Япония

Трудно се описва - много приятелски настроени , много усмихнати , любезни , мълчаливи в метрото

Само една случка - търся адрес в ситито на Осака. Излизам от метро спирката и около мен само лъскави високи сгради , а аз търся нещо от сорта на офис в "Ханеда билдинг" . Втренчил съм се в GPS-а който не може да захапе и до мен с интерес спира възрастен японец. Не знае английски , но това не го спира , грабва листа с адреса давайки ми знак да стоя там и влиза в съседен магазин.
Излиза  заедно със служител с работно облекло който също не знае английски и си плещят нещо оживено на японски оглеждайки се във всички посоки явно чудейки се коя е сградата.
След това човекът от магазина влиза обратно сяда пред компютъра и започва да търси адреса. След няколко минути чувам победоносно възклицание , дава ми знак да го последвам и ме отвежда точно до входа на сградата , която е на около 150-200 метра. Това ми беше втория ден в Япония ... как да не остана впечатлен 
Харесва ми как в магазина посрещат и изпращат с поздрав и благодарност всеки влязъл , колко лесно се завързва разговор , имах доста интересни случки.
На третия  ден половин клас японски дечица се изредиха да си упражняват английския с мен.
Случката беше - група ученици ме доближават смутено и един започва да чете " Здравейте , аз съм Сузуки някой си и уча в първо основно английско училище" . Следват няколко въпроса на английски , записвам си името в тетрадката  и получавам фигурка оригами. Оказа се , че явно цялото училище е на открит урок , щото разхождайки се из парка след всеки завой ме спираше поредният японски ученик ... сега имам цял плик с хартиени жирафи и други животинки 

Харесвам колко са подредени и организирани където и да срещам японци по света. Във Филипините случайно се оказах в група с  японски студенти които са на тримесечни курсове по английски там ... изкарахме много готин ден , като много се радваха като им говорех колко съм харесал страната. За късмет единият се оказа от Киото , другите от Токио и дори можех да говоря за конкретни неща и места . Показвах им на телефона къде е България , щото разбира се бяха чували само за йогурта 

Ето такива съвсем обикновенни неща , които ме карат да ги харесвам.

Време беше тази прекрасна тема да се раздвижи!
stenk , благодаря за снимките и за разказа!

Страхотен разказ, stenk! И снимките са мн хубави. Припомни ми моят престой в Япония и ужасно пак ми се приходи там

Привет и от мен!
Нашата кратка екскурзия свърши, а Япония вече ми липсва.
Ние бяхме с малко дете, след няколко дни става на 2, та мога да разкажа как е в тази ситуация.
Кацнахме в Токио сутринта, а на следващия ден заминахме за Киото с шинкансен.
Ние се справихме с джет-лага, но на малката не понесе много добре. Първите дни се будеше към 1-2 свежа-свежа, да играе и яде (основно ягоди, парникови ама много вкусни, та си отяде), след това сутрин едвам ставаше или спеше до обяд. По тази причина ако тръгвахме за някъде се случваше да е по обед и общо взето времето стигаше за една забележителност. Киото е толкова наситен с места за раглеждане и преживяване, че според мен и месец няма да е достатъчен.
Много красив град. Ние си бяхме наели мачия в района на Арашияма и всеки ден пътувахме с влаковете, които са невероятно уредени и удобни.
Мачията беше прекрасна, плъзгащи се врати, дзен градинка, кухня с традиционен под, футони, hot tub и прословутите тоалетни. Стенк и ние мислим за една такава. Измислили са го хората. 
Та тая мачия щеше да е съвсем супер, ако беше по-топло. Тя едната стена си беше хартиена и като задуха един вятър-ми всичко си минава. Не че нямаше климатик и две газови печки, ама си е студ в такава традиционна къща. Единият ден печката показа 5 градуса като се прибрахме и само от този факт ни стана по-студено.
Разходихме се и до Нара. Там дъщеря ми беше тоолкова впечатлена от "замъка"(така го нарече) и голямата Буда, че рева като си тръгвахме. Елените не бях чак толкова нахални, но един в крайна сметка й изяде сладоледа, барабар с хартийката. Там и град ни валя и въобще преживявания.
После отидохме на едно изключително приятно гости   

