Япония

Ех Samuraika,  толкова хубаво разказваш, сякаш наистина правя едно вълшебно пътуване през Япония.

Благодаря ти!     

Здравейте момичета.
Аз от седмица и нещо съм в Япония. Утре заминавам за Киото и Нара. Тук е страхотно, припомних си детството. Непрекъснато пълня джобовете си с познати на вкус всякакви бонбонки  За седмица и половина имахме страхотна програма, включително и обличане на Кимона в храм. Припомних си и езика и си разговарям свободно, за което съм страшно доволна. Е, не бистрим политика, но разбирам и отговарям за сега на всеки зададен ми въпрос .
Имам обаче едно питане към Самурайка. Страхотни затруднения срещам с тегленето и плащането с карта. Навсякъде пише че може само с издадени в Япония, което ми се вижда абсурдно. За щастие на едно място открих, но не е за вярване направо. Сега има панаир на туризма и Японците искат да докарат повече туристи, но в същото време са в състояние да докарат и заможен човек, с пълен джоб с карти до просешка тояга Нашите карти са една българска американ експрес и английска  Visa но уви.

Шу - благородно завиждам за Киото и Нара
Това с картите много ме учуди - помня, че имаше специални питания и можеше уж навсякъде да се плаща с тях без проблем

Шу обади се да пием по кафе, ако имаш време!
Относно картите - тук е страната на кеша. Хората са свикнали и носят много кеш в себе си. Кредитни карти приемат хотелите, по-големите ресторанти, понякога и сувенирни магазини край по-големите туристически дестинации, но иначе - не! В ресторант, супермаркет или магазин да не ти приемат картата е съвсем обичайно, хеле пък издадена от чужбина. Банкомати има много, но не всеки банкомат би ти свършил работа. Моят съвет е - като набараш банкомат, който да харесва твоите дебитни или кредитни карти - изтегли една прилична сума. Знам, малко е некомфортно за европееца да ходи с 1000 евро в чантата, но уверявам те тук това е съвсем обичайна практика. За съжаление не мога да ти дам по-конкретни съвети - моите карти са все издавани в Япония и пак плащам кеш. Даже онзи ден отваряйки си портфейла на касата с ужас констатирах, че не ми стигат парите. Предложих да платя с дебитна карта, но ме пратиха до банкомата (на 5 крачки от касата), изтеклих си парички и си платих в брой - жената ме чакаше с кошницата с маркирани вече стоки да си свърша транзакцията 
Ако не искаш да ходиш с голяма сума изтегли по-малко и навсякъде питай - ако мине плащай с карта, ако не - в брой.

На мен ми се размина плануванато море - не ми мина котка път, не беше и куче - тайфун мина  пак...Таз година за трети път, пфуууу!

Прибрахме се Страхотно беше. Шинкансена е голяма работа. От три години не съм оставяла децата и за ден, а сега две седмици страхотен кеф. Обикаляме, разглеждаме, не сме се спряли. Страшно много ми харесва, много се е променило от преди, но е страхотно! Няма ми любимия магазин за играчки обаче . Но самите японци много променени ми изглеждат. Японките  са много по-красиви, страхотни прави крака и равни зъби.

Влюбих се и в Кокеши куклите. Периодично купувам като подарък за докторката, която ми оперира малката и все решавам, че няма да я дам и пак купувам Вече имам 4

Знаех че тук е много скъпо (сравнено с Англия), но една вечер обсъждахме с нашите, че реално японците работят ужасно много уж за висок стандарт, но в действителност не могат да му се порадват особено. Първите дни бяхме на гости на братовчед на баща ми, който има страхотна огромна къща в Шибуя, Токио и понеже се заговорихме за имоти (поради нашите планове) той кажа какъв данък плаща за този имот и ние направо се опулихме. Смятахме смятахме и се оказа, че един добре платен Японец след данъци и наем, разполага с много по малко от среден англичанин, а цените тук са в пъти повече.  
Самурайка така ли е, или нашите сметки не са вярни?

