КИНО клуб

  • 24 159
  • 733
# 315
Добър ден и от мен!

Това, което мен ме впечатли в "Персона" е постепенното сливане на двете жени, две идентичности, може би затова и филмът се казваше "Персона" - личност, идентичност.
Според мен и двете бяха различни, и двете имаха нужда една от друга, допълваха се. Но и се намразиха, подобно на сестрите в "Мълчание". Тук обаче видяхме как се стигна до тази омраза.
Елизабет според мен използваше сестрата - като актриса просто изследваше реакциите й, които биха могле да и послужат в определен момент при изграждане на роля.
Мълчението и беше просест, просто средата и атмосферата в които е живяла и работила са я тласнали натам.
В сцената, в която разговарят през масата, започвам да бъркам коя коя е, талкова пълно става сливането им...

Geia, бързо оздравяване и от мен!
Виж целия пост
# 316
След филмите на Бергман се чувствам малко като в час по литература.... имам нужда от малко време да си отговоря на въпроса. Какво е искал да каже автора с ...?
Не знам дали изобщо мога да отговоря на подобен въпрос. Бергман подобно на художник се опитва да поставя въпроси, да предизвиква чувства и емоции като създава картини. Показани като снимки една след друга кадрите от филма са  емоционални, бих казала даже съвършени ..
     
сглобени като филм на мен ми действат объркващо. Дали защото със свикнала да възприемам киното по съвсем друг начин или просто ми липсва тази дълбочина на възприятията не знам...
Това което остана в мен като усещане е, че този страх от смъртта те кара да си зададеш въпроса кои си ти всъщност... ако времето ни на този свят е толкова ограничено имаме ли право да играем просто една роля, да не бъдем себе си....и ако сме себе си толкова ужасно ли е това??
Понеже четох коментари, че двете жени които участват във филма са му били любовници докато гледах филма си мислех, че в този мъж е имало нещо наистина специално. Сякаш по някакъв начин  ги е карал да изпитват същото което е изпитвал и той докато е правил филма.. имах чувството, че и двете играят не само тялом и но и духом ....
Виж целия пост
# 317
Алма и Елизабет за мен са две личности. Това как едната се изразява чрез другата, и дори искат да са другата, е просто развой.
Как се сляха (и буквално, на екрана) като души. Направо се изгубиха една в друга.
 Да снимаш любовниците си, в такава сложна плетеница от чувства на героините, само тогава можеш да извадиш такава игра.  
Да, Соня, напомни ми Андалуското, в началото.
 А Елизабет как изпада в това състояние, играейки Електра (вж.), хехе...абе, бъка с препратки и този му филм.
Виж целия пост
# 318
   На чия страна са симпатиите ви, ако са две личности ? С коя от двете се отъждествявате в по-голяма степен ?

   У Алма много неща са ми близки...Елизабет ми е далечна, не и съчувствах, не я харесах особено...Имаше нещо привлекателно и в нейното мълчание, но ми се стори прекалено егоистична на моменти. И от актрисите аз повече харесвам Биби, особено в по-късните и роли. Всъщност точно в тази роля най-много ми харесва, струва ми се, че играе себе си. За нея Бергман казва, че единствена от любовниците му не му е правила сцени, понасяла е стоически изневерите му... Останали са си приятелки с Лив Улман.
   Гледах едни кадри след награждаването им с Оскар, Бергман между двете  жени. Той усмихнат до уши, словоохтлив, ръкомаха. А те и двете ме се сториха смутени, посърнали, изглеждаха тъжни в белите си рокли...
   Има магия в този филм, усеща се във всеки кадър.
   
   
Виж целия пост
# 319
Как няма да има магия, те са си пренесли всичко на лентата.
По-скоро симпатизирам на Алма. Не бих могла да се отъждествя с една от тях.
  Филмът ме впечатли откъм похват на снимане! Как сля лицата им, как снима "разговорът" между двете, в близък план с лицето на едната, после на другата, накрая, как отдалечи картината и показаха как снимат, момента с Мистър Воглер...
   
Виж целия пост
# 320
   О, снимането е наистина великолепно. Петдесет години са минали, и филмът все още е  модерен като визия...
 
   Лицата им- едната половина в сянка, едната осветена....Това мисля че и във Викове и шепот го има като похват, или в друг негов филм...

  Но че е взел началните кадри от Бунюел, няма две мнения... Laughing
Виж целия пост
# 321
Дори и момента с плажа, когато двете бяха на брега, един каменист, ми напомни много Андалуското куче.
 Пак се замислих, егати опустошените души из филмите на Бергман....
Виж целия пост
# 322
  Да, и освен че са опустошени, са вглъбени само в себе си, в собствения си свят. Ето, стигнах и до въпроса, който ме интересува.
  
