КИНО клуб

И аз да си кажа.
Да - дълбочина, пластове, интелектуална дълбочина, но нито един от героите не ме докосна по никакъв начин. Освен Минус може би - той е най-младият, и най-невинният (невинност в смисъл на липса на опит ) , може би затова.

Вчера прелистих автобиографията на Бергман - "Латерна магика". Вярно е, че съм я чела доста отдавна, но се изненадах колко "старателно" съм я забравила. Все едно никога не съм я чела. Предполагам - чист подсъзнателен трик. Имал е ужасно детство. Обграден от студенина, отчуждение и липса на любов. Всичко това се е просмукало във всичките му филми, предполагам затова и самият той е бил толкова неприятен тип в личния си живот.

Не мога да приема този тип общуване, по-скоро тази тотална липса на контакт между хората, не го разбирам, пък си ме и плаши, ако трябва да съм честна. А е характерно за всичките му филми.

Във финалната реплика "Татко ми говори" ми се привидя лудостта на Катрин (Корин май я поризнасяха), просмукваща се в Минус - казват, психическите заболявания се предават по наследство.
Никакво съчуствие не можах да изпитам към бащата, както и никакъв гняв да кажем. Героят е толкова вън от нещата, че отдавна е изгубил представа що е то емоция - каквато и да е тя. Не мисля, че дори като писател изпитва някакви емоции към героите си - избрал си е тази професия, пише си страничките, редактира си текста... Също тъй старателен вероятно би бил и като продавач на плодове да кажем - ще си ги почиства, подрежда - всичко аккто си трябва.  Знам ли - може наистина да има и такива хора - абсолютно отчуждени от всичко и всички. Опитът му за самоубийство - и той като че направен от любопитство.

Бог като паяк - доста стряскаща идея. не съм вярваща, но това ми дойде малко в повече, съчетоно с финалната сцена - Бог-Любов-Карин обградена от Бог, защото всички я обичат (според Минус)...
 
Мартин - към него може би някакво съчуствие изпитах.
Главната героиня (и моят главен проблем в случая) - не разбрах на какво се дължи лудостта й. На наследственост? На липса на любов? Защо точно тя, а не брат и, да кажем, който има повечксо основания да превърти.

Нещо, което ми направи силно впечатление - час и половина филмово време. Филма е доста "концентриран" - по днешните стандарти час и половина са характерни за някоя екшън-боза, а Бергман те натоварва до максимален предел. Колкото и да не мога да го харесам, не мога да не му го призная. 

По принцип аз имам предубеденост към северните култури (в смисъл на изкуство) - всичко ми е едно такова студено, подредено, отчуждено.
Много рядко можа да харесам техен - хммм - продукт, както се казва вече.

порових, но не открих електронна версия, моята си е класическа хартиена книга, издавана 1995 (лелееей, ква съм голяма )

Жив е бил. В автибиографията си, още в началните страници разказва как през 1965г. баща му е в болница, на прага на смъртта след тежка операция. Майка му звъни в театъра (Бергман е работил много и за етатър - личи си и в естетиката на филмите му, както и в играта ан актьорите донякъде). Та докато той подготвя някакво вечерно представление, майка му звъни с молба да посети баща си в болницата, той отказва с аггумента че няма какво да си кажат и вероятно би стреснал баща си с появата си, което по-скоро ще навреди, отколкото да помогне...

Предполагам, че образът на бащата в "Като в огледало" е заимстван от този ан собственият му баща и не изключвам това да си е отмъщение донякъде...

http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=217063
http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=688740
http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=991757

Регистрирайте се първо. 

И какво излиза, че наистина е имал проблеми в детството си и от там идват и тези "подводни течения" във филмите му.
Според мен Карин си е наследствено болна, което се прояви и у Минус, в сцената с разговора с баща му.

Не знам, мисля си, че всичко е до желанието на човек да се промени, да се развива, да се "открехне" за околния свят. Ето, той е имал лош пример в живота си, можел е да го избегне и да "свърне" в друга посока. При него явно не е имало желание за такова нещо, или просто е опитвал, но не е намерил най-правилния начин. Не знам, не го оправдавам в никакъв случай, явно това го е тормозело през целия му живот и затова е излял всичко в творчеството си - само така може да покаже на околните как се чувства.

Нормално, на тоя студ при тях и аз да съм, и аз ще съм потайна
П.С. Това в кръга на шегата, че много задълбахме

Както класическа, крайно стилизирана "комедиа дел арте" ( щатният клоун в "Циркът" на Чаплин) в контраст с живата пантомима на Чаплин

MammaMiaLetmeGo, благодаря за коментара. Беше ми много интересно да науча повече за детството му, както и впечатленията ти от филма.

 Вижте как без да сме чели, се досетихме горе долу какъв е проблемът, а Гея .

 Аз изгледах през последните дни още няколко негови филма и какво ми прави впечатление.
 Първо- операторството, наистина е блестящо. Без Свен Нюквист тези филми нямаше да са същите.
 Всички от екипа са били като едно семейство- Бергман, Нюквист, Макс Фон Сюдов, Гунар Бьорнстранд, Хариет, Биби, Лив, Ингрид и по-късно и Ерланд Йозефсон. Те са във всичките му филми. Познавали са се много добре, разбирали са се. Имал е любовни истории с Хариет Андершон, Биби Андершон и Лив Улман, само с Ингрид Тюлин не знам имал ли е.
  Личи си, че при снимането на тези филми е имало  близка, интимна атмосфера. В едно интервю Ингрид Тюлин  казва : "и най-тежките сцени снимахме с лекота...".
  Много е интересно да проследиш кариерата на една акриса в продължение на 20-30 години, и то във филмите само на един режисьор. Биби Андершон, която ми е една от любимите, в "Седмият печат" и "Поляната с дивите ягоди" е като сълза, толкова нежна и красива. В по-късните филми си остава все така крехка, но лицето и вече изразява  умора, житейски опит, дори тъга, няма я вече тази безгрижна, лъчезарна усмивка. Ами Лив Улман, и при нея е така. Само заради актрисите, не толкова заради Бергман, ми се иска да видя всичките му филми.  

  Birdie, благодарности за линковете. Тегля.

Соня, професионална деформация

  Ето още малко за живота му.
  За тези, които са гледали "Персона", тези биографични щрихи обясняват донякъде защо  филмът  е така разтърсващ, уникален. Това е бил може би най-специалния период от живота му...


    "Бергман има дълга връзка с актрисата Биби Андершон. Не може да и устои още от началото на запознанството им. "Тя ме разбираше. Не питаше. Следваше ме". Тяхната любов е обвита в тайнственост. Връзката им е с прекъсвания без ангажименти. Продължава до снимките на филма "Персона". Тогава в живота на Ингмар се появява Лив Улман. Лив си спомня, как Биби я предупреждава да внимава с режисьора. Късно е. Лив е влюбена. На остров Форьо Бергман успява да вземе най-доброто от доскорошната си любовница Андершон и новата жена в живота си- Лив Улман. Резултатът е разтърсващият "Персона"- филм за страстта. Истинско чудо е, че Лив и Биби остават приятелки. Андершон стоически понася любовта на Бергман към Улман.
   След филма "Персона " животът на Ингмар се променя. Построява къща на самия остров, в която се премества да живее с Лив. В къщата се разгаря любов, достойна за екранизация. Страх, болка, секс, самота. "Живеехме неистово. Сякаш нищо друго не ни интересуваше, освен това, да си принадлежим. Когато свършвахме с любенето, се настаняваше съмнението, идваха страховете. Никой не говореше. Слушахме музика или се разделяхме". - казва Лив Улман. Тя не издържа на този кошмар. На петата година от връзката им заминава за Америка, за да снима филм ". Сляхме съдбите си едновременно твърде рано и твърде късно.  Аз търсех пълна сигурност и закрила. Силно чувствах нуждата да принадлежа. Той търсеше майката. Обятия, които ще се разтворят, топлота и никакви усложнения. Нашата любов се роди от самотата, която и двамата бяхме познали. Неговата мечта беше жена, създадена от монолитен къс. А аз все се ронех на парченца при най-малкото невнимание от негова страна ".
  Любовният разказ завършва с раждането на дъщеря им Лин, днес известна писателка в Норвегия. Бергман компенсира раздялата с работа и отново самота. Затваря се на острова, чете, пише сценарии. "Когато обидата, омразата и отчаянието си отидоха от мен, знаех, че съм го обичала. Молех се да не остане сам. Исках да дойде друга жена, която да го обича такъв, какъвто е ". - казва Улман.
  След няколко години в живота на Бергман се появява Ингрид.. "Деликатното и присъствие успя да му създаде така мечтаното чувство за спокойствие"- казва Лив".  

Съжалявам, че така късно се включвам в дискусията за един от най-любимите ми режисьори
Все пак виждам, че добре вървят нещата с "КИНО клуб" и това много ме радва   
За съжаление дори не успях да изгледам филма отново, погълната от рутината на изследванията за детски градини и родителските срещи за предучилищна 

"Като в огледало" е много "труден филм" , но такива са всичките филми на Бергман...Изумена съм, че е достигнал до толкова много хора 
Сега ми е пресен коментарът, че северняците са далеч от нас...и не мога да се съглася, напротив, в много отношения са "по-емоционални", а прословутата им студенина за мен е само е на повърхността и то не винаги, понякога е като броня на по-ранимата психика.
Северните жени са великолепни и величествени - като Бергмановите актриси...
Бергмановият личен живот е доста "пикантен", но кому е нужно да го съдим или да влизаме в клишета...
Уф, тягостен си е филмът, безспорно - започва с уж безгрижната ваканция на едно семейство, а стига до пълното разбиване на живота му в една разбита лодка - и за днес и за 1961-ва година все си е много арт    . Много камерно, много а ла Стриндберг (който между другото пък е сред любимите ми автори), няма как да не въздейства върху личната философия на всеки, дори и през дистанцията на времето.
Не се сещам сега в другите филми на Бергман така плътно да е изградена кулминацията към драматичната развръзка, тук просто от самото начало си настроен за разбиващия край. Филмът за мен е ключов към Бергмановия свят и по още една причина - толкова баналното, но винаги с различен отговор отношение творец:изкуство - виждаме го и в най-признатите му шедьоври "Персона" и в "Есенна соната", но още не сме стигнали до тях  , пък и да не навлизам сега в клишета 
Стана въпрос и че Бергман бил против обединяването на трите споменати филма в трилогия, но аз доколкото четох (преди доста време макар  ) , по-скоро е бил против формализирането на възприятието на филмите като подход    , не отрича изцяло свързаното им разглеждане май...
И последно - моето отношение към Мартин (съпругът на болната Карин) не е съвсем еднозначно. В началото го харесах безусловно (диалогът с Дейвид в лодката), но после и неговата "просто любов и отдаденост" доби едни леки очертания на показност в един момент, които ме смутиха, сякаш самият той се отдаваше на експеримента в който обвиняваше бащата    Даже като се замисля, творецът не ни е оставил много персонажи (особено пък ключови), към които да си изградим еднозначно отношение и това сигурно пък е една от причините все още да има голям интерес към филмите му...

За северняците, не знам, не познавам лично хора от тези държави. Явно повечето се позоваваме на  стереотипи и пословичната им депресия. Не всички българи сме като Алековия, ама на, върви доказвай, че нямаш сестра. 

  Е, ние не съдим нагло. Няма начин да не пуснем паралел м/у детството му/личния му живот и филмите, евентуален плод на тях. Рефлектирало е все нещо, не само при Бергман. Така е с всички творци.
Лично аз, колкото повече знам, научавам, за един човек на изкуството, толкова по-добре му вниквам в произведенията.

Забравих да откоментирам кадъра в началото на филма. Във водата и след това, когато се заизнизваха в редица, по халати, нагоре към къщата, ми напомни на Танц със смъртта от Седмият печат.

    Да, Тина, наистина, не се бях сетила за тази аналогия. Иначе началната сцена, когато бяха във водата, я гледах няколко пъти, исках да видя точно как са разположени един до друг, какво правят...Много красива сцена е. А тази с танца на смъртта е просто велика, емблема.  



  

кики
за Мартин съм абсолютно съгласна! така и не ми стана симпатичен с мекушавостта си, прекалено примирен, прекалено пораженец. на Карен не й беше нужна просто опора върху която да се срути, тя имаше нужда от много повече.

съгласна съм и за северняците, симпатични са ми, слушала съм доста за тях и съм общувала с тях, била съм в Северна Европа (Швеция, Дания, Финландия, Естония...), много са ми интересни и различни от нас (но не в лошия смисъл!), не вярвам за тази студенина, прекалено ми е мит (като супер красивите българки), нито пък съм я усетила.

вчера гледах последният филм на Бергман - Saraband (отново с великолепната Liv Ullmann) - изключителен завършек на едно ненадминато творчество (малко като лозунг, но пък толкова съм искрена като го пиша). но няма да се впускам тук в подробности.