КИНО клуб

  • 24 157
  • 733
# 105
"С годините се научаваш да обичаш, без да изискваш. Да обичаш смирено, може би това е щастието."-  "Уютно  ми е в самотата, в тишината. Наранил съм толкова много жени, но всяка от тях съм обичал истински".
 

Това не ми звучи искрено. Да имаш 5 жени и незнайно колко любовници и да кажеш, че щастието е да обичаш смирено, не звучи логично. Или изведнъж се е осъзнал, ставайки на преклонна възраст и се е покаял??

  Покаял се е все пак.
  И на мен иначе не ми звучи искрено, както и това :  "нараних много жени, но всички ги обичах.." Simple Smile.
Смисълът на всяко разкаяние е да идва навреме. Както при правото- присъдата във Ваша полза има смисъл само ако идва навреме.
Ненавременното разкаяние е както липсващото Ви одеяло- само мисълта за него не Ви стопля.
Животът трябва да се живее "на един дъх".
Много "размисъл" убива чувството.
Виж целия пост
# 106
Да не пропусна да се включа и аз в разгара на дискусията и преди това бързам да благодаря на Geia за субтитрите - определено ми бяха от помощ Hug

Какво да напиша - този въпрос си задавах след като минаха финалните минутки на филма... Истината е, че досега съм докосвала работите на Бергман твърде бегло, преди време изгледах "Есенна соната" и май това беше всичко. Но какво всичко... Още си спомням, че тогава, след като филмът свърши, известно време гледах в една точка и се опитвах да осмисля видяното - беше покъртително и ме разтърси дълбоко. Много време след това ме държа емоцията и чувствах, че по неизразим начин този филм ме е променил, обърнал е наопаки много от представите ми за живота и най-вече за човешките отношения, които бях имала преди. Мога да продължа, но не това е темата - просто това беше "запознанството" ми с Бергман и то беше подобно на челен удар за мен.

Но тази тема все пак не е за "Есенна соната", а за "Като в огледало" - признавам си, че този филм ми е по-трудно да коментирам. Много далеч съм от кинематографията и не я познавам като майсторство, но определено прави впечатление блестящото кадриране на актьорите, заиграването със светлините, изобщо техническото майсторство. Изборът на актьорите според мен също е много удачен, а Хариет Андершон играе убедително ролята си на параноидна шизофреничка, сравнена с реалните болни, които съм наблюдавала. Мисля, че донякъде лудостта в случая е "използвана" умело от Бергман, за да илюстрира своето отношение по най-важния въпрос на филма - този за това какво е Бог изобщо и за всеки един от нас лично, и за него лично... Какъв по-лесен начин от това да разкриеш своите разбирания за Бог, за смисъла на живота, за любовта, от това да ги представиш като идеи в обърканото, виждащо нещата като в замъглено огледало, съзнание на един душевно болен човек? Според мен е много удобно, а и се стъпва умело върху съмненията, че все пак в преживяванията на психично болните има елемент на свръхестествен опит... Филмът определено успя да ме разтърси, но, честно казано, не до такава степен както "Есенна соната", при все, че идеите за човешките отношения и теологичните въпроси са въпроси, по които никога не мога да остана безразлична. Може би "Като в огледало" за мен остана някак незавършен, финалът беше драматичен, но на мен лично ми прозвуча твърде патетично, като проповед, на която аз сякаш не повярвах съвсем. За мен самата много по-емоционално натоварена беше сцената с плача на бащата в къщата след като раздаде подаръците - контрастът на голямата болка на фона на едни такива привидно безоблачни отношения ме остави без думи. Финалът не ме разтърси особено, да, но еволюцията, през която преминаха тези изначално твърде лицемерни отношения, беше впечатляваща. Като цяло, филмът определено е в класацията на най-любимите ми ленти, но не успях да се влюбя в него, по-скоро разумно отчетох, че филмът е майсторски направен, схванах, мисля, сърцевината му като послание, но емоционално не ме убеди, може би защото идеите на Бергман за Бог, смисъла на живота и любовта ми се сториха твърде познати и вече "мои"...

Между другото, не знам много за биографията на Бергман, интересно ми е да науча малко повече за живота му, определено опитът му с жените е достоен за хроника (макар че никак не завиждам на тези жени за болката) и показва известно лутане и обърканост в отношенията, но не съм сигурна, че директната причина са отношенията с родителите. Понякога много еднакви семейни модели се отразяват съвършено различно при различните деца, това вече е въздействието на индивидуалността, можем само да гадаем кое е наклонило везните при Бергман. Извинявам се за малко професионалното включване Blush, но точно този въпрос ми прикова вниманието и пак казвам - ще ми е интересно да прочета повече нещица от биографията му, не съм чела нищо по темата и съм много любопитна.

Хм, малко претенциозен пост се получи, но всеки от нас си има свой стил Wink, не ми се искаше коментара ми да "тежи" в темата, а в същото време много ми се искаше да споделя впечатленията си докато все още са пресни. Прелюбопитно ми е да чета коментарите ви - засягат най-различни аспекти на филма и правят обсъждането многопластово и наситено, струва ми се, че засега експериментът тече успешно Wink
Виж целия пост
# 107
Шехина, радвам се, че се включи. за мен този "психологически поглед", който внасяш е много интересен.

Гея, точната дума не е атеист, така е, но какво беше това течение, когато вярваш в Бог, но не в религията?

ето тази книжка мисля да си я потърся -
за Бергман май не е издавана биография у нас.
Виж целия пост
# 108

 Може би "Като в огледало" за мен остана някак незавършен, финалът беше драматичен, но на мен лично ми прозвуча твърде патетично, като проповед, на която аз сякаш не повярвах съвсем.


 
   Да, финалът и на мен ми звучи патетично. Както и в "Причастие", там е още по-патетично. И оттам тази неубедителност, наистина. Струва ми се, защото и самият Бергман не е бил дотам убеден -  в съществуването на Бог, в смирението, прошката.

  
  Birdie, съгласна съм.  Peace

  Не можем да съдим, така е. Всеки сам си носи кръста.
  
  
Виж целия пост
# 109
Бърди, много се радвам да ви видя тук Hug
Шехина Hug
Аурора, не мога да се сетя Embarassed
Не знам, за мен Бергман целия си живот е търсил точно тази любов, любовта, която описва във филма. Определено не го оправдавам, имал си е своите странностти, както и някакви рамки за собствения си живот, но понякога човек иска едно, а се получава съвсем друго. Но не мога да се съглася с това, че се е покаял. Не вярвам жените и децата в живота му да са се чувствали така. И в тази връзка, във филма все едно е описал себе си - студенината на бащата към децата, тези трудни, тежки отношения... По-скоро това оттегляне в края на живота му бих го определила като самонаказание.
Честно, признавам си, Тино, ако познаеш, че ще го харесам до края на разбора на творчеството, ще те черпя Mr. Green
Виж целия пост
# 110
а ще коментираме ли другите два от трилогията? т.е. ще ги гледате ли?
Виж целия пост
# 111
До колкото си спомням говорихме да ги коментираме и тях. Въпроса е, изчерпахме ли този, за да дадем нова дата за следващия Grinning
Виж целия пост
# 112
аз питам, щото не знам доколко имате сили и нагласа за още една порция Бергман Hug
Виж целия пост
# 113
Аз бих се пробвала Mr. Green Да видим дали съм толкова търпелива, както смята Кики Grinning
Виж целия пост
# 114
Аз определено ще пропусна следващите порции Бергман.
Виж целия пост
# 115
а ще коментираме ли другите два от трилогията? т.е. ще ги гледате ли?

 Аз ги гледах. Ще се радвам да ги обсъдим. Особено  "Зимна светлина" или както е преведен в българските торенти-"Причастие".

 
Виж целия пост
# 116
а ще коментираме ли другите два от трилогията? т.е. ще ги гледате ли?

 Аз ги гледах. Ще се радвам да ги обсъдим. Особено  "Зимна светлина" или както е преведен в българските торенти-"Причастие".


хайде, когато кажете. Соня, знам, че си гледала, душа. ти ме водиш даже. но ще си наваксам и всичко ще изгледам. сега предстои Персона Peace

за Winter Light Бергман казва:

I think I have made just one picture that I really like, and that is Winter Light. Everything is exactly as I wanted to have it, in every second of this picture.

много ми се иска да прочета повече около идеята за този филм и заснемането му. точно в този пастор трябва да има нещо, чрез него Бергман се е опитал да каже нещо на баща си, убедена съм просто Peace
Виж целия пост
# 117
а ще коментираме ли другите два от трилогията? т.е. ще ги гледате ли?

 Аз ги гледах. Ще се радвам да ги обсъдим. Особено  "Зимна светлина" или както е преведен в българските торенти-"Причастие".


хайде, когато кажете. Соня, знам, че си гледала, душа. ти ме водиш даже. но ще си наваксам и всичко ще изгледам. сега предстои Персона Peace

за този свой филм Бергман казва:

I think I have made just one picture that I really like, and that is Winter Light. Everything is exactly as I wanted to have it, in every second of this picture.

 Да, и за четох, че най-много харесвал този свой филм. Наистина е хубав. Само финалът не ми хареса на мен. И много искам да коментираме защо завърши по този начин. Иначе филмът е един от най-хубавите, които съм гледала.  
 Аурора, може наистина да е към баща му това послание.
 
 Изобщо отношението му към църквата и Бог е много интересно. Очевидно е, че е в конфликт с общоприетите догми, опитва се да ги оспори, но никога не проявява сарказъм. Запазва някакъв респект и уважение, въпреки несъгласието си.   
Виж целия пост
# 118
СОНЯ, защо не ти хареса финалът?

ми, айде да коментираме, ако искате. или развалям правилата на клуба?
защото си мисля, че не е като да коментираме Злокобен остров, където до самият финал не знаеш какво ще се случи.
при Бергман коментираме съвсем друго нещо.
Виж целия пост
# 119
Аурора, не всички са го гледали филма, затова не сме почнали коментарите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия