2 пъти забравях да му дам следобедна закуска
2 пъти забравях да му дам следобедна закуска

"
Налагало ми се е дълги години да изпращам вечер деца със служ. автобус. Вътре разговори, олелия, съпровождане на всяко до вратата, подаване на родителите, кратък отчет за деня и т.н. Като слезнех на последната спирка ми се е случвало да стоя по 5-10 мин. и да не знам какво правя , от къде съм паднала изобщо и на къде да поема. Веднъж се видях в една витрина и се уплаших от себе си - изцъклен поглед и уплашено лице тип "Загубих децата, олеле, ами сега?!? 
Налагало ми се е дълги години да изпращам вечер деца със служ. автобус. Вътре разговори, олелия, съпровождане на всяко до вратата, подаване на родителите, кратък отчет за деня и т.н. Като слезнех на последната спирка ми се е случвало да стоя по 5-10 мин. и да не знам какво правя , от къде съм паднала изобщо и на къде да поема. Веднъж се видях в една витрина и се уплаших от себе си - изцъклен поглед и уплашено лице тип "Загубих децата, олеле, ами сега?!? 

, връщам се, спирам чешмата, прибирам чашата
Старая се, и то много, но толкова си мога явно.
защото се шашкам колко съм проста, та все си оставям ключа вън, а после пък обръщам къщата да го търся
Добре, че овреме се усетих, след 2 секунди излезе и моя номер.

Препоръчани теми