В Камакура  също бяхме и там е невероятно. Вечерта ни заведоха на суши и хубавичко се пошегуваха на мой гръб . Аз не съм по рибата и поръчвах само суши с краставица, готвача ми се подиграваше, че съм онова митично животно, което е смесица между жаба и костенурка, което ядяло само краставици Голям смях беше, шегуваше се, че и неговия Японски го е учил в детската градина и че си е останал на това ниво Запознах се и с един срахотен дядо и жена му, който издържа единия от клубовете по "Ябосами" (стреляне с лък).  

До тук страхотна почивка, вълнуваща и интересна. От понеделник с нови сили се гмуркаме в нашите си проекти и задължения, но мога да кажа, че Япония ме зареди с много енергия  

Ееееее, Шу! Огромна къща в Шибуя  Все едно да си извадиш извод за средностатистическия българин на базата на данъците на собственик на огромна къща в Белите брези...
Ето ти едно четиво по темата :
http://www.businesspundit.com/12-countries-with-the-highest-lowest-tax-rates/

Не са високи данъците в Япония, например ДДС е 10%. А и има нещо много важно, което убягва - освен заплатата има много социални придобивки, които се осигуряват от фирмата - фирмени жилища с евтин наем или подпомагане в наема (на нас фирмата ни плаща 2/3ти от наема и това не се отразява на заплатата и на данъците ни), специални пенсионни бонуси, медицински прегледи за цялото семейство и прочее. Според мен са си добре японците по отношение на съотношението доходи-качество на живот.
А кое е в пъти по-скъпо от Англия  , освен храната (и то някои храни за да сме по-точни) аз разлика не намирам в цените, камо ли пък в порядъци...

Как само съм я подминавала тази тема досега, не знам!
Разкошна съботна разходка до Япония си направих!
Благодаря много   
В момента съм като отнесени от вихъра малко..

Може и аз да съм в грешка, но отворихме калкулатор за данъци и излезе, че остава  около 50% от заплатата. Цените наистина смятам, че са много високи сравнени с УК. Аз в  УК на три месеца пълня багажника на колата с дрехи на двете деца. Вярно обикновено на разпродажба, сумата която оставям е около 50-60 паунда с дрехи на Некст, но и без намаление е 100 паунда и това включва якета, панталони, блузи, бельо и тн., докато тук не смятам че би могъл човек да  го направи с 10-15  хиляди. Мернах и някаква разпродажба на обувки, които бяха по 4-5 хиляди, а в Кларкса такива обувки са на такива цени без намаление. Загледах и любимите ми от детството ученически чанти, които бяха по 55 хиляди .  В магазина за хранителни стоки оставихме един ман за нещо, което не стига за повече от три дни, а в УК това ми е пазара за седмицата, в който се включва и съботното барбекю с алкохола.
Не ме разбирай погрешно, обожавам Япония, тук си ми е сърцето от малка, но ми се струва че живота тук  е по-тежък от този в УК.
ДДС не е ли 5%

Иначе почивката ни беше уникална. Няма да забравя бабите и дядовците в храма, как ни се радваха като бяхме с кимоната. Решиха че сме младоженци

Шу така е винаги, когато си на непознато място - не знаеш кое от къде да купуваш. Аз мога да напълня багажника с храна за един ман от "Гьому йо суупаа", а мога и да си купя няколко артикула от депа чика-та в Митсукоши. Мога да облека двете деца от -до в Нишимацуя или да им купя по една блузка и чорапки от Мики хаус за същите пари. Данъците са около 35% процента. Живяла съм две години във Франция и там определено бяхме по-бедни, отколкото тук. ДДС е 5%, аз съм се объркала, но тук толкова се говори, че ще става 10, че аз вече карам "по ново му" 

