# 735 23 авг. 2010, 00:12 ч.
Още малко поезия Peace

           Прошка

Идваш в съня ми смирен,
нищо не ми казваш...
Изглеждаш умиротворен
и емоции не показваш...
Аз чувствам, че искаш
при мен да се върнеш
или и мен там да отведеш
отдето никой не се връща...
Само че аз не искам!
Нищо от теб не искам!
Не мога да забравя...
Не искам да простя...
Спомена не ме оставя...
Все още чувствам тъга...
Дори и като мълвеше моето име-
ти пак дълбоко нарани ме...
След теб само пепел остана
и една дълбока, неизлечима рана...
Как бих могла да забравя,
туй що не се забравя...
Уж безкрайно обичаше ме ти,
а така жестоко ме нарани
както никой друг дори да се старае
не би могъл да го направи...
Измъчваше ме всеки ден...
Тормозеше ме ден след ден...
Всеки ден плаках и страдах,
докато да се надявам престанах...
Почувствах такава самота,
че даже се отказах от живота...
В един миг спрях дори да чувствам...
Как отново жива да се почувствам,
когато едва не се погубих
и душата за малко не загубих...
Искаш от мен прошка
за всичките си грешки...
Прошка! Няма такава!
Не мога да я дам-
сърцето ми се затваря-
все едно себе си да предам!
Може и да не съм справедлива,
може да е голям грях,
но не се получава-
душата ми прошка не дава!
Макар че страдах
толкова дълги години,
намерих в себе си сили
и все пак оцелях-
не съжалявам-запазих се жива!
Ако можех да простя,
щеше да е чудесно,
но никак не ми е лесно-
не съм готова, не и сега...
Виж целия пост