И пак там една вечер дойде един колега да се дообсъди нещо по проекта, късно си беше, де. Толкова уморена съм била, че само докато мъжа ми е слязъл да го изпрати до партера, съм заспала като труп. Милия е звънял на звънеца цели 20 минути на -20 градуса навън по пуловер само, но нищо не съм чула. Най-сетне един съсед се е прибрал, та му е отворил да влезе.
Вече сме в БГ, след един коледен банкет, на сутринта закарваме малкия с колата до градината и в този миг се сещам, че съм си забравила пропуска за работното място, а там влизането без него не става. Връщаме се обратно, мъжа ми спира до блока, аз си взимам пропуска и се качвам в първата бяла кола, която виждам. Нали и нашата е такава. След кратка пауза се усещам, че колата не тръгва и тъкмо да попитам няма ли да тръгваме, чувам реплика - извинете, ама вие не сте за тази кола
Няма да ви казвам после милото колко време ме бъзика след това. Имам още издънки изтрещели, не само тези.
Добре че не задръстих тоалетната, че другата е пълна с ароматизатори от чавето и не сме ги извадили още 
там всичко съм си записала 



Прибрах се левия палец буквално беше посинял... сложих си лед на другия ден пак същите обувки с идеята да ги "разтъпча" и да се отпуснат ....но направо окуцях и много им се ядосах . Седмица по-късно реших да проверя обувката и намерих вътре хартия /явно съм забравила да я извадя/
и че са дефектни. Мъжа ми умря да се смее с мен.