Лятото сме на вилата и еда сутрин решаваме да отидем на язовир на близо. Товарим чанти столчета багаж и така нататък качваме се в колата потегляме стигаме язовира и изведнъж се сещам, че не сме събудили децата и те не са с нас.
Сам в къщи 4 Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване
- Публикувана: 23 авг. 2010, 01:58 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2010, 14:35 ч.
# 345
9 окт. 2010, 14:36 ч.
Лятото сме на вилата и еда сутрин решаваме да отидем на язовир на близо. Товарим чанти столчета багаж и така нататък качваме се в колата потегляме стигаме язовира и изведнъж се сещам, че не сме събудили децата и те не са с нас.
Сам в къщи 4
Виж целия пост
Лятото сме на вилата и еда сутрин решаваме да отидем на язовир на близо. Товарим чанти столчета багаж и така нататък качваме се в колата потегляме стигаме язовира и изведнъж се сещам, че не сме събудили децата и те не са с нас.
Сам в къщи 4
# 346
9 окт. 2010, 15:36 ч.
Ох,умрях от смях
Пак добре е,че сте се сетили изобщо за децата.
Виж целия пост
Пак добре е,че сте се сетили изобщо за децата.
# 347
11 окт. 2010, 15:50 ч.
аз пък когато ми се роди второто детенце и останах за два месеца сама в къщи бях започнала да си говоря с котката.Тя беше единственото живо същество,на което не му се сменяха памперсите и не ревеше денонощно.СТЕЛИАНА-27.01.2002 ПРЕСЛАВА-06.12.2004
Виж целия пост
# 348
16 окт. 2010, 12:47 ч.
Ей такова чудо не ми се беше случвало.
Миналата седмица правя руло "Стефани"
и си оставих кайма за принцеси.
На другия ден правих принцеси и понеже
малкия е лаком, оставих една в скаричката,
да не я вижда - за после ако огладнее.
Покрила съм скаричката с една кърпа,
която си стои върху нея и до там.
Днес правя сандвичи, отварям скаричката
и какво да видя ...
Принцесата лееееко мумифицирана вътре
Странно, но дори не миришеше на развалено
Виж целия пост
Ей такова чудо не ми се беше случвало.
Миналата седмица правя руло "Стефани"
и си оставих кайма за принцеси.
На другия ден правих принцеси и понеже
малкия е лаком, оставих една в скаричката,
да не я вижда - за после ако огладнее.
Покрила съм скаричката с една кърпа,
която си стои върху нея и до там.
Днес правя сандвичи, отварям скаричката
и какво да видя ...
Принцесата лееееко мумифицирана вътре
Странно, но дори не миришеше на развалено
# 349
16 окт. 2010, 20:11 ч.
Аз да се запиша, въпреки, че съм още на 4та страничка. Но мисля, че бързо ще изчета всички 
Много е забавно.
Иначе на път бях да сторя аз едно престъпно дело, но ми се размина
В Добрич сме на гости на мама и на татко. Оставила съм детето(вече на цели 2 месеца) на баба му да го разхожда и влизам с баща ми и мажа ми в едни детски магазин да проверя за шезлонга, който търся. На излизане една количка оставена пред магазина и тъкмо посягах да си я взема да я бутам, когато се хванах за главата и ме напуши на смях. Щях да отмъкна нечие дете...
Виж целия пост
Много е забавно.Иначе на път бях да сторя аз едно престъпно дело, но ми се размина
В Добрич сме на гости на мама и на татко. Оставила съм детето(вече на цели 2 месеца) на баба му да го разхожда и влизам с баща ми и мажа ми в едни детски магазин да проверя за шезлонга, който търся. На излизане една количка оставена пред магазина и тъкмо посягах да си я взема да я бутам, когато се хванах за главата и ме напуши на смях. Щях да отмъкна нечие дете...
# 350
17 окт. 2010, 01:33 ч.
Ха ха ха ....
Твоята случка ми напони един виц.
За първи път отива бащата да вземе детето от детската градина.
Госпожата го пита:
- Кое е Вашето дете ???
Бащата:
- Има ли значение ? Нали утре ще го върна
Виж целия пост
Твоята случка ми напони един виц.
За първи път отива бащата да вземе детето от детската градина.
Госпожата го пита:
- Кое е Вашето дете ???
Бащата:
- Има ли значение ? Нали утре ще го върна
# 351
17 окт. 2010, 01:48 ч.
Снощи- след дълга работна седмица ще излизам с приятелки. Детето сърдито, че го оставям, татко му се опитва да проведе някакъв телефонен разговор и да сервира вечерята докато Симеон мрънка, върви по мен и нарежда, аз не мога да си оправя косата и закъснявам. Излизам пред блока да чакам- ще дойдат да ме вземат с колата- вали дъжд и аз успокоявам детенце по телефона. Идва колата, спира, аз затварям- лепвам една доволна усмивка, притичвам до колата и си пазя косата от дъжда, напъвам вратата- не се отваря, напъвам пак- вече ядосана и поглеждам- ми това не е тази кола, която чакам. Някакви хора на възрастта на родителите ми ме гледат странно- извинявам се и давам 2 крачки назад. Те чакат някого в колата си и ме гледат изумени, аз стоя на дъжда и се хиля като откачена...
Виж целия пост
# 352
17 окт. 2010, 08:23 ч.
Хахах и вица е много як, и случката с колата. Аз се осъзнах навреме
Иначе съм опитвала чужда врата да отключа в хотел - но това преди раждането. Сега след раждането ми се случи да се озова на някакъв доста горен етаж, при положение, че живеем на 1вия...замислила съм си се нещо и...
Снощи се зачудих защо цял ден не съм си изяла грйпфуртите, защо не съм ги видяла в количката, когато я разтоварвах. После върнах времето още малко назад и се оказа, че предния ден, когато пазарувах излязох от магазина. Мъж ми ме пита - ти грейпфурти купи ли? Аз сигурна отвръщам - "Е, да!" А съм ги забравила в магазина при личния бага. Ама това ми се е случвало и други пъти. Една торба с учебници няколко дни беше стояла в един супермаркет Европа. А рекорда ми е да си забравя дамската чанта 3 пъти, на 3 различни места за един ден
Преди седмица мама ми е на гости. Сготвила ми е вкусничко нещо за обяд. Аз накърмвам детето и си вадя един бекс от хладилника. От преди два месеца пия почти само безалкохолен бекс, че има вкус на истинска бира. Изгълтвам я на две глътки, знаете как ожаднява човек след кърмене. И така ми се замота главата. А аз съм награбила от хладилника на мама алкохолния бекс. Е такава следобедна дрямка отдавна не помня
Виж целия пост
Иначе съм опитвала чужда врата да отключа в хотел - но това преди раждането. Сега след раждането ми се случи да се озова на някакъв доста горен етаж, при положение, че живеем на 1вия...замислила съм си се нещо и...
Снощи се зачудих защо цял ден не съм си изяла грйпфуртите, защо не съм ги видяла в количката, когато я разтоварвах. После върнах времето още малко назад и се оказа, че предния ден, когато пазарувах излязох от магазина. Мъж ми ме пита - ти грейпфурти купи ли? Аз сигурна отвръщам - "Е, да!" А съм ги забравила в магазина при личния бага. Ама това ми се е случвало и други пъти. Една торба с учебници няколко дни беше стояла в един супермаркет Европа. А рекорда ми е да си забравя дамската чанта 3 пъти, на 3 различни места за един ден
Преди седмица мама ми е на гости. Сготвила ми е вкусничко нещо за обяд. Аз накърмвам детето и си вадя един бекс от хладилника. От преди два месеца пия почти само безалкохолен бекс, че има вкус на истинска бира. Изгълтвам я на две глътки, знаете как ожаднява човек след кърмене. И така ми се замота главата. А аз съм награбила от хладилника на мама алкохолния бекс. Е такава следобедна дрямка отдавна не помня
# 353
17 окт. 2010, 09:58 ч.
Аз пък преди една две седмици отивам на работа оставям колата на паркинга,както всеки ден.Вечерта излизаме от работа и с една колежка си говорим сладки приказки и си вървим бааавно,бааавно.Качваме се в служебния автобус и чакаме да тръгне.Автобуса тръгва и минава покрай паркинга и аз кво да видя моята кола.Казах на шофьора да спре ,че днес съм била с колата и познайте целия автобус се напика от смях включително и аз.
Виж целия пост
# 354
17 окт. 2010, 11:09 ч.
И аз често забравям раницата на детето в магазина, хората си ме знаят и си я прибират. Даже се е случвало да не съм разбрала и да ме изненадат като отида да пазарувам.
Виж целия пост
# 355
17 окт. 2010, 13:41 ч.
Поврежда се хладилника вкъщи, викам техник. Човека идва, дърпа хладилника за да погледне, и отзад - паяжини и всякакви чудеса. Естествено аз умирам от срам, как така е толкова мръсно зад хладилника ми...и за да замажа положението казвам: "Е то е ясно защо не работи. И аз ако хвана такава паяжина, и аз няма да искам да работя..." 
Виж целия пост
# 356
17 окт. 2010, 13:49 ч.