  Във филмите му няма кой знае каква социална ангажираност, събитията във външния свят са само като фон, като ехо, като отзвук...Ето и тук кадрите с будисткия монах, снимката от Холокоста...Тази снимка просто е вмъкната във филма, без предистория, без коментар.
  Дори бурните събития през шейсетте години не са били в състояние да изтръгнат героите му от това самовглъбяване, обсебени от собствените си проблеми, разбиращи случайно от  телевизията какво става около тях.
 
  
  И отношението му към Христос- набляга само на страданията му, на самотата и неразбирането, които е изпитвал...А Христос далеч не е само това, по-скоро е обратното...
  В Причастие Марта каза на Томас : "Ти нямаш никакво отношение към Христос !".
Виж целия пост
# 323
Каква красота е този филм само... искам да си го наснимам и да накача снимките по стените.

Аз, както винаги симпатизирам на другия герой Simple Smile. Според мен Алма прекрачи прага с откровенията си и после се обиди, че не е разбрана. След като прочете писмото сякаш влезе в ролята на пациента очаквайки помощ от Елизабет, която в същност беше тази с  нужда от лечение. Интересно е колко е изразителна Биби Андершон с думи, и колко е изразителна Лив Улман с лицето си. И не пошепна ли към края тя нещо от рода на "аз говоря, но ти не ме разбираш и не ме чуваш?" Алма от всичкото това говорене, забрави да слуша. Алма за мен беше невротична, обсебена от себе си и накрая дори злонамерена (сцената със стъклото и последната със снимката на детето), а Елизабет, макар и тя да беше обвита в собствените си проблеми, ми изглеждаше много по-съпричастна.

Забелязахте ли, как след сцената с писмото, тоновете се промениха и двете започнаха да се обличат в черно и всичко стана по-мрачно.

И аз с препратките - Мълхоланд Драйв, ениуан? Simple Smile
Виж целия пост
# 324
И аз с препратките - Мълхоланд Драйв, ениуан? Simple Smile
Да, писах назад, още в коментара за Причастие
 
Цитат
Дейвид Линч понасъбрал идеи за Мълхоланд драйв с двете жени/идентичност...

Биз, права си за Елизабет, трудно е да избереш страна тук. Колко бзсмислени са думите, обаче. Елизабет печелеше с мълчанието си, Алма се оплете, говорейки. Сякаш сама се оказа в тази ситуация, на жертва. Сама се "разкри"...
  Някъде четох, че филмът бил цензуриран, и в разказа на Алма, ставало дума за наистина малки момчета, 12-13 годишни. Доста скандално.
Виж целия пост
# 325
 Някъде четох, че филмът бил цензуриран, и в разказа на Алма, ставало дума за наистина малки момчета, 12-13 годишни. Доста скандално.

  И аз прочетох нещо такова, но не бях сигурна дали е вярно. Но Алма го каза- "бяха съвсем млади момчета"...Хм, момченцето с ръката в началото и края на филма....и без това са  доста двусмислени тези кадри.
  Не само са с опустошени души бергмановите герои, но и с някаква сбъркана сексуалност.  
Виж целия пост
# 326
Аз пък не го виждам, като сбъркана душевност, а като проблеми, които всички имаме - съмнения за вяра, смисъла на живота, отношенията между хората, но увеличени неколкократно. Затова успявам да им съчувствам, защото ги разбирам... Явно съм по-оптимист ли, какво, не знам, вярвам в човещината... Нещата никога не са само черни или бели. Че и Дарт Вейдър накрая даже се очовечава  Grinning

А за фона от световни събития, на него това не му е интересно да разглежда във филмите си, той е зает с анализ на вътрешни проблеми, които са не по-малко световно значими, но все пак, по-значими в западния свят, отколкото другаде.

Аз ценя Бергман за визуалните похвати и за това, как се фокусира върху един проблем под лупа използвайки невероятни фотографски картини и изразителна игра на актьори.
Виж целия пост
# 327
Аз ценя Бергман за визуалните похвати и за това, как се фокусира върху един проблем под лупа използвайки невероятни фотографски картини и изразителна игра на актьори.

И въпреки това героите му са ми далечни, не ги разбирам, нито им съчувствам. Няма друг режисьор досега, който да ме е оставял хем безразлична след финала, хем да ми се иска да гледам и други негови филми. След всеки негов филм си казвам, не, аз бях дотук, това не е моят режисьор, но мине ли известно време, ми се иска пак да се върна към него.
Странно чувство.
Виж целия пост
# 328
Е, Криста, това е то... Значи е майстор.  Grinning
Виж целия пост
# 329
МАЙСТОР е, да.  Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия