Япония

Точно три Той е най-възрастният майстор на суши получавал три звезди.
За цените споменаха, че започват от 30 00 йени, нямам представа колко е това. И в ресторанта има само 10 места, как няма да чакаш половин година
Филмът е много интересен, ако имате време - изгледайте го

30 000 йени са около 280 евро.

Има много хубави малки ресторантчета за суши с добри майстори в тях, всяко градче си има своя, не е речено, че трябва да е Джиро. Ама навсякъде си иска предварителна резервация на добрите места.

Филмът е наистина хубав и интересен. В една друга тема веднъж беше станал въпрос за суши и една съфорумка се беше исказала, че да си направи суши човек е леснотия, не било мозъчна хирургия. Аз й казах, че много прилича  но ме нагърчиха. Та си тря, но филма го препоръчвам.

Ахахаха - Самурайка - уникално е това!!!  Поздрави!

Предполагам за този ресторант става на ?с: http://www.sushi-jiro.jp/e-contents/e-omise.html  Не приемат кредитни карти, което ме шокира.

Изобщо не зн. от къде да започна. Та и аз като Самурайка, питайте ако някой го интересува нещо по конкретно. Хубаво уреден транспорт, чисто, но... като много големи градове, Токуо е ужасно пренаселен, много малко зеленина, по улиците тон народ, жегата и влагата сега по това време на годината оказват негативно влияние на това как го виждам града като цяло. Куото беше с друг дух, но пак доста пренаселен и много малко зеленина в самият град. В покрайнините му където са и повечето темпълс и шрайнс, зелено, красиво, поддържано. Очаквах малко повече означения на английски, особенно пък за темпълс и шрайнс, както и информация за тях на място на англ. Хората са любезни, и ако ги попиташ ще те опътят, насочат и ако знаят англ. ще ти отговорят. Изобщо не очаквайте, че масово се знае англ. еле пък от такситата, където много са възрастни и знаят само големи хотели или влакови гари. Носете си карта ако може и показвайте на кратата къде искате да отидете. Много от метро станциите из Токуо нямат нито ескалатори нито асаньори, та ако сте с количка с дете му мислете. Как ги ползват тук инвалиди, идея си нямам, много имат, но и доста не. Цените на храните са доста високи, и качеството на храната в никакъв случай не е супер, био, органик, и т.н. 1 праскова, гигант, като малък пъпеж на размер може да се купи и за $9   Първо не бих си я купила заради размера и, щото ми е ясно как се пройзвеждат такива праскови, и 2ро, с тази цена направо си е обир. 1 грозд, към 500 грама, същата работа. Но изглупях и си купих гроздето, ок беше, но в никакъв случай невероятно или пък супер вкусно.
Посетихме и няколко по малки градчета извън Токуо, имат си чар, и съвсем друго усещане, наподобяващо това на Куото.
Като се зарових в нета, повечето темпълс и шрайнс са ново изградени или заради пожари или заради разрушавания, и като ги посетите ще усетите как изобщо се губи чувството за нещо старинно в смисъла в който например бихте си помислили за една 200-300-500 годишна къща/катедрала, и т.н. Почти всички изглежат боядисани преди месец, излъскани, красиви, зеленина около тях, спокойни, приятни, шарени, фотогенични. Тук е и момета да благодаря пак на Самурайка за препоръките за някой от тях.

Имам усещането, че яденето за тях е някак си в центъра на живота им, и толкова ресторанти от какъв ли не тип са един до друг навсякъде. Миризмата е почти същата във всеки един от тях, и не е за такива като мен... Явно не мога да оценя кухнята им, "бленд" е и липсва "спайс", липсва "чар", но пак да подчертя, любител на рибни или ориз не съм/сме, и не си правете изводи от това което пиша тук. Това е/са лични усещания, от личен вкус. Пробвахме Ам., Мексикански, Италиански, Испански, Френски ресторанти, и направо бях потресена от храната която сервират в тях и минава за еди коя си тип кухня.
На всеки ъгъл е пълно с вендинг машини със супер студени напитки, страхотен плюс.
Асансьора на Скайтрии е невероятно тих, и почти не се усеща, което е някаква много велика инжинерна работа според 1/2, който уж рабира от таквиз машинарии. Не си заслужава да се посети ако не е ясен деня, изобщо.
Японките, ах японките.... страхотна кожа, която се пази от всеки един слънчев лъч, много стрателно с ръкавици до над лактите, чорапи, чадърче... така и на колелото даже. Ок, не всички явно са толкова страхливи от слънцето, но може би над 50% са.
Токуо по земята е някакъв мега мейз за което си ти трябва малко време да свикнеш, но и много да внимаваш.
Определено много се впечатляваха от къде сме, и повечето възкликнаха и казаха, че и те искат да отидат там от където сме. Веднага го свързват с марката "Българско кисело мляко" което се продава тук.

Доста народ съм чула и чела да се впечатлява от тоалетните им, но никой не съм чула да говори за подбните на тип турски тоалетни в метрото им.   Видяхме и табела с рисунка и наръчник как да се ползва  тоалетна тип западна, и се изумих, това беше в златната темпъл. Предполагам е направено за определен вид туристи, но не и местни туристи.  
Ценностите им са точно определени - друга култура! Не ми се впуска в подробности, но на 3тият ден тук разбираш за какво става на ?с и за мен лично не са на 100% положителни.

На живеещите тук, направо ви свалям шапка, че сте свикнали и ви харесва.   Самурайка много от нещата който съм чела написани от теб са си на 10000000% идентични.   Разкажи моля те кога установи, че сте/си свикнала тук? И какво ти е усещането като го сравниш със западна Европа и Бг.?  

Може би очаквахме доста повече от посещението ни тук, май сме малко разочаровани. Ок, хубаво е, пак казвам, но в никакъв случай не толкова хубаво, че да ми се иска да се върна непременно. Но някак си мисля, че не сме опитали от традиционният дух на Япония, та може да и се повторим за други впечатления... ще видим.

ПС, сетих се да попитам, идвалите тук, имахте ли усещането, че тук се генерират невероятни количества отпадъци, и се разхищава много вода?  Остахме с впечатлението, че количеството е многократно повече от други места където сме посещавали/живели. 

Baby, много интересно ми стана, поздравления.
Обичам да чета за впечатления от първо лице.
Обикновено знаеш, че големите градове трудно могат да ти донесат усещането за автентичност където и да си по света. Всички те си приличат. Виж следващият път ако можеш да посетиш онези малки селца и изолирани градчета, където времето тече без да променя почти нищо.
Вероятно, когато си за кратък период на друго място, трудно можеш да отсееш всичко и да намериш време за типичните им неща, но сега е ред на Самурайка  да сподели как наистина се свиква в една толкова различна култура   .
Много ме впечатли това за боклука. Навсякъде където съм ходила наистина ми се вижда, че много боклук има /ние, като семейство, много се стараем да ограничим боклука, който хвърляме, а да не говоря баба ми, която има и няколко животни в двора, как почти безотпадно живее  /.

Те са бедни откъм подземни ресурси, та съм сигурен, че ако им видиш рециклиращата промишленост няма да се притесняваш от количеството боклук дето генерират. Същото е и с разхищението на вода. Мисля, че това им беше част от стратегията за облагородяване на градската среда — изобилие от течаща вода. Точно те са от водещите в технологиите за обезсоляване на морска вода, та може би има нещо общо с наблюденията ти.

Хъм, а това са технологии които имат огромен карбон фут принт. 

