Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване

От днес.
Всеки ден излизаме и се прибираме към то 12,малката обядва,суче и заспива.

Днес не излизахме понеже вали.Направих си кафе,постелих на малката нещо на пода и там с играчките да играе.По едно време детето вече се кисели не ще да играе.Обаче аз...Играй мамо,играй!И се чудя с какво още да я занимавам.Не съм си изпила кафето...Кога погледнах -ми то 12:40...     То детето по това време вече спи друг път.Ама майка му... 

От вчера.
Мъжа ми заминава за работа.След малко се сещам,че трябва да му кажа нещо важно.Звъня-телефона звъни в къщи.Оф,пак си е забравил телефона.Сега ще му звънна да,го питам защо пак си е забравил телефона.Набирам повторно ,ядосано нервнича и чакам да даде свободно и да говоря с него.Телефона пак звъни в къщи.Е тогава се сетих ,че правя глупости 

 От няколко дни съм във фаза и върша предимно глупости.
 Вчера по обед реших да размразя пилешко филе и да го смеля на кайма. Сложих го в микровълновата и съм го забравила. Извадих го сутринта, като отворих да си стопля вода за кафето. Естествено, отиде в кофата.
 По принцип рядко пазарувам храна и консумативи, понеже мразя. Онзи ден обаче решавам да отида до Била. По пътя срещнах една приятелка. Влязохме да пием кафе и да се видим в една сладкарница. На излизане вместо да продължа към магазина, аз се прибрах и се усетих чак вечерта, като си приказвахме с мъжа ми как ни е минал деня.
 Преди 2-3 дни детето ме моли да направя принцеси с кайма. Правя аз бъркоча от кайма, кашкавал, яйце и подправки, мажа филиите, сервирам ги на масата и викам детето да яде. Тя като ги видя, се облещи и тогава се усетих, че съм ги сервирала неопечени.
 

Абе, някой да не ми е инсталирал скрита камера ?!

Здравейте, приятелки Липсвахте ми
През последните два дни изобщо не ми е до смях, но по-късно ще се опитам да ви разкажа една смешна случка с баба ми. Като се има предвид, че е била многодетна майка, мисля, че мястото и сред редиците ни е напълно заслужено
Бъдете здрави, усмихнати и позитивни, и не забравяйте да казвате на децата си, че ги обичате, дори когато яденето е загоряло, съпругът-намръщен и всичко ви се струва наопаки.  
Ето я историята. В разгара на лятото, била съм около 1 клас, ме поверяват на баба ми да ме гледа. Тя беше много дейна личност, с особена страст към пътешествията, дори когато се ограничават до возене с градския транспорт Повежда ме тя с бойна крачка по улиците на София с предварително закупена карта за всички превозни средства, но с ужас установява, че си е забравила чантата в рейса и поемаме към най-близкия пункт за забравени вещи ( едно време мисля, че имаше такива ). Но след първоначалната радост, че чантата е намерена полицаите и поискаха документ за самоличност. Тя не носи. Но се кара със служителите, че нищо не им пречи да и предадат чантата. След около 30мин. опит да ги убеди да и я дадат започна да декламира на висок тон, досущ като редови от запаса.
" Значи, вижте сега, мога да изброя всичко от чантата. Имаше: едно портмоне, кафяво, вътре със снимка на мъжа ми, салфетчици-най-много една или две да съм взела, напръстник, един такъв сребърен на дупчици, жилетка в бяло и червено, преметната ей-тъй през чантата...." Полицаите обясниха, че и вярват, но реда си е ред и ще ги накажат ако предадат вещ без документ за самоличност. И тогава вече дойде същинската драма. " Е, добре, ограбете ме, вземете всичко-подарявам ви го ! Душата ми вземете, ако искате ! Нищо не ми трябва ! Вземете и напръстника, и жилетката, всичко, вече не ги искам !...Не, няма да се върна, вземете ги, не искам вече да ги видя !!! ". Кибритлийка беше баба И понякога нещо ми говори, че се превръщам в нейно копие

И аз да побутна темата, сетих се за нещо смешно - как заспивах докато чета приказка, по-скоро изпадах в едно особено полусънно състояние от преумора, защото не си позволявах да заспя и изведнъж се сепвах от собствения си глас, като се чуя какви ги бръщолевя.

Чувах се в просъница да разказвам неща от сорта - "И тръгнали козлетата.. по трошичките..но-о къщичката полетяла... защото дошъл..принцааа-а.."

