Япония

Самурайка разказваш толкова хубаво,че понякога ми се струва че съм там. Сега отивам да дочета че съм едва на 6стр.

Много интересна тема,изчетох я цялата за няколко дни. Самурайка е описала много интересни и непознати за мен неща,ще продължавам да чета с интерес бъдещите и постове.

Това е най-хубавата тема, на която съм попадала в този форум. Преди около 2 години бях започнала да я чета, а днес наваксах с нея. Не спирам да удивявам на нещата, които пишете за Япония...

Само да благодаря на този който спомена в тази тема сериала Code Blue! Възхитена съм, а съм още на четвърти епизод от първи сезон!

Arigatou   

За пилота : не може  Все пак е военен, не може да се пускат контактите му из мрежата. Може би така е правилно...Жалко.

елена-д тя Уики знае доста повече от мен за японската история, аз съм на ниво обща култура.

Е, жалко за девойките, които си падат по мъже в униформи, но пилота ще полети насам-натам и ще кацне при някое пиленце , така че успех с летенето

Благодаря на Самурайка, че ме покани в тази тема.   

Била съм три пъти в Япония за по 10-тина дни всеки път. Последно се върнах от там преди около месец.
Мненията ми за Япония и японците са ужасно разнопосочни и съвсем не са толкова положителни и възторжени.
Едно за мен е безспорно, от близо 40-те държави, в които съм била, Япония си остава най-различното "извънземно" място. Има нещо, което ужасно много ме привлича да се връщам там. Има много неща, които ми харесват като градините, стриктните правила, Гинза и не по-малко, които изобщо не харесвам, като липсата на плодове и зеленчуци, повсеместната шарения и кичория, невъзможността да се направи изключение от правилото и пр.

От последното си ходене насам забелязвам, че японците (говоря само за тези в Токио, защото бях там сега) са определено напълнели и то видимо. С оглед на това, какво ги видях да ядат - изобщо не се учудвам. Вярно е, че трядиционната японска кухня е здравословна и нискокалорична, но не и това, с което се хранят младите. Гевреци, кроасани, тестени десерти, пици, сандвичи, оцветени напитки пълни с какво ли не...

Един пример за правилата в Япония: аз имам клаустрофобия и не използвам асансьор. Никога това не е било проблем в хотелите, в които съм отсядала (особено Европейските, където много ценим правото да си различен). В Токио да намериш хотел, в който да ползваш стълбище е ... приключение. Просто защото правилото е: "Асансьорите се ползват от гостите, стълбището от персонала." (точка) Няма реално обяснение каква е причината гостите на хотела да не могат да ползват стълбището, освен че в много от случаите се ползва за склад (в противоречие с всички противопожарни правила), просто това е така.

Много ми харесва това, че въпреки ограниченото пространство училищата в Токио винаги разполагат с голямо игрище, басейн, тенис корт и изобщо място за децата.

Това, което най-малко харесвам е, че почти никой не говори английски и не разбира английски и за съжаление дори и да говорят английски не обичат да се запознават с чужденци. Дори когато говорят английски той е трудно разбираем. След няколко дни аз също свихвам, че "хот тий" в Япония се произнася "хо-то тий". За сметка на това след всяко ходене в Япония се връщам с някоя книга самоучител по япониски и дори съм се замислила за уроци. До тогава контактите ми с японци са ограничени до хората, с които работим там и аз най-нагло ги експолатирам, разпитвайки за абсолютно всичко.

Купих си (през Киндъл) една доста интересна книга, докато бях в Япония. Казва се: Princess Masako: Prisoner of the Chrysanthemum Throne и е биография на Принцеса Масако. Авторът е австралиец и от книгата може (според мен) да се научи много за самата Япония и за нравите там. Книгата не е издадена в Япония, макар на два пъти издателства да са решавали да я издадат... са се отказвали.

Сега съм си поръчала още две книги: The Human Tradition in Modern Japan и A Modern History of Japan: From Tokugawa Times to the Present, които се надявам да ми дадат по-широк поглед към това защо японците са такива каквито са.