И ти не ме разбирай погрешно, аз не приемам думите ти като критика към Япония, просто споделям моят личен опит и наблюдения. Точно преди месец се видяхме с едни познати музиканти, които свирят в Риц на гара Осака. Хората бяха потресени от цените, аз се опитах да ги убедя, че престоя в Риц не предполага много точна представа за живота и накрая ги заведох в Джъско - не им се вярваше, че се продава по-евтина кайма отколкото в България и че има вино за 3-4 евро.
А ученическите чанти са съвсем друг въпрос. Те са произведение на изкуството от естествена кожа и специални механизми и закопчалки и окачалки, наистина струват от 30 до 60 хиляди (300-600 евро), но с една чанта се отглеждат 2-3 деца от 1ви до 6ти клас. Моето е с чантата на детето на една приятелка - то вече завърши начално училище, а чантата е като нова. Това не са обикновенни чанти, това са едни Луи Витони ако мога така да се изразя 
Ето снимка за любопитните :

Наистина са като произведение на изкуството
Обичам много такива неща, добре че не съм в  Япония в момента, иначе без ученик щях да съм купила чантата .
Има ли някаква история зад ученическите чанти конкретно, или и в други области има такава страст към красотата и изработката?

Живяла съм в Токио около 4 години и наистина на човек в началото му се струва безумно скъпо, докато не се научиш от къде и как да пазаруваш. Транспорта и наемите са солидна сума, но обикновено транспортните разходи са за сметка на работодателя, както и част от наемите. Има също много изгодни кредити, които изплащаш дълго време, в размер на един обикновен наем. Детски обувки съм купувала за 500-1000 йени, да не споменавам само, колко дълго могат да бъдат носени. Стоките в Япония са изключително качествени, било то храна, дрехи, техника и т.н. Можеш да ядеш в Йошиноя за някакви жълти стотинки съвсем прилично или да вземеш бенто от някой конбини, например. Имаше една верига за хранителни стоки, по-евтина и от Джъско, а в покрайнините на Токио няколко хипермаркета от веригата Коско, на безумно ниски цени.  Вярно е, че ако искаш да водиш по-луксозен начин на живот трябва да бръкнеш по-надълбоко, но има цени за всички. Колите са евтини, но пък данъците и магистралните такси са убийствени. Супер изгодно е да отидеш на почивка в Хавай или някой тропичен остров, на шопинг уикенд до Корея, но Окинава е скъпо удоволствие. Възможностите са неограничени ....
Сещам се за велосипедите в Токио. Понеже града е равен, почти всеки има колело, паркинги има навсякъде - жилищни сгради, супермаркети, гари. Много удобен и приятен начин на транспорт. Дори в 1 през нощта е абсолютно безопасно да се предвижваш с него от метро спирката или гара до в къщи. Е, стига да не е минал някой тайфун или да е август месец с почти 100 % влажност и 30 градуса. Но за сметка на това всички автобуси и влакове са с климатици работещи на 6. Сега си спомням, че автобуса от гарата до нашия блок, беше безплатен, понеже превозваше предимно работниците на една фирма до нас.  Оххх , спомени, спомени ... Самурайката винаги успява да ме върне в тази невероятна страна...   

