Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване

Преди години работехме заедно със съпруга ми по един проект в чужбина.  Така се бях заблудила ли, изтрещяла ли, и аз не зная, но една нощ се събуждам в 03 часа през ноща, но ми се вижда, че е 05 часа. Фризирам се, гримирам се, будя мъжа си и тръгваме към спирката на градския транспорт. Още по време на сутрешния тоалет ми направи впечатление, че от съседите никой не се раздвижва, но и не поглеждам часовника за сверка. До спирката жив човек не срещнахме, а на самата спирка, след като чакахме така точният градски транспорт, мъжа ми се усети, че нещо не е наред и погледна градският часовник. Ми....луда работа, с цели 2 часа по-рано съм станала за работа.
И пак там една вечер дойде един колега да се дообсъди нещо по проекта, късно си беше, де. Толкова уморена съм била, че само докато мъжа ми е слязъл да го изпрати до партера, съм заспала като труп. Милия е звънял на звънеца цели 20 минути на -20 градуса навън по пуловер само, но нищо не съм чула. Най-сетне един съсед се е прибрал, та му е отворил да влезе.
Вече сме в БГ, след един коледен банкет, на сутринта закарваме малкия с колата до градината и в този миг се сещам, че съм си забравила пропуска за работното място, а там влизането без него не става. Връщаме се обратно, мъжа ми спира до блока, аз си взимам пропуска и се качвам в първата бяла кола, която виждам. Нали и нашата е такава. След кратка пауза се усещам, че колата не тръгва и тъкмо да попитам няма ли да тръгваме, чувам реплика - извинете, ама вие не сте за тази кола Няма да ви казвам после милото колко време ме бъзика след това.
Имам още издънки изтрещели, не само тези.

Тази сутрин тръгвам за работа, затварям вратата и според мен заключвам и си поставям ключа в чантата/по навик/. Слизам до първия етаж и бъркам в чантата да видя да ли съм си оставила ключа в точната преграда. Да, но ключът го няма. Обръщам всичко и обратно. Ключът от вътрешната страна на вратата.

Отивам до тоалетна, малкият се опитва да ме тероризира дори и там, опазвам четката от него, късам си хартийка, ставам, изхвърлям рулото в чинията и оставям хартийката на мястото на рулото, обувам се и точно преди да пусна водата зяпвам Добре че не задръстих тоалетната, че другата е пълна с ароматизатори от чавето и не сме ги извадили още

Темата е супер поздравления за авторката и всички "изтрещели домакини" 
Ето и малко от мен:
1. В началото редовно мъжа ми даваше шишето с млякото с тапата и аз се чудех, защо детето реве, а млякото си стои;
2. Забравяла съм ключовете на апартамента от външната страна на вратата;
3. Изхвърляла съм чорапките на бебето заедно с мръсния памперс;
4. Забравяла съм ютията включена повече от 24 часа, за щастие без да  направя пожар, защото се самоизключва;
5. Преварявала съм вода, докато цялата вода се изпари напълно;
6. Наскоро си мислех, че детето е с памперс и смело закопчах бодито и после се сетих , че съм забравила памперса;
7. Редовно си "губя" телефона, ключовете и всевъзможни дреболии;
8. На морето с мъжа ми забравяхме да нахраним детето;
9. Често съм забравяла да взема памперси като излизаме за по-дълго;
10. Забравяла съм да включа печката в кухнята, а съм си мислела, че е включена;
Освен всичко изброено, редовно забавяме нещо като ходим някъде с мъжа ми...Сигурно има и още , но изтрещелия ми мозък не помни вече

Скъпи маминки ... да ви кажа, смятам че е нормално малко да изперкаш. Все пак всички имате я едно, я две или пък повече тамагочита за отглеждане. цялото ви внимание е насочено към тях. По лошо е да си кандидат мама (като мен ) и да ти се случват такива неща постоянно. 
Днес един колега ми каза в прав текст, че съжалява съпруга ми задето толкова млада съм сдала багажа 
Мнооого се смях след това, ама то си е така. Всеки ден ми се случва ...
Миналата седмица накарах шофьора да ме откара да вкъщи за да проверя дали все пак изключих ютията .... може да ви е смях ,ама вече два пъти я забравям така ... истинско чудо е че е нямало инцидент!
Преди месец пък се връщах до офиса за да се уверя че съм включила алармата. А снощи пък тичах по тъмно до магазина, защото си забравих личния багаж там заключен в едно шкафче ... Съпруга ми умря от смях. Ама много съм се смахнала. Да се сетя след три часа, че половината ми неща ги няма  В офиса без тефтерчето си не ходя никъде  там всичко съм си записала 

Вчера следобед легнах за малко да поспя, че бях много уморена. В един момент се събуждам, държейки телефона си Веднага се разсъних, проверявам последни повиквания и , о ужас, разговор от 40 секунди с един познат. Набирам го и протича следният диалог:
 - Кажи
 - Видях, че си ме търсил преди малко
 - Да, ама  нали говорихме
(вече ми преминават студени тръпки по гърба) - Ама как така сме говорили, аз спях??
- Ама как така спеше?? Аз попитах как си, ти ми каза, че си добре и ми затвори
- Ми.. явно насън съм ти отговорила

Човекът сигурно си помисли, че му се подигравам.
 На мен и друг път ми се е случвало да вдигна телефона, докато спя, ама тогава мълчах Явно трябва да го изключвам по време на сън.
 