Помня, как една вечер, в един подобен момент, Ники се разплака и когато го погледнах видях ужасено личице. Когато го попитах какво съм казала, той само се разплака още по-силно. Идея нямам, кой приказен герой убих на сън 

А когато стана по-голям ми казваше "Мамо, говориш глупости! Заспивай! И аз заспивам "

И аз чета така приказки.Чета,чета...и заспя,но преди това бърборя нещо дето не си го спомням.Дъщеря ми понякога негодува и ме поправя.До преди да се роди детето истински уморена явно не съм била.
Аз друго се сетих.Тия дни многократно се опитвам ходейки в тоалетната да използвам адаптера на детето.Влизам,слагам си го на тоалетната чиния и след кратък размисъл се усещам.По-лошият вариант е когато се опитвам да помогна на детето да седне без адаптора.

Май и аз съм за тук.
От вчера: на фитнес съм и в съблекалнята гледам да съм възможно най-експедитивна след тренировката. Събличам екип, отделям го в плик за пране, обувам си пак маратонките и отивам по душа. Чак като пуснах водата и ми се стори странно, че краката ми не се мокрят както трябва, разбрах каква съм я свършила. И за да ми е още по-гадно, имаше свидетелки на грозната сценка. После сигурно са се побутвали и са се хилили за моя сметка. Ама съм си идиот и това е!
И още нещо: звъни се на входната врата. Съседската дъщеря, бях й обещала едни дискове. Казвам й да изчака, затварям вратата и отивам да ги търся в стаята. Обаче за няколкото метра, които изминах, забравих за какво съм тръгнала. Влязох в кухнята, почесах се, после в хола направих инспекция и тъкмо се бях отказала от търсенето, когато се звънна плахо. Отварям вратата, гледам момичето и зацепвам каква съм луда. За да изляза от положение излъгах, че не съм намерила дисковете, ама до вечерта ще ги намеря и ще й ги занеса

Я да се разпиша и аз подобаващо. Строяваме се за излизане значи, опаковани хубаво, защото навън е студено. Мъжът ми държи детето на ръце, а аз съм хванала малката детска шапчица и не се усещам как упорито се опитвам да я надяна на огромната глава на баща му. А той, милият, мига, мига на парцали и идея си няма какво и най-вече защо го правя .

Изпитвам ужас от кошове за боклук и тоалетни-буквално. Днес в парка с децата виждам една катеричка да влиза в коша за боклук и да издърпва нещо от там. В ужас изкрещявам "Там е мръсноооооо".Елла премигва и казва спокойно "Ми тя катеричката не знае,бе мамо".Ми не,не знае.Ама майка й знае ли,че не знае?

Тия дни прибирам малката от детската градина. Взела съм и нещо за похапване и тя върви и яде, а в другата ръка си държи диадемата. Аз нося раничката й, торба с покупки и пр. Валяло е и е кално. Изпуска тя диадемата, ама нали - качествено, право в локвата. Навежда се да я вземе и аз:
- НЕ С РЪКАТА!
То милото ме гледа странно.
Имах предвид - аз да го взема, че да не си изцапа ръцете докато яде. Ама докато го казвам мислено правя схема как да преместя торбите така че да освободя поне едната си ръка.

Абсолютно същата сцена имах и аз

Тръгваме с колата от паркинг на Пикалиди.Отварям вратата ,без да се усетя събудам на асфалта обувките си-тип сабо..и влизам по чорапки в автомОбила.Навик от това ,че на килимчето в детската стая ходя по чорапки.И така -секунда преди да потеглим с колата се усещам ,че стоя боса ,а обувките ми аха-аха да останат на паркомястото 
Казвам:"Чакай,събух си обувките навън пред прага на колата"
Мъжлето ме изгледа странно ,нищо не издума...обаче очите му закачливо говориха много.

И аз съм за тук: сутринта свалям пижамата и я нося към пералнята, но съм отворила хладилника и се чудя, защо я бутам там...
Сестра ми цял ден ме бъзика казва,че вече съм в друга   ...пауза /децата ми са вече големи 20г. и 15г. синове/.

Моята тема

Винаги забравям с коя от двет разговарям и много често ми се подиграват: Мамо пак забрави как се казвам.
Дрема докато разказвам приказки онзи ден убих бабата  и ожених червената шапчица.  Редовено се получава: Тате тихо  мама заспа.
Но най-голямата ми глупост бе да ги забравя.  
Лятото сме на вилата и еда сутрин решаваме да отидем  на язовир на близо. Товарим чанти столчета багаж и така нататък качваме се в колата потегляме стигаме язовира и изведнъж се сещам, че не сме събудили децата и те не са с нас. Когато се върнахме бяха се събудили и ги излъгахме че сме били до магазина. Един път забравих да ги взема от градина сетих се към 19ч добре, че хората знаят номера на майка ми и са и се обадили да ги вземе.