 
Във Франция наемът ни беше точно колкото ни е тук сега - 800 евро. Само че тук фирмата плаща 300, а ние останалото. Това е фиксирана цифра - можеше да сме в по-малък апартамент за 600 примерно и пак щяха да поемат 300 от фирмата. Плащат и транспортните разходи, така че може да отидеш в по-отдалечен и евтин район при желание. Има и фирмено блокче - там наема е 250 евро за малък тристаен апартамент и имаш право да живееш 5 години. Обикновенно новопостъпилите във фирмата избират тази опция докато са с малки семйства и спестяват прилична сума за пет годишния период, след което си купуват къща в някое китно предградие с ипотека с много ниски лихви, а фирмата им поема транспортните разходи. И освен, че има безплатен фирмен автобус от гарата до работното място, в нашето градче всичките 4 автобусни линии са безплатни - то е малко и разстоянията не са особенно големи, но четирите линии покриват основни дестинации като кметството, болницата, няколкото гари и т.н. и са напълно безплатни за всички.
И наистина стоките са много качествени! Във Франция в началото бях с тукашните си навици и смело купувах дрешки за децата от разпродажбите в Карфур без да гледам много-много, но качеството на евтините дрехи и обувки си беше доста лошо - пускаше боята, развличаха се след пране и си меняха формата, падаха копчета и какво ли не - все неща, които тук не са ми се случвали дори с най-евтините парцалки купени за смешни пари. Но и с по-скъпите стоки нямах късмет - Geox маратонките на сина ми се разпаднаха след половин годишно носене - верно че не ги свали от краката си, но тукашните му не маркови маратонки остават във вид годен за доизносване от малкия. Японските бебешки дрешки от големия ми син отидоха в България при момченцето на една приятелка, после при бебето на брат ми и после се върнаха при моето второ момченце в съвсем годен за употреба вид - приятелката ми легенди разказва за тия дрешки! Не знам защо и как, тук също всичко е произведено в Китай, но предполагам с много строг японски контрол на качеството - от материали до изработка.
Другото, което много ми липсваше във Франция беше храненето навън. Тук за 20-25 евро сядаме цялото семейство в много приятен ресторант и хапваме вкусна и добре приготвена храна. Ако сме само двамата за тези пари имаме пълно меню и чаша бира или вино. Във Франция тези пари ще стигнат само за един и то на обяд, коагто има промоционални менюта.

Относно "рандосеру" или ученическите чанти ето какво пише Уики :
http://en.wikipedia.org/wiki/Randoseru
Тук училищата се делят на "основно " (от 1-6ти клас), "прогимназия" (от7-9) и гимназия (от10-12). Началните училища в повечето случаи нямат униформи (с изключение на някои частни или елитни такива) и "рандосеру" е нещо като униформата на ученика. Тя е символ на първите стъпки в обучението и израстването, на детските години и безгрижния период. Традиционно са червени и черни, напоследък има нюанси в розово и светлосиньо, но повечето хора предпочитат класиката. Наистина тези ученически чанти са еманация на японската култура - традиция, качество и символика в едно.
Рокси страст към красотата на изработката има във всичко! Ако щеш и в капаците на уличните шахти! Мислиш, че се шегувам, нали? Нищо подобно!
http://www.flickr.com/groups/japanese_manhole_covers/pool/
В различните градове и различните общини си има различни мотиви и дизайн. И рабира се, и това си има своите "отаку" или маниаци на темата, които ходят и снимат въпросните шахти, има си ранкинг на най-изввестните, най-красивите, най-интересните, най-, най-, най...

Самурайка,

това за шахтите направо ми подпали подметките да тръгна за Япония.
Мислех, че само аз снимам шахти, когато пътувам насам натам.

Ако не престанете с тая тема, взимам си багажа и се натрисам в Япония! Да видя как ще ме изгонят оттам... В тази връзка - какви са им емиграционните закони и защо няма мощна емигрантска вълна натам? Едва ли японският език е единствената пречка....а какви са трудностите пред един евентуален емигрант?

Прави сте,че наистина човек ако не знае от къде да пазарува излиза солено.Много сте прави че стоките са наистина много качествени! С моите детски дрехи се изгледаха поколения

  аз също снимах шахти

Самурайка какво ще кажеш за модата на днешната младеж.

Иначе ние вече сме си в къщи. Много беше хубаво, но още по-добре се почувствах като си излязох на двора с кафето сутринта а децата се бяха заровили в пясъчника. Много ме впечатли как влакчето минаваше на метър от къщите на хората. Гигантска разлика в мащабите и пространствата. Много ме впечатли как всичко е на няколко ката отворени площи и в същото време на няколко ката метра отдолу.

Оф малкото не ще да заспи и на всяко повикване си забравям мисълта

ето и две снимки от нас