Япония

На мен пък ми прави впечатление на снимките леглото - футон! Не зная дали е така в тези апартаменти, но в риокан-а, в който беше отседнала половинката ми в Киото, имаше футон на земята, който вечер го разгъваха, а през деня го прибираха, т.е. не беше на пода, освобождава се място...   
на снимка

Мисля се, че в Шинджуку бих живяла и в по-малка стая, не бих имала нищо против 

Samuraika, много се радвам, че сте се настанили вече.
Искам да попитам: може ли да препоръчаш някаква книга на български или английски за японската култура?
Разказите ти са много увлекателни и ги чета с удоволствие.   

Ех, че се радвам, че се завърна титулярката в темата! Веднага я бомбардирам с въпросите си: моята приятелка Мио /за която разказвах на по-предни страници/си купи къща в Германия и разбира се сме поканени на освещаване. Недоумявам обаче какво би оценила като подарък за новия си дом една японка и моля за съвет. Другият ми въпрос е свързан с подаръците за Коледа и Нова година - какво, ако изобщо си подаряват нещо японците?

ето още един репортаж от Япония

наскоро чух за  статуите Джизо; може да ви се сторят интересни:
В Kanmangafuchi Abyss, гр.Нико, Япония се намират известните статуи Джизо – няколко стотин метрова редица от близо 70 малки статуи подредени от едната страна на пътя край река Дайа. Джизо – сан е Бодхисатвата, който се грижи за тези, които очакват прераждането, неродени бебета и пътници. Предполага се,че статуите Джизо са там, за да пазят душите на пътници и изгубени деца.

Ееее, ама вие пък сега...То и в Париж има студия по 10 м2, кухничките не са и два шкафа даже, ами само един и ако прозореца не гледа в отсещна стена пИчелиш.Но това е във всеки голям град по света.Просто в чужбина хората започват да живеят самостоятелно много отрано, често още в гимназията.И малки апартаментчета за по един човек са много популярни.Това не занчи, че семейство се гъчка в такова.То и Бг гарсониерите, както показва и името им, са за само момче, ама не пречи да са често обитавани от 4 членно семейство.

Мента точно така - спи се на футони, японците ги предпочитат, особенно младите.Много са практични и са идеални за семейства с малки деца - ние си сменихме спалнята с футон като се роди детето.В японските стаи задължително има и "ошиире" - голям дълбок гардероб с плъзгащи врати, който служи за прибиране на футона сутрин, както и за побиране на всевъзможен домашен безпорядък.Съответно стаята остава приятно празна.Плъзгащите врати между стаите също са много популярни и много практични - при нужда имаш две по-малки стаи, а иначе - една голяма.

бат една от най-хубавите книги, които съм чела напоследък е "Dogs and Demons" от Алекс Киир.Но тя е доста мрачна, разглежда как съвременната Япония постепенно убива традиционната.Подходяща за хора, които са били в Япония.

Натали японците обикновенно подаряват малки, но маркови и скъпи неща.Биха подарили дизайнерска носна кърпичка наместо цяла покривка средна ръка примерно.Не се обиждат, ако подаръчето е дребно.Често се подаряват и пари в плик - това е традиционния подарък за Нова година, който се дава на децата.Коледа не се празнува така както на запад - те не са християни и този празник нищо не им говори.Но понеже е забавно украсяват за Коледа, и сега вече са наизвадили елхите и шейните, даже много къщи слагат светещи лампички и дядо Коледи.Но не си подаряват подаръци, ядат печено пиле (или пържено, Кентъки е много популярно по това време) и торта, но си е обичаен работен ден.Нова Година е традиционен важен семеен празник, празнува се с традиционно меню, събира се семейството, има празнична програма по телевизията.Прави се мочи, има и традиционни украси от борови клонки и оризова слама.На 1.1.сутринта се ходи на храм.

Azalee много хубав репортаж и много хубави снимки!

И аз се записвам тук. Нямам много за споделяне освен че една от мечтите ми е дълга обиколка на Източна Азия.

Вечи а ако кажеш на дъщеря си, че в японските училища няма чистачки и децата сами чистят класните стаи и коридора пред тях как ли ще реагира?В началото на учебната година всяко дтете носи по два парцала за под и има дежурни по чистене всеки ден - метат и мият след себе си.Няма лелки, няма кой да им събира боклуците, няма срамен труд, никой не е длъжен да слугува на никого - на това ги учат от първолаци.Съответно и няма издраскани чинове, захвърлени опаковки от вафли, потрошен инвентар.Същото е положението и със сервирането - храната се приготвя в кухнята и след това се носи до всяка класна стая в големи тави и тенджери.Има дежурни по сервиране (имат си бели престилки и бели шапчици също като столовия персонал) които се сменят на всяка седмица, децата се нареждат в редичка с таблички и дежурните им съученици им сипват супичка, ядене, десерт.Моеш да поискаш допълнително само ако си си изял всчко останало. Храната е топло приготвена и разнообразна, много здравословна, композирана от диетолог, насърчават децата да ядат всичко и да не подбират обичам-не обичам.Водят ги често в кухнята за да видят как се приготвя храната и да уважават и ценят труда на хората, които я приготвят.Веднъж месечно имат и урок по готварство.
Топъл дъжд средната заплата мисля е около 3000 евро.Започва се с по-малко и се расте постепенно.Тъй като в класическото семейство жената не работи тази заплата трябва да стигне за четирима.И стига.Японците са много икономичен и практичен народ.Предполага се, че до преди свадбата и двамата са работили и са поспестили нещичко, което да стигне за начална вноска за жилище, кола и прочее по-големи разходи.Когато децата поотраснат и нараснат и нуждите таткото вече взима около 4000, а и майката подработва някъде на половин ден.Като гледам какви нови-новенички коли карат и в какви хубави къщи живеят хич не мизерстват даже.Храната в Япония е скъпа, първо защото е вносна (70%) и второ защото японците държат на перфектното качество.Предпочитат да си купят картофите и морковите в ароматизиран и модерен супермаркет: лъснати, калибровани, опаковани в целофанче по две по две и да платят за тях 1 евро (да, точно така, едно евро за две морковчета или две картофчета), отколкото да купят кашон от някой пазар, от сергия, възкални и разноразмерни, направо от нивата  Това е най-голямата ми мъка - липсата на пазари тук.В по-малките градчета има такива, но в по-големите градове - абсурд!Първата ми работа като дойдох тук беше да отида в кметството и да питам за пазар."Супермаркет ли?" - нееее викам, пазар!!!Ми няма.Само два пъти в месеца се правело подобно нещо в едно съседно село, ама сега зимата по-рядко...и не знаят точните дни на туй велико събитие  Но други неща са по-евтини отколкото в Европа - както казах да се яде навън (за 5-7 евро си хапваш обилно и вкусно готвена храна, не сандвичи или онигири), стоки за бита, коли втора употреба (изобщо всичко втора употреба е много евтино, японците не обичат стари неща), услугите са на европейски цени но с многократно по-добро качество,пътуванията не са много евтини, но са много удобни, има голямо разнообразие от достъпни рйокани, частни хотелчета, къмпинги (направо без пари на фона на френските и италианските ) и прочее приятни места за почивка, както и страхотни обществени паркове и музеи с много атракции за децата напълно безплатни или със символични такси.Така че като цяло не мисля че живота е по-скъп, даже познавам хора, които със скромни доходи в Япония живеят много по-добре ,отколкото биха живяли на Запад.

Относно новите коли на японците си има и още една причина. Всеки две години се минава строг технически преглед и след определени години на колата не си струва ремонта, а е по-изгодно да се инвестира в нова кола. Предполагам това е начин да се стимулира автомобилната индустрия, освен манията им за безопасност  по пътищата, а и не само там. На пък закъсали коли съм виждала 2 пъти за 4 години и двата автомобила бяха мерцедеси  Само да не им бяха толкова безбожно скъпи магистралите, истински обир е 

Благодаря за хубавата тема! (ясно, че друго й е било предназначението, но се е развила чудесно.)
Задкулисно ме препрати приятелка към нея.
Бих могла, когато имам време да се включвам с японско изкуство и език.

кайги,Ив благодаря ви за включванията  Тя че темата се отклони в незнайна посока е видно, ама й липсват и други гледни точки, опит и мнения.Всяко нещо може да бъде видяно и оценено по хиляди различни начини.Така че , моля, включвайте се с мнения и разкази.
Ив веднага въпросче за теб - относно превода на "уаби-саби".Забелязах в репортажа, който Azalee постна, че е обяснено малко странно - предполагам минало през английски и украсено с обясненията на гида, но "строгост и меланхолия"  ...Като светоусещане- добре, но като превод - не съм съгласна!

Благодаря за топлото посрещане, samuraika!

Т.к. пропуснах репортажа, едва сега го прочетох, се налага още една редакция (веднъж редактирах заради граматическите препятствия, които усложниха текста ми).
Бях останала с впечатлние от изречението ти, че 'строгост и меланхолия' е цялостният смисъл на концепцията уаби-саби, а те са превели по отделно и сега вече ще се съглася с теб, за неточността в превода.
(Иначе почти те уговарях в приемливост , само ако меланхолия следва да се свързва с размисъл (едно от значенията на sabi), да се наслаждаваш на покой, с тъга; sabi като принцип на дзен, при Башо вече – уединение и т.н. Ето защо трябва всичко да си се чете.
Ти си представила доста буквален превод преди две страници, добър е.
 Концепцията (уаби-саби) е мисловна проекция, естетическо отношение, затова и тълкуването е интуитивно улавяне. Питала съм японци, съгласяват се с всички преводи – ‚да оставиш нещата недовършени‘ (пак с подтекст за преходност), ‚красота в несъвършенството‘ и т.н.


Един текст в допълнение на темата, за който ми хрумва покрай цитата на Tadao Ando, популярен архитект, много хубави снимки е заснела - с  него и съпруга си режисьора Вим Вендерс - Доната Вендерс*, на която съм почитател, с моите малки отклонения - http://www.nobleharbor.com/tea/chado/WhatIsWabi-Sabi.htm


* http://www.donatawenders.com/PEOPLE-AND-PLACES/galleries/tadao-ando/index.html

Темата ме радва.
Тук имам и една приятелка, която е писала, Tsugumi (не тя ми препоръча това място) и се надявам да участва.

Самурайка, интересно ми е етническото разнообразие и как се възприемат различните от масата, хора?

А, как стои въпросът със социалните помощи?

А, колко са вярващи?

Страшно завиждам за музеите и хубавите площадки, това тук е направо лукс  , за което много съжалявам.

И съгласна съм да ме "обират", за да пътувам по свястна магистрала, вместо да си разбивам колата по безобразните двупосочни пътища, след което ме "обират" в някой сервиз.

п.п. сега се сетих - интересна ми е банковата им система - лихвени проценти, кредити, депозити.

Ееееех, казах ви аз, че уаби-саби си е отделна книга!Много благодаря на Ив за интересните коментари, разяснения и линкове.Тадао Андо - невероятен творец!Бащата на "видимия бетон" - концепция, която мъжа ми не може да смели  Почти самообразовал се и станал известен само благодарение на таланта си - той е едно от доказателствата, че в Япония можеш да просперираш ако си кадърен.Преди две години ,точно преди да си тръгнем от Япония, стартира проекта му за метростанцията на Шибуя - сега е готова и е единствената причина, поради която ми се ходи в Токио.
Ив съгласна съм с всичко написано от теб.Както виждаш и аз приемам тълкуванието:
...но не и превода.Според мен всеки трябва да намери своето разбиране, като тръгне от един по-близък (условно) превод, защото да се рамкира "Уаби-саби" като "строгост и меланхолия" в директен превод означава да се изгуби свободата на възприятието.

елена_д Япония не е от най-социалните държави, но има много добра система за подпомагане на нуждаещите се в различни форми - държавни, общински, частни, доброволни и т.н.Най-хубавото е, че всичко е събрано на едно място - в кметството - където отиваш с конкретния си проблем (самотна майка, безработен, ниска пенсия...) и от там ти казват какво къде и как трябва да се направи.Мизерстващи хора няма - има скромно живеещи.Има бездомници, но в огромната си част това е техен избор.Могат да се видят и костюмирани млади мъже да спят на гарата - ако останеш без работа оставаш и без фирмено общежитие, а за да наемеш жилище се иска да гарантираш доход.Но и това е временно - докато се организират и си стъпят на краката (не малка част са готови да спят на гарата със седмици, но не и да се върнат по родните си места и да разтревожат родителте си, а и работа се търси в големия град, не на село).Никой не плаща 70% от заплатата ти в продължение на една година както е във Франция - падаш, ставаш, изтупваш праха и продължаваш напред!
Япония е най-моноетническата развита държава според мен.Строгите емиграционни закони се попропукват в последно време (започнаха да внасят медицински сестри от филипините), но дори и за черноработници предпочитат да наемат хора с от японски етнос - в заводите масово работят бразилци от японски произход - потомци на изселилите се в Бразилия стотици хиляди японци в началото на миналия век.Те са много интересна прослойка - на вид са японци, но като темперамент и поведение са бразилци - направо невероятна комбинация - лед и огън!
Хич не са вярващи!Даже често се шегуват, че когато се родят японците са будисти (има церемония в храм, подобна на нашето кръщене), когато се женят са християни (често се пунтира католическа свадбена церемония с фалшив свещенник-чужденец, който "венчава" на развален японски), а като умрат са шинтоисти - погребението протича в шнто-стил.

Банковата система е стабилна, ниски лихви по депозити (почти нулеви), ниски лихви по кредити.Японците са една от най-спестовните нации - нямат нужда от стимули.

Ох, момичета, какви сте сладкодумни, само. 
Тадао Андо и на мен ми е трудно да го смеля. Докато бях в Токио направиха Омотесандо хилс и често казано не ми допадна  А новата метро линия казаха, че изглеждала страхотно, в което не се и съмнявам. 

Банките в Япония работят до 2 часа, но без почивки. Беше ми малко странно да свикна с това работно време. Интересно е, че имат дебитни и кредитни карти с Хелоу Кити и други подобни картинки

Относно чужденците наистина е доста трудна интеграцията. В Япония има, например второ поколение корейци, които са били "внесени" в началото на миналия век като евтина работна ръка. Те все още се котират като корейци, нищо че са родени и израстнали в Япония, част от тях дори не са японски граждани. Японското поданства трудно се придобива. Чужденците, дори и да живеят в страната от години нямат това право. Те имат статус за постоянно пребиваващи в страната, правото да работят и т.н. Самурайка, ако не е много личен въпроса вие с какъв статус сте?

Хихихих, това е много забавно.

Благодаря ви, Ив и Самурайка, за разясненията относно уаби-саби. Аз до момента знаех само за този, горния превод, но усещах, че ми липсва щипката меланхолия, за която споменахте сега. Друго, което според мен (като наблюдател) характеризира уаби-саби е простотата, малкото нещо, самото нещо. Като че ли уаби-саби не може да е нещо комплексно, което съдържа в себе си натрупване на концепции, да не говорим за визуално натрупване. От текста, който пусна Ив, мисля, че това са думите, които описват онова, което се опитвам да кажа: "It's a fragmentary glimpse: the branch representing the entire tree, shoji screens filtering the sun, the moon 90 percent obscured behind a ribbon of cloud."
Тук е мястото и да кажа на Самурайка, че много ми допадна това, което ми написа, когато за първи път ми отговори за японското разбиране за естетика: "човек трябва да посети Версай и императорския дворец в Киото за да разбере какво е суета и какво естетика."

За Тадао Андо съм гледала филм. Или може би по-точно предаване, понеже беше в рамките на 1 час и беше излъчено по един специализиран канал за архитектура. Останах много впечатлена от архитектурата му, но я приемам с известни условия. В конкретното предаване показваха една къща, много голяма, от няколко свързани части, вътрешен двор, огромни прозорци-витрини или огромни стени без нито един прозорец... Обясниха, че е частен дом на богат японски бизнесмен, мисля. Цялата къща беше ужасно сурова и студена. Затова възприех тази къща, макар и дом, не като къща за живеене, а като къща за съзерцание. За съзерцание, понеже според това къде се намира човек в тази къща, според перспективата, къщата "играе" различен минималистичен декор на изпразващи се или застъпващи се обеми. Човек сяда и гледа архитекту& … 80;ни. Но не знам дали ще се съгласите с мен за прекалената студенина или и аз като Самурайкиния мъж просто не успявам да схвана. А и вие говорите за неговите обществени сгради, а не за къщи, което е по-различно...

Съвсем наскоро посетих едно малко летище в Италия (Форли), което е оставено на гол бетон, само разни стоманени греди и въжета са боядисани в контрастни цветове (червено и зелено) и останах очарована.
Друг мой любим бетон е асансьорът, който води до замъка Кастелгранде (Белинцона, Швейцария). Замъкът се … 72;да и има асансьор, който е вкопан в скалата и тръгва от подножието, за да изведе хората на поляната отгоре! Входът за а … 86;лу. Вътре. Стълбите. Изходът горе.

Извинявам се за спама. Надявам се, че бетонните снимки са интересни все пак, като притурка към отворената тема покрай Тадао Андо.