И на следващият ден дребното се поболя. Казвам поболя, защото не беше хванала нито вирус, нито бактерия, нито нищо. Беше недоспала, недохранена, изключително преситена с емоции и реши да вентилира  Имаше температура и нещо като моркса болест, всеки път като се изправеше й ставаше лошо и повръщаше. Та не яде и спа 3 дни от 4, в които беше болна. А през това време естествено трябваше да хващаме влака за Токио. Чудно!
Возихме се на два вида шинкансен- на Хикари ( по-бавен с 20 мин) и Нозоми, който се води най-бърз. Понеже вече почваше сезона на ханами, както и че беше уикенд, във влакът нямаше празно място. И двата пъти успяхме да видим Фуджи, понеже времето беше слънчево и хубаво.
Та стигнахме Токио, малката спа още 2 дни, събуди се на третия и се оправи. От тогава изяжда света. Не предполагах, че японската кухня толкова ще й се понрави. То не бяха онигири, данго, риба, мисо, мочи, нори чипс. Ние също сме очаровани и макар да не консумирам месо освен риба, има такова разнообразие, че гладен човек няма да остане.
Единсвено ме е яд че не пробвахме от шооджин рйори кухнята http://en.wikipedia.org/wiki/Buddhist_cuisine . Бяхме си набелязали един темпъл, ама беше затворил вече.
Нищооо, следващият път 

В Токио го раздавахме много лежерно. Само един от дните отидохме в центъра- Хараджуко и Шинджуку. Но да съм честна, ако бяхме без дребното щеше да ни хареса. Но с дете е ад- невероятно много хора, дълги опашки за кафенета и ресторанти.
Заведохме я на аквариум, ние бяхме впечатлени, тя не. Но до там  3 часа път в едната посока. Убийствено!
Човек си мисли- ооо, от гара Токио до еди къде си е 40 минути с влак, колко бързо. После виждаш че става въпрос за 30-40 км и то по права линия без светофари и задръсвания. Токио е огромен.
От Токио до Киото не видях реални граници между градовете. Всичко беше едно, един след друг се нижеха.
Както Стенк е споменал по влаковете и метрото хората са много тихи. Забранено е да се говори по телефон, а когато това се случеше другите определно го поглеждаха с една хем учудена физиономия, хем с едно леко презрение. Има отделно места за бъдещи майки, майки с деца и възрастни, където е направо препоръчително да си изключиш съвсем телефона. Другото което ни направи впечатление, че основно баби отстъпват място, веднъж и един дядо. Но като цяло не отбелязват много много дали има човек в нужда. Ние отстъпихме на една баба, която едвам креташе, че даже и се разправя с нас че нямало нужда да седне, та като я къндардисах с моя африкански японски ни подари шоколадови бонбони.
Салари мен-ове не видяхме много, но като си хващахме влака за летището в 6 сутринта се показаха. През деня те работят, но пък е пълно с майки и деца, възрастни хора и младежи, кой на където си отива. Невероятно пъстро и прекрасно е. Хората изглеждат много спретанти дори и да са размъкнати. Не мога да го опиша. Всеки ходи както си иска, не те гледат учудено, поне не пред теб и това е много приятно. Не видях някой да дъвче дъвка демонстративно или да върви и пуши, но пък колко си бъркаха в носа по влаковете не е истина 

Малката обираше точките, то не бяха снимки, подръпвания, махания, каваиииии.
Що подаръци получи, само защото има големи очи    

Бяхме отседнали при приятели в Токио, та заедно отидохме до Фуджи. Заведоха ни на онсен с изглед към планината. Която така и не видяхме, защото точно тези дни времето реши да бъде гадно, валежно и мъгливо. Но пък онсенът беше прекрасен. Всеки ден по 3 пъти мога да се кисна и няма да ми омръзне. Чисто, уредно, всичко предоставено.

След като се завърнахме отново в Токио, ходихме по паркове. Вишните цъфнаха и няма такъв кеф и красота. Малката беше супер щастлива от този факт, защото тя много обича природа.
Последният ни ден в Токио беше невероятен- наехме си колела и цял ден въртяхме в Шова Кинен парк, спирахме я тук на ханами, я на някоя детска площадка, я да хапнем.
Парковете са много красиви, чисти. Вижда се, че пейката е остаряла, захабена, но не е счупена или надписана и издрана.

Много съм впечатлена от майките и децата. Не видях да има каране, викане, заплашване, шамари. Не чух дете да реве. Не знам как ги гледат, но е много различно. Носят си децата с голям кеф и си вършат задачите без проблем. Ползват и колички, но винаги имат и нещо с което да ги носят.

А как обличат децата... Нашето момиченце беше като зеле в сравнение с тях. С яке, шапка, полар.... а те по блузка и пуловерче, брули ги вятъра, често по къси паталони или поли и голи краци. Даже в един студ в Киото едно момиченце се вееше на колелото по тениска и къси гащи. Е, вярно се беше посвила, ама аз бях с термо бельо, шапка и яке и пак ми беше студено. Много са калени.

След Япония, обслужването, хората, нищо не е същото. Както Стенк е написал, те са невероятно организирани, дисциплинирани. Има някаква невероятна гордост във всичко което правят, дори и да е чистач на гарата.
На нас също ни се случи да търсим нещо и едно усмихнато момче, именно чистач на гарата, ни помогна. Не говореше английски, но се разбрахме някакси.

Мога да пиша още и още и още.
Невероятна страна и хора, вече плануваме следващото ходене 


Извинете за романа

Чудесен разказ Bara . Жалко , че нямам твоето дар слово , а толкова мога да пиша за Япония .

Ще се върнем нали ...

Много си мил stenk, но словото ми липсва 
О да, обезателно ще се върнем 

А ти пиши, толкова е прекрасно и интересно да се прочете и види друга гледна точка. Всеки от нас е възприел по различен начин нещата, а това е безценно 

В момента KLM имат много хубава промоция от София , като офертата включва и двупосочни полети до Токио ( през Амстердам) за 520 евро. Има много дати  отсега до есента , която със сигурност ще е прекрасна там.

Как само ме сърбят пръстите да се протегна за кредитна карта и да натисна ENTER 

Много благодаря и на двама ви за разказите!  Много са свежи и непосредствени и оживяват темата.



Това е едно от нещата, които най-много харесвам у японците. Няма срамен труд - има срамен мързел. Образование, статус, заплащане - нямат значение. Философията е, че ако не вършиш работата си както трябва обиждаш другите, но най-вече себе си. Чистачи, касиерки, охранители на паркинги - винаги с безупречни униформи, усмивка и старание сякаш са генерали и "меринджеи" на огромни заплати (а получават мизерно заплащане за изнурителния си труд, наистина мизерно). Лошата страна на този културен феномен е експлоатацията - по европейските стандарти - чудовищна.

stenk забравих да ти отговоря на въпроса за плажовете. Японците не се "пекат" на плажа, както хората в Европа. Плажа е място за BBQ, шнорхелинг, сърф, риболов, игра на топка и т.н. Никой не събира тен (освен някои млади японки жертва на соларната мода). Повечето дами пазят зорко порцелановата си кожа и ходят на море облечени. Освен това са много стеснителни и ако не притежават перфектно тяло не го показват. И макар 40 и нагоре годишните японки да изглеждат съвсем добре - абсурд е да ги убедиш да се разголят по бански.
Иначе в самата Япония има много курортни райони, голяма част от тях са комбинация море-онсен. По цялото крайбрежие. За осакския конгломерат Уакаяма е една такава дестинация - минерални извори, зоопаркове, красив плаж (Ширахама, след един тайфун пясъкът е отнесен в океана и е докаран с кораби нов, от Австралия  ).
Окинава е друга класическа плажна дестинация. Също и класическите Бали, Пукет и прочее южноазиатски курорти. Гуам и Хавай са топ дестинации, до степен че японците вече се отдръпват - ми то в япония по плажовете можеш да срещнеш по-малко японци отколкото на Уайкики, даже в ресторантите те обслужват на японски - изобщо нямаш чувството за чужбина. Но е популярна свадбена дестинация. 1/3 от познатите ми са се женили на Хавай (или са ходили там на меден месец - в японския вариант - на медени 3 дена).

В края на този месец най-сетне ще посетим Окинава - моя много отдавнашна мечта. Ще разказвам като се върна. Уакаяма също ми е много любимо място - тя е нещо като вилната зона на Осака, има прекрасна атмосфера - пасторална Япония с курортен привкус . Веднага след Окинава отиваме на станалият традиция къмпинг с приятели там. "Златната седмица" е наистина злато в Япония - оскъдните почивни дни трябва да се оползотворяват максимално.

