Япония

Хе-хе-хе, кажи го това на пребиваващите тук американци - според тях в Япония климатиците са само за декоряция, тероризират хората като ги включват "само" на 28 градуса и въобще идеята за охлаждане лете липсва (както и тази за отопление през зимата). Даже го пише като предупреждение в наръчниците на новодошлите учители по английски - да си знаят, че тук климатиците или отсъстват или работят на много висока температура.

За Дисниленд - съчувствам ти...

ТО и аз така мисля де 

Нещо, което би било интересно за някой

http://contitrans-m.com/index.php?m=70&lang=1&id_promo=267

Благодаря Самурайка

До Кобе не знам дали ще успеем, ще гледаме как е малката и въобще как й понася пътуването и (не)спането.
Но за Токио и автоматизираната линия - там сме, благодаря за предложението, дано да го покара
Иначе мислехме да ходим в Tokyo Sea Life, но решихме да посетим Hakkeijima Sea Paradise. Еднакво далеч ни е

Оооох остава още малко. В края на другата седмица летим, вече тооолкова много се вълнувам, една мечта ще се сбъдне  
Единствено се надявам времето да не е мега студ и постоянен дъжд.

Още веднъж благодаря за предложенията  

Edit: Искам да попитам и за боклука Ние вероятно ще си опаковаме куфарите в прозрачно фолио(?), понеже имаме опит с московските и българските товарачи, та когато кацнем в Токио, ще има ли къде да ги изхвърлим? И друг въпрос- памперсите...те къде се хвърлят, заедно с домашния... много ми е сложна системата Благодаря


п.с. Предният път забравих, ама да си кажа- Satori съм

Е , моята Япония мина и замина. Въпреки двата ми дъждовни дни в Токио си изкарах прекрасно. Бил съм в близо 40 държави и в модерни , и в екзотични , но никъде не съм бил толкова впечатлен като цялостно усещане . За линията Юрикамоме се наложи да изчакам няколко влакчета , защото тъкмо си първи на предната врата и неизменно се появява японка с малко дете , което кипи от желание да седне отпред.Явно е голяма атракция и за местните . П.С. Относно боклука , тъй като от Токио летях за Филипините търсех къде да си изхвърля зимното яке ... е нямаше къде. Като влязох в такси в Манила  при поне 30 градусовата жега шофьорът ме изгледа като извънземен:).

Аз май съм ви наплашила за боклука   Не е толкова сложно, трудно и страшно.
В хотела ще ви изхвърлят всичко, което не ви е нужно, включително и якето, ако помолите на рецепцията. В повечето тоалетни има място за смяна на памперси и съответната кофа за боклук за тях (може да има малки найлонови торбички за да сложиш памперса вътре преди да го хвърлиш да не мирише). В абсолютно всички молове и търговски центрове има бебешки кът - с място за кърмене, гореща вода за адапте, място за преобуване и бебешки кът за игра. Обикновенно са до щандовете с детски стоки, но може да се пита и на информацията - казват се baby rooms   Да кажа само, че така популярните в Европа бурканчета с бебешки храни не са много разпространени тук - има ги, но са много мънички като количество и малко като разнообразие. Както и кашите не се тачат - липсват направо. Японската кухня е подходяща и за деца (оизът на пара е без никакви овкусители и само му добавят по някое зеленчуче или парче рибка и ето ти бебешка храна) и тук по традиция си захранват късно, така че на практика децата ядат от общата маса, освен в най-началния период, за който са и предназначени малките бурканчета, за които споменах. Големите бурканчета за 1-2 годишни с паста болонезе или агнешко с картофи липсват - имайте го в предвид. От друга страна плодови кисели млека, малки кифлички, хлебчета с меки кори, малки сокчета със сламка и т.н. има във всеки супермаркет, така че винаги ще намерите нещо, с което да се подкрепи едно малко човече на път.

Кобе ви е на час път от Киото и наистина ще е интересен - корабче за разходки, виенско колело, бебешки рай (анпанман музея) - всико на едно. Както и един много симпатичен мол оформен като средиземноморска уличка с дюкянчета (Mosaic).

За карането на влака - не е задължително да сте най-отпред. Достатъчно е да си до прозореца, усещането е че летиш - понеже релсата е една в средата, като погледнеш отстрани - няма нищо. Баща ми има страх от високото и слезе ни жив, ни умрял, макар да беше от вътрешната страна на седалката  

И последно, да се похваля, от вчера в Осака е открита най-високата сграда в Япония - Harukas. Има обсерватория на последния етаж, но не е за слабосърдечни.

Абе този човек изживя моменти* за още два живота откак ти дойде на гости в Япония... 

--------------------------------
*Животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които са спирали дъха ни!

