Моите дела всъщност трябваше да бъдат две. Тъй като тогава Бургаският районен съд все още не бе натрупал практика по подобни дела, адвокатката ме посъветва първо да подам молба за документите в МВР, те да ми откажат и да оспорваме отказа в Административния съд. Паралелно с това щяхме да заведем дело и за липсващото съгласие в Районен съд - Бургас.
Старта дадох преди някъде три години. От полицията естествено ми отказаха, като ме посъветваха да се обърне към "съда", без да посочат към кой съд точно. Този отказ започнахме да обжалваме. На делото викаха и БНД, да дава обяснения защо не пуска детето. Той започна да "обяснява", че сме щели да избягаме в чужбина, което нито имах, нито имам намерение да правя. И моята адвокатка, и юрисконсултката на полицията се опитваха човешки да го придумат да подпише, за да не се излага. Той не пощя.
Тогава започнаха и първите сериозни пробойни в отношенията между него и дъщеря ни. И след като тя му вдигна по телефона лют панаир (планирахме да ходим в Турция по Нова година, това беше някъде есента) и му заяви, че заради него нямала да може да иде в Турция с цялото семейство, той клекна и подписа. Беше наистина сериозен скандал, тя го заплаши, че няма да го погледне повече, той явно получи момент на просветление, който продължи по-дълго...
Въпреки това не прекратих делото. На първа инстанция го спечелих. Полицията обаче обжалва във ВАС. И във ВАС го спечелих. Цялата работа трая около (или може би малко повече) от две години.
Roscoe, можеш да започнеш дело и без да му пращаш покана, и без да го уведомяваш. Даже е още по-лесно. Щом не му знаеш адреса, ще го призоват чрез "Държавен вестник". Ако не чете редовно "Държавен вестник", той едва ли ще разбере какво се случва В съда няма да се яви, а за съда това ще е достатъчно тежко доказателство, че въобще не го е еня за детето.