Япония

Аз в момента чета Марко Семов — "За Япония — като за Япония"
Не съм се хилил така от от незнам кога  , а все пак книгата е писана преди 30 години
Някой неща са ми малко наивни , други съвпадат едно към едно с моите впечатления.
Автора също е паднал в плен на японките ... явно това е неизбежно  

http://chitanka.info/text/8345-za-japonija-kato-za-japonija

Добавям и поклон към свалената шапка - личи си многото опит и желание за максимални резултати. Ама да сложим един дисклеймър викам аз " деца, не опитвайте това сами", защото определно не е невъзможно, но много трудно изпълнимо. Императорския дворец е добре да се види на втория ден от неколкодневна екскурзия до Киото, след предварителна резервация на место и като самостоятелно мероприятие за деня. 

stenk зависи къде. сакурите тръгват от долу нагоре, а койо (есенните цветове) - от горе надолу. Но ако дойдеш края на септември-октомври все ще намериш. Аз бих препоръчала Хаконе - красива природа, онсен, гледки към Фуджи...хайку да пропише човек 

 Още не съм открила каква магия правят на мъжете тия японки 

hakama нищо не мога да ти препоръчам, дори не ти препоръчвам "Изгубени в превода" да гледаш. Каквото и да четеш или гледаш , за да разбереш тябва да си бил тук. Иначе е тегаво, не върви, разбира се погрешно, човек е устроен така, че възприема всичко на базата на досегашния си опит. Няма как да разбереш Бушидо на базата на досегашния си опит. Не искам да идеализирам или превъзнасям, точно обратното. Най-вероятно е да получиш нереална романтично-идеализирана представа, която няма да отговаря на истината. А и всеки усеща духа и културата на японците различно. Мураками е добър съвременен автор, макар и той да е леко недоразбран - на запад най-популярните му книги не са толкова четени тук и обратното - популярните му заглавия тук не са толкова известни на запад, което идва да покаже, че всеки сам си го разбира.
Има много японски нобелисти - Кавабата Ясунари е приятен за четене, Кензабуро Ое е доста труден за храносмилане, особенно за "първа среща", но е добър за последващо откриване на дълбините на японската душевност. Класици. Опитай и ще видиш кое как ти понася, но не се насилвай - ако не върви, по-добре пробвай с друго и се върни после към по-тежките неща. Аз много харесвам и филмите на Куросава, даже наскоро пак гледах "Юджимбо" и "Рашомон".
Марко Семов е голям смях, но той е по-скоро подходящ за разбиране на българския дух и култура, не на японския.

А , аз не си поставям за цел да вникна дълбоко в японската душевност. 
Не мисля , че това е възможно без да живее човек с тях и в тяхната среда.

Наскоро случайно попаднах на него и прочетох "Снежната страна" на един дъх. Много красиво пише.