Ся, малко инфо от 2ра ръка, познат - брит, тук живее от 13 год., женен е за местна мадама, и имат деца... неговите думи, моето писмо: "Япония и Токуо като цяло е вече доста по назад от Бейджин и Китай." Той е флуент и с 4-те изика - Кантонис, Мандарин, Японски и Англ. Цяла вечер си бъбрихме с него... Беше страхотно да си говориш с експат който обича Япония, но е стъпил като, че доста здраво на земят и няма никакво шугар коутва-не на това как в действителност са нещата. Едно е сигурно, Токуо не е Япония, но и нашите представи за Япония от мас медии и мнение на други, бяха разбити, а познатият ни брит за съжаление ни ги доразби с разказите му за какво е под повърхността.  Няколкото малки градчета, и Куото в този кюп имат съвсем друг чар и излъчване... и въпреки това... усещането като цяло си остава... Но може би и причината да е в нас, от това с каква кошница тръгнахме на сам, и какъв житейски опит сме имали преди. 

Baby*, с удоволствие споделих част от поста ти с мъжа си. Просто защото след първото си посещение в Япония и ние бяхме в голяма степен шашнати... пак заради "голямата кошница", с която бяхме тръгнали.
Мисля ако постоиш повече или пък се върнеш няколко пъти вече с малко по-различно усещане ще гледаш на Япония.
Бългатите като цяло цякаш не осъзнаваме, че живеем на най-доброто място в света - Европа. Когато обаче започнеш да обикаляш, както го правя аз от години, започваш да осъзнаваш това. Колкото повече пътувам, толкова повече ми харесва Европа и съм все по-горда, че съм европейка.

Иначе абсолютно съм съгласна с теб за храната в Япония. Като цяло се ядат големи боклуци, особено от младите. В период от 5 години и три наши посещения видях голяма разлика в това как изглеждат младите японци - все по-дебели. Плодовете и зеленчуците са голям проблем, особено за хора като мен, които се хранят основно и най-вече с това. 

Английският е много труден за говорене от японците, но ако напишеш това, което търсиш - ще те упътят. Или пък започнеш да разпознаваш говорещите английски японци. Като цяло това са тези, живели извън Япония. 

Baby* , много хубав разказ, ако ти се пише - разказвай още! Аз малко не можах да разбера кое ви е разочаровало, кое е било толкова различно от представите ви, какво сте имали "в кошницата"? Предполагам не сте очаквали самураи по улиците 

За плодовете - прасковата гигант съвсем не е произведена, както си мислиш. Бутикови плодове и зеленчуци - ръчно се редуцират цвят по цвят само най-добрите плодове, въртят се да ги огрява слънце, завиват се да се пазят от силен дъжд и т.н. - пълна щуротия, но тук има култ към съвършенството. Японските плодове се изнасят в цяла Азия именно като деликатеси с особенни качества, от година на година расте износа за Китай - виж там менделеевата таблица влиза яко в употреба и много често по новоните съобщават за върнати пратки с храна от Китай поради забранени субстанции. Плодовете са скъпи, но не толкова, с каквото впечатление остават туристите - разните лъскави лавки из Гинза НЕ СА място за купуване на плодове.

Храната - ей тука няма да се разберем. Това е до голяма степен въпрос на вкус, лично усещане, та няма как да спорим. Но като цяло в Япония има повече Мишлин ресторанти, отколкото във Франция, и специалистите наричат Токио "световната гурме столица" - коя съм аз, че да споря 
http://www.bloomberg.com/news/2013-05-14/tokyo-tops-paris-with-m … -better-food.html

Тоалетните - японската тоалетна е тип клекало, такива са и тоалетните на всички обществени места с голям човекопоток - в пъти по-хигиенично, винаги ми е било чудно, защо в България много се засягаме , когато чужденец забележи тоалетна тип клекало? Явно в Европа това е признак на културна изостаналост. В Япония си съжителстват успешно "космическите" тоалетни и клекалата. За обяснителните етикети  мания някаква! Навсякъде и на всичко. В собствената ми къща преди да се усетя и ми нацвъкаха лепенки на всичко - душ, кухненски плот, керамика, ужааааас!

Кога и как свикнах тук  ми и аз не знам, но след 10 години тук и непрестанно мрънкане и оплакване от какво ли не (жега, цени, култура) се преместих във Франция - и аз с голямата кошница. Еми....едва издържах две години  И тогава разбрах, че съм институционализирана  С много чужденци сме си говорили, които са тук за постоянно - ми просто не бихме могли да живеем другаде. Други, които са си тръгнали без да им е харесало изобщо, казват че в последствие Япония им липсва. Няма как да се опише, трябва да се усети. Япония има едно ниво - отвъд мимолетния турист, до което ако се гмурнеш виждаш съвсем друг свят. Но за целта трябва ти да си готов, да си "екипиран" с правилната нагласа.

samuraika, моята кошница беше за абсолютна чистота да речем... Ами няма такова нещо - доста е мръсно. Като в нормален азиатски град е мръсно и в Токио и в Киото и в Нико...
Някои места като Амейоко маркет да речем, ЕС ако ги хванат  направо ще ги затворят на минутата с рибите, които се продават наредени на паважа и какви ли не други храни.
Всъщност Япония такава, каквато си я представях, я видях в Гинза. Във всяко едно отношение. Също и в парковете и градините.

Иначе за мен след 3 посещения на Япония - там има магия и тя ме привлича. Пак бих отишла на минутата и бих завела децата там. Дори го планирам.
Храната обаче (за мен) не е хубава. Говоря за храната в масовия ресторант, не в Мишлен. Също за храната, която можеш да си купиш от някой супермаркет. Няма нито БИО, нито относително чисти от към вредни съставки храни(аз чета какво пише винаги). В Япония здравословното хранене малко като глупост го възприемат. Това последното по мои лични впечатления, не твърдя, че съм права. 

Самурайка, то и аз не бих живяла във Франция, или поне не на всякъде във Фр.

Може да е меката на лукс ресторантите тук, но колко от редовите Яп. се хранят в тези ресторанти всеки ден по 3 пъти? В Гинза не влязохме в нито един хранителен магазин, но виж в Куото, Кагуразака и Шибуя влязахме в народните магазини да видим за какво иде реч. За бутиковите плодове... разбирам, но няма нормален сорт такава праскова по големина. Аз съм живяла на места където се отглеждат почти всички видове праскови, и ми е ясно все пак какви са нормалните размери на истиснките праскови. Тук изобщо има ли био/органик храни? Видях чай такъв, но храни или не съм могла да прочета (Яп. не чета  ), или не съм попаднала на правилното място. Според мен като цяло храната е много ниско качество, и на вид, и на вкус, а цените космически.
Та нашата кошница беше както Иса го е написала, за чистотата, за новостите в ежедневието, за храни, и други такива дребни неща с които човек се сблъсква всеки ден. Очаквах поне таксиметраджиите в Токуо и Куото да знаят какво е ляво, дясно на Англ., очаквах да видя нация която е много внимателна с заливането на отпадъци и съзнателна с ползването на природните ресурси, да бъде заринат Яп. пазара от неща направени в Япония, а не с продукти направени къде ли не, но не и в Яп... те Яп. продукити се броят нан пръсти във всеки един магазин като влезеш... та... както написах, вината е в нашият поглет заради опит които имаме и очаквания. Но моля, сега никой да не си вади нито заключения, нито пък да си мисли, че едва ли не нашето виждане е миродавно. Напротив, точно обратното. То е лично изживяване, базирано на мироглед и сравнено с това къде другаде сме ходили и видяли.

Иса, с риск да ме усвиркаш, но според мен хамериката е доста по, по най от ЕС.    И тук говоря не като турист минал заминал и направил снап шотс, а като човек живял от 2те страни на голямата локва.

Освирквам те веднага... от позицията ми на турист. 

Снимайте бе хора, снимайте. Когато видяното Ви харесва, когато не Ви харесва, когато сте впечатлени или изненадани — снимайте. Хубавото на снимките е, че не се фокусират само върху едно нещо, а "хващат" всичките дреболии около нещото. Така, когато после ги разглеждате в спокойна обстановка, виждате неща, които сте пропуснали. Хубаво е и за тези, които гледат вашите снимки, защото го правят "с други очи", а въпросите и коментарите стават интересни.
Ако се колебаете, какво да снимате, снимайте на всяка минута, или на определен брой крачки (това за туристи е добра тактика по ред причини). Малко е тъпо на пръв поглед (и доста снимки се изхвърлят после, но пък цифровите апарати нямат лимит от 36 кадъра ), но често се хващат неща, които при последващо разглеждане (след седмица, или когато се приберете и еуфорията отмине) изпъкват, или се "връзват" с някои впечатления. Често "дяволчето" е в дреболиите, или липсата им.

ПП — И като снимате, много (ама наистина много ) Ви моля, да споделяте с нас "снимачният материал" (е, разбира се без снимките дето имат личен характер). Дори и безинтересните снимки са ни от полза, че плетем тук едни кошници, ама явно бъркаме нещо...

гост22, тук всеки дава мнение все пак... не е дело и да се вадят доказателства. 
Аз (лично) снимам само ако харесвам нещо и то не винаги. Ето сега от Ню Йорк имам 3 снимки за 10 дни. Толкова, Baby*. 

За мен е важно усещането, което дадено място ми остава. Япония ме привлича и колкото и негативи да откривам там, винаги искам да се върна пак и отново. От всички места, на които съм била в света (близо 50 държави), Япония е най-различното. Бих живяла там (както и навсякъде другаде), но смятам че след 6 месеца в Япония ще съм просто друг човек, с друго светоусещане.

Имаме над 1500 снимки до сега от този трип. Но не съм от хората дето си слагат снимките в публичното пространство... може и да сложа някоя и др. тук, времето ми е кът да ги ъплоудвам сега.

Хареса ми, че доста мъже са мн. приятни на погледа.  Жените са облечени семпло и практично, добре съчетано, често и обувките с дамската чанта, не са напудрени та като кихнат да правят слънчево затъмнение около себеси, да не кажа, че доста дискретен грим се слага, ако изобщо се слага... това за всякаква възраст. Знаех за момчетата и техните прически, но си е друго да видиш на живо 10-15 младежа с направени коси, и боядисани.  Тук си е нещо нормално и мъже на всякаква възраст да се боядисват без да има нужда ко май. Децата изглеждат доста възпитани и едни такива тихи, смирени... чак се чудиш деца ли са... Евала им за климатиците на всякъде, вкл и метрото... А не като в Парижкото метро дето е мор от всякъде.

Няма да казвам до сега колко народ ни е попитал дали ни харесва Японската кухня... и аз от срам все казвам, че не съм баш сигурна дали тук е масово Японска дето ям или Китайска.  Не се чувствам комфортно да изтърся, че нито ми харесва, нито пък е качествена храната.  Те почват веднага да обясняват каква е разликата.

Да споделя и още нещо... донесохме немска бира и сушени немски салами, и от двете по няколко вида. Бирата ни я поръчаха - местни, и то жена, саламите си бяха наш избор щото не може бира без сушен салам. Радостта беше голяма, и то не бяха благодарности, то не бяха покланяния, лютите салами най-много им били харесали. Та явно не са много свенливи щом като след едно питане си казаха, че искат немска бира.    Зарадваха се на немските бук маркс, но не толкова колкото на яденето и пиенето. Самурайка пак мерси, че сподели за ядене и пиене... После направиха паралел, че един такъв пакет салам щял да им струва тук над 2000 йени, и то не съвсем същото прекрасно (според тях) качество. Та, поръчаха си ако идваме пак, пак салами да носим и бира. Та който идва на сам, това носете, като малки деца се радваха. Шоколадите също бяха хит.