КИНО клуб

Ако приемем, че Алма и Елизабет са 2 личности /но аз не съм на това мнение/, аз повече харесвам Елизабет. Тя наистина спечели с мълчанието си. Беше ми и по-милата, и по-нежната от двете. Алма ми се стори ужасно озлобена и обсебена от себе си, сякаш беше забравила за какво е там. 
Имам въпрос към момичетата, които смятат, че Алма и Елизабет са 2 отделни личности. Как си обяснявате преспиването на Алма със съпруга на Елизабет. Че се сливат образите им е факт, но до такава степен ли?

H0uSse_Baby, според мен Елизабет използваше Алма, като глас, чрез нея комуникираше със света, а и не съм убедена, че точно беше "преспала" с него, но пак ни оставя да гадаем г-н Бергман.

Така е... Отново трябва да гадаем, а за мен това си е същинско мъчение. Аз обичам всичко да е точно и ясно, а то... Направо ме побърква Бергман!

   Сцената със съпруга на Елизабет е някак символична.
  Алма си лягаше една вечер, стана да си намаже с крем лицето и си говореше :" Всичко е наред. Аз имам годеник, имам своята работа, нещата са добре..." Дълбоко в себе си тя е неудовлетворена, но за да не изпадне в криза като Елизабет, тя си повтаря, че всичко е наред. И сцената с мъжа е точно това- по задължение сякаш тя  трябва да отговори на любовта с любов, на привързаността с привързаност...Защото така е редно, за да не нарани другия...За всичко онова, което тя прави "защото така трябва".....

  

Правеше го, все едно до толкова разбираше какво иска безмълвната Елизабет, коят с много лек жест с ръка я тласна в действие. Сякаш ѝ казваше "Хайде, бъди мен, виждам колко го искаш". Той (Воглер) също се остави да е измамен. Да не познае, че това не е жена му, едва ли.
 

  
  Да, той затова беше с тъмни очила. През целия си живот е с тъмни очила, не иска да различава нюансите....

  Елизабет само привидно изглеждаше по-силната от двете. Накрая какво стана с нея, къде отиде тя ? Остана си със своето мълчание, докато "и това отмине, и това и омръзне"...както и говореше лекарката. Това просто беше поредната и роля...Но Алма си събра куфарите и си тръгна...

Според мен мълчанието на Елизабет не беше реакция на болен човек, а съвсем съзнателен протест срещу начина по който функционира света около нея. Тъй като тя не говореше, околните решиха, че трябва да бъде лекувана. Интересно е обаче друго - че самата Елизабет на практика се държеше точно по начина, срещу което протестираше с мълчанието си.

За мен Елизабет изобщо не е болна, а Алма много скоро осъзна това.
И двете се експлоатират взаимно, и двете се опитват да си доставят чрез другата това, което им липсва. Не мога да симпатизирам на нито едната от двете героини, не мога да се идентифицирам нито с едната, нито с другата.
Ако някоя трябва да ми е по-малко симпатична - това е Елизабет, просто защото според мен поне, тя е по-големият егоист - всички се въртят около нея, опитват се да и помогнат по някакъв начин, а при нея няма никаква ответна реакция - околните просто не я интересуват, но пък е и лицемерна до известна степен. Алма (сякаш) е по-искрена поне.
Всъщност, Бергман е доста продуктивен, освен като филмов и като театрален режисьор (препрочитам автобиографията му), интересно е как натрупва опит, рутина, на едно място казва, че импровизацията е най-големият ужас за него и изтръпва, ако трябва да вземе неочаквано решение в работата си. Мисля, че това е едно от нещата, които ме отблъскват при него - толкова добре е структурирано всичко, толкова обмислено до последният кадър, че не остава място за емоционалност.
Да, няма социални елементи при Бергман, или ако ги има - те са там с определена функция, не знам доколко той самият би защитавал дадена социална кауза. вероятно би решил, че това отнема твърде много от времето му.  

Цялата тази игра на идентичности - кои сме, защо сме, това ли сме, за което се представяме, дали най-близките ни ни познават настина или ние самите дали се познаваме - затова е "Персона" заглавието, май.

  Наиситна като кръпки му стоят. И снимката на еврейското семейство, и самозапаленият монах...

 Типичният синдром на богатите, или на артистичните души, които изпитват онова чувство на вина, че са устроени в живота, че са красиви... Избира да се "самонакаже", да си вкара малко драма в живота. Буквално се "хранеше" от разголената душа на Алма.
Абсолютен егоист. И кога реши, да проговори, когато я заплашиха да я обезобразят с вряща вода. Първият път, когато каза нещо, не се брои, Алма реши, че сънува, или е доста пияна и халюцинира.

