Порасналите деца и финансите

Мдааа, крушата не може да роди ябълка, само гнила круша. Констатация , не мрачни прогнози към теб. С това съм напълно съгласна.

Крушите не се раждат гнили, като няма кой да ги прибере като са узряли!

О, колко добре казано.
И аз, за щастие имам такива примери.
Но благата са раздадени след завършването на университета и започването на работа.
А за примерите на глезльовци, деца на бедни родители, които им съсипват живота, също мога да ги дам.
Хората дават мило и драго да не си лишават децата /според тях самите/ и в резултат е още по-голяма трагедия.

все повече започвам да се съмнявам във връзката между даването и провалите. Има достатъчно случаи за всеки вариант, че да има някаква ясна тенденция. По-скоро, когато даването се окаже заместител на отношенията, тогава и децата възприемаат само материалното. Например, ако моят баща вечно е отсъствал от дома, защото е трябвало да трупа пари и имоти, вместо да изиграе еддна табла с мен, заете ли с какъв кеф ще му профукам парите! Това за мен ще бъде едновременно компенсация и наказание за него.

Гледай сега, Андариел, има определен механизъм, който работи.
Не при всички обстоятелства, защото децата са различни и имат особености, но работи.
Въпросът е да се хване баланса, спрямо детето.

.
ОК, права си. Но мога да сменя гнили с червиви. Ще кажеш - като не са пръскани, но въпроса е кога и с какво дава добър резултат.

Не прочетох всичко, но идеята да възпитаваме деца, не е ли да ги научим да ходят сами, все пак?
Моят е само на 5, но никога не забравям, че един ден ще разчита само на себе си и ми се иска да отгледам независим, самостоятелен и смел индивид. Обичан и загрижен за други хора, но самостоятелен. Тези, които продължават да отглеждат 30-годишните си деца, не се ли страхуват как ще се справят децата им когато тях ги няма?

Не знам, аз не видях тук някой да отглежда 30 год. си деца. Повечето са с деца на 3 год. , но знаят.

Може грешката да е в мен, не прочетох цялата дискусия.
Но поне в началото останах с такива впечатления.
И посочих възрастта на детето ми точно за да е ясно, че нямам много опит с порастнали деца.

Ами,именно,имах ги.Писах вече,когато съм поискала нещо ,почти никога не ми е отказвано.
Идеята ми не е детето да се учи с пот на челото.
А да се намери начин то да цени парите.
Даването на седмична сума на ученика,която той да разпределя сам за седемте дни , е добър начин.Може първите седмици да се самозабрави с повече пари в джоба,ама после,като види ,че от вторник до неделя ще ходи без пари,ще се замисли.
А вече пораснали "деца" ,живеещи с родителите си ,защо да не покриват някои сметки у дома?
Това не значи ,че ще мизерстват,или ще гладуват...
Пак си имат и покрива,и храната,и любовта ,защо не и глезенето с палачинки от мама в неделя сутрин.
Просто свикват с мисълта,че част от заплатата отива за режийни.
И сега,и завинаги!

Нещо много се разтегна темата в крайностите! Мисля, че тук никой не си представя как детето му на 30 години, прав и здрав млад човек, ще живее при него, все едно е на 15!
Най-субективно напоследък ми прави впечатление, че по стар български обичай се отрича досегашния момент във възпитанието и се прегръща западният модел. И на мен на моменти ми идва в повече екстремните прояви на нашенския модел възрастното поколение да се чувства длъжно да обгрижва порасналите си деца като пеленачета, но не съм съгласна и с другата крайност, когато едва ли не като станат на 18 да ги изритаме от къщи. Разбирам защо става така, но според мен се преувеличава и нашенските родители започват все повече да се превръщат в дистанцирани хора от децата си и някак по-жестоки. Децата това трябвало, онова трябвало... Ами, аз нямам сто деца, а две! Нямам намерение да играя ролята на житейски чук и да ги удрям по главите профилактично, че да свикнат как изглежда! Понякога, като ме стегне шапката, питам децата какво ще правят, ако мен ме няма. И техният отговор е, че че мен ме има и това му е най-хубавото, пък нали съм виждала, че като ме няма се оправят чудесно! И като се замисля, прави са си децата. Аз съм им майка, при мен винаги е по-различно, и това не им пречи да се справят чудесно с живота си на сегашния етап. А и ако крушата не пада по-далеч от дървото, едва ли като пораснат ще се задържат при нас. Но дори и да се случи, при нормални условия не бих ги задължила да покриват сметки.

Не разбирам и защо очаквате непременно едно дете като се окаже с малко повече пари в джоба, веднага да ги похарчи! Като невидяли!

Темата е много деликатна. Според мен въпросът е как да се намери вариант, който удовлетворява и деца и възрастни. И аз не искам да вземам пари от децата си. Но пък ме боли като гледам как безотговорно ги харчат за глупости.

Аз цитирах една статия, в която се показва, че работещите деца, които живеят с родителите си се оправят по-зле с парите, но никой не й обърна внимание.От тези "деца" едва 18% успяват да следят разходите си и знаят къде точно са отишли парите им, а 59% заявяват, че не смятат да спестяват изобщо.
Питам тези с големите деца - спестяват ли децата ви?Имат ли планове за бъдещето?

Колко големи?
На мен ми се струва малко странно плановете за бъдещето на един 20-годишен човек да надхвърлят следващия месец. На 20 си безсмъртен, морето е до колене и са най-важни гаджетата и купоните, пък били те и при безпаричие! Да, има много зрели за възрастта си млади хора, но за мен те са рядкост, а и донякъде отклонение. Дори да направим препратка към западняците, на 20 години една част от тях са в колеж и си изкарват тяхната сексуална революция. Тези, които са принудени да работят нямат кой знае какъв избор.

Някак оставам с впечатление, че някак нещата се объркват, все едно децата не живеят с родителите си, а на Марс! Не виждам как едно съвременно дете може да бъде изолирано от финансовите дела на семейството и хич, ама хич да не се научи да си прави сметката. Всяко дете попива финансовите правила и навици на семесйтвото. Също така, това дете все пак има някакви извънучилищни контакти и занимания, едва ли стои затворено вкъщи! Например, моите щат не щат влизат в час с парите, защото като ходим някъде на конкурси или нещо подобно, те виждат, че има харчове - пътни, дневни, костюм, дори ако щете и снимането на копия. На една екскурзия да отидат, нали в училище им казват, че ще се ходи еди-къде-си, хотелът струва толкова, храната толкова и прочие? Не ми се връзва животът на едно съвременно дете да предполага финансова безотговорност до момента, в който то завърши училище, освен ако родителите го държат в изолация или е поставено в ролята на Мимето от едноименното стихотворение!