Япония

Влюбих се в тази фотография!
Barbabeau, благодаря за сайта! Аз погледнах и към другите изложби, представени в него, също ми бяха интересни 

Самурайка сигурно е обяснила, ама аз съм спала Това нещо на гърба(става въпрос за снимката и облеклото на жените), за какво аждеба служи

Izma и аз се запитах същото, но чаках някой друг, да попита . Така че се присъединявам към въпроса ти.

Mentha, o да! Тази фотография държа вниманието ми дълго време на изложбата.
Описанието към нея в каталога гласи, че автор е Kusakabe Kimbei, ок. 1890 г, заглавието е "Танцьорки".
Изобразява четири седящи гейши, снимани в гръб. Тази "поза" (заснемане откъм гърба) е доста рядка в японската фотография, но в случая цели да покаже прическите на момичетата и техните obi (коланите на кимоното, символ на елегантността), Коланът на женското кимоно е дълъг около 3 метра, колкото са и мъжките, но пък е 3 пъти по-широк (около 30 см). Коланът се слага над дрехата, която е вече здраво привързана от друг, по-тънък колан, и се се закопчава с метална 'тока', наречена obidome. Obi и obidome са ценни предмети, които се предават от майка на дъщеря.
(превод от каталога)



Kusakabe Kimbei

А синът ми (на 3 г. и 8м.) остана силно впечатлен от тази снимка с Kago (този вид люлка, която се е използвала за транспорт), понеже може би за първи път му разказах в подробности, че едно време хората не са имали автомобили



Сайт Old Photos of Japan.
Друг сайт (скролва се странично, не надолу), посветен на пейзажни снимки от Феличе Беато, с обяснения.
Не можах да не забележа колко много езерото Hakoni прилича на езерото, където живея (не в япония )!! Не успях да намеря снимка точно от същата перспектива, но мисля, че и от тази снимка става видно.

mamamia здравната система е наистина достъпна - за всички, винаги. Здравната застраховка покрива 70% от медицинските разходи (вкл. лекарства, зъболечение и т.н.) и всички са осигурени или от работодател или от държавата. За деца до 3 години се покриват 80% от разходите, като допълнително общината поема разходи и дефакто е почти безплатно (в богати префектури като Аичи, където Тойота си плаща данъците, е напълно безплатно). Можеш да отидеш когато поискаш на какъвто специалист поискаш където поискаш - директно, без ДжиПи, направление и т.н. Е, ако си наумиш че имаш тумор в мозъка и искаш да отидеш в университетската болница в Токио ще те насочат първо към общ специалист, който ще те прегледа, но няма да те върнат (от университетската болница имам предвид).Има частни и държавни болници и клиники - общински, префектурални, частни като Токуда (Токушукай се казва тук) и Сумитомо, малки частни клиники (педиатри, кожни, гинеколози,УНГ,общи болести)...Цените са почти еднакви, някои частни са по-скъпи, в други (общинските например) има субсидии за жителите на града. Много хора имат допълнителна застраховка за останалите 30%, особенно след 40-50 годишна възраст. Фирмите имат задължителни годишни прегледи за служителите и семействата си - безплатн (фирмата ги плаща) - ЕКГ, белодробен, очен, гинеколог и мамограф, а след 50 години влключва и ...ох как се казваше (колоскопия???) камера в червата и разни други по-детайлни прегледи.
Не се чака за нищо, нито за специалист, нито за изследвания.
Раждането също е много добре уредено, ще разказвам допълнително.То не се покрива от застраховката, защото технически бременността не е болест, но си има друг механизъм.

Сакура имам две приятелки женени за японци.И двамата господа са много готини, много грижовни бащи, много помагат в къщи и въобще са прекрасни семейства. Познавам, не директно, и случаи в които брака се развива по японския модел и българските съпруги недоволстват от честите отсъствия на мъжете си и неангажираността им с домакинството - ама то като навсякъде- до човек, а не до националност...

Венета и Изима оби не служи за нищо, освен за красота. Има си друго коланче, което вече пристяга кимоното, оби само завършва тоалета, то е ключовия акцент.Освен това е така стегнато намотано и широко, че те стяга и стойката става елегантна от самосебе си. Всички тези движения ,които правят японките по старите филми - то просто няма как да се движиш другояче - нито можеш да се изгърбиш, нито да се свиеш в кръста, нито да правиш големи крачки - някак съвсем естествено ти идва една сдържана елеганстност. Кимоното се облича много трудно, малко са хората, които могат да го направят без чужда помощ. "Кицке" се казва науката за обличане на кимоно и се изучава като чаена церемония и икебана.Мдаааа...

Барбабо страхотни неща ни показваш, благодаря! Можеш да обясниш на сина ти, че Япония има страшно хълмист и планински ландшафт (имала е де, сега е доста позаравнена, особенно в големите градове, хм хълмче някакво си, ще го заравним, колко му е...) и придвижването пеша е било най-достъпно, особенно в някои райони, дори кон не е можел да мине. А из тесните градски улички също могат да се придвижват само паланкини и "каго", както и рикши - в Киото ги има и до днес за радост на туристите (рикшите).

samuraika , благодаря ти   
Ще чакам с нетърпение да разкажеш за следенето на бременността и раждането. Ти раждала ли си в Япония? Ако не е много лично да го споделиш.

Barbabeau уаау /както казват канадците/, много красиви фотографии

Чета, че имало специалисти по обличане на кимоно и ако искаш да носиш официално кимоно можеш да си наемеш да те облекат по всички правила. Нещо като фризорка и маникюрист, ама били ценени като артисти.

Точно щях да пиша, че снимките от експозицията на Barbabeau, са от Old Photos of Japan, разпознах повечето фотографии, но не съм виждала на живо (винаги се връщам към Kimbei Kusakabe -  http://oldphotosjapan.com/en/photos/277/woman-writing-with-brush  ). Този сайт открих в началото на създаването му, както и още един много приятен, повече с  антични предмети.
Това е така, за позата в гръб в японската фотография, но аз харесвам и друга, която популяризира това, което японците разбират под чувственост, mikaeri bijin или красотата на една жена в движение, когато тя се обръща и разкрива част от врата си, идва от ukiyo-e  (направление в яп. гравюра).
Понеже Barbabeau е споменала за прически, бях на изложба, отдавна,  Хашигучи - 'Японските професии' (снимките бяха в периода 1990 – 1995 г., черно-бели) и си спомням, че  най-скъпо платена беше професията на перукера.
Предлагам и още един, 'тематичен' поглед, категорично запечатал духа на времето - Стара Япония през живописното творчество на Hiroshige, който е пропътувал разстоянието от историческата столица тогава Едо (сега Токио) до Киото, известен като пътя Токайдо и документирал наблюдаваното в The Fifty-three Stations of the Tokaido. http://www.hiroshige.org.uk/hiroshige/tokaido/tokaido.htm

Само доразширявам поста на Barbabeau .
(Сега разбрах, че не живееш в БГ и изложбата, за която писах  няма да ти ‚влезе в употреба‘.)
Един от смислите на ваби е простота, присъства и като опростена чаена церемония, покрай твой пост 'се връщам', вероятно не е станало ясно, тълкуванията според дзен, хайку, са по различни от ваби-саби като израз. Преди всичко зависи от  това как се изписват.

Допълвам от коментара на Самурайка, че някога, разхлабването на оби се е считало за съблазняване; много важна роля е жестовата партитура на ръкавите в кимоното, намира отражение в средновековните яп. текстове и в хайку.
Ами за моите матча моменти не остана в този пост. Имах официална покана за неофициална чаена церемония, със съпругата на яп. посланик у нас, разглеждахме кимона, много се впечатлих от сватбено (shiromuku) изработено от Ханае Мори, като знаем, че тя е дизайнер на филми на Куросава и Мизогучи.
Бих ви обърнала внимание и на калиграфията.

Самурайка,   за всичко!

Мили Дами и Господа пожелавам мирна и щастлива Коледна вечер, много здраве и сбъдване на мечтите ви!

Stille Nacht, Heilige Nacht

Тия дни се размислих за някои неща, затова искам да питам Самурайка като лично "препатила" по темата - какво е отношението в Япония към бременността, раждането и  кърменето.

Честито Рождество на всички! 

А аз бих искал да попитам, дали се гледа с добро око, ако японка се омъжи за чужденец.
Жена ми има приятелка японка и тя беше разказала, че когато е била бременна от един наш приятел, родителите
и направо са изпаднали в ужас, не стига че е чужденец, а и нямат брак. мисля, че думата която използва беше Gaijin.

Уаби-саби и Куросауа, е правилно на български да се произнесе.
(Но и транскрибирането на сричката 'ва' не е съвсем неточно, предпочитанията към 'ва' възникват от  проблема с ударението върху 'у', т.е. отделено от 'а', което е вече неправилно.)
Но не пиша на български транскрипция.

Да, това е една от думите, Механджиев,.

Весела Коледа на всички! Да сте здрави и щастливи!
samuraika, там има ли хора дето празнуват Коледа? Вие как отбелязвате празника?
Не помня дали си писала вече за религията  Дали и колко са вярващите там? Като бях в Китай екскурзоводите споделиха, че младите използвали религията за показност, нещо което било модерно в момента. Така ли е и в Япония?

Виждам, че много хора четат темата - относно браковете на японка с чужденец - Самурайка вече беше обяснила, за религията също беше писано.
Хубаво е да прочетете темата отначало, за да си съставите по-ясна представа - Самурайка обяснява доста подробно всички, което я питаме.

Весела Коледа, успех и щастие за всички! 

Весела Коледа на всички!
Механджиев бях писала за браковете с чужденци - особенно по-старото поколение са против.Най-вече заради големите културни различия и по-трудната комуникация, а и поради страх, че детето им ще замине да живее в чужбина.Възрастните японци пътуват само в организирани групи, немислимо им е да се справят сами с далечно пътуване, самолети, пекачване...Не е поради някаква расова омраза или презрение към чужденците."Гайджин" значи просто чужденец, носи леко презрителна конотация (съкратено е от гайкокуджин, което се смята за по-възпитано), но е така навлязло в ежедневния език, че не се приема за обидно.
мамамиа бях обяснявала за религията и за Коледа.Така е както в Китай - японците сами си казват, че са атеисти, но някои традиции и церемонии се спазват.Най-видно е при свадбите - хем се облича церемониално кимоно и се ходи в храм, хем на официалния банкет се носи бяла рокля, а често се имиотира и "венчавка" със "свещвник"(някой студент-чуждененц подработващ за през уикендите).Коледа се отбелязва с пиле и торта- по-младите, старите не са и чували.Също младите влюбени излизат на среща на Коледа, малко като на свети Валентин. Ние си посрещаме Бъдни вечер с постни ястия, Коледа - с празнична трапеза. Често имаме и гости.На всички всичко винаги им харесва много.На мн също ми харесва как посрещат НГ - това е тукашния еквивалент на Коледата, най-големият празник в годината.Посреща се семейно, с традиционно меню "осечи" :


Вечи Ще разкажа като "препатила" и като пак кандидат препатваща (че и аз като Янтра съм малко бременна...пак) че ми е на дневен ред, дето се вика.
Както казах, бременноста като технически "не болест" не се покрива от здравната застраховка. Когато бременността се утанови и потвърди (отиваш при който и да е гинеколог, следва ехограф и т.н.) се отива в кметството и от там получаваш "боши течо" - или книжка за майката и бебето. Към нея вървят и няколко талона за безплатни прегледи от общината (обикновенно 3, които покриват трите основни скъпи прегледа с кръвни изследвания и тестове).След това си избираш къде ще раждаш и следиш бременността (аз съм на този етап сега, защото макар все в Япония да ги раждам са все в различни градове и префектури  ).Избора е богат -много голяма болница с NICU и прочее, голяма болница (само с педиатрично отделение), малка болница - един лекар титуляр и двама по-младички с десетина акушерки и още толкова сестри, този частни клиники са най-предпочитани май ;"родилна къща" - само акушерки и сестри работят в тях или раждане у дома - идват акушерка и сестра, носят си монитор за тоновете и всичко необходимо (това е само за втори-трети раждания и безрискови бременности, не е масова практика).Най-предпочитани са малките частни клиники и родилни къщи - те са равномерно разпределени из всички квартали и градчета, често практиката се предава от баща на син и много жени раждат в кварталната клиника, където са ги родили тях.Всеки лекар си има свой стил на работа - едни са по-pro natural, други често пускат система, на едни места се ражда на магарето,  на други - на пода.Вече зависи от твоите предпочитания към какво място ще се насочиш.Ограничения няма, ако искаш и в Окинава можеш да отидеш да родиш в морето  и за такава опция чух.Май Мента беше споменала - тук много се грижат за родилката и за бебето в първите дни, затова най-често жените (особенно първескините) се връщат в родните си къщи малко преди раждането и остават при мама за месец-два след това.
За всяко раждане получаваш от държавата фиксирана сума, за моя радост са я индексирали наскоро и в момента възлиза на около 4000 евро.Тя ти покрива разходите по болничния престой и раждането (нали застраховката не покрива, освен ако не се наложи секцио, но тогава 30% които сам си плащаш са пак толкова), може и да ти остане нещо, ако си бил в общинска болница или акушерски дом, които са по-евтини.За близнаци сумата е двойна - като за две раждания.
Грижите са прекрасни навсякъде.Организирано е добре, така че сам да се грижиш за бебето, хем да имаш винаги помощ при нужда.Бебето е при теб от самото раждане, има специална обща стая в която има места за хранене, преобличане, теглене, къпане на бебетата, там стоят винаги дежурни сестри и акушерки и помагат с всичко.Ако искаш да поспиш или да свършиш нещо можеш да оставиш бебо при дежурните. Питат те "как ще храниш бебето" и ако избереш да кърмиш те подкрепят на 100% с много адекватни съвети.Помагат ти да правиш контролни тегления за да видиш, че кърмата ти се увеличава всеки ден, нсгласят бебето правилно, никакви глупости от сорта на "десет минути на една гърда" - сменяш гърдите по 4-5-6 пъти докато бебето се насуче и заспи (една бразилка се възмущаваше, че я карали да кърми по 3 пъти от всяка гърда, а в Бразилия след първото предлагане давали добавка АМ).Спомням си една мама, чието бебче беше с Даун и имаше нужда от операция - беше в друга специализирана болница, но тя на всеки 3 часа изцеждаше коластра в една специална спринцовка с баркод с номера на бебето и тези ценни 5-10 грама ги носеха на бебчето й по няколко пъти на ден.Вода не се дава.И клизма и бръснене не се прави. Има часове за свиждане всеки ден и стаи за посетители, но общо взето достъпът е неограничен и обикновенно има доста посетители при майките.Изписват на 5ти ден при нормално раждане - за секцио е повече.
При желание след радането в дома може да те посети акушерка, която да ти даде съвети.На първия месец след раждането има основен преглед за бебето и майката задължително там, където си родил - с това приключва цикъла на проследяване на бременността и раждането.

Пропуснах да кажа, че в "книжка за майката и бебето" се отбелязват всички прегледи по време на бременността, начина и детайлите по раждането, данните на бебето при раждане и всичките му прегледи, заболявания, ваксини и т.н. от тук насетне, зъбни прегледи и всичко свързано със здравето. Така цялата информация от това какви са били нивата на желязо при майката по време на бременността до това кога е изпит първия антибиотик, как е хранено и кога захранено детето - всичко е на едно място - много, много добре измислено.Има двуезична версия (японски-английски) и чужбински лекари са се възхищавали когато отида с този здравен картон за преглед с някое от децата.