Isa, благодаря за споделеното  Моля те, разкажи някоя интересна случка 

Isa и аз благодаря! 
Темата не е само за положителни впечатления, напротив!!!! Нереално е да са само положителни. Много хубаво разказваш, и аз бих искала да чуя интересни истории, ако има време и ти се споделя.
 

samuraika, съжалявам ако мнението ми звучи отрицателно. В Япония има нещо (все още не знам какво), което ужасно ме привлича. Това не е едностраничиво място, за което можеш да отсечеш "хубаво" или "лошо". Непрекъснато откривам нови и различни неща.
Много ми се иска някой път да обиколим малко с кола, за да усетим истинската Япония, защото ми е ясно, че Токио не е Япония. Както и ми се иска да се запозная със съвсем обикновени хора и да си поговоря.

Последно във влакчето по Яманоте лайн мъжът ми отстъпи място на една възрастна жена. Тя пътуваше с мъжа си и първо естествено ни благодариха и на двамата, после тя бръкна в чантата си и извади една кутия. Разопакова я (японците са царе на опаковането) и извади 3 сладкишчета, които бяха също така красиво опаковани и ни ги даде. Това няма как да ти се случи извън Япония.

Нещо, което надявам се няма да прозвучи обидно: За японците (и то с право) европейците сме малко недодялани и груби. Те непрекъснато се извиняват и благодарят един на друг. Няма значение дали има причина за това. При това не е просто единично "Благодаря" или "Извинете", а многократно. На второто ми ходене в Япония установих, че ако се придържам към "японския" начин хората започват да гледат по-различно на мен. Един вид "Яяяя, европеец с някакво възпитание." За това повтарям "Благодаря" или "Извинете" докато не видя специфичната усмивка, след която (поне за мен) е ясно, че са възприели съответната ми благодарност или извинение. 

Isa, за да може един неяпонец и неазитец да разбере тази чудна страна е нужно да се заживее с хората, езика, нравите им, за да може да ги разбере. Това е мое лично мнение и преживяне, което не искам да натрапвам. Изключително трудно се адаптирах в тази страна, но пък след това част от сърцето ми завинаги остана там. Това е нещо, което трябва да се изживее, за да решиш дали ще я обичаш или мразиш тази страна. Не се опитвай да ги разбираш, а се опитай да ги приемеш такива каквито са, с времето ще започнеш да ги разбираш. За един японец ти не се по-малко странна, от колкото е той за теб. Ако имаш възможност наистина е хубаво да излезнете извън Токио, но там положението с чуждите езици е още по-плачевно, с надписите също 
В градския транспорт не е прието да се отстъпват места на жени, възрастни и т.н. , но това предполагам го знаеш.

Не Isa, мнението ти не звучи отрицателно, а искренно! Точно това му е хубавото.

samuraika, да не искам да звуча отрицателно, но от друга страна не разбирам прекаленото прехласвсне по Япония и японското. Аз лично предпочитам европейския начин на живот.

kaigi, не знам някъде по света (без БГ и арабските държави) да е прието да се отстъпва място. Ако го направиш в Европа обаче - могат да ти се обидят и ядосат, а в Япония хората ни благодариха. 
Що се отнася до приемането - права си. За съжаление аз като цяло съм изследователски-критично настроена и то не само към Япония и японците. Цял живот живея в БГ и така и не мога да "приема" българите, а все се опитвам да ги разуча и разбера. 

Да не е празен поста ми да разкажа една много впечатлителна за мен случка:
Обикалях един МОЛ и бях адски жадна. Просто изведнъж ми стана лошо. Огледах се за кафе и влязох в първото. При въпросът ми дали може вода две сервитьорки усмихнати веднага ми наляха (минерална) и ми я подадоха. Отказаха ми да платя. Просто вода се дава на всеки. Ето това никъде в Европа не може да ти се случи.

Иса, страхотно разказваш, както и всички други. На Самурайка отдавна съм и се възхитила.
Всеки си има своя визия за живота, хората и нещата от живота затова и светът е интересен според мен. Само да вметна, безплатна вода има и в  Швеция.

Здравейте, отдавна не съм писала.
Днес търсейки да намеря нови филми за Япония в ютуб попаднах на късо документално филме за гората на самоубийците в Япония. Настръхнах докато го гледам, много тъжно, че толкова хора завършват там. Предполагам това не е приятна тема и за самите японци. Всичко е започнало, когато семейства са оставяли там най-старите членове от семействата си, а сега пред гората има коли които никой не е потърсил години... Но си стоят там както са оставени. Няма да сложа тук линк, защото имаше и неприятни меко казано гледки.