Кауфланд е до нас и пазарувам като в квартален магазин, нали винаги съм разсеяна и не минава ден да не съм си забравила или багажа на информация или да съм си загубила номера и най-лошото и ключа от къщи.
Те вече ме познават.
Виж целия пост
Те вече ме познават.
# 357
17 окт. 2010, 15:22 ч.
Виж целия пост
Я да се разпиша и аз подобаващо. Строяваме се за излизане значи, опаковани хубаво, защото навън е студено. Мъжът ми държи детето на ръце, а аз съм хванала малката детска шапчица и не се усещам как упорито се опитвам да я надяна на огромната глава на баща му. А той, милият, мига, мига на парцали и идея си няма какво и най-вече защо го правя .
.
# 358
17 окт. 2010, 15:34 ч.
Покрай вашите писаници се сетих за нещо много от преди да родя. На итервю за работа съм и ме одобряват. Последна интервюеирана съм и тръгвам заедно с бъдещят шеф. Предлага да ме закара с колата, но аз отказвам. Минаваме да ми покаже колата, защото след три дена ще ме вземе от спирката с нея , за да стигнем до работата извън града. Такааа минават трите дена и сутринта с бодра крачка тичам към спирката. На отсрещната страна от заветното място съм и какво да видя- малеее шефа вече е дошъл 
Първи ден а съм закъсняла 
Пресичам на червено и за секунди бях до колата. Гледам човека си сложил на предната седалка куфара и реших че това е намек да не сядам до него, та се шмугнах с чаровна усмивка на задната. - Добро утроооо Шефът се обръща. със слънчеви очила е. Поздравява и ме гледаааааа, гледаааа. И аз го гледааам , глеедааам. Сваля очилата и ми казва- ти май обърка колата А аз- ами не знам/дори не помнех как изглежда моя човек 
- на възрастта му този отговаряше, цвета на колата също..../ ШАфьорът каза , че неговият шеф е на масаж в центъра пред спирката и него чака, но няма проблем да почакам и аз Излизам с хиляда извинения от колата и .... баш шефът ми спира зад нас От пръв поглед го познах. Съсипа се да ми се смее...месеци наред ми се подиграваше за случая 
Виж целия пост
Първи ден а съм закъсняла Пресичам на червено и за секунди бях до колата. Гледам човека си сложил на предната седалка куфара и реших че това е намек да не сядам до него, та се шмугнах с чаровна усмивка на задната. - Добро утроооо Шефът се обръща. със слънчеви очила е. Поздравява и ме гледаааааа, гледаааа. И аз го гледааам , глеедааам. Сваля очилата и ми казва- ти май обърка колата А аз- ами не знам/дори не помнех как изглежда моя човек - на възрастта му този отговаряше, цвета на колата също..../ ШАфьорът каза , че неговият шеф е на масаж в центъра пред спирката и него чака, но няма проблем да почакам и аз Излизам с хиляда извинения от колата и .... баш шефът ми спира зад нас От пръв поглед го познах. Съсипа се да ми се смее...месеци наред ми се подиграваше за случая
# 359
17 окт. 2010, 15:46 ч.
Тази темичка освен разсмиващо ми подейства и успокоително, че не съм сама, защото понякога така лудвам и се обърквам, че започвам да се тревожа да не би да имам алцхаймер. ))
Постоянно им бъркам имената на тримата (успокох се, че и други мамчета го правят.) Теди е на 16, Косьо на 7, а Коко - почти на 3. Вчера вместо да кажа:
"Косьо, влизай в колата. Теди, сложи Коко на бебешкото столче и го закопчей", казах
"Коко, влизай в колата, Косьо, сложи Теди на бебешкото столче."
И тримата ме гледат и се хилят, дори малкият.
Но за алцхаймера вече не се притеснявам толкова, защото някъде прочетох следното: (Казал го учен, изследовател на това заболяване)
"Не е опасно да забравиш къде си оставил ключовете си. Опасното е, ако са ти в ръцете, но не се сещаш за какво служат."
Виж целия пост
))Постоянно им бъркам имената на тримата (успокох се, че и други мамчета го правят.) Теди е на 16, Косьо на 7, а Коко - почти на 3. Вчера вместо да кажа:
"Косьо, влизай в колата. Теди, сложи Коко на бебешкото столче и го закопчей", казах
"Коко, влизай в колата, Косьо, сложи Теди на бебешкото столче."
И тримата ме гледат и се хилят, дори малкият.
Но за алцхаймера вече не се притеснявам толкова, защото някъде прочетох следното: (Казал го учен, изследовател на това заболяване)
"Не е опасно да забравиш къде си оставил ключовете си. Опасното е, ако са ти в ръцете, но не се сещаш за какво служат."
Препоръчани теми