   О, това с врялата вода беше много хубав момент, да. Това е ключ към целия образ на Елизабет-  лицемерна е, актриса и в живота. Ако беше решила да не говори изобщо, трябваше да се остави да я обезобразят...Всичко беше поза при нея....А Алма е искрена, от начало до край. Много говори, но говори от сърце, без превземки и демонстрации. Е, изпати си от многото дрънкане, но си изпати пак от лицемерието на Елизабет. Защо, след като е решила да не говори,  Елизабет клюкарстваше по адрес на Алма в писмата си...ами това беше жалко....

Точно изразява и моето усещане за филма. "Персона" всъщност мисля, че е използвано по-скоро като аналитичен термин - това е нашата социална маска, личността ни зад пред ругите. Колко от нея е автентична, може би този въпрос се задава и във филма - можем само да гадаем

Иначе лентата е потресаваща - с моето око на абсолютен лаик не мога да видя никакъв дефект във филма - нито във визията му, нито в посланието... Бергман го нарича "поема в образи" - това е съвършеното определение за всчики тези въпроси, които неизбежно си задаваме и на които можем да дадем само хипотетичен отговор...

Елизабет и Алма - хм. Алма ми е по-близка и по-симпатична, защото в дълбокото на душата си е едно доверчиво дете, което се чувства неудовлетворено, защото търси щастието, което сякаш му убягва... При Елизабет загадката е по-голяма, безспорно егоистична, но мисля, че това е обяснимо предвид работата й, разтварянето в другите не е типично и търсено от повечето актьори, усамотението и личното време са далеч по-желани.

Това засега от мен, ще се включвам пак

Прави сте, че моментът с писмото не беше хубав, но и Алма сякаш не трябваше да го приема лично, а и Елизабет не беше злонамерена, каквато стана Алма в последствие. И също съм съгласна, че Елизабет не е точно болна, но има психичен проблем, който се опитва да реши и с поведението си Алма не правеше решението по-лесно. Елизабет ми изглеждаше на объркан човек, който води някаква вътрешна битка, изглежда е между задоволяване на егоизма ѝ чрез артистичната и персона и естествения ѝ инстинкт или морални съображения за живота, който води. Алма дори не се опита да я разбере и да прояви съчувствие. Да, естествена и емоционална е, но не и състрадателна (каквато в същност би трябвало да е според е професията си). Виждаше нещата само през измерението на своя опит и своите убеждения и в момента, в който нещата не ѝ харесаха, отговори със злоба. Трудно ми е да съчувствам на такива хора, ако беше дете е лесно оправдаемо поведение, но един човек би следвало да може да разбира, че живота е по-комплексен...

В този ред на мисли снощи си мислех, че Бергман е изключително честен в тази поредица свои филми. Актьорите, творците, духовниците - обикновено ни ги представят като нещо изключително от морална гледна точка, хора (и герои във филмите), които имат по-силни устои от другите, по-трудно нарушават определени граници. Бегрман си казва нещата такива, каквито са - един човек на изкуството, особено когато е надарен с талант, може да бъде и егоист, и жесток към околните. какъвто си е бил и самият той. В автобиографията си казва, че властта, която е имал като директор на Драматичния театър му се е усладила. Че една културна институция, в която работят много хора, не може да съществува без авторитарно начало. Пък и един режисьор все трябва да си е поне малко диктатор, та да строява целия екип в две (или колкото трябва) редици. Не ни харесва това, което казва, защото не звучи добре и донякъде е несъвместимо с клишетата, че интелектуалеца непременно е и морално чист човек. А таланта и морала не са зависими един от друг.

Върти ми се в главата, а все забравям да пиша за това... трябва ли да обърнем внимание на завеждащата отделение, която реши да ги изпрати във вилата си, или твърде задълбавам? Много воайорско от нейна страна...

Тина, какво имаш предвид точно? Обясни като за по-незабелязващи детайлите.
Май само аз мисля, че 2-те личности всъщност са 1 и същи човек...

Ми лекарят, дето реши да ги изпрати двете във вилата си, за нея говоря. Тя като да усети цялата работа, актрисата с позьорщината си, сестрата с наивитета си... там, в страни от болничната обстановка, да види как ще се развият нещата...  Воайор-катализатор. 
 Но и използвач, като Бергман, да обогати практиката си. Ако бяха останали в болницата, никога нямаше да се развият така нещата, да се слеят двете души, да се разменят за малко, и да се върнат пак в кожите си, много променени....