Здравейте! Отдавна не бях влизала в темата и се радвам, че се е раздвижила.
Искам да се похваля, че и аз успях да посетя Япония от 18 април до 5 май. Беше много желано пътуване и съм щастлива, че най-после го осъществих. Обикаляхме много, но има още толкова места, които искам да видя, че със сигурност ще повторя при първа възможност. Накратко: изкарахме пет дни в Токио и Кавазаки, после бяхме за един ден до Мацумото, където е един от най-известните им и запазени в оригиналния си вид замъци. След това потеглихме на юг към Нагоя (много приятен град, който предварително се бях подготвила да харесам). Същият следобед заминахме за Осака, от която видях само Намба, но градът изглежда доста забавен и определено мисля другият път да му отделя повече време.
На следващия ден пристигнахме в Хирошима. Музеят на мира не е за всеки. След като видиш пораженията от атомната бомба и чуеш историите на отделни хора, а после излезеш навън и видиш спокойствието и ведрината на възстановения град, оставаш с едно усещане за подменена реалност. На мен ми подейства някак смръзяващо. На другия ден отидохме на остров Мияджима, който е просто очарователен. Определено трябва човек да остане за ден-два и да го обиколи целия. Пълен е с храмове, нахални сърнички и предлага една от най-красивите гледки в Япония. През есента сигурно е най-красив, понеже има момиджи (кленове), вместо сакури. С напредването на деня става гмеж от хора, затова най-добре започнете обиколката рано сутрин.
Същия ден потеглихме към Киото, но пътем спряхме в Курашики - малко градче с туристическа улица оформена като канал с върби и лодкари. Малко като Етъра, но беше много приятно. Видяхме и двойка младоженци.
Киото трудно може да се разгледа за ден-два, колкото беше престоят ни, но успяхме да обиколим по-ключовите места, уви, без императорския дворец.
Тук е моментът да спомена, че и ние се възползвахме от паса на Джей Ар. Купихме си едноседмичен обикновен пас. Не съм пресмятала, но май се изплати почти два пъти. Наистина е много изгодно за туристи, които смятат да пътуват из страната, но ако ще е само за Токио, няма смисъл. Из града може да се ползва само кръговата линия Яманоте, но за повечето забележителности пак ще трябва да се ползват други линии, защото пеша разстоянията са огромни, отнемат много време и може лесно да се объркате. Това го казвам от опит. Токио е много приятен за губене град, ако имаш време и ти се шляе винаги има какво да се види из кварталите, но когато целта е да се разгледат конкретни места, по-добре се качете на метрото. За придвижване използвахме карти Пасмо и Суика.
Вече в Токио ни оставаше още един ден от паса. В първоначалния ни план влизаше Никко, но после разбрахме, че голяма част от храмовете там са затворени за реставрация преди Олимпиадата, затова решихме да гоним сакурите, които бяхме изпуснали по на юг. На 29 април тъкмо бяха нацъфтели в Какунодате, префектура Акита, така че се метнахме на шинкансена за натам. Градчето е малко, но има запазен самурайски квартал, известен с плачещите си сакури. Покрай реката пък има алея с по-обикновените им посестрими, дълга два километра. Имаше огромен паркинг пълен с автобуси и навсякъде беше почерняло от народ, сергии с хапване, представления - истинско оханами. Грабнахме по една чиния и бирички и си намерихме местенце да седнем под дърветата. За разлика от Киото, почти нямаше други чужденци.
След Какунодате, останахме още 5 дни в Токио. В един от тях отидохме до аквариума в Еношима. Беше пълна лудница, дечурлига навсякъде - веселба. След аквариума, се разходихме из полуострова, а накрая на деня стигнах и до Одаиба.
На пети ни беше обратният полет и за добро утро ни друсна 6,2 по Рихтер, да не вземем да се успим случайно:) Мисля, че като за първо пътешествие из Япония имах пълна програма. Разбира се, за много неща не остана време, но живот и здраве, догодина пак! Хвърлила съм око на Окинава, така че Самурайка може да продължи да разказва

ПП Към онези, които смятат да пътуват: в момента се ремонтират доста ключови забележителности, като замъка Химеджи например. Затова, когато си правите планове за пътуване, проверявайте и това.

Yana48 чудесен пътепис. Страшно ли беше 6,2 по Рихтер. Какво се прави в такъв случай.

Специално на втория етаж в квартала, в който бяхме ние, се усети като продължително разтърсване от 4-та по Рихтер (според сайта на метеорологичната им агенция). В центъра, около двореца е било по-силно. Преди това имаше по-малък трус, който ни събуди в 5 сутринта. След 20 минути дойде големият. Какво се прави ли? Ами, легнахме да си доспим, предполагам като повечето японци. Никъде не видях признаци на паника, хора да напускат панически къщите си. После прочетох, че е имало 12 пострадали. Една възрастна жена в уплахата си е счупила кост, останалите са били ранени от падащи предмети. Сигурно на високите етажи са го усетили по-силно. Имаше и съобщение за спрени влакове, но ние се прибирахме през летище Ханеда и пътувахме до там с автобус.

Като говорите за Окинава, има един потребител във Flickr,  който следя от няколко години, казва се Okinawa Soba. Американец на средна възраст е, женен за японка от Окинава, имат и три дъщери. Доста е активен, пуска доста снимки от острова, както и от други места в Япония, като под всяка снимка пише доста дълги обяснения, включително и любопитни tips. Отговаря и в коментарите, по-любопитните биха могли лесно да влязат в диалог. Пише с доста чувство за хумор и ирония, на мен ми е симпатичен. Из албумите му ще видите, че споделя и доста исторически и културти факти (сканираната колекция от ръчно оцветени снимки от 19-20 век например), отново без напудряне и с типичния си пиперлив език. Споделям, ако на някого би му било интересно да го разгледа и да го следи.

yana48 наистина максимална програма!!! От Хирошима до Акита, аз се изморих само докато четох, браво на вас че сте издържали! Нагоя е много приятна за живеене, но не е особенно посещавана от туристите, а Акита е "дълбока провинция", в сърцето на "Снежната страна" на Ясунари. Сега са ти останали двата края на архипелага Хоккайдо и Окинава.
Окинава е много чаровно място. Ние бяхме на Ишигаки - един от пред-предпоследните острови в редицата, почти до Тайван. Плени ме с автентичаната си атмосфера, неразвалена отгранд курорти. Летяхме с Peach air - осакската лоу кост, доволни сме. Наехме кола и за 5 дена обиколихме острова няколко пъти, посетихме красиви плажове, ядохме окинава соба, видяхме как се обработва захарна тръстика, возихме се на лодка със стъклено дъно над кораловия риф, разбира се се гмуркахме се със шнорхели, аз най-много  за ужас на всички около мен - и бременните са хора! Японците много обичат чужденци, които говорят японски и се радвахме на особенно внимание - казваха ни къде са ресторантчетата, посещавани от местните и така изнамерихме една страхотна кръчма- изакая, беше много автентична, пълна с рибари и фермери, там ядохме сашими от вчера уловена синя туна и прочее местни специалитети. Туристи имаше не малко, но по никакъв начин не можеха да задушат островното усещане за безвремие и ритъм с поне 6 такта по-бавен от този в големия град. Всички местни караха точно със 40 все едно колите им не вдигат повече и когато зад тях се появи "припрян" турист летящ със 60 по правият празен път минаваха встрани и махаха с ръка да ги задминава зорлията  Не отидохме до стседния Такетоми, който бил още по-див и безвремен, почти нямало коли. Не сме били и на основния окинавски остров в Наха - остана за следващо посещение.

Скалите са различни - Рихтер мери силата на самото земетресение, а Шиндо (японската скала, която се ползва тук) мери интензитета, с който се е усетило в дадена точка. Винаги земетресенията се обяваяват в Рхтер - както е по международните стандарти, и Шиндо за всеки един от районите, в който е усетено земетресението.
Другото характерно е, че под "пострадали" се има предвид всички потърсили медицинска помощ във връзка със земетресението. Т.е.подхлъзнал се по стълбите и паднал по време на труса се счита за пострадал от земетресението. Има и загинали, които се броят загинали от земетресението, но са примерно починали от инфаркт в следствие на уплаха. Затова и в чуждестранните сайтове земетресенията звучат доста по-страшно, отколкото са тук на място. Едно е да прочетеш за 6,2 по Рихтер с 12 пострадали, съвсем друго е да усетиш Шиндо 4 и да си късметлия да не ти падне на главата някоя кофти курдисана ваза. Но със земетресенията шега не бива  И в никакъв случай не трябва да се излиза панически на улицата!!! Това е най-първото, което учат децата в детската градина. Заставаш под маса, бюро, каса, в банята (някъде където няма какво да ти падне отгоре) и чакаш да мине. После, според обстоятелствата, най-често си доспиваш.

Барба ще го чекна този американец за следващо ходене, но ще е след някоя и друга година. За сега планирам обиколка на Хоккайдо с нает кемпър.

Актуално по темата за бързите влакове: http://rt.com/news/158116-china-super-maglev-train/  Китайци ще летят по релсите 

Teзи дни преглеждах едни прекачвания  с Peach Air , но за съжаление май няма да ги бъде още дълго време 

Сега преглеждам бишата Air Asia за Япония - Vanilla Air

Никога не съм гледала на Япония като на страна, която искам задължително да посятя. След като прочетох всеки пост на 98-те страници на един дъх, обаче, се влюбих в нея. Благодаря на Самурайка за темата и на всички, които са се включили с разказите си за тази необикновена държава. И за да не е един скучен запис - чувала съм, че в Китай е неуважитешно да гледаш право в очите на събеседника си. Така ши е и в Япония, трябва ли погледът да е сведен или гледащ "през рамото " на човекът, с когото разговаряш?

Бих искала и аз да се включа с един въпрос - чувала съм, че в Япония все още кастите имат голямо значение, и това оказва влияние върху браковете например. Вярно ли е? Досега тази тема не е обсъждана, поне аз не съм видяла...

И мен нещо ме гложди и имам въпрос 

Уж Япония не е емигрантска държава , но на места срещнах доста негри и араби.
Споменах и за дюнерджийницата в Хараджуко от която кънтеше здрава българска чалга.


Как започват работа такива хора в Япония ? Явно все пак има някакъв начин.

Еееее, ама темата се е отнесла направо в епохата на Токугавския шогунат 

1. Да, по онова време е било неуважително да гледаш висшестоящ в очите, дри в лицето изобщо, а императора изобщо не е можело да го поглеждаш - в негово присъствие, какъвто и да е ранга ти е трябвало да си глешаш само върховете на обувките. В днешно време си свободен да гледаш където искаш, ако говориш с някого и гледаш в празното пространство над рамото му ще те помислят за доста странен. Друг е въпросът, че много японци избягват да срещат поглед с чужденци по улиците, страхувайки се че ще ги заговорят и попитат нещо на английски, а те няма да могат да отговорят. За сметка на това пък има не малко, които сами ще ви заговорят - да си поупражнят езика и да се намерят на приказка.

2. По време на шогуната обществото е било разделено на класи (не знам дали "касти" е точната дума). Благородниците са били най-висшия клас - императора, шогуна и "даймьо" - местните владетели са я съставлявали. Самураите са били следващите в йерархията. След тях идват селяните - за разлика от повечето страни, където това обикновенно е най-низшата класа, в Япония те винаги са имали по-специален статут. Най-ниско са стояли занаятчиите и търговците - особенно презирани задади същността на техния труд - а именно печалба от спекула (купуване и препродаване). Извън обществото остават просяците и , с навлизането на будизма, всички професии свързани със смъртта - касапи, гробари, наемни убийци и т.н. Това са т.н. бураку.
Когато парите заменят ориза като разменна стока, търговците започват да забогатяват и да придобиват влияние. Обеднелите самураи са се трансформирали в търговци, което се е считало за голямо падение. Типичен пример е Ивасаки Ятаро, внук  на самурай, който става обикновен селянин, дори лежи в затвора поради спор с благородник. По време на Мейджи реставрацията купува търговските права на един от благородническите кланове и търговската фирма Тсукумо. Предполагам не ви говори нищо с това име - преименува я на Митсубиши  Това става един от четирите големи "дзайбатсу" - картели, които държат 30% от икономиката.
Относно "бураку" или най-низшата част от обществото, техните граждански права са възстановени по време на Мейджи и статурта им е изавнен с този на всички останали граждани. Стигмата остава още дълго време, но сега вече не са останали нито "буркумин" гета, нито предразсъдъци относно тях. Общо взето младите японци дори не знаят, че е имало такава дискриминирана социална група, освен в Кансай (региона на Осака, Кобе, Киото), където все още има остатъци на "особенно отношение". Или поне така се твърди, макар факта, че губернатора на Осака е от бураку потекло да говори по-скоро за обратното. В днешно време, по-специално за региона на Кансай, хората биха се притеснявали от бураку поради факта, че те съставляват 70% от най-големия Якудза клан.
Не знам да съществуват касти в съвременна Япония, камо ли пък да определят това кой за кого се жени. Така или иначе на власт е кастата на "салариман" - костюмираните офис работници. 

3. Вече не бесят корабокрушенците на първото дърво, макар да депортират нелегални имигранти без да им мигне окото. Много неправителствени организации критикуват Япония , че не приема бежанци и не дава убежище, дори и на Рохингя - които са считани за най-дискриминираните хора на планетата. От друга страна - напълно разбираемо, имайки предвид, че това е най-богатата азиатска страна, която относително лесно може да бъде достигната по вода, Азия е континента с най-голямо население и винаги някъде някой страда от война, режим, глад или и трите заедно. Ако се открехне врата дори и малко Лампедуза ще изглежда като необезпокояван остров в сравнение с архипелага.
Това не значи, че няма огромен брой чуждестранни студенти, служители във фирми, готвачи и т.н., кото са чужденци. И които живеят и работят тук легално. Почти всеки квартал с нощен живот кипи от мултинационално разнообразие. Нигерийците са охрана в баровете, какичките са...необходимо ли е да изброявам - откъдето навсякъде (имат статут на "entertainer", от развлекателния бизнес  ), латинците са бармани, французи, италианци и индийци държат ресторанти със съответната кухня, не липсват пъбовете на ирландците, арабските дюнери, по кьошетата се продава дундурма сладолед от турци придружена с класическото представление и подвикване. На Намба в Осака турчина, който продаваше сладолед, веднага ни насочи към бара, където работят българите без да го питаме. Друг е въпроса, че визите им важат кратко, искат да се преподновяват редовно, шанс за постоянен статус с такава професия клони към нула и само да подадеш пръстче извън добрите маниери се озоваваш на първия международен полет с еднопосочен билет и черен печат в паспорта. Отчечатъците са ти ги взели още на влизане, за всеки случай.