КИНО клуб

Добро утро, добър ден

Аз се настроих на вълна Бергман и предлагам да продължим с трилогията.
Филмите му доста ме потискат и ако не използвам момента, после ще ми трябва доста време да се самонавивам, та да го гледам...

Може би наистина трябва малко повечко време за осмисляне на филмите му, щото по един Бергман на ден ще ми докара депресия


После можем да продължим по картата.

Ами да довършим трилогията пък после да решим как ще продължим.
Хаха, знаех си аз, че не съм само аз с това усещане

Бергман ми е като голям хап, който ми засяда, обаче трябва да преглътна. Киноманът в мен крещи да го гледам, чувството ми за самосъхранение крещи, че не трябва, ако ме разбирате какво искам да кажа   

Тина, ах, Тина, подскочих от кеф като заговори  за Уди Алън и Коен брос 

   Den goda viljan (1991) /Най-добри намерения

  Сценарият е на  Ингмар Бергман, въз основа на автобиографичната му книга. Ралята на  Бергман се изпълнява от Макс Фон Сюдов.
  
  Може да го дръпнете от тук :

Благие намерения / Goda viljan, Den

Не успях да се включа за Огледалото, но искам за Викове и шепот, дайте ни още малко време да го гледаме .

Биз, първо ще довършим трилогията и после "Викове и шепот"

    
  Biz, не си закъсняла. Още си коментираме.  


  "Викове и шепот" или "Персона" ? А може и двата.

        "Викове и шепот" е много тежък за гледане, но е изключително силен като послание. А тук Хариет Андершон играе невероятно, много е добра. В това превъплъщение ми хареса много повече, отколкото в "Като в огледало". При това ролята е много трудна, великолепна игра.  

       

Обърках се, но Мълчанието съм го гледала, така, че дайте ми време да гледам Winter Light, и без това отдавна ми е в списъка.
Персона съм гледала също, готова съм за коментари, като дойде времето .

Соня, дай тогава да подредим списъка, за да не се бъркаме какво гледаме

  Нали сега трилогията гледаме, следва Причастие, нали ? После Мълчанието , и после ще решаваме.  Както кажете, де.

  В документалния филм, който гледах вчера, Бергман категорично каза, че филмите не са трилогия. И каза още, че Персона и Викове и шепот смята за върховните си постижения. Също и Причастие.

  Гея, ако искате да го гледате този филм, документалния, казвай,  две части са.

   Този :

http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=688740

Аз специално не знам дали искам да го гледам Признавам си, че личния му живот не ми е присърце

Изгледах Причастие, следва Мълчание. Какво се разбрахме последно, гледаме и в понеделник на линия, тъй ли?

   Понеделник, добре. 

Сигурно сте на работа. Часовата разлика могла да бъде и от полза. Мислех си, че ще изтърва люта дискусия.    Или се предохте, не ви се разправя с ИБ? 

Колкото повече гледам Бергман, толкова повече установявам, за колко много режисьори (сценаристи етц.) е база. Разговорът м/у свещенника и учителката в класната стая, "окраден" от създателите на Бялата панделка.
   В този филм ми хареса виждането на Учителката за вяра. Такава е и моята. Не Бог от библията и службите в черквата. Леека полека и свещенникът си даде сметка, че и той е бил къде "по-вярващ", когато жена му е била жива.
  Небрежният, лееко подпийнал органист, най-трезв в преценките си. "Окраден" от Мендес в  Revolutionary road. Помните ли най-нормалния луд?
Преизпълнен с мъка свещенник, депресиран от загубата, по-късно добави и тон угризения след смъртта на Петерсон, остана на служба. Колко ли още хора ще отидат при него за важен съвет, за помощ, без да знаят, че това е най-неподходящият човек.

Определено не са трилогия. В Мълчанието трябва да си изсмучеш от пръстите връзката с мълчанието на/към Бог. Това си ми беше филм за опустошитенлата връзка м/у две сестри. Загатвайки вината на бащата за това, ако щете. Много красива и много пушеща Ингрид Тулин!

Брат Пит, споменавайки в Боен клуб за 25ти кадър, как в някои филми добавят, да речем, еректирал пенис, и не всеки го вижда, но му се насажда в подсъзнанието. "Окраден" от френетичната компилация от 25ти кадър в началото на Персона.
Дейвид Линч понасъбрал идеи за Мълхоланд драйв с двете жени/идентичност...
   Персона е базов за начин на снимане.
Да пренеса заключение от разговор с виртуална дружка по темата, както казах и в началото на дискусията ни за Бергман, филмите му не ме докосват по очаквания начин с историите си. Това отново с уговорката, че гледам всичко от позицията на днешното време (както и да го разбирате това).  Доксват ме като изкуство.
О, сега се сещам, ами Трир, "окрал" снимането "като театрална пиеса" за Догма.... колко ли още ще открием.....

Свърши Мълчанието и си пуснах Персона, почти веднага. Леко порастналият Йорген Линдстрьом, сякаш продължава филма от преди, но след години.
  В Мълчанието той, в гръб, с ръка на прозореца във влака. В Персона, той, в гръб, с ръка на размазаният женски образ.

Признавам си, много трудно го изгледах този филм "Причастие" До такава степен ми беше трудно, че мъжа ми ме обяви за ненормална, щом сядам да гледам нещо, което не ми харесва, само за да го коментирам тук
Та ще поизчакам малко дискусията и тогава ще говоря.