КИНО клуб

Соня, благодаря, че ме насочи към тази тема  

за снимката с нацистите в "Персона"... не съм сигурна защо... и аз се зачудих, особено че беше акцентиран момент с музиката... но има една част от биографията на Бергман, която може би е ключът... когато е бил на 16 г. е заминал за Германия, там е прекарал лятото при приятелско семейство... и освен че в дома на домакините е имало портрет на Хитлер, по време на престоя си там е видял Хитлер на живо по време на някаква реч или нещо такова... после Бергман пише (на английски ще го цитирам направо): "for many years, I was on Hitler's side, delighted by his success and saddened by his defeats"...

засега съм гледала само "Персона" и "Седмият печат"... но както написах и във филмовата тема, Бергман тотално завладя мислите ми...

с удоволствие ще изчета цялата тема, за да не повтарям нещо  

Соня, намерих това за снимката. Интересно есе. Не намирам нищо на български, обаче.

   О, Тина,  много благодаря. Сега  ще го прочета.

   ray,  


  Много интересно. Това е една от най-известните снимки от Холокоста.


  Ами след това, което прочетох, филмът придобива един по-различен облик. По това време, докато завършвал "Персона", Бергман работел върху една пиеса за ужасите в Освиенцим. Бил буквално потопен в материали за Холокоста.

  Много интересен анализ са направили..

 И аз се поразрових, и намерих една интересна статия за "Антихрист". Сега не и е времето, ама после пък ще забравя, ето :

Да играеш с Ларс от Шарлот Генсбур
  

  

Явно, и решил да го вмъкне. В началото нали дават как Елизабет е напълно безмълвна и безчувствена, но след като вижда самоубииството на Тич Куан Дук (или както там се изписва правилно на БГ) по ТВ, реагира доста истерично.
 След това и тази снимка.
Както и Персон, от Причастие, ставайки толкова мрачен, след новината за атомната бомба и Китай. Едва ли не отдавайки депресията си само на това.
  Отивам да чета за Ларс.

ПП Все забравям да ви попитам, харесвате ли Макс фон Сюдов като мъж? Аз не. Ама хич.

Гледах. Аз пък съчувствам на свещеника. Той е човек, който се бори със себе си, светът му се е разрушил и не знае, какво да прави. На ръба е и макар, че иска да помогне, само наврежда. Отблъсква тези, които го обичат, вместо да даде съвет на Персон, го подтиква към самоубийство. Имам чувството, че е в клинична депресия, а и като се има предвид, че действието се развива в продължение на един следобед, той има и треска от болестта си, на което може и да се отдаде и леко делийриното му състояние.

При разговора с Персон, той иска да говори, иска в разговор да открие истината, намерил е някой, който би могъл да го разбере, защото се чувства по същия начин, но не разбира, че Персон е много по-уязвим. Томас има толкова нужда от уверение, че всичко ще е наред, колкото и Персон.

Това, че Марта го обича, не може да го застави да я обича и той все пак, не го оправдавам, но и не мога да го виня - насила не можеш да обичаш някого. А той явно все още страда по загубата на жена си.

Филмът за мен е описанието на страданието на един човек, всички около него сякаш могат да говорят за това, как се чувства той, но той не може да го опише и страда непоносимо, че не може да се направи връзка с другите. Последния монолог, наистина е много добър, не бях се замисляла за това, за ада в душата. Алгот описва с най-точните думи, как се чувства Томас. И това някак си му дава сила да отиде и да продължи живота си, както знае.

Като кинематография мисля, че няма нищо общо с други филми. Мрачен филм, с мрачни кадри, описващи самотата на един човек.

В американската версия имаше интервю с биографа на Бергман, който каза няколко интересни неща:
- актьорът Гунар Бьорнстрнад е бил действително болен по време на филма, и Бергман, използвач, какъвто си е бил  , е уредил да му предпишат лекарства, които не са действали много добре. В резултат, Гунар е бил действително болен, докато е играел.
- Интересно е, как Бергман успява да си разреши личните проблеми на екрана - когато с Марта чакат в колата пред бариерата да мине влака, Томас ѝ казва, как родителите му са го накарали да стане свещеник и камерата се премества върху влака и вагоните на влака приличат на ковчези.

Категорично разбирам Томас - нещастен, самотен, пълен със съмнения, търсещ спокойствие и нещата са подредени и лесно обясними. Човек, неподходящ за лидер на другите, несъвършен, напълно земен. Това, че е свещеник е само съвпадение, но е и по-ефектно за филма, защото от тях се очаква да са почти неземни.
Чудесен филм.

  Като мъж не е мой тип сякаш, но като актьор го харесвам много.

  Хубави мъже при Висконти , Пазолини и  Алмодовар....Бергман е фен на жените.


Biz, 

 

   

  Много точно. Има много автобиографичност в този филм, мисля.

