алекс се събуди,наяде се и се одра от рев Оставих го-реве 5 мин до захлас,млъква,ослушва се дали някой го слуша и пак започва,още 5 мин същата история,пак млъква и пак се ослушва и пак рев.Вдигнах го-минаха му вички болки,колики и ревове.Е,не е ли манипулатор това зверче на 20 дни.Жал ми е да реве така,обаче и нямам възможност да го разнасям по цял ден.Дано му поодмине това състояние

Иренка,не се обвинявай за нещо,което е вече минало и не можеш да промениш.Може пък така да е било по-добре.Не всичко зависи от теб

Сиска,рекордьор си ти

Диване, . Нормални са тези мисли, изживей си ги  

Аз нямам скрупули дали съм раждала - че аз изкарах две раждания в едно  . Имах си контракции, имах пълно разкритие, 4 часа напъвах, направих каквото можах, ама на - заклещи се девойката и ни вакуум, ни нищо не помогна. Сигурно някой по-силен психически и физически би могъл да напъва по-дълго и да я избута по каналния ред, но аз накрая бях изтощена, а и не можех да се абстрахирам от зелените околоплодни води. Единствено ми става тъпо като чета разкази, които завършват с "и с 1-2 напъна бебето излезе". Аз също бях будна по време на секциото, а и веднага ми я дадоха както си беше омазана в кръв и мекониум   - може и това да оказва влияние. Мъжът ми е снимал какво става от другата страна на завесата, но още не съм събрала сили да видя тези снимки, нито съм убедена че искам  

Малко странен въпрос - кърмили ли сте пред роднини от мъжки пол (изключвам мъж и синове  )? Свекър ми и свекърва ми пристигат утре и ми хрумна, че може би ще трябва да се покривам или да ходя в другата стая  . Не че е проблем, но си имам станция за кърмене в хола, заредена с необходимости като вода, телефон, кърпи и фотоапарат   и ще ми е сложно да я местя.

Аз кърмих пред брат ми баща ми.Като идем на Сандански,ще се наложи да кърмя пред свекъра и брата на мъжо.Ако не им харесва,да не гледат.Кърмя си и на вън,без изобщо да ми пука,но забелязвам напоследък все по-одобрителни погледи

Ютурна и Алекс се беше заклещил така,та и по зле.Главата във влагалището,раменете в кокалите.Напъвах до припадък,но просто не можеше да мине.Добре,че си бях с моята акушерка,та тя си вкара ръцете и му събра раменцата,след което го издърпа.При мен беше късно и за секцио....нямаше как да го дърпат обратно в корема.Господ беше с нас

Фло,последните дни забелязвам,че Алекс суче по максимум 20 мин и пуска зърното.Дали му стига.Притеснявам се да не ми намалее лактацията така,защото определено не изуква всичко.Ака поне по 4-5 пъти,яде по 10-12 пъти за 24 ч,нощем поне 3 хранения има.