 Bara, stenk, напълнихте ми душата! Благодаря ви за чудесните разкази и снимки! Аригато!

 samuraika, златната седмица е празнуването на Ханами - цъфтежа на сакура, нали? Цяла седмица ли са почивка - 7 дни или по-малко? Приятно изкарване в Окинава и с нетърпение ще чакаме да споделиш впечатления след това.

Не, Златната седмица няма общо със сакурите, те са отдавна прецъфтели тогава.  "Ханами" не е определен празник, не е определена дата а е период от седмица-две в който цъфтят сакура дърветата и хората отиват да ги видят. Няма официални празнични дни, всяка година цъфтежа е по различно време и с различна продължителност.По-извстните места и паркове се осветяват и нощем, често фирмите си правят 'ханами парти" - като японския еквивалент на тиим билдингите, семейства и приятели се събират на пикник и т.н. Най-красив е момента на пълния цъвтеж точно преди цветовете да опадат - тогава с всяко подухване на вятъра завалява дъжд от нежно розови листенца, а целия парк ухае с много нежен, едва доловим аромат. Цялата красота на скурите е в тяхната преходност. Много често не успяваме да хванем подходящия момент - миналата година като отидохме в парка голяма част от цветовете бяха на пъпки, а след това мина силна буря с дъжд и всичко окапа. Тази година с децата хванахме цъфтежа, но мъжът ми пак пропусна...Ето едно от любимите ми стихотворения, посветени на сакурата :

More than the cherry blossoms,
Inviting a wind to blow them away,
I am wondering what to do,
With the remaining springtime.

Ако някой знае историята на 47те ронин - стихотворението е написано от техния даймьо (господар) преди да направи сеппуку.

Златната седмица е струпване на национални празници в края на Април- началото на Май. Нещо подобно на нашето първомайско-гергьовденско празнуване. На 29 април е рожденния ден на предния император, който след смъртта му продължава да се празнува. 3,4 и 5 Май са празника на зеленината(природата), денят на конституцията и денят на детето. Много фирми (като тази на мъжа ми) работят на други национални презници и като компенсация запълват дните от 29.4 до 3.5. така че излизат в едноседмичен отпуск. Та тази седмица е получила популярното название "Златна седмица". Заедно с новогодишните празници и Обон (времето в което японците почитат техните предци - задушница) - това са трите периода с по-продължителни празници в Япония. И това е времето на най-многото пътувания и почивки, защото през другите два празнични периода хората предпочитат да посетят родните си места и да се събират със семейството си.

Благодаря ти за изчерпателния отговор и полезната информация, samuraika.  Аригато!

За Ханами съм чувала, че не е конкретен ден, а се мени, т.е. е периода на пълен цъфтеж на сакурите, като всяка година е различен, както и ти  ми обясни. Всяка година има карти на цъфтежа, започват от края на март до началото на май (Хокайдо-там най-късно цъфтят)? Но ако мине една буря и всичко може да отиде на кино...наистина неприятно.

Колко дълго си бях мислила, че Ханами е златната седмица в Япония, а всъщност нямало нищо общо. Просто събиране на национални празници май месец и се оформя 1 седмица. Благодаря за обяснението и разяснението! Иначе щях да отида през златната седмица и щях да си чакам и търся цъфнали сакури. Струва ми се, че това е подходящият период за посещение на Япония - Ханами. (п.п. искам да кажа най-подходящия) Или пък по време на momijigari - кленовите дървета през есента? По-скоро първо сакурите...

Много ми хареса хайку-то. Мерси, че го сподели, не го бях срещала. Чела съм за 47-те ронина, но не знаех, че е от техния даймьо. Японците нали имат и такова течение в поезията и прозата свързано с цъфтежа на сакура? Мисля, че се нарича "Изтънчено чувство на тъгa" - "моnо aware".
Ето един любим откъс от поетична антология посветена на сакура - Кокиншу, събрана през епохата Хеиан.
”Ако нямаше
вишневи цветове
на този свят
колко по-спокойни
щяха да бъдат сърцата ни през пролетта”

и още едничко:
 ”Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник”. Кобаяши Иса

Още веднъж благодаря за отговора, samuraika. Може да си споменавала, но съм го пропуснала, ако ти е удобно и желаеш, би ли споделила в кой град живеете в Япония? Също така не знаех, че почивните дни/празниците са им концентрирани на 3 групи и за Обон не бях чувала, кой месец е?