Благодаря  

Няма да сме на хотел, спим при приятели и после към Киото и там си наехме къща, за това питам за боклука. Ще се оправим. Най-много да объркаме нещо  

Благодаря и за инфото за храната.
Щерката е на почти 2, та тя бурканска храна никога не е яла, но пък онигири, риба, чист лист нори, соев сос, както и удон обожава. На онигири им казва топки, та аз не се притеснявам за нейното хранене там. Сигурна съм, че ще се хареса много и гладна няма да остане.  

Аз такс и не можах да стана фен на морските деликатеси. Просто сурово месо не ми понася.

Stenk, май не на всеки понася. Ние също не можем, не че не сме яли, амааа           Я аз да питам всички, с деца и без- как оживявате с джет лага? Кой е по-тежък от България към Япония или обратното? Аз вече чертая апокалиптични картини, особено с малката и как се буди по нощите и прекрасния 12 часов нощен сън, който спи отива по дяволите и така седмицииии и ние сме на парцали. Снощи едвам заспах от тия мисли. 

На изток е по-тежко. Последния път се адаптирах за 2 седмици (но имах и достатъчно време). Може и дългите полети да са допринесли в началото (преумора), тъй като имах 3 последователни полета, два, от които между 8 и 16 часа. Но летейки на запад винаги ми е било значително по-лесно.

Съгласна! Аз на запад никога нямам проблем с джет лаг… само на изток, и ми е крив света. 

Всъщност, аз съм на точно обратното мнение - летейки на изток, винаги ми е по-добре - е, мноооого ми се спи сутрин, но все пак след няколко дни съм ОК, докато летейки към САЩ (особено към западното крайбрежие), дори за седмица не успявам да се справя с джет-лага и все още към 17:00 съм полузаспала, да не говорим за детето, което по ресторантите направо спи в 20:00. На изток, със сигурност, единствената трудност е ставането сутрин, което се преодолява някак, докато сънливостта в късния следобяд е много по-непреодолима за нашето семейство.

Основно значение играе времето на тръгване. Едно е да излетиш от София сутринта, да прехвърлиш няйде из Европа, после в ранния следобед да поемеш на изток, разминавайки се със слънцето и да пристигнеш пак сутринта, но на другиия ден, изпуснал цяла една нощ, изтощен и с объркан часовник. Съвсем друго е да излетич почти в полунощ (както е с Турските Авиолинии), да летиш цяла нощ и да пристигнеш...пак през нощтта на следващия ден - от летището в хотела и на другия ден - свеж като краставичка!
На обратно е по същия начин - летиш със слънцето и ако си тръгнал сутринта имаш един безкрайно дълъг и изтощителен ден. Ако си тръгнал през нощта - имаш една много дълга нощ, в която все пак ти остава време и да се наспиш.
Така че според мен от посоката е по важно времето на потегляне. Но с малки деца е трудно - те си спят и денем и нощем, огладняват по собствените си мерки и стандарти, така че им трябват едни 3 дена до пълна адаптация (но не е чак толкова апокалиптично страшно). Аз като че ли имам повече проблеми с глада, а не със съня  Като си отида в България в 5 сутринта ставам да ям сърми (това ми липсва, а много го обичам, така че винаги с това ме посрещат)- ми по часовника на стомаха ми си е баш 12 на обяд... 

stenk а ти докога така, по терлички само, а? Разкажи малко повечко де! Къде, какво, защо те впечатли, какво ти хареса, какво - не (освен суровата риба).

Относно храната - суровото може да се отбягва лесно, но ако не сте любители на соевият сос, сладко-солените комбинации, задушеното, рибата по принцип (дори миризмата на риба имам предвид, защото както ние слагаме пилешки бульон в много ястия, тук се ползват "даши" - рибно-водораслов бульон), както и нямате експериментаторски дух и не ядете непонзти за вас храни - то тогава яонската кухня определено не е за препоръчване. Освен това както май Baby* беше казала - храната тук е с много по-лек вкус - в смисъл соленото е по-малко солено, сладкото е по-малко сладко, киселото е по-малко кисело и т.н. Японците му казват "тънък" вкус. Смята се, че подправките не трябва да убиват вкуса на основния продукт. Съответно за несвикналият всико е безвкусно и "слабо" на вкус.

Samuraika - както винаги - много точна
Понеже ние винаги на запад към САЩ летим през Лондон и полетите на BA към нашите дестинации са винаги дневни - с невероятно дългия ден, споменат от теб, а на Изток летим ВИНАГИ нощни полети през Доха или навремето през Истанбул, понякога и през Лондон, но ВИНАГИ нощем, затова и усещането винаги е едно и също. На Запад кофти умора и джетлаг, на Изток - по-бързо влизане в релси