И на мен това с ютията ми е една от тихите лудости. Откакто я забравих веднъж включена, нямам спокойствие. Вече всеки път преди да изляза си повтарям "Изключих я, изключих я..." и така стотина пъти, докато пусна алармата и затворя вратата отвън. В тоз момент почва да ме гризе някакво адски досадно съмнение, и странно чувство за забравена включена ютия ме връща обратно при нея. Не дай си Боже да съм пропуснала тоз ритуал и да се сетя за ютията някъде по пътя за работа...
Иначе съм от кротките   - каквото правя, на себе си го правя. Случвало ми се е, нахлувайки в магазина, да поздравя с "Добър ден" манекен (решавайки, че е продавачката); наскоро беше, като се изплаших от собствената си сянка (ми, не я очаквах); Капките за уши - в очите са класика. Имам и някои други леки изтрещелости, тежката е само една, но нея няма да я споделя  

Съвсем нормално е !
Аз през бременността такива неща извършвах  . Най-малкото от които беше повтарянето до безкрайност на един и същ разговор с мъжът ми до безкрайност.
Имаше и още мнооого други, но вече не си спомням. Ще трябва да помоля сестрата да ми опресни паметта. 

Аз днес се качвам с дребните в таксито, преглеждам дали всички чанти са в мен, давам им по парче хляб и казвам адреса на шофьора.
След 5 минути висене в задръстване започвам да се чудя какъв адрес съм казала. Дали беше Таман Расуна, дали не казах Таман Сафари...
Като сви в посока на жилищния ни комплекс се поуспокоих

Иначе ми се е случвало да изляза от вкъщи, да се кача в таксито и да кажа същия адрес. В първия момент индонезийският шофьор ме гледаше странно. После започна да ми се хили и да ми обяснява нещо, докато накрая зацепя каква съм я свършила .

Ето нещо от последния час:
Бъркам си кекс, слагам го да се пече и сядам пред ТВ ^-то да кърмя детето.
По едно време ароматът почва да се разнася, а аз си мисля : "Я! Зълва ми прави кекс!" 
Усетих се точно преди да изгори.
А най-смешното е, че не знам от къде ми дойде тази идея , тъй като миризмата от кухнята на зълва ми никога не влиза у нас ....
 

Спомних си една изтрещялост от преди около месец, обувам си едни обувки и странно лявата обувка ме стяга и я усещам по-къса от дясната...напъхах си въпреки това крака и излезнахме на разходка с детето...пръста ми много ме болеше... но си казвах явно стъпалото ми е пораснало от бременността  Прибрах се левия палец буквално беше посинял... сложих си лед на другия ден пак същите обувки с идеята да ги "разтъпча" и да се отпуснат ....но направо окуцях и много им се ядосах . Седмица по-късно реших да проверя обувката и намерих вътре хартия /явно съм забравила да я извадя/  Все още пръста ми е леко син, но поне се оправя 
ПП Намразих обувките и ги прибрах 

PoLy_PoLy, аз пък преди месец успях да напъхам и то в мола на стамболийски, десния си крак в лява обувка. Но имах и претенциите, че обувките не са ми удобни и че са дефектни. Мъжа ми умря да се смее с мен.

Всички имаме какво да споделим ... ама я ако водехме спокойния живот на бабите си, гарантирам че няма да сме така отнесени 
О най-лошото при мен е, че всяка сутрин пия лекарства, които не трябва да забравям. Обаче по-късно през деня обикновено изобщо не си спомням дали съм ги пила ... Пълна трагедия. То да забравя е едно, ама чак да не си спомням. И така срам не срам започнах да си отбелязвам

Ролдекс, и аз съм така с моите лекарства, аз ги пия сутрин и вечер, няколко дни забравих и се сещах по нощите, много след вечеря (а те са за след храна), та търси, ако си нямаш друга работа, нещо за ядене в един през нощта, а и както мразя да ям късно, гадост, а снощи тотално забравих. Просто онзи ден за по прибрано ги качих една идея по нагоре на един рафт (че те са общо шест, не е един блистер, да не пречи), и сега хубаво не пречи, ама не ги виждам и ги забравям. Пак си ги върнах долу.

Ами! Така като ви гледам, и в пещерите да живеехте, пак щяхте да сте същите. 
Добре, че скалите са огнеупорни, че иначе нямаше да има човечество сега.