Алооу, двете дами Соня и Тина, моля ви се, не всички ви следват с този ритъм на полето на Бергман
Макс фон Сюдов ми беше супер странен и ми е един такъв ръбат Него го възприемам в пъти по-добре като възрастен актьор Но пък спор няма, ролите му прилягат

  Гея, пиши какво да пращам, ако търсиш някой филм. Насреща съм.

  Има и няколко комедии на Бергман. Ще ги потърся  да ги гледам.

Соня, не знам след Бергман, не мисля, че имам сили и за Ларс фон Триер Даже не знам какво освен Причастие ще обсъждаме и какво да гледам

Goood! 

Аз все още не съм гледала "Мълчание". Ще се пробвам да го видя днес, та да мога да се включа по-нататък в обсъжданията.

За "Персона" - в биографията си Бергман в началото още споменава, че начина на възпитание (на обществото като цяло) може би е причина за това, да бъдат завладяни от Хитлер.
По принцип винаги много съм се чудела на механизма по който хората тръгват след него. Те са му вярвали, възхищавали са се от него, били са убедени, че ще превърне Германия във велика империя. Отърсването от този делириум вероятно е било доста травмиращо. Те и сега германците си имат историческа травма от това...

За мен поне един свещеник, още повече от протестантска общност (където липсва "въздигането" на свещенослужителя до божи наместник) е много повече насочващ и подкрепящ, отколкото лидер. Томас наистина не среща подкрепа, но в крайна сметка като "отец" и "пастир" (пастор) от него се очаква да я дава, а не да се лута наоколо.
Томас е тотален провал - и в личните си отношения, и в призванието си. Но не мисля, че героят го осъзнава.

Да, май за едно и също нещо говорим, това имах и аз предвид под лидер. Само че според мен, той осъзнава, че не се справя, но не знае, как да го промени. Затова и толкова страда, а и от там думите за вътрешното страдание, "адът в душата".

А забелязахте ли, как Марта, която сама каза, че когато не се чувства комфортно започва да се държи саркастично, в същност не е чак толкова невярваща? В сарказма си сякаш крие нещо, прие причастие, накрая се молеше. Само че, тя търси нещо по-земно във вярата си, не божествени отговори на големите въпроси. Както и жената на Персон - тя сама каза, не мога да се занимавам с това, когато имам 3 деца и очаквам четвърто, но мъжът имал нужда от помощ. Тази разлика между жените и мъжете ме накара да се усмихна - жените са винаги по-практични от мъжете, приемат живота, какъвто е.

Да се отчета и аз - най-после снощи късно вечерта успях да догледам "Причастие", откровено казано ми беше много трудно, на няколко пъти започвах отначало или спирах, заради тягостното усещане минутките ми се струваха безкрайни.
Иначе отново пример за филм, в който въпреки че няма реално действие, в емоционално отношение се случва много и то във всяка секунда на филма. Порази ме контрастът между хладния Томас и неговата лицемерна (според мен) вяра (а е възможно и да не е така - той все пак търсеше вярата, но струва ми се, се движеше в неправилна посока) и топлотата на Марта - нейната естественост и, както някой вече писа, нейната почти детска по проявите си, любов към Томас. Много впечатляващо за мен беше да видя писмото изказано в думи и с образ, запечатаха ми се в съзнанието огромните очи на Марта, които по детски се разширяваха още повече, докато тя говореше на своя любим. В интерес на истината, понеже вече се коментира студенината и леденото отношение на Томас към Марта - аз го отбелязах, естествено, но според мен отношенията между тях закономерно се развиват така - Марта като емоционалност и чувствителност е твърде далеч от Томас и въпреки че като жени ние няма как да не я разбираме и да не й съчувстваме, но това, което тази жена му дава като емоции е неразбираемо за него и той не го желае, тази жена с това, че все пак изисква от него внимание, нежност, любов го отклонява от пътя, който си е избрал - този на вярата.

По темата за вярата не знам как да коментирам - аз самата съм вярваща и по никакъв начин вярата на Томас, думите ми по време на службите и поведението му в църквата не ме убеди, че в него има вяра изобщо. Определено протестантството значително се различава от православието, но посланието на християнството е простичко - Бог е любов. При Томас тази любов като цялостно присъствие в живота и поведението му беше липсваща. Много точно Марта акцентира на това, че Томас е индиферентен към Исус Христос - това е само допускане от моя страна, но образът на Исус Христос е човешкият образ на вярата, той не е абстракцията на Томас за вярата, а човешкото проявление на божията любов. От която по мое мнение Томас бягаше, защото усещаше в себе си, че не може да я прояви.

Картините на филма също ме впечатлиха - прецизност във всеки детайл, внимание към всеки образ и подробност. Почти физическо усещане за тежест и напрежение във въздуха, успя да ме хване за гърлото образността в този филм, дори и преди да се появят персонажите... Много трудно изгледани минути кино, но за това пък какво въздействие - мисля че дори сега, след като е минало малко време след последната минутка, филмът започва да ми въздейства все по-дълбоко Това е от мен, извинявам се за чаршафа предварително