КИНО клуб

Съгласявайте се на Уди, че е по-малкото зло, да не ви набутам с Коен.    

 

Направо те залитнахме вече, няма спасение )))

Уди е голям и с Тина ще го докажем и още как  Само че тук препоръчвам абсолютно абстрахиране от личния живот, моля ви 

Ще се опитаме, Кики. На мен ще ми е трудно. Аз твърдя, че има пряка връзка Личен живот----> творчество на едикойси... ... соррри. 
 

Аз си мислех като свършим с Бергман и тръгнем по картата  да предложа да почнем с комедии и по точно с Fargo или The Big Lebowski.
Лятото свърши Бергман идва малко мрачен за есента/зимата
Така де нещо по съвременно и смешно Ама и на Уди Алън съм съгласна

Аз нямам претенции, каквото решите. Бергман само с тези 3ри заглавия ли, или ще гледаме още? Сега на един дъх, или след време да се връщаме на него пак? Как да го направим?

Аз нямам сили да гледам всяка седмица по един такъв филм. Ще ги гледам през един, ако продължите с Бергман . Но ще ви чета с интерес и по нататък може би ще ги изледам , но по бавно.

Това за филмите на Коен бе по скоро майтам , знам че доста хора не ги харесват 
Но ако искате след Бергман може да започнем по картата и да редуваме филми от различни линии и така ще има за всеки вкус по нещо.

  Коен ме кефят мен. Лебовски съм го гледала три-четири пъти.  Коктейла му пък съм пила не знам си колко пъти.

 Аз ще си го изгледам Бергман докрай, всеки ден гледам по един негов филм.
 Вие казвайте кой ще обсъждаме. На линия съм. 

 

Oooo, говори ми. Наздраве!  Лебовски го имам, гледала съм го безброй пъти и мога още толкова! Като Междузвездни войни за мъжете ми е. Дето го гледат с ейй такива очи всеки път... 

Ооо, ще пращате филми тогава
Кики, то ще излезе вярна приказката за това, че с каквито се събереш, такъв ставаш А ако ти кажа, че от една седмица се чудим с ТинаХрис за кой филм става дума и кое те е навело на мисълта, че имам висок предел , няма да ми повярваш сигурно
За Бергман и аз не съм сигурна, че мога по един филм на седмица, т.е. още не съм решила Още я чакам тая магия дето я говорите

Аууу, мъка ми е за Уди тогава 

Geia , моля ти се, няма какво да се чудите, кино-фен като теб всичко може да изгледа  Друг е въпросът "всеки ден по филм на Бергман" -  едва ли мога да желая да познавам човек , който да го прави Предлагам да го разкъсаме малко, да има повече време за осмисляне и почивка...Иска ми се да го довършим, заради целостта на хубавата тема, но и нека не забравяме, че според критиците и разбирачите той е един от тримата колоси на киното, а това си е "гоооляма лъжица" 

   Наздраве, Тина.  
  
   Междузвездни войни и Матрицата са на пиадестал за вечни времена, тук няма две мнения.
  
   О, с Уди Алън ще падне хумор, сатира и забава, предусещам. Още отсега настръхвам саркастично...

  Предлагам тема върху най-доброто от Уди Алън- "Блянове и реалност", "Гроздето е кисело", "Де го чукаш, де се пука " и прочее интелектуална  гимнастика.

    Да дискутираме още върху филми на  Бергман, а ? Обсъдихме един филм, който е важен в творчеството му, но не е най-добрия.
   Ако ще продължим с трилогията- наваксвайте с гледането. Ако ли не- хайде да говорим за "Персона".
 

Хаха, Кики, благодаря
В интерес на истината, аз бих догледала трилогията и тогава да решим накъде поемаме. Но си признавам, че повече от 3-4 филма за една-две седмици не мога да изгледам
Оф, много ме е яд, арена нещо не работи, пише, че й местят адреса А от там и мастерс теглех най-много. Ако не я пуснат, не знам от къде ще намирам филмите, които ще коментираме

Аз съм за да продължим с трилогията, а после да решим към коя метростанция да поемаме Определено Бергман е мъчен за гледане, но поне като сме започнали, да стигнем донякъде Вече изтеглих "Причастие", ще гледам тия дни да скътам време за него, дано успея

Aurora, да не забравя да ти благодаря за добрите думи за включването ми по "Като в огледало" - всеки един от нас си има собствена перспектива към филмите, които обсъждаме и точно това прави темата много вълнуваща

    Cries and Whispers (1972)/ Викове и шепот е най-мъчителния филм, който съм гледала. И въпреки болезнеността си, пак е направен така, че да не те отблъсне....
    Понеже стана дума преди за тежки за гледане филми, на мен този ми беше по- труден от "Антихрист". Разликата в естетиката е огромна - "Антихрист" изглежда груб и брутален филм пред изтънчения мазохозъм на "Викове и шепот".
      Ако говорите сериозно за обсъждане на Уди Алън, можем да започнем с  "Хана и нейните сестри". Така хем преходът от Бергман ще е плавен, хем ще направим паралел между двата вида кино.

      Снощи успях да видя и един от документалните филми за Бергман.

Ingmar Bergman on Fårö Island

  Всъщност каза доста неща за детството си. Не само, че не е обичал баща си, ненавиждал го е. За него казва, че е бил човек угнетен, "със стаена в себе си злост". Но пък майка си е обожавал . Обичал е да я прегръща и целува, до такава степен, че се е наложило тя да се обърне към лекар по този въпрос. И лекарят казал, че тази привързаност е неестествена за едно момче, че трябва да се сложи край на това. И тъкмо майката се е чудела как да прекрати тази болезнена привързаност, когато се е родила сестричката му. Той е имал и две-три години по-голям брат. Разказва една странна случка, как с брат си са се опитали да убият "гадното бебе", много тягостно звучеше всичко....  Под инструкциите на брат си той се качил на стол, навел се над креватчето на бебето, но вместо за шията, без да иска го натиснал по гърдите и то заплакало. Дошли възрастните и опитът за покушение бил осуетен. После Ингмар казал на брат си, че ако иска да убива сестричката им, да си действа сам, той се оттегля...Това разказва деветдесет годишния Ингмар Бергман пред журналистката, автор на филма.
  Според него е наследил черти от двамат си родители, но най-вече от майка си. От снимките се вижда, че тя е била много красива жена. Той казва за нея, че имала властен и "режисьорски" характер. Обичала да се налага, да бъде доминираща в отношенията си с околните и най-вече в семейството. Той твърди, че притежава също тези качества и то в много голяма степен.
  Въпреки, че е такъв талант, Бергман не може да ми стане симпатичен като човек. Дори и лицето му не ми харесва. Достоевски казва, че лицето много говори за характера на един човек.  
   Каза за децата си, че чувства вина, че ги е изоставил. Нито е виждал, нито е чувал през целия си живот някое от деветте си деца....Каза, че с нищо не може да изкупи вината си пред тях. Но както хубаво беше казано в темата, няма полза от закъснялото покаяние.