Япония

Ехо, здравейте!
Поизгубих се, извинявайте!
Търсих си работа, намерих си, ходих по обучения, открих outdoor сезона, намрих нови приятели...все хубави неща 
Относно питането на Tani@ за различията, по време на обучението имахме лекция за различията в общуването. Имаше някои интересни неща, над които просто не бях се замисляла. Едно от нещата, които и до сега ме разсмиват до сълзи като се сетя за него е, цитирам дословно лектора : "понякога пи ръкостискане ние (японците) хващаме подадената ръка съвсем леко, но това не значи, че сме обратни"  Наистина не бях се замисляла, че може и така да се изтълкува, но японците са доста непохватни що се касае до телесните контакти - ръкостискане, потупване по рамо, целувка по буза и прочее елементи от западната култура на общуване. Затова и не могат да преценят силата на захвата - или прекалено леко или прекалено силно и церемониално стискат ръка. Но обърнато обратно - западняците са същите относно поклоните - не им е в културата и не им иде естествено и или само кимат, или "предобрят" работата с прекалено церемониални реверанси  Лекцията беше предимно относно бизнес общуването и основно се наблягаше на спретнатият външен вид, точността, церемонията по размяната на визитки. Според азиатските вярвания йероглифите, с които е изписано името на човек, носят част от неговата личност, представляват част от него, идентифицират се с човека. Затова визитките са много повече от картонче с име на него. Размяната им е знак на близост и уважение. В никкъв случай не бива да пишете по визитките или да ги мушнете в задния си джоб. Визитката се поема с две ръце, прочита се внимателно и се прибира в калъфче, портмоне, чанта или преден джоб на риза (слагаш я до сърцето си, а не на задника си).
Друго, за което се сещам сега е поредното ми възхищение към способността на японците да пазят чисто. Колкото и да чисти някой след някого, ако има кой да цапа - винаги ще е мръсно. Японците просто са си свикнали да си чистят след себе си ( и съм почти убедена, че училището има голям принос за това, нали ви бях споманавала, че децата си чистят стаите и коридора всеки ден след часовете). По време на майските празници - "златната седмица", бяхме на един безплатен къмпинг в планината - просто бяхме закъсняли с резервациите и навсякъде всичко беше заето. Къмпинга беше на самия връх на една планина, разполагаше с много хубава тоалетна със слънчеви батерии за осветление и рецклираща система за водата, навес с големи умивалници и нищо друго. На една голяма табела бяха написани правилата - всеки да си събира и отнася боклуците (няма сметоизвозване), тоалетните да се пазят чисти и да не се пали огън на земята за да не се уврежда тревата. Нямаше никаква рецепция, никакви отговорници, никой, който да съблюдава за нищо. Наоколо беше чудна красота, докъдето поглед стига се виждаха острите върхове на планини, в гората се мяркаха сърнички. Хората идваха, харесваха си място, разпъваха такъмите, забавляваха се и си тръгваха без да оставят следа след себе си. Но може би не съм много обективна, защото хората по цял свят, които обичат природата и къмпингите имат специално отношение и пазят много чисто.
labby относно твоя въпрос : щом сте се запознали лично и имаш негови координати, спокойно можеш да му изпратиш мейл и да го попиташ дали би имал време и интерес да се запознае с работата ти и да ти даде мнение. Задължително му дай и резервен изход - ако е много ангажиран в момента и няма възможност да отдели необходимото време - да те насочи към друг негов подчинен или колега - т. е. дай му елегантна възможност да ти откаже. Японците не могат да казват "не", просто не им е в културата, и когато някой ги помоли за нещо, те се чувстват задължени да го направят. Самите японци знаят как да отправят молби и как да "декодират" откази (как да разберат от лек намек, че отсрещната страна е в невъзможност да откликне) и сами оттеглят молбата си. Но западняците не го умеят това и неволно стават настоятелни в очите на японците. Успех!

Здрасти, самурайка.  Радвам се, че се обади и че всичко при вас е наред.
Моля, пусни малко снимчици от къмпинга, ако имаш такива.

Урааа, Samuraika се върнаааа!   
Радвам се че сте добре, че пак се включваш и пак ме разсмя 
Липсваха ми хуморът и историите ти   

Самурайка,  олекна ми. Радвам се много, че се появи и че сте добре. Очаквам с нетърпение твоите разкази.   

Самурайка Радвам се че се появи и че нещата при вас са наред 
Очаквам с нетърпение твоите разкази.   

@Самурайка
Благодаря за отговора

Не мога и аз да не поздравя Самурайка Помислих, че ни изостави
Много се радвам, че се върна и то в твой стил - с чудесен разказ

Добре завърнала се на Самурайка    радвам се, че сте добре.  И е време за нова темичка 

Защо, тук темите може и да са повече страници. Има такива

samuraika  

 

Момичета 
Не знаех, че сте се притеснявали толкова, щях да се обаждам по-често.

Отдавна живота си тече нормално тук, в края на другия месец ще отидем до Сендай да се видим с приятелите ни там, обещавам да снимам, макар, да си призная, сърцето ми се свива при мисълта за засегнатите райони и не съм съвсем сигурна в крайна сметка дали ще събера сили да отида до там 

Днес гледах филм за Кензо Танге - един от най-известните и емблематични японски архитекти. Той е роден в Шанхай, но израства в Хирошима. Баща му загива във втората световна, той се прибира в родния си край за да разбере, че майка му е загинала в бомбардировка, същата нощ е пусната бомбата над Хирошима...Буквално за една нощ той губи всичко скъпо в живота си. Но въпреки всичко Танге намира смисъл и цел в живота си, спечелва проекта за мемориала в Хирошима и става един от най-големите архитекти в света. Негови творби са Арената в Йойоги
(след завършването на проекта е толкова изтощен, че е прикован на легло за 6 месеца) и Сградата на Фуджи ТВ в Одайба


Надявам се силно този несломим дух и стремеж към преодоляване на трудностите да е все още жив в днешна Япония и да станем свидетели на едно удивително възстановяване. Усеща се такава нагласа, дори и у младите, но времената са други, ценностите са други, поколението е друго.

Една историйка от днес, която ме трогна много, реших че си заслужава да бъде споделена.
Близо до училището и градината на малките има една семейна хлебарничка. Мъничка и сбутана, тя произвежда малко на вид и брой изделия, предимно закуски за децата. Баткото има един любим кекс с мач'ча (зелен чай на прах), но вчера кекса беше свършил - детето беше много разочаровано. Днес отивам и за моя радост имаше останало едно парче. Собственичката ме попита само едно ли искам и когато й казах, че бих взела още едно, но виждам че няма (винаги всичко е изложено), тя бръкна иззад тезгяха и ми извади още едно парче - била го специално запазила за нас. Много ме трогна, защото аз не я бах молила за това, дори не бях казала, че ще дойда пак на следващия ден. И освен това можеше и да не разбера въобще, че ми е запазвала нещо, ако бях решила да взема само едно парче - тя не каза нищо като влязах в магазинчето, дори не даде да разбера че ме е запомнила от вчера! Типичното японско внимание към "принудата" - ако ми беше казала, че ми пази парче щях да се почувствам задължена да го купя, а може да не искам.

вселеназа съжаление забравихме да вземем апарата, половината къща завлякохме, но не увековечихме събитието, язък  Но ще снимам, обещавам, ние често ходим на къмпинг.

Ехх, Самурайка 
Отново ми напомняш какъв страхотен народ са японците и как ми се иска всички беди да отминат като с магическа пръчка при вас  
Радвам се, че си ОК и се надявам все пак да се видим някой хубав ден 

Как е на японски "благодаря"-каничиуа или шиншен? Благодаря.

Хаха - това шиншен ми свучи като китайското шйешйе, което си е благодаря
Съвсем нямам претенции да знам как е на японски, но помня навремето един японец ни казваше "аригатО" или за много благодаря "домо аригатО" - обаче може ид а бъркам