Следя пътешествието  на форумен приятел в момента и ми се вижда още доста хладничко в Япония , но пък цветовете  ... ееех красота  !!!
Май наистина извадих голям късмет с времето или поне не беше по-студено от сега

stenk, направо си извадил късмет без бури и студове - стува ми се доста хладно и дъждовно март, но пък с удоволствие бих се жертвала, за да ги видя сакурите. Самурайка, принципно има ли разлика времето през март-април от тук/бг/? Ех, дано в близките години успея да ги видя тези сакури. Засега само ги гледам пред Народната библиотека в София и пред Александър Невски stenk, ти не мина ли и през Филипините или се бъркам?

Отнесох после десет дни и на Филипините ама Япония ми легна на сърцето
Всъщност в Япония имах един истински неприятен дъждовен ден и два дни с превалявания , но като цяло много слънчево и приятно време нацелих. Бях там между 23 февруари и 4 -ти март.
Аз и като съм в Лондон  почти никога не вали , та явно си ходя с късмета под ръка

На такива като теб японците казват "харе отоко" - буквално "мъж, който носи хубаво време".


Япония е разположена межди Камчатка и Тайван, така че "какво е врето в Япония" е доста разтеглив въпрос. В основната си част Япония е по-топла от България, с много по-влажен климат. Именно влагата усилва възприятията и студа се чувства по-студен, а жегата - по-тежка. Но като цяло винаги е приятно и по всяко врем на годината може да се посети страната.
Ето таблици по месеци и региони:
http://www.japan-guide.com/e/e2273.html

Дори през Януари в Хоккайдо средната дневна температура е -1.

Отчетливите 4 сезона са чара на Япония, сравнена с други азиатски страни - Киото е красив и с цъфналите вишни и с азалиите през лятото и с алените кленове и с тънкия слой сняг по покривите от кедрова кора. Винаги ще има поне един дъждовен ден в седмицата, понякога е ветровито, понякога минава тайфун, но никога времето не е причина да ви се развали удоволствието. С уговорката, че лятото наистина жегата е лепкава и тежка за понасяне. Но винаги има къде и как да се спасиш от нея. Имали сме гости и през лятото и през зимата - никой никога не е бил разочарован от врето - в смисъл, че то е последното нещо, което те впечатлява. Вишните цъфтят късно, но "уме" - нещо като зарзали, които грешно са получили названието "сливи" - цъфтят още през февруари и също са много красиви. Още по-късно цъфтят осмолистните сакури "яезакура" и върбовите сакури "чидаре закура" така че до Май има какво да се види. Цледват азалиите, божурите. През лятото зеленината е сочна и буйна, не прегаря и в най-големите жеги, а Сптември и Октомври лично на мен са ми любими по много причини, основна от които е гурмето в мен. Ако са опадали и последните кленови листа, то винаги може да се насладите на цъфналите камелии дори изпод снега. С една дума : красовта - винаги.
Най-добре е човек да се съобрази с цените на билетите и периоди извън отпускарските, защото понякога стълпотворенията са чудовищни по известните туристически места.

Относно празниците в Япония - неработни дни има във всеки месец, даже Япония е една от страните с най-много национални празници. За разлика от въпросната Златна седмица , Обон е по-скоро религиозен празник - нещо като Голяма Задушница. 13,14 и 15 Август са дни за почит към починалите предци. Не са официални празници, но повечето работещи почиват тези дни - тогава са им отпуските. Първи Януари е също религиозен празник, по традиция японците посрещат изгрева на Новата година и ходят на храм за да се помолят за здраве и късмет. Това е и единственият ден в годината, когато наистина всичко е затворено - единствения ама наистина почивен ден!
Японците имат малко платен отпуск, а неплатеният съществува почти само на теория. Обикновенно годишният платен отпуск е 12 дена, като идеята е да имаш по един ден всеки месец да изпуснеш парата. Почти невъзможно е да си ползваш отпуската накуп, а и в основни линии хората ползват тези дни за извънредни случаи - детски тържества, болни родители, погребение и т.н. Дори болнични не се ползват, затова са и много популярни маските за лице - хората си ходят на работа с дребни настинки и неразположения и се стараят да не пръскат зараза.